Решение по дело №661/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 205
Дата: 25 ноември 2019 г.
Съдия: Силвия Георгиева Даскалова
Дело: 20194400600661
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

       

 

гр. Плевен, 25.11.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен наказателен състав в открито заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ БАНКОВ                                 ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЪРБИНА МЪЛЧИН.А

                                                  2. Мл.съдия  СИЛВИЯ  ДАСКАЛОВА

 

при секретаря: П. П.

с участието на прокурора: Георги Лазаров

като разгледа докладваното от мл. съдия Даскалова  ВНОХД №661 по описа за 2019г. на Окръжен съд-Плевен, въз основа данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство  по реда на Глава „Двадесет и първа” от НПК.

Производството пред въззивната инстанция е образувано по повод протест и допълнителен протест от Районна прокуратура-Л. срещу  Присъда № 20 от 25.07.2019г., постановена по НОХД № 225/2018г. по описа на  Районен съд-Л..

С атакуваната присъда Районен съд-Л. е признал подсъдимата М.З.П., родена на *** ***, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, с българско гражданство, със средно образование, омъжена, пенсионер по болест, неосъждана, ЕГН **********, за НЕВИННА в това, че на 24.01.2017 г. в с.О., община Л., област Плевен, в частен дом, находящ се на ***, в съучастие като съизвършител с В.Д.П., да е държала и продавала акцизни стоки – общо 236 литра алкохолни напитки с код по Комбинираната номенклатура на ЕС 2208 и с алкохолно съдържание, превишаващо 15% vol. и годен за пиене, разпределен в 37 броя бутилки с различна вместимост, с обща пазарна стойност в размер на 1475 лева, с размер на причинената вреда на Републиканския бюджет от невнесен акциз в размер на 1245,31 лева – всичките без поставен български акцизен бандерол, като такъв се изисква по закон – чл.2, т.1, във връзка с чл.9, т.1, във връзка с чл.64, ал.1 и чл.100, ал.1 от Закон за акцизите и данъчните складове, и случаят е немаловажен, поради което и на основание чл.304 от НПК я оправдал по повдигнатото й обвинение по чл.234, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК. 

Със същата присъда признал подсъдимия В.Д.П., роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, с българско гражданство, с висше образование, неженен, работи като земеделски производител, неосъждан, ЕГН **********,  за НЕВИНЕН в това, че на 24.01.2017 г. в с.О., община Л., област Плевен, в частен дом, находящ се на ***, в съучастие като съизвършител с М.З.П., да е държал и продавал акцизни стоки – общо 236 литра алкохолни напитки с код по Комбинираната номенклатура на ЕС 2208 и с алкохолно съдържание, превишаващо 15 % vol. и годен за пиене, разпределен в 37 броя бутилки с различна вместимост, с обща пазарна стойност в размер на 1475 лева, с размер на причинената вреда на Републиканския бюджет от невнесен акциз в размер на 1245,31 лева – всичките без поставен български акцизен бандерол, като такъв се изисква по закон – чл.2, т.1, във връзка с чл.9, т.1, във връзка с чл.64, ал.1 и чл.100, ал.1 от Закон за акцизите и данъчните складове, като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.234, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК. 

В протеста на РП-Л.  и допълнителния протест към него се изразява недоволство от постановената присъда, като се съдържат оплаквания за нейната  неправилност и незаконосъобразност. Развити са съображения, че постановената присъда не кореспондира със събрания доказателствен материал, че първоинстанционният съд  не е изпълнил възложените му задължения да  посочи в мотивите установените обстоятелства, релевантни за повдигнатото обвинение, въз основа на кои доказателствени материали са изведени и след задълбочен анализ  и собствена оценка да изложи какви са правните съображения за взетото  по вътрешно убеждение решение. В тази връзка се твърди, че е налице липса на мотиви и че РС-Л. е пропуснал да анализира доказателствата по делото,  които установяват авторството на деянието.  Изложени са доводи, че са налице достатъчно доказателства за участието и на двамата подсъдими в   условията на съучастие и в двете форми на изпълнителното  деяние - държане и продаване на акцизни стоки. Отправено е искане за отмяна на присъдата и за постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 234, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 НК.

