Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ..........., град Шумен, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд в
публичното заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при секретаря Ив. Велчева
и с участие на прокурор П. Вълчев от ШОП
като разгледа докладваното от административен съдия Р.
Цветкова КАНД №78 по описа на 2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по
чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано въз основа на
касационна жалба от Агенция „пътна инфраструктура“ град София, чрез пълномощник
юрисконсулт З. К., срещу Решение №16/13.02.2022 г., постановено по АНД №369/2021
г. по описа на Районен съд град Велики Преслав.
Касаторът
твърди, че съдебното решение е неправилно и необосновано, тъй като е
постановено в нарушение на материалния закон. Излагат се аргументи, че
нарушението попада в обхвата на санкционната разпоредба на чл.53 ал.1 т.2 от
Закона за пътищата /ЗП/, както и правилно е квалифицирано деянието като
нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б.а от ЗП. С оглед на тези съображения се иска да бъде
отменен атакувания съдебен акт и да бъде потвърдено Наказателно постановление №7475/29.10.2021
г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към АПИ град
София.
Ответникът по
касационната жалба Р.М.С., редовно призован, не се явява и не представя писмен
отговор по касационната жалба.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално
допустима, а разгледана по същество е и основателна. Излага аргументи, че
извършеното от касатора нарушение е установено по безспорен начин, както и правилно
е ангажирана отговорността му по посочената разпоредба в НП. С оглед на това предлага
решението на районния съд да бъде отменено и да бъде потвърдено процесното НП.
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество, е и основателна, поради
следните съображения:
На първо место
следва да се посочи, че спор по фактите няма между страните. Спорът е по
приложение на материалния закон.
Фактическата
обстановка е правилно установена от решаващия съд, с оглед събраните по делото
доказателства.
Безспорно е
установено, че на 25.09.2021 г. ответникът управлявал и осъществявал движение
на съчленено ППС с пет оси - МПС с две оси, марка „С.”, модел «****», с рег. №****,
и полуремарке с 3 оси, с рег. №****, движейки се по път IІ-73, км. 32+200 в посока град Шумен – град Карнобат.
Безспорно е установено, както е приел и решаващият съд, че процесното ППС е
било извънгабаритно, тъй като при измерването дължината на ППС е била 17.60 м.,
при максимално допустима дължина от 16.50 м., съгласно чл.5 ал.1 т.3, б.в от
Наредба №11 от 03.07.2001 г. на министъра на регионалното развитие и
благоустройство за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /наричана по долу
за краткост Наредба №11 от 03.07.2001 г./. За констатираното е прието както от
актосъставителя, така и от административнонаказващия орган, че е нарушена
разпоредбата на чл.26 ал.2 т.1 б. „а” от ЗП, за което нарушение е бил съставен и
Акта за установяване на административно нарушение. Въз основа на акта и на материалите
по преписката е било издадено и процесното Наказателно постановление, с което
на основание чл.53 ал.1 във вр. с чл.26 ал.2 от ЗП на нарушителя било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000.00 лв.
Въз основа на така
установените факти районният съд приел, че в случая неправилно е квалифицирано
нарушението като такова по чл.26 ал.2 т.1 б.„а” от ЗП, тъй като доколкото ППС е
извънгабаритно, но не и тежко, то за него важи изключението на чл.14 ал.3 от
Наредба №11 от 03.07.2001 г.,
която допуска движение на извънгабаритно ППС след заплащане на съответната
такса, а не се изиска разрешение по смисъла на чл.8 ал.2 от Наредба №11 от
03.07.2001 г. С оглед на това съдът е приел, че нарушението покрива състава на
чл.177 ал.3 от ЗДвП, а не състава по чл.53 ал.1 от ЗП, тъй като движението на
процесното извънгабаритно ППС е извършено без заплатена такса по чл.14 ал.3 от
Наредба №11 от 03.07.2001 г. На това основание решаващият съд е отменил
процесното НП.
Настоящият
касационен състав не споделя правните изводи на решаващата инстанция, поради следното:
Както бе
посочено по-горе в мотивите на настоящото решение безспорно процесното ППС е
извънгабаритно, съгласно чл.2 във вр. с чл.5 ал.1 т.3 б.в от Наредба №11/03.07.2001
г. Във връзка с тези измерени параметри на ППС, чието движение е осъществявал,
водачът не е представил валидно разрешение (разрешително или квитанция за
платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата, издадена
от администрацията, управляваща пътя, за движение на извънгабаритно ППС по
смисъла на §1 т.1 от ДР на Наредба №11/03.07.2001 г.
