№ 26
гр. Благоевград, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20211200500685 по описа за 2021 година
В Благоевградския окръжен съд е постъпила въззивна жалба от адв. М.Р., в качеството си на
особен представител на С.С. срещу решение № 8056/05.03.2021 г. по гр.д. № 1396/2019 г. по
описа на районен съд П., с което СТ. Н. СП., ЕГН: ********** от гр.П., ул. “О-П.“ № 43, вх.
А е осъдена да заплати на ищеца ВЛ. С., гражданин на Р Ч., роден на 08.10.1958 г.,
идентификационен номер 581008/1178, паспорт № 41462715, издаден на 21.06.2013 г. в Ч.,
удостоверение за продължително пребиваване в РБ на гражданин на ЕС № *****, изд. на ,,,,
г. от МВР, ЛН № ,,,,,,,,,,,,, чрез пълномощника му адв. Ю.А. - САК, личен номер **********,
с адрес за призоваване гр. С., бул.“Д.“ № 11, ет. 6, сумата от 6 000 /шест хиляди/ евро, на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД, представляваща невърната сума по писмен
заем от 01.04.2015г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
/05.08.2019г./ до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1260 /хиляда двеста
и шестдесет/ евро, лихва върху главницата за периода 05.08.2016 до 05.08.2019 г., на
основание чл.86 ЗЗД. Ответницата СТ. Н. СП. е осъдена и да заплати на ищеца ВЛ. С.
сумата от 2722.71 лева - сторени по делото разноски. Счита се решението за неправилно,
постановено в нарушение на материалния и процесуални закони и необосновано,
жалбоподателката иска неговата отмяна и постановяване на друго решение,с което искът да
бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен. Поддържа се, че решението на съда не е
съобразено с чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК, съгласно които съдът постановява решението си,
като преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно
убеждение и основава същото на закона в рамките на установените по делото факти. Така,
1
съдът неправилно е приел за доказан главния иск по чл.240 , ал.1 от ЗЗД по основание и
размер.
Въззиваемата страна оспорва основателността на жалбата. Според него
първоинстанционното решение не страда от пороците, изложени в жалбата. Решението е
правилно, законосъобразно и обосновано. Постановено е при спазване на материално
правните и процесуални норми. съда е постановил правилно и законосъобразно решение, с
което е осъдил ответницата СТ. Н. СП. да заплати на ищеца невърнатата заемна сума от
7260/седем хиляди двеста и шестдесет/ евро, от която 6000 /шест хиляди/ евро главница и
1260 /хиляда двеста и шестдесет/ евро лихва върху главницата за периода 05.08.2016 до
05.08.2019 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на иска до
окончателното й плащане. В отговора се акцентира върху това, че съда е аргументирал
своето решение и с трайната съдебна практика. Иска се жалбата да бъде оставена без
уважение, като първоинстанционното решение бъде потвърдено изцяло, като правилно и
законосъобразно.
,Окръжният съд ,след като разгледа жалбата и обсъди събраните по делото доказателства,
прие за установено следното:
Районен съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.
240, ал. 1 ЗЗД, предявен от ВЛ. С., гражданин на Република Ч. против СТ. Н. СП., ЕГН:
********** от гр.П., с искане за постановяване на решение, с което да бъде осъдена
ответницата да заплати на ищеца невърнатата заемна сума от 7260/седем хиляди двеста и
шестдесет/ евро, от която 6000 /шест хиляди/ евро главница и 1260 /хиляда двеста и
шестдесет/ евро лихва върху главницата за периода 05.08.2016 до 05.08.2019 г., ведно със
законната лихва върху нея от датата на завеждане на иска до окончателното й плащане. За
да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че от представените по
делото доказателства се установява правнорелевантният факт, че между страните е сключен
реален договор за паричен заем по който задължението на заемодателя да предаде на
заемателя сумата 13 000 евро за срок от една година е изпълнено, като към настоящия
момент е налице остатък от заемната сума в размер на 6000 евро, заедно с лихвата от 1260
евро, който не е върнат на заемодателя-ищец.
Спорният въпрос по делото е дали е налице реално предаване на заемната сума, необходимо
условие за валидно сключен договор за заем, т.е. дали е налице валидно облигационно
правоотношение между страните по делото и доколко подписания и представен Анекс към
договора за заем влияе върху същото.
Договорът за заем за потребление /паричният заем/ е неформален, реален, едностранен,
възмезден или безвъзмезден, и комутативен - правните последици настъпват при предаване
в собственост на вещите, предмет на тази сделка - уговорената парична сума, като за
заемодателя възниква притегателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума.
Посоченият договор има своята регламентация в чл. 240, ал.1 от ЗЗД. Фактическият състав
на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, се състои от
няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството по иска за връщане на
2
предоставената в заем сума: 1/ съгласие на страните за предаване от заемодателя в
собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при
настъпване на падежа; 2/ реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.
Посочените елементи от фактическия състав на договора за заем, както и настъпването на
падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени при условията на пълно и главно
доказване, като доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК се носи от ищеца -
заемодател, защото той извлича изгода от сключения договор за заем с ответника - заемател
и търси изпълнение на договорно задължение на заемателя. Това е факт, от който ищецът
черпи благоприятни за себе си правни последици и от недоказването му за него са и
последиците от неустановяването му. Ответникът провежда насрещно доказване на своите
правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да извлече благоприятни
правни последици /така решение № 142/07.10.2016 г. на ВКС по т.д. № 1601/2015 г., II т.о.,
решение № 174/23.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 5002/2008 г, IV г.о., решение №
142/27.04.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5917/2014 г., IV г.о., решение № 69/24.06.2011 г. на ВКС
по гр.д. № 584/2010 г., Ill г.о./.
По спорния между страните въпрос по делото въззивният съд приема следното:
Същинското съдържание на договора за заем следва да се търси във волеизявленията на
страните и поетото задължение за връщане на паричната сума. Изявлението за нейното
получаване в текста на договора, подписан от двете страни, има свидетелстващ характер,
което съдът съобразява при оспорване на засвидетелствания от длъжника факт. При спорно
тълкуване на условия или други модалитети по заема, от значение е попълненото и скрепено
с подпис свидетелстващо признание на ответницата в процесния договор /решение №
123/02.05.2012 г. на ВКС по гр.д. № 959/2011 г., Ill г.о., решение № 317/23.02.2015 г. на ВКС
по гр.д. № 1238/2014 г., IV г.о./. Първоинстанционният съд правилно е отчел
доказателственото значение на подписите в договора по отношение факта на предаване на
сумата, като е приел, че представения от ищеца документ - договор за заем от 01.04.2015 г.
подписан пот страните, с който е обективирано, че ищецът, като заемодател предоставя
/предава/ на заемателя в брой сумата от 13 000 евро за срок от една година по банков път на
посочена от ответницата банкова сметка, а ответницата-заемател изрично се е задължила да
върне в определения срок заетата сума заедно с договорената лихва.
При така обективираното съдържание на договора, задължението на заемодателя се явява
изпълнено, за което свидетелства подписът на ответника в договора и се потвърждава с това,
че на 25.03.2015 г. от сметка с титуляр ВЛ. С. по сметка, открита в банка ЦКБ с титуляр С.С.
е преведена сума в размер на 13 000 евро. Същото обстоятелство се потвърждава и от
представеното извлечение по сметка от ЦКБ с титуляр С.С., от което е видно, че на дата
31.03.2015г. наличият дебит по същата е бил в размер на 25 300.00 лева. Макар въззивникът
да оспорва, че е получил процесната сума, то неговото признание, че е получил сумата на
основание договор за заем, е инкорпорирано в представения договор и в наличния дебит по
сметката. Поради това, неоснователно се явява възражението му, че фактът на предаване на
процесната сума не може да бъде доказан само с договора за заем, който сам по себе си
3
представлява разписка за получената сума. Договорът е подписан, не е оспорен в
преклузивните срокове по чл. 193 ГПК относно авторството/автентичността/ му от
ответника, то същият, като частен свидетелстващ документ се ползва с пълна материална
доказателствена сила и като такъв удостоверява факта, че изявлението за предаване на
процесната сума, съдържащо се в него, е направено от лицето, което го е подписало. При
наличие на частни свидетелстващи документи, подписани от страните, които са ги съставили
и, които не са оспорени, същите съставляват доказателство, че изявленията които се
съдържат в тях са направени от посочените в тях лица и удостоверените факти са се
осъществили така, както са посочени.
Реалният елемент от договора, а именно получаването на паричната сума се удостоверява от
заемателя с поемането на задължението „да върне", а не „да даде" нещо. Затова в тежест на
оспорващия реалното предаване на благото е да установи отрицателния факт на
неполучаването /така решение № 235/27.09.2016 г. на ВКС по гр.д. № 1362/2016 г., IV г.о.,
решение № 478/11.02.2014 г. на ВКС по гр.д. № 2670/2013 г., IV г.о. и решение №
379/06.01.2014 г. на ВКС по гр.д. № 171/2012 г., IV г.о./. Ответникът не е провел успешно
доказване на този факт. С оглед на изложеното, съдът приема, че представения писмен
договор за заем от 01.04.2015 г., неоспорен от ответника по отношение на неговата
автентичност/авторство/, удостоверява изпълнен фактическия състав на договор за заем
между страните - съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на
заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на
падежа и реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя, за което има
доказателства. Именно такова доказателство е представеното и прието по делото
потвърждение за превод от спестовна каса В.Н.-А., видно от което на 25.03.2015г. е сторен
превод от сметка с титуляр инж. ВЛ. С. в размер на 13 000 евро в полза на банкова сметка в
ЦКБ АД с титуляр СТ. Н. СП.. Видно е също така, че при обработка на плащането на тази
сума е било включено като основание – частен договор за кредит от 01.04.2015г., като това
се потвърждава и от представеното извлечение по сметка от ЦКБ с титуляр С.С., от което е
видно, че на дата 31.03.2015г. наличият дебит по същата е бил в размер на 25 300.00 лева
По отношение на Анекса към договора за паричен заем от 01.04.2015г., предвид въведените
във ВЖ оплаквания, БлОС намира следното: подписания Анекс не влияе върху дължимостта
на сумата. От съдържанието на същия се установява, че страните единствено продължават
срока на договора и уговарят месечна вноска от по 1000 евро. Същевременно, Анекса е
признание от ищеца, че към датата на сключването му – 30.03.2016г. му се дължат по
основния договор за заем единствено 7000 евро, а към 04.04.2016г. – 6000 евро. Дори и да се
приеме, че ответницата не е положила подпис върху същия, то процесната парична сума се
дължи по силата на договора за заем, а Анекса представлява само воелеизявление на ищеца,
с което той признава неизгодни за себе си факти, като признава, че вече дължимата му от
ищцата сума към 30.03.2016г. е в размер на 7000 евро, а към 04.04.2016г. в размер на 6000
евро, а и с този Анекс ищеца сам се съгласява договора за заем да бъде продължен с още 7
месеца. Може да се обобщи, че с Анекса от 30.03.2016г., тълкувайки и анализирайки
4
съдържанието му, всъщност само са предоставени по-благоприятни условия за ответницата,
но извън това сумата се претендира на договорно основание и съобразно основния договор
за заем от 01.04.2015г. Така, по делото от страна на ответницата С. не се представят каквито
и да било доказателства, установяващи връщането, на каквато и да било сума по договора за
заем, с изключение на отбелязването в Анекса към договора за заем за оставаща дължима
сума в размер на 6 000 евро към дата 04.04.2016г.
В чл.5 от договора за заем страните са договорили, че заемателят дължи лихва от 7% върху
стойността за заеманата сума, която ще бъде заплатена с последната вноска, поради което
предявения акцесорен иск за сумата от 1 260 евро, съставляваща лихва за периода от
05.08.2016г.до 05.08.2019г. също е основателен.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила
от страна на районния съд при разглеждане на делото, решението на районния съд, с което
искът по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл 240, ал. 1 ЗЗД е бил изцяло уважен, е правилно и като
такова следва да бъде потвърдено, като настоящия състав препраща и към мотивите на
първостепенния съд, на основание чл. 272 ГПК.
При този изход на въззивното производство разноски се дължат на въззиваемия съгласно чл.
78, ал. 1 ГПК вр. чл.273 ГПК в размер на общо 1904,71 лева, от които 950,00 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция и 954,71 лева за заплатено възнаграждение за особения представител на
въззивницата за процесуалното й представителство пред въззивната инстанция.
Въззивницата следва да бъде осъдена и да заплати по сметка на БлОС дължимата д.т. за
въззивно обжалване в размер на 284 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8056/05.03.2021 г. по гр.д. № 1396/2019 г. по описа на
Районен съд П..
ОСЪЖДА СТ. Н. СП., ЕГН: ********** от гр.П., ул.“О-П.“ № 43, вх. А да заплати на ВЛ.
С., гражданин на Р Ч., роден на 08.10.1958 г., идентификационен номер 581008/1178,
паспорт № 41462715, издаден на 21.06.2013 г. в Ч., удостоверение за продължително
пребиваване в РБ на гражданин на ЕС № *****, изд. на ,,,, г. от МВР, ЛН № ,,,,,,,,,,,,, чрез
пълномощника му ада. Ю.А. - САК, личен номер **********, с адрес за призоваване гр. С.,
бул. „Д.“ № 11, ет. 6, сумата от общо 1 904,71 лева - сторени по делото разноски пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА СТ. Н. СП., ЕГН: ********** от гр.П., ул.“О-П.“ № 43, вх. А да заплати по сметка
на Окръжен съд Благоевград сумата в размер на 284,00 лева – дължима д.т. за въззивното
производство.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат М.Х. Р. от АК-Благоевград сумата 954.71 лева,
5
представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на СТ. Н.
СП., пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване в 1-месечен срок пред ВКС, считано от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6