Определение по дело №174/2015 на Районен съд - Карнобат

П Р О Т О К О Л

 

12.11.2015 година                                                                 град  КАРНОБАТ

 

К А Р НО Б А Т С К И Я Т      Р А Й О Н Е Н      С Ъ Д ,  ІІІ    състав

На дванадесети ноември две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. МАРИНОВ

 

Съдебни заседатели : 1…………………….

                                                                                   2…………………….

 

Секретар ……………………Д.Е. …...............................................

Прокурор................................П.И.....................................................

Сложи за разглеждане докладваното от съдията  ………..МАРИНОВ………

НОХ дело номер.......174.......по описа за............2015.................година

На именното повикване в ..................14.30...................................часа се явиха:

         ПОДСЪДИМИЯТ Д.П.С., редовно призован, се явява лично и с адв. Байчев.

         Р. ПРОКУРОР, редовно призован, се явява лично.

         СВИДЕТЕЛИТЕ П.Г.Д. и Н.Р.Т., редовно призовани,

         Р.ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. БАЙЧЕВ: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯ Д.П.С.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

         Р. ПРОКУРОР: Да се разпитат свидетелите.

АДВ. БАЙЧЕВ: Да се разпитат свидетелите.

Сне се самоличността на свидетелите, както следва:

П.Г.Д.: 24 г., бълг., бълг. гр., средно спец. образ., неженен, безработен, осъждан, без родство с подсъдимия.

Н.Р.Т.: 32 г., бълг., бълг. гр., средно спец. образ., неженен, Вела тур ЕООД гр. Шумен като охрана, осъждан, без родство с подсъдимия.

СЪДЪТ напомни на свидетелите отговорноста им по чл.290 от НК, че за неверни показания носят наказателна отговорност в размер на 5 години лишаване от свобода. Свидетелите обещаха да говорят истината.

СВИДЕТЕЛЯТ Т. отведен от залата.

СЪДЪТ пристъпва към разпита на свидетелите:

СВИД. П.Г.Д.: Познавам Л.Д.. Януари месец 2014 г. посетих с нея ОДЗ Вълшебство, тя си взе децата. Друго не си спомням. Това което съм казал, когато съм разпитван по делото значи е това, мина доста голям период от време от тогава. Не си спомням какво съм казал 2014 г.

Р. ПРОКУРОР: Г-н съдия, моля да бъдат прочетени показанията му дадени на дата 26.03.14 г., тъй като свидетелят не си спомня какво е казал при разпита му, на основание чл. 281 ал.1 т. 2 от НПК.

АДВ. БАЙЧЕВ: Противопоставям се на прочитането на показанията предвид на това, че в момента се провежда съдебно следствие и ако се е случило нещо значимо назад във времето, то свидетелят сега би могъл да го възпроизведе. След като не може да го възпроизведе, значи той не го е счел като значимо и важно.

ПО ОТНОШЕНИЕ на направеното искане от р. прокурор за прочитане показанията на свид. П. Г. Д., снети с протокол за разпит като такъв от 26.03.14 г. на основание чл. 281 ал.1 т. 2 от НПК съдът намира, че същото се явява основателно и като такова следва да бъде уважено, поради което

О П Р Е Д Е Л И :

НА ОСНОВАНИЕ чл. 281 ал.1 т. 2 от НПК прочита показанията на свид. П. Г. Д., снети с протокол за разпит като такъв от 26.03.2014 г.

СВИД. П.Г.Д.: Потвърждавам прочетените показания, действително така се случи, както са записани показанията ми.

Пред мен Л. не е заплашвана, а ПЕ ГЕ ТО не й е пречил да си вземе децата.

СВИД. Н.Р.Т.: Познавам Г.Х.. Не си спомням нищо.