Нормата на чл.26
ал.2 т.1 б.а от ЗП визира
забрана за движение на извънгабаритни ППС за дейности от специалното ползване
на пътищата без разрешение. Съгласно чл.18 ал.1 от ЗП специалното ползване на
пътищата се осъществява с разрешение на собственика или на администрацията,
управляващ пътя, след заплащане на такси (ал. 2). Нормата на чл.8 ал.1 от
Наредба №11/03.07.2011 г. също разписва, че движението на извънгабаритни ППС се
осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в
изрично посочени хипотези. Разрешаването съставлява или издаване на
разрешително по чл.8 ал.2 от Наредба №11/03.07.2011 г., което се издава също след
заплащане на пътни такси по смисъла на чл.8 ал.4 от Наредба №11/03.07.2011 г.,
или заплащане само на дължимата такса за движение на извънгабаритните ППС в
случаите по чл.14 ал.3 от Наредба №11/03.07.2011 г. – за превишаване на
максимално допустимите норми по раздел II. И в двата случая обаче се касае за
разрешителен режим, който се осъществява от контролните органи. Разрешението по
реда на чл.8 ал.5 от Наредба №11/03.07.2011 г. е по-облекчен, като е сведен до
заплащане на дължимите такси, но и в този случай, а и в самата норма на
сочената разпоредба се съдържа термина „разрешава“, е необходимо предварително
разрешение от съответния орган. Контролният орган е този, който при съответното
сезиране от превозвача, ще даде разрешение за движение на извънгабаритни ППС за
дейности от специалното ползване на пътищата в облекчения ред по реда на чл.14 ал.3
от Наредба №11/03.07.2011 г. В подкрепа на това е и самата разпоредба на чл.8
ал.7 от Наредба №11/03.07.2011 г., по силата на която „Документът за платена
такса се издава за всеки конкретен случай и съдържа индивидуализиращите данни
на пътното превозно средство, маршрута на движение и извънгабаритния показател,
за който се заплаща таксата.“
Ето защо във
връзка с тези нормативни предвиждания – за движение на извънгабаритни ППС само
с разрешение, съгласно чл.37 ал.1 т.1 от Наредба №11/03.07.2011 г., съответните
служби за контрол при АПИ съставят акт на водач на извънгабаритно ППС, когато
при проверка се установи, че движението се извършва или без разрешително или
без документ за платена такса в случаите по чл.14 ал.3 Наредба №11/03.07.2011
г. Нормата на чл.53 ал.1 от ЗП на свой ред в първата си хипотеза предвижда
налагане на административно наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лв. на
физическите лица, нарушили вкл. разпоредбата на
чл.26 ал.2 - в случая ал.2 т.1 б.а от ЗП.
Субект на
административнонаказателната отговорност по чл.53 ал.1 от ЗП в посоченото
качество – водач на ППС, е бил длъжен да се увери преди поемане на съответния
курс с процесното ППС, че същото е съответно като габаритни размери на
нормативните изисквания.
Предвид гореизложеното
настоящият касационен състав приема, че решаващият съд при правилно установена
фактическа обстановка, е извел неправилни правни изводи, които противоречат на
материалния закон. Касационният съд приема, че деянието съставлява
административно нарушение по смисъла на чл.26 ал.2 т.1 б.а от ЗП във вр. с чл.37
ал.1 т.1 от Наредба №11/03.07.2001 г., поради което и законосъобразно е
ангажирана отговорността на водача по реда на чл.53 ал.1 от ЗП, като е
предвидено налагането на административно наказание "глоба", налагано
по административен ред на водачите, осъществили движение на тежко или
извънгабаритно ППС.
Доколкото
решаващият съд е постановил съдебно решение в противоречие с материалния закон,
то решението следва да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно и да
бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде потвърдено
процесното НП, тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не предполага
връщане на районния съд за ново разглеждане. Размерът на глобата е в минимума,
предвиден от закона, поради което не са налице основания за изменение на
санкцията.
Доколкото в
настоящото производство няма претенции за разноски, то такива не следва да
бъдат присъдени.
Водим от
горното, Шуменският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение №16/13.02.2022 г.,
постановено по АНД №369/2021 г. по описа на Районен съд град Велики Преслав и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №7475/29.10.2021
г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към АПИ град
София, с което на основание чл.53 ал.1 от ЗП на Р.М.С. с ЕГН **********,***, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000.00 лв., за
нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б.а от ЗП.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила
на 31.05.2022 г.