Р Е Ш Е Н И Е
№288 22.07.2020г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На седми юли 2020г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Албена Ангелова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №638 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ вр.
с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на В.Б.Г. против Решение
№2349/27.06.2019г на общински съвет Стара Загора, с което на основание чл.129
ал.1 от ЗУТ се одобрява проект за ПУП- Изменение на плана за регулация и изменение
на плана за застрояване за територията на парк/квартал „Бедечка“, обхващащ
квартали от 801 до 831 по плана на град Стара Загора, в частта му за УПИ І – за
парк и спортни дейности в кв.810, съответна на ПИ 68850.513.6909, собственост
на жалбоподателката. Съгласно т.1.5 от Решение №2349/27.06.2019г на Общински
съвет Стара Загора всички УПИ западно от р. Бедечка се обединяват в УПИ І с
отреждане „за парк и открити спортни обекти“ в кв. 810, с което отпадат
регулационните граници на УПИ ХІІ-6175 с площ от 991 кв.м.
/ПИ 68850.513.6909/, образуван по силата на Решение №283/28.06.2012г на
Общински съвет Стара Загора за одобряване на план за регулация и застрояване по
чл.16 ал.1 от ЗУТ, с влизане в сила на който от ПИ 68850.513.6175 са отнети 22%
равняващи се на 279 кв.м. за собственост на общината,
а за поземлен имот 6175 е отреден УПИ ХІІ-6175 с идентификатор 68850.513.6909
за наследниците на Б. М.Б. – Заповед 010-00-382/23.02.2015г на Кмета на община
Стара Загора. Съгласно Удостоверение за наследници № 723/10.02.2020г на стр.
172, В.Б.Г. е дъщеря на Б. М. Б. и негов наследник.
Посочено е, че Решение
№2349/27.06.2019г на Общински съвет Стара Загора е прието по Заявление
№10-33-252/09.10.2018г, без да уточнен подателя и същото не е представено по
делото, но процедурата по изработване на проекта на изменение на плана за
регулация и плана за застрояване за всички квартали в обхвата на територията на
парк/кв „Бедечка“ е служебно образувана със Заповед № 10-00-1666/28.09.2020г на
Кмета на община Стара Загора на основание чл. 135 ал.5 вр с чл.124 ал.1, т.1 вр
с ал.2 от ЗУТ, поради което следва да се приеме, че материалното правното
основание за последващото урегулиране на УПИ ХІІ-6175 в кв.815, чрез
обединяването му с всички УПИ на запад от река Бедечка в УПИ І в кв.810 е
съществени промени в устройствени условия, при които е бил съставен планът по
чл.16 ал.1 от ЗУТ през 2012г. Видно от Заповед №10-00-1666/28.09.2019г на Кмета
на община Стара Загора изменението на регулационния и застроителния план в
обхвата на описаната територия / юг – ул. Христина Морфова, север – алеята към
предприятие „Труд“, запад – ул. Иван Вазов, изток – ул. Хан Тервел“/ е
допуснато и съответно одобрено, за да се съобразят устройствените предвиждания
за същата територия по действащия общ устройствен план приет с Решение
№1115/28.09.2017г, който е влязъл в сила след отхвърляне на жалбата на
Областния управител против него с Решение № 132/11.05.18г., постановено по
адм.д.№529/17г. на АС Стара Загора. Устройствените предвиждания на ОУП от 2017г
за територията са за озеленени площи, които са публична общинска собственост по
силата на чл.61 ал.4 от ЗУТ, съгласно посоченото в заповедта на Кмета за
допускане изработване на проект за изменение на ПУП-ПР и ПУП-ПЗ, поради което и
Общинския съвет е дал предварително съгласие за разпореждане с имоти – общинска
собственост, засегнати от проектираното предвиждане за преотреждането им за
обекти, които са публична общинска собственост – парк по смисъла на чл. 61 ал.2
от ЗУТ. Не се сочи да има такова предварително съгласие от засегнатите
собственици. Според техническото задание и съобразно предвижданията на ОУП, с
подробния устройствен план – изменение на план за регулация и план за
застрояване, за територията се установява устройствена зона за озеленяване, като
се запазват имотните граници и съответните отреждания по предходен план / този
по чл.16 ал.1 от 2012г/ за поземлените имоти, в които е реализирано
строителство, съгласно предвижданията на този предходен план тоест не се
запазват имотните граници, установени с плана по чл.16 ал.1 от ЗУТ за имотите,
които се обединяват в УПИ І за парк и спортни дейности, на запад от коритото на
реката, сред които и процесния, тъй като кв. 815, видно от графичните части на
стр. 111 и сл. е на запад от реката. Доколкото се касае за установяване в