В проведеното на 08.10.2019г.  съдебно заседание пред ОС-Плевен представителят на Окръжна прокуратура-гр.Плевен поддържа подадения протест, като счита, че първоинстанционната присъда следва да бъде отменена, а двамата подсъдими следва да бъде признати  за виновни.

В проведеното на 08.10.2019г.  заседание пред въззивния съд подсъдимият В.П. се явява лично и със  защитника си  адвокат Д.Н.К. ***. Адвокат Н. излага доводи, че протестираният съдебен акт е правилен и законосъобразен  и кореспондира изцяло със събраните  по делото доказателства. Сочи, че поемните лица не са присъствали от начало до край на всички  действия, като са  отишли пет часа по-късно. Излага възражения по повод техническата годност на уреда, с който е извършено замерването.  Посочва, че обект на продажба са тридесет литра ракия, а не количеството, посочено в обвинителния акт. Подсъдимият В.П. се присъединява към изложеното от защитника си и счита, че постановената присъда е справедлива. В предоставената му последна дума моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

В проведеното на 08.10.2019г.  заседание пред въззивния съд подсъдимата  М.  П. се явява лично и със  защитника си  адвокат П.Е. ***. Адвокат Е. излага доводи, че протестираният съдебен акт е правилен и законосъобразен, а протестът е немотивиран и базиран на обстоятелства, които не са визирани в мотивите на първоинстанционния акт. Посочва, че обвинението е за цялото количество,  а деянието е несъставомерно. Посочва, че в страната няма   орган или лице, което да  установи давността на намерения алкохол. Излага доводи, че твърдият алкохол с годините губи част от градуса си и в зависимост от начина на съхранение, губи и част от  вкусовите си качества.  Сочи, че има много доказателства, че ракията е от собствена продукция през годините, плодове от дървета в старата къща в с. С., обл.С.. Твърди, че и на самите туби са били поставени лепенки с различна година на производство. Излага доводи, че действията на подсъдимите не са насочени към нелегална продажба и производство на ракия, а желание да си помогнат финансово. Посочва, че бабата страда от заболявания, има издадено решение на ТЕЛК, сочи, че подсъдимата  не работи, междувременно е претърпяла операция, а съпругът й работи в чужбина, за да помага финансово.  Твърди, че целта на подсъдимите не е облагодетелстване. Подсъдимата  М.П. се присъединява към изложеното от защитника си и счита, че постановената присъда е справедлива. В предоставената й последна дума моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

 

Плевенски окръжен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди доводите в протеста, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивният протест е подаден в срока по чл.319 НПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан. Разгледан по същество, протестът е неоснователен.

Не са налице основания за отменяване или изменяване на постановената от РС-Л. присъда, поради следните съображения:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и от приетите по делото експертизи.

Въз основа на събрания доказателствен материал се установява следното от фактическа страна:

Подсъдимата М.З.П. е родена на *** ***, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, с българско гражданство, със средно образование, омъжена, пенсионер по болест, неосъждана, ЕГН **********.

Подсъдимият В.Д.П. е роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, с българско гражданство, с висше образование, неженен, работи като земеделски производител, неосъждан, ЕГН **********.

Подсъдимата М.П. и съпругът й притежавали имот в с. О., обл.Плевен, в който постоянно живеела свидетелката Н. Ц. П. на 86 години (баба на подсъдимия В.П. и свекърва на подсъдимата М.П.). Подсъдимите М.П. и В.П. *** и периодично посещавали Н. П..