Р. ПРОКУРОР: Г-н съдия, свид. Т. е разпитван на 26.03.14 г. в качеството на свидетел пред съдия, дал е показания като в днешното с.з. твърди, че не си спомня за случая, поради което на основание чл. 281 ал.1 т. 2 от НПК моля да бъдат прочетени показанията му дадени пред съдия.

АДВ. БАЙЧЕВ: Противопоставям се на същите основания.

ПО ОТНОШЕНИЕ на направеното искане от р. прокурор за прочитане показанията на свид. Н.Р.Т., снети с протокол за разпит като такъв от 26.03.14 г. на основание чл. 281 ал.1 т. 2 от НПК съдът намира, че същото се явява основателно, поради това, че неговите показания са от особена важност за изясняване на обективната истина по делото и чрез тях същата ще се установи в пълен обем по отношение на повдигнатото обвинение на подсъдимия и затова като такова същото искане следва да бъде уважено, поради което

О П Р Е Д Е Л И :

НА ОСНОВАНИЕ чл. 281 ал.1 т. 2 от НПК прочита показанията на свид. Н.Р.Т., снети с протокол за разпит като такъв от 26.03.2014 г.

СВИД. Н.Р.Т.: Поддържам показанията си при разпита ми на свидетел от 26.03.14 г.

         Р.ПРОКУРОР: Искания нямам доказателства не соча, да се приключи съдебното следствие

АДВ. БАЙЧЕВ: Нямам доказателствени искания, не соча нови писмени доказателства, да се приключи съдебното следствие.

ПОДС. Д.П.С.: Нямам искания за доказателства.

 

         На основание чл.283 от НПК съдът прочете приложените към делото писмени доказателства, а именно: 3 бр. заявления от Л.П.Д. от дати 10.01.14 г., протокол за полицейско предупреждение от 22.01.14 г., заповед за незабавна защита от 29.07.13 г. издадена по протоколно определение № 417 от 29.07.13 г. по гр.д. № 659/13 г. по описа на КРС, окончателна заповед за защита от 22.08.2013 г.на КРС, издадена по определение № 463 от 22.08.2013 г. гр.д. № 659/2013 г. по описа на КРС, свидетелство за съдимост на подсъдимия, писмо до КРС изх. № 373/12 от 20.02.13 г. на Бургаския затвор, докладна записка, писмо на КРС до РУП Карнобат вх.№ 393/19.02.14 г. ведно с приложена към него разписка, ксеро копие на протокол на КРС от 30.10.2013 г. по гр.д. № 783/13 г. по описа на КРС, декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН от Л.П.Д., ксеро копие на връчена призовка на подс.Д.П.С., протокол на КРС от 22.08.2013 г. по гр.д. № 659/2013 г. по описа на КРС, молба за защита от домашно насилие от Л.П.Д., протокол на КРС от 08.04.2014 г. по гр.д. № 783/2013 г. по описа на КРС, искова молба от Л.П.Д. № 3897 от 23.09.2013 г. по която е образувано гр.д. № 783/2013 г. по описа на КРС.

 

         С оглед искането на страните по делото и като намира, че са извършени всички съдебно следствени действия, които са изяснили обективно, всестранно и пълно фактите по делото, съдът намира, че съдебното следствие следва да бъде приключено поради това и

                                               О П Р Е Д Е Л И

         ПРИЕМА приложените по делото доказателства.

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ДУМАТА ЗА СЪДЕБНИ ПРЕНИЯ.

         Р.ПРОКУРОР: Г-н съдия, поддържам обвинението, както е формулирано в обв. акт. Установено е, че на 29.07.13 г. в КРС е заведена молба от Л.Д., която моли да се издаде заповед за незабавна защита срещу Д.П.С., поради постоянен физически, емоционален и психически тормоз от негова страна. На същата дата такава заповед е издадена от КРС, като на подсъдимия се забранява да приближава свид. Д., малолетните й деца, детската градина ОЗД Вълшебство гр. Карнобат, както и местата за социални контакти и отдих на Д. и децата й. Със заповед за защита от 22.08.13 г. на подсъдимия е забранено да приближава свид.Д., както и да приближава местата за социални контакти и отдих на същата за срок от 18 месеца. На 9.01.2014 г. свид. Д. заедно със свид. Д. посетили офис на телефонен оператор Глобул, като причината за това е свид. Д. да смени номера на телефона си, а причината за това нейно желание е обстоятелството, че подсъдимият редовно я тормозил по телефона. След като сменила тел. номер свид. Д. и свид.Д. посетили ОДЗ Вълшебство – Карнобат, където свид. Д. е възнамерявала да вземе децата си. Пристигайки до детското заведение двамата установили, че в близост до заведението е паркиран а-л, който по това време се е ползвал от подсъдимия. Свид.Д. е влязла в заведението, за да вземе децата си, а Д. е останал в а-ла. През това време подсъдимият се приближил до а-ла и попитал свид. Димтров защо е дошъл и дали ще става баща на децата му. През това време Д. излязла от детското заведение заедно с децата си и се е насочила към а-ла. Подсъдимият е взел децата, започнал да говори с тях, като през това време свид.Д. е влязла в а-ла. Докато свид. Д. приведе в движение а-ла подсъдимият преминал покрай тях с а-ла си и е показал демонстративно среден пръст. На следващия ден подсъдимият по телефона е заплашил свид.Д., че ако го види с бившата му съпруга ще му запали а-ла, като го е заплашвал и с бой. На следващия ден 10.01.14 г. около 17.15 ч. свид. Д. отново е посетила ОДЗ Вълшебство, за да прибере децата си. Същата забелязала отново близо до заведението а-ла, който се управлявал от подсъдимия. Д. е влязла в детското заведение и се обадила на свид.Х., като й заявила, че се намира в детското заведение, а пред заведението е а-ла на подсъдимия и се страхува от него. По тази причина помолила Х. да дойде и да я прибере от детското заведение. Свид. Х. от своя страна помолила неин познат свид.Т. да отидат с а-ла до детското заведение, за да приберат свид.Д.. През това време Д.  излязла от сградата на заведението с децата и направила опит да се качи в а-ла си. Подсъдимият в това време се е намирал в двора на заведението, като е спрял свид.Д. и не й позволил да продължи. Д. многократно е правила опит да продължи пътя си, но подсъдимият не и позволявал това, като дори я държал за ръката. Заявил и, че идва да вземе децата, на което Д. отговорила, че има заповед да не я доближава, а за децата има определен режим, но подсъдимият отговорил, че не го интересува заповедта и ще взема децата си когато пожелае. Всички тези действия са наблюдавани от свид. Х. и свид. Т., които през това време са пристигнали в двора на детското заведение. След като подсъдимият е забелязал свид. Х. се отдръпнал, като свид.Д. заедно с децата си напуснали детското заведение. Същия ден свид. Д. *** във връзка с тези случаи, като е помолила да се вземат някакви мерки срещу подсъдимия. Във връзка с тези молби подсъдимият е предупреден с протокол за предупреждение от 22.10.14 г.

С деянието си подсъдимият е осъществил състава на чл. 296 ал.1 вр. чл. 26 от НК. Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Разпитан в хода на разследването и в с.з. подсъдимият не признава вината си. Реализирането на наказателната отговорност следва да се осъществи при отегчаващи вината обстоятелства – обременено съдебно минало на подсъдимия. В с.з. се установи, че към момента подсъдимият и свид.Д. живеят заедно, това обстоятелство не може да има нищо общо със съдебния акт, като се има предвид, че извършеното престъпление е престъпление против правосъдието, а не срещу конкретно физическо лице. За това престъпление закона предвижда наказание лишаване от свобода  до 3 години или глоба до 5000 лв. Предвид изложеното считам, че на подс. С. следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на 6 месеца при първоначален строг режим на изтърпяване.

АДВ. БАЙЧЕВ: Уважаеми г-н председател, както р. прокурор подробно описа фактическата обстановка в обв. акт тя беше представена доста тенденциозно и неблагоприятно за обвиняемия. Безспорно основните моменти са верни, а именно, че на 29.07.13 е издадена заповед за незабавна защита, като са му наложени съответните ограничения, които бяха подробно изброени и няма да ги повтарям. От друга страна това което е  известно на р.прокурор и на съда е, че подсъдимият многократно е искал да вижда децата си, съгласно определения режим за лични отношения, но майката не му е разрешавала и не му ги е давала. Поради тази причина той се е принудил да ходи и да се среща с децата си в ОДЗ Вълшебство. Предвид изложеното става ясно, че той е бил принуден да извърши това деяние и то трябва да бъде разглеждане при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като мисля че превес трябва да имат смекчаващите вината обстоятелства, а именно, че към настоящия момент двамата родители живеят заедно, децата растат и едно 6 месечно отсъствие ще се отрази неблагоприятно за тяхното психологическо развитие и възпитание. Безспорно това, което е извършил спрямо свид. Н.Т. е укоримо деяние, но считам, че наказание глоба в размер какъвто Вие прецените ще бъде напълно достатъчно за постигане на целите на превенцията, посочени в чл. 35 от НК и ще действат възпиращо и възпитателно спрямо подсъдимия. Макар и с обременено съдебно минало, подсъдимият с действията си показва, че е любящ и грижовен баща и не мисля, че в настоящия случай се налага да му бъде наложено наказание ЛОС. Моля да му бъде наложено наказание глоба в размер какъвто Вие прецените.

         ПОДСЪДИМИЯ Д.П.С.: Признавам, че съм нарушил заповедта за защита,         отидох в градината, защото нямаше друг начин, за да видя децата си. Тя постоянно казваше, че са болни и не ми дава да ги вижда. Ако може съдът да ми наложи глоба, защото аз съм глава на семейството, ако аз съм й упражнявал някакво насилие и психическо и физическо до ден днешен няма ще да живее при мен.

         След изслушване на съдебните прения на основание чл.297 от НПК председателя на съдебния състав даде последна дума на подсъдимия.

         ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ Д.П.С.: Съжалявам и желая съдът да ми присъди една глоба, която мисля че ще е достатъчен урок за мен.

СЪДЪТ счете делото за изяснено и обяви, че след тайно съвещание ще произнесе присъдата си.

         Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 16.00 часа с прочитане присъдата в присъствието на прокурора, подсъдимия С., адв.Байчев.

 

 

 

         СЕКРЕТАР:                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

СЪДЪТ след като постанови присъдата си на основание чл. 309 от НПК се произнесе и по определената мярка за неотклонение на подсъдимия и преценявайки, че същата следва да остане в сила

                                   О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА наложената мярка за неотклонение на подсъдимия   Д.П.С., ЕГН **********, а именно “ПОДПИСКА”.

 

 

 

СЕКРЕТАР:                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

М О Т И В И към НОХД № 174/2015 г.

 

Съдебното производство по делото е образувано по повод обвинителен акт на К.ска районна прокуратура против Д.П.С. *** с обвинение по чл.296, ал.1 от НК, във връзка с чл. 26 от НК.

В съдебно заседание представителя на К.ска районна прокуратура поддържа обвинението и пледира за наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим.

Защитата на подс. Д.П.С. в съдебно заседание пледира за му бъде наложено наказание глоба в определен от съда размер.

Подсъдимият Д.П.С. признава вината си, същият твърди, че е извършил престъплението в което е обвинен, като моли да му бъде наложено наказание глоба.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното.

 

І. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

 

         На 29.07.2013 год. в РС К. е била заведена молба за домашно насилие от Л.П.Д. ***, в която същата съобщила, че е била подложена на системен физически, емоционален и психически тормоз от подс.Д.П.С. и моли съда на основание чл.18 от Закона за защита от домашно насилие да издаде заповед за незабавна защита по отношение на нея и малолетните й деца С. Д.С. и В. Д. С., като на подсъдимия Д.С. бъдат наложени следните мерки за незабавна защита, а именно: задължаване на същия да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея и горепосочените малолетни деца, както и да му бъде забранено да приближава жилището в което те живеели – апартамент в гр. К. на ул. Е.А. І, както и забрана на същия да приближава детската градина на децата – ОДЗ „Вълшебство“ гр. К., както и забрана да приближава местата им за социални контакти и отдих, както и съдът да определи местоживеенето на малолетните деца С. Д.С. и В. Д. С. при нея, като в последствие да издаде окончателна заповед за защита със същите мерки по чл. 5 от ЗЗДН. Съдът е счел, че са били налице основанията за издаване на заповед за незабавна защита, като на същата дата е издал такава по образуваното гр.д. № 659/2013 год., като с тази заповед подс. Д.П.С. е бил задължен да не извършва актове на домашно насилие спрямо молителката Л.П.Д., както и спрямо малолетните си деца С. Д.С. и В. Д. С., на същия подсъдим е било забранено да приближава Л.П.Д. *** и малолетните им деца С. С. и В. С., както и да приближава  детска градина на децата - ОДЗ „Вълшебство“  гр.К., както и да приближава местата за социални контакти и отдих на Л.Д. и децата им, посочени по-горе.

         С протоколно определение № 463/22.08.2013 год. по гр.д. № 569/2013 год. на РС К., съдът е одобрил постигнатата между молителката Л.П.Д. и подсъдимия Д.П.С. съдебна спогодба, като съдът е постановил въз основа на нея да бъде издадена съответната окончателна заповед за защита, която обективира съдържанието на постигнатото между молителката Л.Д.  и подс. С. съдебна спогодба. По силата на същата окончателна заповед за защита съдът е постановил следното: като е задължил подсъдимия Д.П.С. с ЕГН: ********** *** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Л.П.Д. за срок от 18 месеца, като на същия подсъдим е било забранено да приближава  Л.П.Д.  с ЕГН: ********** ***, както и да приближава жилището в което същата е живеела,а именно апартамент в гр. К. на ул. Е.А. І, както и да приближава местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице Л.П.Д. за срок от 18 месеца и съдът е определил временното местоживеене на децата С. С. и В. С. при тяхната майка – Л.П.Д., като същите два броя заповеди за защита са били връчени на подсъдимия и същият е знаел за тяхното съдържание, както и за задълженията, които са му били наложени с тях.

         На 23.09.2013 г. Л.П.Д. е подала искова молба в РС К. с правно основание чл. 127 ал. 2 от СК, с която е предявила същия иск срещу подсъдимия Д.С., с който е помолила съда да й предостави за упражняване родителските права спрямо същите малолетни деца С. С. и В. С., като същите да живеят при нея, като тяхна майка, като съдът да определи режим на лични отношения на същите два малолетни деца с баща им – подс. Д.С., като и да бъде осъден същия подсъдим да заплаща на същите деца С. и В. по 120 лв. ежемесечна издръжка за всяко едно от тях, начиная от датата на подаване на И.М. – 23.09.2013 г. до настъпване на законни причини за тяхното изменяване или прекратяване ведно със законна лихва върху всяка просрочена месечна вноска, като със същата искова молба Л.П.Д. ***, на основание чл. 127 ал. 3 от СК да определи привременни мерки по производството по същото дело до влизане в законна сила на решение по така предявения от нея иск, които привременни мерки да са относно упражняването на родителските права, които да й бъдат предоставени, същите деца да живеят при нея, като съдът определи режима на лични контакти и отношения на същите малолетни деца с баща им – подс. С., както и същият да бъде осъден да заплаща по 120 лв. ежемесечна издръжка за всяко едно от децата. По повод на искането за привременни мерки с протоколно определение на КРС от 30.10.2013 г. по гр.д. №783/2013 год. на РС К., въз основа на постигнатата от страните спогодба, която е била одобрена от съда с определение № 585 от 30.10.2013 г. съдът е предоставил упражняването на родителските права спрямо малолетните деца С. С. и В. С. на тяхната майка, като е постановил същите деца да живеят при нея, определил е съответен режим на лични отношение на същите две деца с техния бащата – подс. Д.П.С., а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа до 16.00 ч., както и по всяко друго време след изричното съгласие на майката, и същият е бил осъден да заплаща на всяко едно от горепосочените деца по 100 лв. ежемесечна издръжка. По късно въз основа на горепосочения съдебен иск, пак въз основа на постигнатата между Л.П. и подс. Д.С. съдебна спогодба, която съдът е одобрил с протоколно определение № 220 от 08.04.2014 г. по същото гр.д. № 783/2013 г. по описа на РС-К. упражняването на родителските права спрямо двете малолетни деца С. С. и В. С. се предоставят на тяхната майка – Л.П.Д., като на баща им – подс. Д.П.С. е определен режим на лични контакти със същите лица, както следва: същият да има правото да ги взема от дома на майката и връща същите деца в дома на същата всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 ч. до 17.00 ч., както и през целия месец юли на всяка година, считано от 08.00 ч. на 01.07. до 19.00 ч. на 31.07., а също така и да им заплаща издръжка в размер на по 85 лв. за всяко дете, считано от 01.08.2013 г. до настъпване на законни причини за тяхното изменяване или прекратяване ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.

         На 09.01.2014 г. при действието на определените привременни мерки на подс. С. по гр.д. № 783/2013 г. по описа на КРС, одобрени с протоколно определение № 585 от 30.10.13 г., свид. Д. помолила свой познат -свид. П.Г.Д. да я придружи до магазин „Глобул“ в гр.К., за да смени номера на телефона си, защото бившия и приятеля  - подсъдимия С. я притеснявал и се страхувала от него. След като сменила номера си, около 17.30 часа, свид. Д. заедно със свид. Д. посетила ОДЗ „Вълшебство“ в гр.К., за да вземе децата си С. и В.. След като пристигнали на място в района на ОДЗ „Вълшебство“ същите забелязали, че в близост е бил паркиран автомобила, който се е ползвал  от подсъдимия С.. След това свид. Д. влязла в двора на детската градина, а свид.Д. е останал в автомобила. След като ги видял подсъдимият С. се приближил до автомобила в който се намирал свид. Д. и го попитал защо той прибирал децата му и дали им е баща, на което същият свидетел казал, че не им е баща, а го прави по молба на свид.Л.П.Д.. След това от градината излязла свид. Д. заедно с двете си деца и тръгнала към автомобила в който бил свид. Д.. Като ги видял и като същите деца отишли при него подсъдимият С. ги прегърнал и започнал да им говори, като свид. Д. влязла в автомобила при свид. Д., тъй като не смеела нищо да каже на подс. С.. След това подсъдимият пуснал децата, които отишли при майка си, която била заедно със свид. Д. в неговия автомобил, качили се вътре и докато свид. Д. правел маневра при тръгване, подсъдимият С. преминал покрай тях с автомобила си и демонстративно им показал среден пръст. На следващият ден подсъдимият С. се обадил по телефона на свид. Д. и го заплашил с бой, както и че ще му запали колата, ако го види със свид. Д..

         На следващия ден - 10.01.2014 год. около 17.15 часа свид. Д. отново посетила ОДЗ“Вълшебство“, за да прибере децата си, но когато паркирала автомобила си до детската градината, свид. Д. забелязала в близост отново паркиран автомобила, който ползвал подсъдимия С..  Свид. Д. влязла в детската градина и тъй като отново се страхувала от подс. С., се обадила по телефона на вуйна си - свид.Г.Х., като и казала,че се намира в градината, а наблизо е видяла автомобила на подсъдимия и се страхувала да излезе, като я помолила да дойде и да я вземе. Свид. Х. веднага е тръгнала с автомобил към градината, като  е помолила свид. Н.Т. да отиде с нея. Свид. Д. излязла с децата от сградата на  детската градината, но в двора била спряна от подсъдимия С.. Той застанал пред нея, като не я пускал да премине и й заявил категорично, че идва да вземе децата. Свид. Д. му възразила, като му казала, че има съдебна заповед да не я доближава, а че за децата им му е определен съответен ден и час и режим на свиждане,  който той бил длъжен да спазва на което подсъдимият С. заявил, че ще взема децата си когато си иска, а не когато му е определил съда и не го интересувала заповедта. По това време до градината пристигнали свид. Х. и свид. Т., които видели в двора на градината свид. Д. и подсъдимия, като последния ръкомахал с ръце срещу свид. Д., няколко пъти й препречвал пътя, при опитите на Д. да продължи пътя си, като освен това я хващал за ръка, като я обиждал с думите „курва, ебано куче“. Когато подсъдимият С. забелязал свид. Х. и свид. Т. се дръпнал и свид. Д. напуснала двора на градината заедно с децата си, като подсъдимия заявил, че няма да остави нещата така. Въз основа на горепосочените деяния, извършени от подс. С. на 10.01.2014 год. свид. Д. е подала три заявление в РУП К. в които е описала случилото се с нея и подсъдимия С. на 09.01.2014 год., на 10.01.2014 год. и молила да се вземат мерки срещу подсъдимия тъй като се страхувала от него. Въз основа на тези нейни заявления бил съставен протокол за полицейско предупреждение от 22.10.2014 год. на подс. С., като същия е бил предупреден да не отправя обидни думи и закани за саморазправа по адрес на Л.Д., да спазва издадената заповед за защита на КРС спрямо същата свидетелка, както и да не подстрекава трети лица за саморазправа спрямо свид. Л.Д..

Описаната фактическа обстановка се подкрепя от събраните в хода на разследването доказателства:  3 бр. заявления от Л.П.Д. от дати 10.01.14 г., протокол за полицейско предупреждение от 22.01.14 г., заповед за незабавна защита от 29.07.13 г. издадена по протоколно определение № 417 от 29.07.13 г. по гр.д. № 659/13 г. по описа на КРС, окончателна заповед за защита от 22.08.2013 г.на КРС, издадена по определение № 463 от 22.08.2013 г. гр.д. № 659/2013 г. по описа на КРС, свидетелство за съдимост на подсъдимия, писмо до КРС изх. № 373/12 от 20.02.13 г. на Бургаския затвор, докладна записка, писмо на КРС до РУП К. вх.№ 393/19.02.14 г. ведно с приложена към него разписка, ксеро копие на протокол на КРС от 30.10.2013 г. по гр.д. № 783/13 г. по описа на КРС, декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН от Л.П.Д., ксеро копие на връчена призовка на подс.Д.П.С., протокол на КРС от 22.08.2013 г. по гр.д. № 659/2013 г. по описа на КРС, молба за защита от домашно насилие от Л.П.Д., протокол на КРС от 08.04.2014 г. по гр.д. № 783/2013 г. по описа на КРС, искова молба от Л.П.Д. № 3897 от 23.09.2013 г. по която е образувано гр.д. № 783/2013 г. по описа на КРС, свидетелство за съдимост на подсъдимия, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели  Г.Н.Х., П.Г.Д., Н.Р.Т. и Ж.М.Д., от които първите трима свидетели се явяват очевидци на извършените деяния от подс. С., и от които показания категорично може да се стигне до извода, че подсъдимият С. е извършил приписваното му с обв. акт престъпление.

 

ІІ. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ

 

При така изяснената фактическа обстановка с деянието си подсъдимият Д.П.С. *** е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.296, ал.1 от НК, във връзка с чл. 26 от НК за това, че

         1. На 09.01.2014 г. около 17.30 часа в гр.К. пред ОДЗ „Вълшебство“, не е изпълнил заповед за защита срещу домашно насилие -Заповед за защита от 22.08.2013 г., издадена на основание чл.5 ал.1 т.2 и т.3 ЗЗДН, във връзка с определение № 463 от 22.08.2013 г. по гр.д. № 659/2013 г. по описа на КРС, съгласно която му било забранено да приближава Л.П.Д. ***, както и да приближава местата за социални контакти и отдих на Л.П.Д. ***, като непосредствено я приближил и застанал пред автомобила с който се предвижвала Л.Д., както и приближава местата за социални контакти - застанал в района на ОДЗ “Вълшебство“

         2. В условията на продължавано престъпление по т. 1, на 10.01.2014 г. около 17.15 часа в гр.К. пред ОДЗ „Вълшебство“, не изпълнил заповед за защита срещу домашно насилие - Заповед за защита от 22.08.2013 г., издадена на основание чл.5 ал.1 т.2 и т.3 ЗЗДН, във връзка с определение № 463 от 22.08.2013 г. по гр.д. № 659/2013 г. по описа на КРС, съгласно която му било забранено да приближава Л.П.Д. ***, както и да приближава местата за социални контакти и отдих на Л.П.Д. ***, като влязъл в двора на ОДЗ “Вълшебство“, застанал на пътя на Л.Д. и не й позволил да премине покрай него и напусне двора на детското заведение заедно с децата си.

         Деянието е извършено при форма на вината- пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК– дееца е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал неговите общественоопасни последици  и е искал настъпването на тези последици.

 

                   ІІІ. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

 

За извършеното от подсъдимия С. престъпление е предвидено наказание до три години лишаване  свобода или глоба до 5000 лв.

При определяне на наказанието съдът съобрази обстоятелството, че реализирането на наказателната отговорност следва да се осъществи при преобладаващи смекчаващи вината му обстоятелства, а именно: това, че същият е извършил престъплението въпреки, че същото е престъпление против правосъдието, тъй като е искал да види малолетните си деца, което показва, че той се явява любящ и грижовен баща на същите, това че ако на същият бъде наложено наказание лишаване от свобода, което съдът постанови да бъде изтърпяно ефективно, то неговото отсъствие от семейството му ще се отрази крайно негативно спрямо същото и респ. спрямо двете му малолетни деца, които ще бъдат поставени в трудно материално-битово положение, поради липсата на достатъчно средства за тяхното нормално психическо и физическо израстване, което безспорно съдът намира, че не е цел на наказанието по смисъла на чл. 36 от НК, като смекчаващо обстоятелство е и факта, че съдът намира, че ако му бъде наложено по леко наказание от наказание лишаване от свобода, то ще бъде достатъчно за да се поправи и превъзпита подсъдимия от извършване в бъдеще на престъпления от същия вид. Тук следва да се посочи, че спрямо подсъдимия са налице и отегчаващи вината му обстоятелства - обременено съдебно минало, това, че същият е осъждан многократно с  влезли в законна сила присъди.

Причина за извършване на престъплението от подсъдимия е незачитане от негова страна на установения в Република България правов ред.

Събразявайки с горепосочените си съображения, за това какво наказание следва да бъде наложено на подсъдимия С. съдът прецени, че следва да му бъде наложено наказание глоба в размер на 3500 /три хиляди и петстотин/ лева в полза на Държавата, като по този начин прецени, че ще се изпълнят целите на генералната и специалната превенция визирани в чл.36 от НК, както и  че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия С. не е императивно задължително той да изтърпи съответно наложено му наказание лишаване от свобода ефективно.

Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: