РЕШЕНИЕ

 

№    4442                                            08.12.2011г.                      Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Пловдивски Районен съд                    І граждански състав

 

На осми декември                                две хиляди и единадесета година

 

В  открито  заседание на двадесет и четвърти ноември 2011г. в следния състав:

 

Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА

 

 

Секретар: Петя Мутафчиева

 

Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 15320   по описа за  2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 във връзка с чл.225, ал.1 от Кодекса на труда.

Иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда.

Ищецът А.Т. Т, ЕГН **********, твърди, че е работил при ответника – Сдружение “Национална камара за мода - България” - Пловдив, по силата на трудов договор № 75/ 16.05.2011г. на длъжността “С- к”. Заявява, че поради забава в изплащането на трудовото възнаграждение за м.май 2011г. подала молба на 21.06.2011г. за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327, т.2 от КТ. Въз основа на молбата работодателят изпратил уведомление до ТД на НАП на 28.06.2011г. за прекратения договор. На 27.06.2011г. ищцата получила по пощата уведомление от работодателя, с което същият заявява, че не приема прекратяване на соченото основание и й се иска отговор за неясно и общо формулирани нарушения, които се определят като предупреждение за налагане на дисциплинарно наказание. Ищцата подала отговор, с който обяснила и защитила трудовите си права. На 05.07.2011г. получила Заповед за прекратяване на  трудовото правоотношение поради налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Счита заповедта за незаконосъобразна. Твърди, че същата е немотивирана, като в нея не били посочени конкретни нарушения на трудовата дисциплина, а общи формулировки като неспазване на правилника за вътрешния трудов ред, етичния кодекс и устав на сдружението, проява на безотговорност спрямо европейски институции чрез форма на саботаж в изпълнение на срочни задачи, отсъствие от работа без предварително разрешение, системни всекидневни закъснения. Относно отсъствието от работа на 20.06.2011г., което се явявало единственото отсъствие, то не представлявало нарушение на трудовата дисциплина, тъй като било обусловено от здравословен проблем. Независимо от уведомяване по телефона, че няма нужда да представя болничен лист, то на другия ден тя подала изрично заявление денят да се води неплатен. От друга страна, към момента на връчване на заповедта трудовото правоотношение вече е било прекратено въз основа на молба от 21.06.2011г.

 С оглед изложеното, моли съда да признае за незаконосъобразно уволнението и да го отмени. Претендира разноски. Ангажирани са доказателства.

В дадения му срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен. Заявява, че трудовото възнаграждение било изплатено на ищцата на 17.06.2011г., т.е. преди датата, на която следвало да се изплаща съгласно т.4.1 от трудовия договор. Изплащането било до 10-то число за пълен работен месец, който за ищцата е от 16.05. до 16.06.2011г. Не била налице забава в изплащането на трудовото възнаграждение, поради което и не било налице основанието на чл.327, т.2 от КТ. На ищцата били изискани писмени обяснения, които не удовлетворяват работодателя. Заповедта била мотивирана предвид правилника за вътрешния трудов ред, етичния кодекс и устав на сдружението, с които ищцата била запозната, предвид полагане на подпис на трудовия договор и вписването му в НОИ. Ответникът заявява, че е увеличавал трудовото възнаграждение на ищеца предвид поетото в т.17 от трудовия договор задължение, което не било свързано с добро изпълнение на служебните задължения. Относно отсъствието й на 20.06.2011г., не отговаряло на действителността обстоятелството, че й било казано да не представя болничен лист, а същата заявила при явяването си на работа, че ще представи болничен лист, но впоследствие, за да не се тълкува отсъствието й като самоотлъчка подала молба за отпуск. С отсъствието си нанесла имуществени и неимуществени вреди на дружеството.

Било налице и виновно неизпълнение на трудовите задължения, тъй като като единствен служител, който би могъл да изпълни поставената от ЕС задача в срок, безотговорно отсъствала и нагло подала без предизвестие молба за напускане, при това с неоснователни причини. Справката до НАП за отписване на трудовия й договор била подадена на 28.06.2011г., а не на 21.06.2011г. Моли да се отхвърли искът като неоснователен.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените доказателства – трудов договор и допълнително споразумение, се установява, че ищецът е работил при ответника по трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор № 75 от 16.05.2011г. на длъжност “Секретар - координатор”. Със заповед № 75/ 30.06.2011г. трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.190, ал.1 и ал.2, т.1,2,3 и 4 вр. с чл.186, т.1, 3, 7, 8, 10 и чл.188, т.3 и чл.189, ал.1 от КТ – поради неспазване на правилника за вътрешния трудов ред, етичния кодекс и устав на сдружението, проява на безотговорност спрямо европейски институции чрез форма на саботаж в изпълнение на срочни задачи, отсъствие от работа без предварително разрешение, системни всекидневни закъснения, считано от 21.06.2011г.

Ищецът оспорва законосъобразността на уволнението, като твърди, че процесната заповед е немотивирана, като в нея не били посочени конкретни нарушения на трудовата дисциплина.

Нарушенията на трудовата дисциплина, с техните обективни и субективни признаци, очертават рамката на спора. Само при конкретното им описание в заповедта за дисциплинарно уволнение съдът може да извърши проверка за това спазени ли са повелителните изисквания на закона, свързани с процедурата по наказване (изслушване или приемане на обяснения и преклузивни срокове), както и тази по същество - налице ли е виновно неизпълнение на трудовите задължения за всеки отделен случай и правилни ли са приложени критериите, за определяне на наказанието. Нормата на чл. 195, ал. 1 от КТ е императивна и неизпълнението й при издаване на заповед за дисциплинарно уволнение не се санира с въвеждане на липсващите фактически основания в процеса и представяне на доказателства за установяването им. Последователна е практиката на Върховния касационен съд по тълкуването и прилагането на чл. 195, ал. 1 от КТ, основаваща се на съображението за очертаване на фактическите основания за дисциплинарно уволнение чрез мотивиране на заповедите за прекратяване на трудовите правоотношения, съобразно изискуемите елементи. При немотивиране на дисциплинарно уволнение чрез непосочване времето на нарушението, се допуска издаване на заповед в противоречие с чл. 194, ал. 1 от КТ, тъй като началният момент на срока остава неизвестен. Споделя се наведеното от ищеца възражение, че в заповедта за уволнение липсва конкретно посочване на действията или бездействията на наказаното лице, които работодателят е приел за нарушения на трудовата дисциплина, както и уточняване на времето на тяхното осъществяване. Немотивирането на акта за уволнение по чл. 188, т. 3 от КТ от работодателя рефлектира и върху изпълнението на разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ - за снемане обяснения преди налагане на дисциплинарно наказание. При положение, че наказващият орган не е уточнил нарушенията от обективна и субективна страна, той не би могъл да иска обяснения за осъществяването им. Дори обясненията да се намират в личното трудово досие на уволнения, то този факт сам по себе си не води до извода, че работодателят е изискал даването им, по повод издаване на заповедта за уволнение. Правна значимост имат единствено отразените в акта за уволнение фактически обстоятелства, формиращи съставите на визираните в чл. 187 и чл. 190 от КТ нарушения на трудовата дисциплина. Работодателят не е изпълнил задължението си да мотивира заповедта, съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ. Не е допустимо при налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание по КТ да не се изпълнява нормата чл. 195, ал. 1 от КТ и едва в хода на съдебния процес да се определя какви нарушения е имало предвид предприятието, за да прекрати трудово правоотношение. С оглед липсата в настоящия случай на посочване на фактите, които се вменяват на работника като осъществяващи състава на дисциплинарно нарушение, на времето на осъществяването им, водят до невъзможността съдът да прецени законосъобразността на наложеното наказание. От друга страна, ответникът – работодател не ангажира доказателства да е изискал обяснения от ищеца по конкретно вменено му дисциплинарно нарушение. Липсва посочване и на датите, на които служителят е закъснявал, с оглед преценка дали се касае за системно нарушение на трудовата дисциплина.

С оглед горепосочените пороци на заповедта за уволнение, същата следва да бъде отменена, без да се разглежда спора по същество.

Ищецът претендира заплащане на адвокатско възнаграждение, като с оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на същия следва да се присъди такова в размер на 700лв. съгласно приложения договор за правна защита и съдействие.

          При този изход на делото ответникът следва да заплати в полза на съда държавна такса в размер на 80лв. за уважения неоценяем иск.

         Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

                                                        РЕШИ

 

ПРИЗНАВА за незаконно уволнението, извършено със заповед № 75 от 30.06.2011г. на Председателя на управителния съвет Н В на Сдружение “Национална камара за мода - България”, ЕИК *********, със седалище гр. Пловдив, ул.”Княз Александър І Батенберг” № 51, с която на основание чл.190, ал.1 и ал.2, т.1,2,3 и 4 вр. с чл.186, т.1, 3, 7, 8, 10 и чл.188, т.3 и чл.189, ал.1 от Кодекса на труда, считано от 21.06.2011г. е прекратено трудовото правоотношение с А.Т. Т, ЕГН **********,***, и като такова го ОТМЕНЯ.

         ОСЪЖДА Сдружение “Национална камара за мода - България”, ЕИК *********, със седалище гр. Пловдив, ул.”Княз Александър І Батенберг” № 51, представлявано от Председателя на управителния съвет Н В В, да заплати на А.Т. Т, ЕГН **********,***, сумата от 700лв./седемстотин лева/ – разноски по производството, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

         ОСЪЖДА Сдружение “Национална камара за мода - България”, ЕИК *********, със седалище гр. Пловдив, ул.”Княз Александър І Батенберг” № 51, представлявано от Председателя на управителния съвет НВ В, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПРС по сметка на ВСС 80лв./осемдесет лева/ - държавна такса.

 

         Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.Пловдив, в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 08.12.2011г., като препис от него се връчи на страните.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: п /Д. Кацарова/

Вярно с оригинала:

ПА