№ 115
гр. София, 05.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Веселина Вълева
Членове:Красимира Костова
Магдалена Лазарова
като разгледа докладваното от Красимира Костова Въззивно частно
наказателно дело № 20231000600104 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2 вр. с чл.345 от НПК.
С определение от 18.01.2023 г. по НЧД № 5505/2022 г., Софийски
градски съд, НО, 22 състав, е оставил без уважение искането на осъдения И.
Ц. К. за условно предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното му
наказание по НОХД № 191/2014 г. на Окръжен съд – Враца.
Против определението е депозирана жалба от адв.С. Н., защитник на
осъдения К., с оплаквания за неправилност, изразяваща се в
незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че първостепенният съд не е
отдал дължимото значение на обстоятелствата, че при К. рискът от рецидив е
бил значително занижен (от първоначални 52 точки на 27 точки), никога не е
наказван, награждаван е многократно, посещавал е образователни
професионални курсове, труди се и му се оказва доверие за работа в опасна и
високорискова среда, както и че за него са изготвени множество
благодарствени писма от служители при различни съдилища, където е бил
разпределян да работи. Вместо това, съдът се е доверил на отрицателно
становище на затворническата администрация, съдържащо клиширани и
неподкрепени с доказателства изрази, без да отчете, че молителят е наложил
контрол над поведението си, стреми се да се поправи и да се върне при
семейството си, от което получава пълна подкрепа и да се разграничи от
предишния си живот. В жалбата се изтъква, че К. е участвал в културно-
информационни дейности и корекционни програми, повишавал е
професионалната си квалификация, доказал е, че може да изпълнява
поставени цели и задачи, не участва в конфликтни ситуации, няма вредни
навици по прием на алкохол и наркотици, и при него е констатирано
намаляване на оценката на риска във всички зони. Възразява се, че повече от
две години с осъдения не се провежда корекционна дейност, за която
претендира затворническата администрация, като същата дейност
1
пълноценно би могла да се осъществи и извън условията на пенитенциарно
заведение, с прилагане института на пробацията. В този смисъл се иска,
определението да бъде отменено и молбата да бъде уважена.
Въззивният съд, като се запозна с жалбата, както и с приложените по
делото материали, намира следното:
Жалба е подадена в законово установения срок, от активно
легитимирана страна и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Установено е по делото, че с присъда № 18 от 05.06.2015 г. по НОХД №
191/2014 г. на Окръжен съд – Враца, влязла в сила на 20.10.2016 г., на И. Ц. К.
е наложено наказание 18 години лишаване от свобода, за извършено
престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.3 и т.11, пр.1 вр. с чл.115 вр. с чл.20, ал.2
от НК, при определен първоначален „строг” режим на изтърпяване и
приспадане на основание чл.59, ал.1 от НК на времето, през което деецът е
бил задържан под стража.
Видно от приложената по делото справка от началника на затвора –
София, към момента на постановяване на оспорвания съдебен акт –
18.01.2023 г., лишеният от свобода е изтърпял фактически 9 години, 3 месеца
и 12 дни, зачетени са му от работа 2 години, 3 месеца и 22 дни или общо 11
години, 7 месеца и 4 дни, а остатъкът от наказанието възлиза на 6 години, 4
месеца и 26 дни. Следователно, вярно първостепенният съд е отразил в
мотивите на атакуваното определение, че е изпълнено едно от кумулативните
изисквания за допускане на условно предсрочно освобождаване, а именно
фактическо изтърпяване на повече от половината от наложеното наказание, за
престъпление, което не представлява опасен рецидив.
Наред с това обаче, първата инстанция е счела, че не е налице второто
кумулативно изискване за удовлетворяване на молбата – даване на
достатъчно доказателства от осъдения за поправянето си.
Противно на възраженията на защитата за подценяване на
доказателствата в полза на лишения от свобода, СГС не е пренебрегнал, а е
взел предвид надлежно данните за настъпили многоаспектни положителни
промени у К., изразяващи се в липса на наказания, многократно
награждаване, намаляване на риска от рецидив на 29 точки (съгласно
документите по делото, а не 27 точки, както се сочи в жалбата), полагане на
труд и добри отзиви за личността на осъдения в аспекта на трудовата му
дейност, за което в първоинстанционното производство са представени
писмени становища и благодарствени писма за отговорно, съвестно и
ефективно изпълнение на трудови задължения, полагани в различни столични
съдилища, насочени към насърчаване и поощряване на лицето.
Въззивният съд се съгласява със защитата, че на позитивно оценяване
подлежат още констатираната при К. липса на вредни навици, здрави семейни
връзки и подкрепа, стремеж за въздържане от конфликти, участие в
корекционни програми и повишаване на професионалната квалификация,
чрез ангажиране с различни по вид обучения.
2
При все това, правилно СГС е отдал приоритет на представения по
делото актуален целеви доклад на затворническата администрация,
предназначен за настоящото производство, пред представения от защитата
доклад от месец май 2022 г., предназначен за продължаване трудовата заетост
на жалбоподателя на работен обект „ВКС”, защото за разлика от първия,
който отразява целия период на престой на осъдения в местата за лишаване от
свобода и съдържа пълно проследяване на поведението и субективните
нагласи, вторият е насочен към работодателя, с акцент на трудовите навици и
трудовата дисциплина. Впрочем и в него обаче, както акуратно е забелязал
СГС, е фиксиран среден риск за вреди за обществото, с индикации за среден
риск за бягство, предвид висок остатък от наложеното с присъдата наказание,
нисък самоконтрол, незрял характер и склонност към предприемане на
рискови и безразсъдни действия.
Видно е от материалите по делото, че въпреки подробно отразените
положителни промени, дали основание през 2019 г. и за замяна на
първоначалния „строг” режим на „общ”, при препланиране на присъдата, у
жалбоподателя продължават да съществуват проблемни зони и дефицити,
свързани с отношението му към противоправното деяние и мисловните му
умения (само отчасти изградени способности за разпознаване на проблемите
и старание за разрешаване по законосъобразен начин; замисляне за
последиците от собствените постъпки, но с краткосрочно целеполагане).
Констатирана е необходимост от продължаване на корекционната дейност в
посока формиране на критично отношение към извършеното престъпление;
промяна на вижданията на лицето за закона и реда в общопозитивен план;
зачитане на общите ценности с цел непреминаване границите на личните
свободи и околните; в посока създаване и утвърждаване на умения за
самоконтрол, последователност и целенасоченост; обогатяване на
поведението със социално-приемливи модели; изграждане на способност за
анализиране и адекватна преценка на житейските ситуации и взимане на
самостоятелни решения.
Несъстоятелни се явяват възраженията на защитата, за предоверяване
на становището на затворническата администрация, което съдържало
доказателствено неподкрепени, клиширани изрази, защото констатациите в
доклада не са произволни, а се основават на наблюдения от индивидуална
консултативно-корекционна работа на специалисти с осъдения. В този
контекст въззивната инстанция се съгласява със СГС, че проблемните зони не
са изцяло покрити, не е изпълнена до край прогресивната система и не е
достигнат лекия режим, като въпреки добрата перспектива, не може да се
приеме, че К. е дал доказателства за поправянето си. В този аспект, за да
отхвърли молбата, проверяваната инстанция не се е ръководила единствено от
големия остатък от наказанието (равняващ се приблизително на 1/3 част от
същото).
Според въззивния състав, събраните по делото материали неминуемо
сочат за започнал и активно развиващ се поправителен процес за К., при
който основно място заема съвестното отношение към труда и желанието за
лично усъвършенстване. Този процес се адмирира, но при осъждане за
3
престъпление с такава изключително висока степен на обществена опасност,
реализирано с особена жестокост и при демонстрация на незачитане на
обществения ред, с последвал от него толкова тежък безвъзвратен резултат –
отнемане на живот на непълнолетно момче на 16 години, няма как стандартът
за поправяне да не е завишен и няма как да не се изискват постоянни и
упорити усилия за трайно и необратимо коригиране, за да бъде удовлетворена
претенцията за условно предсрочно освобождаване.
Формалното признание на вина и изразяване на съжаление за
извършеното пред СГС, съвсем не е достатъчно, за да се приеме настъпване
на стабилна, устойчива и убедителна за обществото промяна, насочена, освен
към трудовите навици и изграждане на положителен образ в средата на
полагане на трудовата дейност, но и към уважение и стриктно спазване на
закона и реда, уважение на общите човешки ценности, и към необходимото
затвърждаване на самоконтрола.
При това положение е несъстоятелно да се твърди, че нямало пречка
корекционните мероприятия да се провеждат вече извън затворническите
условия, чрез прилагане на пробация, защото от материалите по делото е
видно, че и понастоящем поддържаната позитивната линия се дължи
преимуществено на контролираната среда.
Ето защо, определението като обосновано и законосъобразно следва да
бъде потвърдено, а жалбата да се остави без уважение.
Предвид изложеното, Апелативен съд – София, НО, 11 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 18.01.2023 г. по НЧД № 5505/2022 г.
на Софийски градски съд, НО, 22 състав.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4