Р Е Ш Е Н И Е № 10
гр.Кюстендил, 26.01.20230год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА
ТАБАКОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретаря Лидия Стоилова и с участието на прокурора Марияна Сиракова,
като разгледа докладваното от съдия
Стойчева КАНД № 312 по описа за
2022год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН
във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Началникът на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - Кюстендил, чрез пълномощника си юрк Г. Б., обжалва решение № 246 от 02.11.2022г. на Районен съд - Кюстендил по АНД № 1053/2022г., с което е отменено Наказателно постановление № 21-1139-001781/17.05.2022г. Жалбата съдържа доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон – отменителни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Сочи се приложимост на реда по чл.36, ал.2 от ЗАНН за издаване на НП. Оспорват се решаващите изводи на въззивния съд за недоказаност на релевираното деяние. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго за потвърждаване на наказателното постановление. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Е.В.Е. *** изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на
доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт
на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на
касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на
чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема
за неоснователна.
Предмет на касационно оспорване е
решение на районния съд, с което е отменено
Наказателно постановление №
21-1139-001781/17.05.2022г., издадено от началника на Сектор ПП при ОДМВР –
Кюстендил, с което на Е.В.Е., за
нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200,00лв.
Административнонаказателната отговорност на нарушителя
е ангажирана за това, че на 30.08.2021год., около 09,35 часа, в гр. Кюстендил по ул. „Петър Берон“ в
посока ул. „Александър Димитров“ при управление на собственото си МПС марка „Пежо 407“ с рег. № СА****ВР, не се движи на токова разстояние от движещото се
пред него превозно средство „Фолксваген пасат“ с рег. № СВ****КН, управляван от С. С. К., че да може да избегне
удряне в него, когато то намали или спре рязко, поради което след намаляване на скоростта от водача на МПС
„Фолксваген пасат“, нарушителят се удря в него и реализира ПТП с материални
щети. Горните факти са квалифицирани
като нарушение по чл.23, ал.1 от ЗДвП.
За деянието е съставен АУАН № GА259183/30.08.2021г.,
върху
който е обективирана резолюция от 31.08.2021г. за прекратяване на
административнонаказателното
производство на осн. чл.33, ал.2 от ЗАНН.
По делото е прието като доказателство Постановление
от 13.12.2021г. на РП – Кюстендил за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 1126/2021г. по описа на РП – Кюстендил, образувано срещу
нарушителя за престъпление по чл.343,ал.1, б.“а“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК. Материалите са върнати в Сектор ПП при ОДМВР – Кюстендил
на 09.05.2022г. Следва издаване на оспореното НП на 17.05.2022г.
Във въззивното производство са разпитани
актосъставителят и свидетелят по акта, които са извършили проверка на място
след получен сигнал, т.е. не са очевидци на нарушението, и които
потвърждават констатациите в
АУАН. Свидетелите сочат, че нарушителят е „виновен“ за настъпилото ПТП, тъй като е
ударил движещия се пред него автомобил, който е спрял на стеснен участък от
пътя.
При
изложените обстоятелства, районният съд отменя наказателното постановление по
съображения за незаконосъобразност. Приема
се, че НП е издадено след прекратяване на административнонаказателното
производство с резолюция на компетентния наказващ орган, т.е. без наличие на висяща административнонаказателна преписка, с
което е допуснато съществено процесуално нарушение.
По същество са формирани изводи за недоказаност на предявеното
обвинение, тъй като същото се основава на
предположения, че причина за ПТП е неспазването на дистанция от нарушителя.
Настоящата инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за
нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния
закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци,
сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, обосновава
следните изводи:
Въззивното решение е правилно. Правните изводи на районния съд по съществото на спора за недоказаност на
деянието, са обосновани от доказателствата по делото и са законосъобразни с
оглед приложимите нормативни разпоредби. Въззивният съд е събрал и коментирал
относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, надлежно и
аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право
и е формирал констатации за недоказаност на административното нарушение, които
касационната инстанция изцяло възприема.
Не са налице релевираните касационни основания.
Както се посочи, с процесното НП е ангажирана административнонаказателната отговорност на
нарушителя за деяние осъществяващо
състава на нарушението по чл.179, ал.2, пр.2 вр. с чл.23, ал.1 от ЗДвП, а именно за
причиняване на ПТП поради неспазване на дистанция. Задължението за спазване на
дистанция се съдържа в разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗДвП, според която водачът
на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в
него, когато то намали скоростта или спре рязко. В случая, по делото
не са събрани доказателства, които да
установяват настъпило ПТП в резултат на нарушение от страна на Е.Е. конкретно на
визираното правило за дистанция. Както
правилно е приел районния съд, липсват
категорични доказателства, че причина за произшествието е движението на водача Е.
на разстояние, неотговарящо на правилото по чл.23, ал.1 от ЗДвП. Неясен е
останал механизма на настъпилото пътнотранспортното произшествие поради липса
на надлежни и обективни гласни и писмени доказателства. Показанията на контролните органи са лишени от категоричност
и яснота, доколкото същите са пристигнали след ПТП и изразяват предположенията
си относно причините за удара между двата автомобила. А при отсъствие на лични и непосредствени възприятия
не може да се установи категорично механизма на произшествието, респ. в какво
се изразява неправомерното поведение и на кой от водачите. Както основателно сочи въззивният съд
възможни причина за ПТП са движение с превишена или несъобразена скорост,
загуба на контрол или други. Липсата
на протокол за ПТП, допълнително
възпрепятства възможността да се установят безспорно и категорично относимите
към състава на нарушението по чл.179, ал.2, пр.2 вр. с чл.23, ал.1 от ЗДвП, факти.
Неоснователно касаторът
приема за доказано административното нарушение с данните в постановлението
на РП – Кюстендил в частта относно поведението на нарушителя. В случая прокурорският
акт не е надлежно доказателство за установяване на факти, релевантни към
състава на административното нарушение, а доказателствата в наказателния процес,
въз основа на които са формирани изводите на прокурора, не могат да се ползват
в административнонаказателното производство без да са събрани по предвидения
процесуален ред. С оглед на горното, касационната инстанция счита за обосновани
от доказателствата и съответни на материалния закон изводите на въззивния съд за недоказаност на
релевираното деяние. Липсват предпоставките за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя, поради което издаденото НП е
незаконосъобразно. Като го е отменил, районният съд е постановил правилно
решение.
Извън
горното и за пълнота на настоящите мотиви, настоящият състав на касационния съд
счита за необходимо да посочи, че не споделя изводите на въззивния съд за допуснато съществено процесуално нарушение
с оглед издаването на НП при преклудирана възможност за това, поради
прекратяване на административнонаказателното производство на основание чл.33,
ал.2 от ЗАНН. Анализът на съдържанието
на НП, на фактите по преписката и на събраните доказателства, сочи на правилно приложение от АНО на
процесуалните правила по чл.36, ал.2 от ЗАНН.
Видно е, че в случая НП не е издадено на основание АУАН, а на основание
постановление на прокуратурата, с което е отказано да се образува наказателно
производство и преписката е изпратена на АНО. Последният, получавайки обратно преписката от РП – Кюстендил и
преценявайки, че не са отпаднали условията за административно наказване на
дееца, е процедирал правилно по специалния ред на чл.36, ал.2 от ЗАНН. Предвид констатациите за осъществени
предпоставки, предвидени в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, следва, че в
процедурата по административно наказване не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила.
Независимо
от изложеното, като е достигнал до краен извод за незаконосъобразност на НП,
районният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в
сила.
Предвид
изхода по делото, на касатора не се следват деловодни разноски.
Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2, предл.1 от АПК
във вр. с чл.63 от ЗАНН,
Административният съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 246 от 02.11.2022г. на Районен съд - Кюстендил, постановено по АНД № 1053/2022г.
Решението не подлежи на
обжалване.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи.
Председател: Членове: 1. 2.