През месец януари 2017г. на служители на **** станало известно за публикувана в интернет-сайт www.olx.bg обява за продажба на ракия. В обявата било посочено първо име на продавача „В.”, местоположение - с. О.  и телефон за връзка ****, както данни относно вида на  ракията, и отбелязване, че е произведена през 2012 г. с използване на домашен пчелен мед. Служителите на **** взели решение за извършване на проверка по случая. Свидетелката Л. А. А.- старши инспектор  в Отдел „Митническо разузнаване  и разследване“ към ***  през месец януари 2017 г. позвънила на телефона за контакти в обявата и се представила за купувач, като поискала да й бъдат продадени 30 литра ракия. С лицето от другата страна на телефонната линия постигнали договорка за продажна цена по 6 лева за литър, без да уточняват вида на ракията. Договорили се да  се чуят на следващия ден, за да се доуточнят. На следващия ден при позвъняванията на Л. А. никой не отговорил на телефона. В резултат  на горното, митническите органи  решили да отидат на място и да извършат проверка. Свидетелката  Л. А., съвместно с колегите си свидетелите Й.  А. Н., В. С. В. и  Й. Д. Т. предприели посещение на адреса и със служители от РУ-Л. посетили имота, находящ се в с. О. на ул. *****. В имота била свидетелката Н. Ц. П., която обяснила, че живее в имота, и ще извика снаха си – М.П. и внук си В.П., които ще дойдат от друг адрес. В мазето на дома били установени пластмасови туби и бутилки с различна вместимост с  мирис на алкохол.

По случая било образувано и проведено досъдебно производство пр.пр. №89/2017г. по описа на Районна прокуратура-Л., ЗМ №18/2017г. по описа на РУ-Л., ЗМ №5/2017г. по описа на ***.

В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена  физико-химична експертиза за определяне  вида, действителното  алкохолно съдържание и код по КН на представената стока, съдържанието на денатурат, годността за консумация.

В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена   съдебно-оценителна  експертиза за определяне пазарната стойност на продуктите и  дължимия акциз.  

Така възприетата от въззивният съд гореописаната фактическа обстановка, кореспондира с приетото от първата инстанция по отношение на фактите.

Предвид така установеното от фактическа страна, Окръжен съд –Плевен намира от правна страна следното:

Правните изводи на районния съд са съобразени с доказателствата по делото, установената фактическа обстановка и със закона.

Доказателствата, върху които първоинстанционният съд  е изградил своите изводи относно фактите, са събрани по време на съдебното производство чрез приобщаване на писмените доказателства по реда на чл.283 от НПК, както и прочитане на показания по реда на чл. 281 НПК. Настоящият въззивен състав отбелязва, че РС-Л.  е проявил необходимата процесуална активност за събиране на всички относими към делото доказателства.  С оглед на наведените в протеста  и пред съда твърдения във връзка с доказаността на обвинението, въззивният съд направи свой собствен доказателствен анализ и намери, че горепосочената фактическа обстановка отговаря на обективно станалото в действителността.

Първоинстанционният съд подробно и коректно в мотивите към постановения съдебен акт е посочил от кои гласни и писмени доказателства е приел, че се установяват фактите по делото, като е извършил анализ на показанията на разпитаните свидетели. Позовал се е на заключенията на физико-химичната експертиза и съдебно-оценителната експертиза, които са приети   като неоспорени. РС-Л.  с протоколно определение от 17.01.2019г. е  назначил  допълнителна съдебно-оценителна експертиза, чието заключение е прието, за установяване  цената на 30 литра плодова ракия и  стойността на акциза. В констативно-съобразителната част  на допълнителната съдебно-оценителна експертиза е прието, че сравнителните образци са в непрясно  произведено състояние,  в заключението е прието, че стойността към 24.01.2017г. на 30 литра плодова ракия, производство 2012г. е 187,50 лева, стойността на акциза  за ракия с произход от специализиран  малък обект за дестилиране е 79,20 лева,   за ракия с произход от неспециализиран  малък обект за дестилиране е 158,40 лева. Съгласно чл. 4, т.8 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) Специализиран  малък обект за дестилиране е обект, който отговаря едновременно на следните условия: а) е правно и икономически независим от който и да е друг обект  за дестилиране и не осъществява дейността си по предоставен лиценз б) е с обща вместимост на съдовете до 1000 литра  включително, в който се произвежда етилов алкохол (ракия) от грозде и плодове – собствено производство на физически лица, за тяхно лично и семейно потребление  до 30 литра етилов алкохол (ракия)  годишно на семейство.

По НОХД №254/2017г. по описа на РС-Л., с протоколно определение от 23.10.2017г.,  на лист 46  е назначена експертиза, която да се извърши от специалист  от „Лабораторията за физикохимичен  и микробиологичен анализ“ към Изпълнителната агенция  по лозата и виното гр.София,  с поставени въпроси да се определи  кога е произведена ракията,  от какъв материал  е произведена, както и какво е съответното количество  по вид и година на производство. На лист 73 от НОХД №254/2017г. по описа на РС-Л. се намира Писмо Вх. №4815/13.11.2017г. от Изпълнителната агенция  по лозата и виното, в което се сочи, че извършването на изпитвания  от „Изпитвателна лаборатория-София“  при Изпълнителна агенция  по лозата и виното не може да бъде отговори на въпроса  коя година е произведена ракията. Даден е отговор, че  изпитванията за алкохолно съдържание, метанол, летливи вещества (в т.ч.  общи киселини, висши алкохоли, естери, алдехиди), фурфурал и цианидни производни би могло да  даде отговор за вероятен вид на материала, от който е произведена ракията, като не може да се  определи какви са съответните количества  иззета ракия по годината  й на производство.

По  НОХД №254/2017г. по описа на РС-Л. (на лист 103-105) е изслушано вещо лице А. Е. Д., която заявява, че в акредитираната лаборатория „Централна митническа лаборатория при Агенция Митници“  не може да бъде установено каква е ракията, нито годината й на производство. Посочва, че са й предоставени 4 броя проби с означение от кой обект е иззет алкохола, без посочване от какъв вид е.

По НОХД №225/2018г. по описа на РС-Л. ( на лист 139-140) е изслушано същото вещо лице А. Е. Д., което заявява, че  никой не може да установи кога е произведена ракията, няма химически методи, които да го позволяват. Посочва също, че относно установява вида на плодовете, използвани за ракията, не разполагат с техника  и апаратура. Вещото лице заявява, че не й е известно  кой прави такъв анализ в България, в чужбина се прави,  но не знае дали в България има такова оборудване.

По НОХД №254/2017г. по описа на РС-Л.  с протоколно определение от 22.01.2018г.,  на лист 117  е назначена експертиза и  е изпратено запитване до Университет по хранителни технологии-Пловдив с идентични задачи да се определи  кога е произведена ракията,  от какъв материал  е произведена, както и какво е съответното количество  по вид  на материала и година на производство. На лист 119-120  се намира Писмо Вх. №687/07.02.2018г.  на Университет по хранителни технологии-Пловдив, ведно с копие на докладна записка на Доц.д-р Х. С., Ръководител катедра „Технология на виното и пивото“, че лабораторията към катедра „Технология на виното и пивото“ не  е акредитирана  за провеждане на анализи, не разполага с някои от  необходимите прибори и апаратури за извършване на анализите по официалните методи, посочени в нормативната документация и не е в  състояние да посочи вещо лице. Посочено е, че  държавният контролен орган  в лозаро-винарския сектор  на Република България  е Изпълнителна агенция по лозата  и виното към Министъра на земеделието и храните.

С протоколно определение от дата 17.01.2019г. по НОХД №225/2018г. по описа на РС-Л. е изискал информация от  Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки ЕООД гр.София разполагат ли с метод  за определяне на материала и годината на производство  на спиртни напитки,  с оглед назначаване на физико-химична експертиза. С Писмо Вх. №713/15.02.2019г. по НОХД №225/2018г. по описа на РС-Л. (лист 129), Национален институт за изследване на вино, спиртни напитки и етерични масла ЕООД гр.София уведомява съда, че не разполага с методика  за определяне материала и годината на производство на спиртна напитка и не може да изпълни експертизата.

Окръжен съд-Плевен намира, че въпреки  положените процесуални усилия от РС-Л.  при двукратното разглеждане на делото на първа инстанция,  до момента не е възможно да бъде даден отговор на едно от основните възражения на защитниците, свързано с правото на защита на  подсъдимите,  а именно да бъде установен видът на ракията и годината на производството й, предвид еднопосочните твърдения за голяма давност на производството й и събирането й през годините. Въпреки изготвените писма и възложените експертизи до различни институции, не е установена такава, която да разполага с нужните апаратура и вещи лица, които да дадат отговор на този съществено важен за изхода на делото въпрос.  Съгласно чл. 303 НПК присъдата не може да почива на предположения  и съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.

Окръжен съд-Плевен кредитира като последователни и непротиворечиви свидетелските показания на Н. Ц. П.,***, че ракията е от  преди много години, около десет, от с.Цар С., обл.С.. В това село свидетелката сочи, че тя и покойният й съпруг  са имали двор с много овошки и след продажба на имота и преместване  в с.О., обл. Плевен, е пренесена  ракията. Сочи, че навремето не е било забранено да се вари ракия и е варена с разрешение на кметството в с. Цар С., в което кметство е имало два големи обществени казана. Твърди, че ракията е нейна и на съпруга й, всичката е от село Цар С., от различни плодове, сини сливи,  кайсии, дюли. Твърди, че количеството е около сто-сто и петдесет литра. Твърди, че внукът й –подсъдимият В.П. се занимава с  отглеждане на пчели и продава мед. При предходното разглеждане на делото на първа инстанция-по НОХД №254/2017г. по описа на РС-Л. (по което е постановена  Присъда №21/03.05.2018г., отменена с Решение №143/06.07.2018г., постановено по ВНОХД №528/2018г.  по описа на ОС-Плевен и делото върнато за ново разглеждане, по повод на което е образувано НОХД №225/2018г. по описа на РС-Л.) Н. П. е дала идентични показания, свързани със собствеността,  произхода на ракията и ориентировъчно количество.

ОС-Плевен кредитира с доверие депозираните пред РС-Л. свидетелски показания на служителите на ****, като следва да се отчете обстоятелството изминало време и възможността да има някои несъответствия. Неоснователни са възраженията в протеста, че не са кредитирани показанията на полицейските служители и служителите на ****. Същите  изясняват реда за извършване на проверката и предприетите действия, като в случая е безспорно, че в мазето  в дома, обитаван от Н. П.  е установено определено количество алкохол. В случая не са събрани категорични доказателства кое лице е държало  алкохола и какво количество от него. Същевременно има данни какво количество алкохол  е било обявено за продажба (а именно 30 литра) в интернет сайта.  Предвид постигната договорка за продажба 30 литра, следва да бъде отбелязано, че съгласно ЗАДС всяко домакинство има право да вари 30 литра алкохол без акциз, като за литрите над тези се дължи акциз. В конкретния случай е установено, че се предлагат за продажба 30 литра, и не е установено кое точно е лицето, държало останалите литри алкохол. Н. П. посочва, че ракията е нейна собственост, събрана е през годините, над 10 години назад във времето, но на това лице няма съответно повдигане на обвинение, поради което настоящият съдебен състав не може да коментира нейната наказателна отговорност. Същевременно е повдигнато обвинение срещу двамата подсъдими М.П. и В.П. за цялото количество ракия, общо 236 литра,  за които не са събрани доказателства  от какъв вид е, коя година е производството, както и няма никакви доказателства за продажба на конкретно количество алкохол, има данни за уговорка за продажба на  разрешените по закон 30 литра, а в уреченото време продавачът не е отговарял на повикванията, съответно продажба не е реализирана.

 Окръжен съд-Плевен намира, че е допуснато процесуално нарушение от органите на досъдебното производство, поради обстоятелството, че и двете поемни лица сочат, че не са присъствали през цялото време на процесуално-следствените действия. Свидетелят П. Б. П. посочва, че многократно е излизал да пуши и да се стопли в кухнята, а свидетелката А. И. П., че  от време на време е ходила да се стопли в стаята при Н. П., слизала е в мазата, но не се е задържала много там, защото е било студено.   Действително температурите са били като при зимни условия, но е следвало да се обезпечи присъствието на поемните лица през цялото време. Неоснователни са възраженията на поемното лице Анна П., че никой не й е обяснил за какво се намира там. Окръжен съд-Плевен не споделя изводите в протестираната присъда, че на поемните лица не са били разяснени правата и задълженията. При подписване на протокола за претърсване и изземване  същите са имали възможност да зададат към разследващите органи въпроси, свързани с тяхната функция. Не е спорно обстоятелство, че и двете поемни лица са подписали протокола, но е допуснато процесуално нарушение с неосигуряване присъствието на поемните лица през цялото време, през което се извършва процесуално-следственото действие, със свободното им движение извън процесното помещение,  въпреки  ниските температури. Действително температурите са били отрицателни, видно от изисканата справка от Национален институт по метеорология и хидрология-филиал Плевен,  а служителите сочат, че през по-голямата част от времето поемните лица са били на място.

Съображенията на РС-Л., че не е спазена разпоредбата на чл. 137, ал.2  НПК не се споделят от настоящия въззивен състав. Поемните лица са били избрани от органа, извършващ съответното действие по разследването и нямат  друго процесуално качество и не са заинтересовани от изхода на делото. Действително поемните лица са познати и на двамата подсъдими, били са помолени от тях да съдействат на полицията при извършване на процесуалното действие, за да се спести време и са се отзовали. В това само по себе си няма нарушение. Видно от показанията на поемните лица, същите разказват възприетите от тях обстоятелства без да проявяват каквото и да е пристрастие или преднамереност.

Настоящият въззивен състав намира, че  е следвало да бъдат иззети и изследвани представителни проби от всички бутилки, а не избирателно само от някои, но предвид обстоятелството, че не е доказано държането и продажбата на цялото количество алкохол,  този въпрос няма да бъде изследван от въззивния съд.

По отношение на приложената в допълнителния протест съдебна практика, Окръжен съд-Плевен намира, че не е относима към случая. В приложеното като разпечатка от АПИС Решение №42/29.03.2013г. по ВНОХД №318/2012г. по описа на ОС-Кюстендил се касае за подсъдим с лоши характеристични данни и данни за съдимост, който вече е  бил осъждан за престъпление по чл. 234 НК за държане на 1000 кутии цигари, поради което е прието, че случаят не е маловажен. В приложеното като разпечатка от АПИС Решение №122/21.05.2014г. по ВНОХД №253/2014г. по описа на ОС-Плевен се касае за подсъдим, който е ползвал под наем търговски обект- ресторант, и именно от там е преместил държаните от него литри алкохол. В приложеното като разпечатка от АПИС Решение №8/30.01.2015г. по ВНОХД №478/2014г. по описа на ОС-Пазарджик се касае за подсъдима, която е държала и цигари без бандерол и алкохол  в кафе-аперитив, в който е работела.

Въззивният съд приема, че първоинстанционната присъда е правилна и следва да бъде потвърдена.

Окръжен съд-Плевен намира, че в мотивите и диспозитива на Присъда № 20 от 25.07.2019г., постановена по НОХД № 225/2018г. по описа на  Районен съд-Л. липсва произнасяне по въпроса с веществените доказателства. Следва да бъде указано на РС-Л., след връщане на делото в съда,  да  предприеме произнасяне по веществените доказателства, тъй като не е възможно настоящата въззивна инстанция с настоящото въззивно решение да вземе становище за пръв път по този въпрос, за да не бъдат лишени страните от една инстанция.

При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, не са констатирани съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.

Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, Плевенският окръжен съд

               РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА   Присъда № 20 от 25.07.2019г., постановена по НОХД № 225/2018г. по описа на  Районен съд-Л. като ПРАВИЛНА И ЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

СЛЕД ВРЪЩАНЕ  на НОХД № 225/2018г. по описа на  Районен съд-Л., Районен съд-Л. СЛЕДВА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ по въпроса с ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                  

                                                                               2.