процесната територия на обекти на публична общинска собственост – озеленени
площи, паркове и градини и качеството на общината на заинтересована страна по
отношение на значителна част от обхвата на разработката, служебно е възложено изработване
на проект за ПУП с възложител Община Стара Загора. Това са мотивите към
оспорения административен акт в съответната му част – УПИ ХІІ-6175 в кв.815 не
запазва имотните си граници, а се обединява в УПИ І – за парк и спортни обекти,
които по силата на закона са публична общинска собственост, за да се приведе
подробния устройствен план за регулация в съответствие с предвижданията на ОУП
за територията – за озеленяване / парк по смисъла на чл.64 ал.2 от ЗУТ/.
Заповедта на Кмета на община
Стара Загора не е съобщена по реда на АПК, който ред е бил приложим до
01.01.2019г, когато влиза в сила нова разпоредба на чл.135 ал.7 от ЗУТ,
изискваща съобщаване по реда на чл.124б от ЗУТ тоест по реда за съобщаване на
проектите за първоначално одобряване на подробни устройствени планове. Въпреки
това на 19.11.2018г В.Б. е подала възражение до Кмета на община Стара Загора /
ст.22 том ІІ/, поради което най-късно на тази дата е узнала за заповедта и
същата спрямо нея е в сила преди датата на приемане на оспореното решение.
С
жалбата се иска отмяна на Решение № 2349/27.06.2019г на Общински съвет Стара
Загора в частта му, съответстваща на ПИ 68850.513.6909 / част от
новообразувания УПИ І/ като постановено при съществено нарушение на материалния
закон – забраните на ЗУТ за последващо урегулиране на поземлените имоти, освен
в предвидените от закона случаи, но без да се променят границите между
урегулираните поземлени имоти. Не е посочена конкретна разпоредба на чл.134 от ЗУТ, нито съществува основание за изменение, тъй като не е подадено заявление
от засегнатите собственици. Сочи и нарушение на чл.136 от ЗУТ. В писмена защита
процесуалния представител твърди, че заповедта за допускане изработване на
проект за изменение на подробния устройствен план не следва, но се предхожда
писмено заявление на община Стара Загора по чл.135 ал.1 от ЗУТ, от писмено
становище на главния архитект по чл.135 ал.4 и от техническо задание по чл.125
от същия закон, но без към одобрения план да са представени план схеми и приложения
по смисъла на чл.108 ал.2 от ЗУТ, не са спазени изисквания на чл.108 ал.5 от
същия закон за икономичност и целесъобразно устройство на територията. Нарушена
е нормата на чл.6 от АПК, тъй като целия имот на жалбоподателката е включен в
площта на новообразувания УПИ І за парк и открити спортни обекти, без изобщо да
е изследвана друга възможност – с по-малко засягане, да се постигне
съответствие с общия устройствен план, върху който се иска и провеждане на
инцидентен контрол за валидността му. Счита, че промяната на границите на
урегулирания поземлен имот, извършена с обединяването му наред с други имоти в
УПИ І е в противоречие с чл.15 ал.2 от ЗУТ, тъй като се нарушава забраната да
се променят границите между поземлените имоти. Такава промяна може да се извърши
само при условията на чл.15 ал.3 от ЗУТ, които не са налице, нито се поддържат
от ответника. В конкретния случай с Решение №1115/28.09.2017г Общинския съвет
приема решение за изменение на ОУП с в частта му за кв. Бедечка, но одобреният
проект с посоченото решение няма характер на изменение на ОУП, а представлява
проект за изменение на подробен устройствен план, тъй като се него се изменя
начина и характера на застрояване на имотите в неговия обхват тоест третира
конкретни поземлени имоти, а не територии. То е прието в нарушение на чл. 103
ал.2, чл.104 ал.2, чл.105 и чл.106 от ЗУТ, тъй като с него не се определят
общата структура и преобладаващо предназначение на териториите, а конкретно
предназначение на урегулирани поземлени имоти. Изключването на ОУП от правото
на съдебен контрол по инициатива на засегнатите по чл.131 от ЗУТ лица, води до
необходимост от инцидентен съдебен контрол, в който да се установи неговата
нищожност, а поради това и нищожността на обжалваното решение за изменение на
ПР на ПЗ. Обратното обуславя аргументи за незаконосъобразност на решението. В
решение №1115/28.09.2017г на Общинския съвет за изменение на ОУП е записано, че
за териториите, в които не преобладават дървесни видове, да се запази видът
устройствена зона, предвидена в действащия ОУП на града, а в процесния имот
такава растителност няма. Претендира разноските по делото.
Ответника иска от съда да се отхвърли жалбата като твърди, че имотните
граници не са засегнати и няма нарушение на материалния закон, тъй като съгласно
чл.15 ал.2 и ал.3, чл.14 ал.5 от ЗУТ се налага извод за допустимо последващо
урегулиране на вече урегулирани поземлени имоти, като единствено се изключва
възможността това да се извърши с план по чл.16 от ЗУТ. Тъй като се касае за
изменение на план за регулация границите на поземлените имоти не са променени,
не са засегнати, защото оспореното изменение не е план за първа регулация. След
влизане в сила на плана по чл.16 от ЗУТ регулационните линии са станали граници
на поземлените имоти, поради прекия вещно правен ефект на този план, но настоящото изменение няма такова вещно правно
действие, поради което е променена само регулационната линия със запазване на
имотната граница, а двете понятия са различни. В този смисъл доводите за
незаконосъобразност, поради нарушаване на чл.15 ал.2 от ЗУТ са неоснователни. Поддържат
се доводи за правомощие на кмета да инициира процедура за изменение на подробни
устройствени планове с цел привеждането им в съответствие с действащите общи
устройствени предвиждания за територията. В този смисъл процесното решение има
материално правно основание, изводимо от заповедта на Кмета за допускане
изработване на проект за изменение на подробния устройствен план от 2012г.
Липсата на план схеми по чл.108 ал.2 от ЗУТ е обусловено от факта, че не се
предвижда изграждане на мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, нито
е предвидено изграждане или поставяне на обекти. Показателя за задължително
озеленени площи нормативно е установен като минимален и няма пречка да бъде
определян по-висок, но се изчислява за целия град и не се определя с подробния
устройствен план за част от градската територия. Иска се от съда да бъде
отхвърлена жалбата и да се присъди възнаграждение за юрисконсулт.
Административен съд Стара
Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена на 26.08.2019г.
в рамките на 30-дневния преклузивен срок, считано от
деня, следващ 26.07.2019г, на която дата е публикувано оспореното Решение в ДВ
бр. 59/26.07.2019г / стр.10 по делото/. Допустима е и, защото е подадена от
лице по чл.131 ал.2 т.1 вр. с ал.1 от ЗУТ, което е собственик на урегулиран
поземлен имот – предмет на разработката. Разгледана по същество се явява
основателна.
Спорът между страните е
изцяло правен относно спазване изискванията за съдържание на административните
актове с посочване на конкретни правни мотиви и фактически основания, които в
настоящия случай се съдържат в заповедта на Кмета на община Стара Загора, с
която на основание чл. 135 ал.5 от ЗУТ е допуснато изработването на проект за
изменение на подробните устройствени план за регулация и план за застрояване в
обхвата на територията на кв. Бедечка, описана по-горе. Мотивите на един
административен акт могат да се съдържат и в друг, който е изготвен в
процедурата по неговото издаване, поради което няма пречка да се установи
правното основание за одобреното изменение и то е именно чл.134 ал.2 вр. с
ал.1, т.1 от ЗУТ – съществени изменения на устройствените условия, при които е
бил съставен планът по чл.16 ал.1 от ЗУТ, одобрен с решението на общинския
съвет от 28.06.2012г, имащо значението на юридически факт, който създава и
обекта на правото на собственост – урегулирания поземлен имот със съответстващ
идентификатор и е основание да се придобие този имот от субектите по чл.16 ал.4
от ЗУТ. При изработване на планове по правилата на чл.16 ал.1 от ЗУТ, имотните
граници не се съобразяват, а в съображение влиза само обема на правото на
собственост, от което се отнемат съответните проценти и се образува нов
урегулиран имот с площ, съответна на остатъка. В хипотезата на чл.16 ал.1 от ЗУТ регулационните граници определят обема на правото на собственост, поради
предвиденото придобиване на собствеността върху новосъздадения урегулиран
поземлен имот с влизане в сила на плана. Ето защо регулационните граници,
определени по чл.16 ал.1 от ЗУТ стават имотни с влизане в сила на плана, а тъй
като границите определят площта на един имот, то тя е тяхна функция. Когато
имотите са урегулирани за първи път с план по чл.17 от ЗУТ регулационните линии
следват границите на правото на собственост между имотите, освен ако не са
налице условията на чл.17 ал.3 от ЗУТ и оттук извода, че упълномеряване,
разделяне или обединяване на съседни поземлени имоти с цел образуване на нови
урегулирани поземлени е допустимо само по волята на собственика.
Административния орган има забрана, въведена с чл.15 ал.2 и чл.17 ал.1 от ЗУТ
по собствена инициатива да образува урегулирани поземлени имоти и така да
създава нови обекти на правото на собственост, независимо дали се касае за
първи или последващ регулационен план. Длъжен е винаги да съобразява границите
на правото на собственост, освен в случаите по чл.16 ал.1 от ЗУТ. Забраната на
чл.15 ал.2 от ЗУТ важи независимо от вида на първия план за регулация на
поземлените имоти. С последващото изменение никога не може да променя границите
между тях, освен по разпореждане на собственика, което ще изисква спазване на
правилото за съвпадение на вътрешните регулационни линии с имотните граници и
затова плана ще се измени. Правната норма, която се съдържа в чл.15 ал.2 вр. с ал. 1 изречение второ от ЗУТ, коментирана
от ответника гласи следното: Последващо урегулиране на поземлените имоти е
недопустимо, освен в предвидените от закона случаи, но тогава то се извършва
без да се променят границите между тях, като е допустимо да се променят само
уличните им регулационни линии. Това е правната норма, която се извлича от
систематичния прочит на двете разпоредби. Извода, който следва е, че при
урегулирани веднъж поземлени имоти, независимо дали плана за регулация е
изработен по правилата на чл.16 или на чл.17 от ЗУТ, по инициатива на
административния орган може да се променя само уличната регулационна линия,
която по определението на чл.14 от ЗУТ определя границата с прилежащата улица. Това
е същината на промяната, извършена с отмяната на ЗТСУ, а именно да няма
принудителна промяна на вътрешните граници между поземлените имоти, нито
първоначално им урегулиране, нито при последващо. Запазва се възможността, тъй
като е в обществена полза, да се променят границите с прилежащата улица. За
разлика между граница на собственост и регулационна граница може да се говори
при действието на ЗТСУ, но не и при действието на ЗУТ, което очевидно не се
разбира от ответния административен орган, който поддържа, че е запазил имотни
граници, въпреки обединяване в един урегулиран поземлен имот на всички УПИ на
запад от река Бедечка. ЗУТ си служи с
термина регулационна „линия“, която е графично изображение на имотната граница
върху графичните части на плановете, и регулационна граница/линия, за да
обозначи ясно, че регулационната линия е имотната граница с улицата / обществен
интерес/, защото последната в обществен интерес трябва да се определя от
административния орган и да не зависи от волята на всеки собственик дали и колко
ще отстъпи в обществена полза. Затова е
запазено правото, при необходимост границата с улицата да се промени, но тази
правна възможност е предвиденото с нормата на чл.16 ал.1 от ЗУТ, няма друго
основание в ЗУТ, което да позволява по инициатива на административния орган да
се променят вътрешните граници с цел създаване на нови урегулирани поземлени
имоти, независимо от възникналите промени по чл.134 ал.1 т.1 от ЗУТ. Друг е
законовия ред да се постигне съответствие между предназначението на урегулираните
с подробен регулационен план имоти с устройството на територията, което е
въведено с влизане в сила на Общия устройствен план. При образуването на нов
УПИ І с отреждане за парк и спортни
дейности, е безпредметно да се обсъжда дали и какво да бъде предназначението на
част от този урегулиран имот, съответна на предмета на делото / на собствения
ПИ на жалбоподателката/. Поземления имот на жалбоподателя няма определено
конкретно предназначение с оспореното Решение на общински съвет Стара Загора, а
след отмяната му ще продължи да действа спрямо него одобрения през 2012г.
ПУП-ПР и ПЗ по чл.16 ал.1 от ЗУТ. Установява се от текстовата и графична част
на оспореното решение, и конкретно от заповедта на Кмета за допускане
изработване на плана, че същата територия, която е предмет на разработката на
плана по чл.16 от 2012г, се урегулира отново без да се съобразят забраните на
чл.15 ал.2 от ЗУТ да не се засягат
вътрешни граници, а да се урегулират само кварталите и улиците – да се променя
по инициатива на органа само границата към прилежащата улица, и без да се
съобрази, че посоченото правно основание – чл.134 ал.1 от ЗУТ – изменението на
предвижданията на общия устройствен план за предназначението на територията, а
именно за парк, ако и да изисква синхронизиране на подробния устройствен план
за регулация, тъй като с него се определя предназначението на имота, не изисква
отпадане на вътрешните граници между имотите, като е неспособно и да постигне
синхрон с ОУП подобно изменение на регулацията. Синхрона се постига с промяна
на предназначението на урегулирания поземлен имот и ако е необходимо е
допустимо да се промени границата с прилежащата улица. Ето защо оспореното
решение, по силата на закона, не е способно на това. Постигнатата цел не е
съответствие на ПУП-ПРЗ от 2012г с ОУП от 2017г, а създаване на големи имоти,
чието предназначение да бъде за парк. Необходимостта от площи за парк на тази територия не може да се задоволи
по използвания от ответника начин. Ето защо решението е постановено в нарушение
на чл.15 ал.2 вр. с ал.3 и в несъответствие с целта на чл.134 ал.1 от ЗУТ и
следва да бъде отменено. Промяната на предназначението на един урегулиран
поземлен имот, наложена от ОУП, който е преминал и съдебен контрол, поради
което и на това основание, освен закона, косвения контрол е недопустим, не се
постига с промяна на границите между имотите, а с промяна на предназначението
при спазване на всички изисквания на ЗУТ за нейното извършване и обосноваване,
а тяхното изпълнение не може да се обсъжда, тъй като с оспореното изменение не
е запазен УПИ на жалбоподателката, на което да е променено само
предназначението, за да се изследват доводите в тази насока, изложени от
жалбоподателя – дали попада в територията, която ОУП позволява да остане за
застрояване или не. На жалбоподателката
се следват разноски в размер на 10лв държавна такса / стр.40 по делото/, 20лв
такса за обнародване на оспорването / стр.46/. Представителя е упълномощен
устно, записано в протокола от проведеното открито съдебно заседание, но до
приключване на делото не са представени доказателства за уговорено и заплатено
възнаграждение. Представения списък на разноските не касае настоящото съдебно
производство.
Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора
РЕШИ
ОТМЕНЯ Решение
№2349/27.06.2019г на общински съвет Стара Загора за Изменение на плана за
регулация и изменение на плана за застрояване за територията на парк/квартал
„Бедечка“, обхващащ квартали от 801 до 831 по плана на град Стара Загора, в
частта му за УПИ І – за парк и спортни дейности в кв.810, съответна на ПИ
68850.513.6909, собственост и по жалба на В.Б.Г..*** да заплати на В.Б.Г. сумата
от 30лв/тридесет/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
обявено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: