Присъда по дело №861/2021 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 7
Дата: 18 февруари 2022 г. (в сила от 5 март 2022 г.)
Съдия: Мая Банчева
Дело: 20211230200861
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 7
гр. Петрич, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мая Банчева
СъдебниВалери Василев Дагалов

заседатели:Камен Методиев Мезерлиев
при участието на секретаря Дияна Петкова
и прокурора Г. Ив. Ив.
като разгледа докладваното от Мая Банчева Наказателно дело от общ
характер № 20211230200861 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. Г. К. , роден на *** г. в гр. П., с постоянен и настоящ адрес гр.
П., ж.к.“ И. № ***, вх. ***, ет.***, ап.***, българин, български гражданин, неженен,
осъждан, със средно образование, земеделски производител, ЕГН – **********, за
ВИНОВЕН в това, че сутринта на 13.09.2020 г. в около 07.00 ч. в ж.к. „И.“ в гр. П., в
междублоковото пространство между блокове №12 и №14, чрез нанасяне на удар в областта
на главата – в лявата част на лицето, с ръка свита в юмрук, е причинил на П. И. Н. от гр. П.,
средна телесна повреда изразяваща се в счупване в областта на левия ставен /кондиларен/
израстък на долната челюст, което е довело до затруднение на дъвченето, поради което и на
основание чл.129 ал.2, във вр. с ал.1 от НК, във вр.с чл. 54 от НК и чл. 36 НК го ОСЪЖДА
на наказание "Лишаване от свобода" за срок от 1 /една/ година.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА”, за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
1

ОСЪЖДА подсъдимия С. Г. К. , със снета по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ на
гражданския ищец П. И. Н., ЕГН **********, от гр. П., ж.к. “И.“, бл. ***, ет. ***, ап. ***,
сумата от 5000.00 /пет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди
- претърпени болки и страдания в резултат на деянието, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на извършване на деянието – 13.09.2020 г., до окончателно
изплащане на сумата, както и сторените по делото разноски в размер на 1000.00 /хиляда/
лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА подсъдимия С. Г. К. , със снета по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на РС - П. сумата от 200.00 /двеста/ лева, представляваща държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия С. Г. К., със снета по - горе
самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР - Б., направените в хода на ДП разноски в
размер на 234.00 /двеста тридесет и четири/ лева, а по сметка РС – П. сумата от 5.00 /пет/
лева, в случай на издаване на изпълнителен лист.

Присъдата подлежи на протестиране и обжалване в 15 /петнадесет/ дневен срок от днес,
пред Окръжен съд - Б..
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите



МОТИВИ към присъда № 7/17.02.2022 г. по НОХД № 861/2021 г. по описа
на Районен съд –П.

І. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПРОИЗВОДСТВОТО

Производството пред съда е образувано по обвинителен акт, внесен от Районна
прокуратура – Б., Териториално отделение – П.. С този обвинителен акт е повдигнато
обвинение срещу лицето С. Г. К. от гр. П., за това, че сутринта на 13.09.2020 г. в около
07.00 ч. в ж.к. „И.“ в гр. П., в междублоковото пространство между блокове № 12 и № 14,
чрез нанасяне на удар в областта на главата – в лявата част на лицето, с ръка свита в юмрук,
е причинил на П. И. Н. от гр. П., средна телесна повреда изразяваща се в счупване в
областта на левия ставен /кондиларен/ израстък на долната челюст, което е довело до
затруднение на дъвченето – престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал.1 от НК.
Участващият в делото прокурор поддържа повдигнатото обвинение, като изразява
становище, че деянието е безспорно доказано от обективна и субективна страна и че е
съставомерно по текстовете, по които е предявено. Пледира за налагане на наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, като изтърпяването на същото да бъде
отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години. По отношение на предявения и
приет за съвместно разглеждане граждански иск изразява становище, че същият е
основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълен размер.
По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалия П. И. Н. за
сумата от 7 000 /седем хиляди/ лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Пострадалият е конституиран като граждански ищец и частен обвинител. Същият се явява
лично в съдебно заседание и с повереник, който поддържа становището на прокуратурата по
отношение виновността на подсъдимия и изразява становище, че гражданския иск следва да
бъде уважен в пълен размер.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание. Признава се за виновен по повдигнатото
обвинение, дава обяснения за случая. Твърди, че описаното в обвинителния акт е напълно
вярно, не оспорва, че е ударил П.Н., но не е очаквал такъв резултат, като излага, че не е
искал да му причини тези болки и страдания. Многократно изразява съжаление за
стореното, моли за снизхождение.
В рамките на проведеното пред настоящата инстанция съдебно следствие бяха събрани
писмени и гласни доказателства. По реда на чл. 283 НПК по делото бяха приобщени като
доказателства по делото събраните такива в цялост по ДП № 314-ЗМ-41/2021 г. по описа на
РУ – П.. Събрани бяха и гласни доказателства – изслушани бяха обясненията на подсъдимия
С. Г. К., изслушан беше и гражданския ищец и частен обвинител П. И. Н., разпитани бяха
свидетелите К. С. СТ. и И. П. Н.. По реда на чл.281, ал. 5 във вр. с чл. 281, ал.1, т. 5 от НПК
бяха прочетени и приобщени показанията на неявилия се свидетел В. С. А., дадени в хода
на ДП № 314 ЗМ – 41/2021 г. по описа на РУ – П., обективирани в протокол за разпит на
свидетел от 14.06.2021 г. В съдебно заседание със съгласие на страните, на основание чл.
282, ал. 3 от НПК, беше прочетена и приобщена към доказателствата по делото, изготвената
в хода на ДП съдебно медицинска експертиза от вещите лица Д-Р . А. Л. и д-р Д. И. М..


ІІ. ФАКТИЧЕСКИ ИЗВОДИ
1

При съвкупен анализ на събраните по делото доказателствени материали, настоящият
съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият С. Г. К. е българин, със средно образование, неженен, осъждан, земеделски
производител, живее в гр. П., ж.к. „И.“ № ***, вх. ***, ет.***, ап. ***.
Пострадалият П. И. Н. е млад мъж на *** години, женен, неосъждан, баща на едно дете,
живее със семейството си в ж.к. „И.“, гр. П., като към инкриминираната дата работел като
шофьор на такси.
С.К. и П.Н. се познават от деца и са съседи – живеят в съседни блокове в ж.к. „И.“ в гр. П..
Рано сутринта на 13.09.2020 г. подсъдимият С.К. позвънил на П.Н., но последният не
отговорил, т.к. било много рано, а Н. имал новородено бебе и не искал да нарушава
спокойствието на семейството си. Подразнен, че не отговаря на прозвъняването му,
подсъдимият К. започнал да изпраща на Н. съобщения с нецензурно съдържание. Около
06.30 часа, К. отново позвънил на Н., като му казал да слезе пред блока да поговорят.
Притеснен от кореспонденцията с подсъдимия, Н. позвънил на баща си /свид. И.Н./ и му
разказал за случващото се. Бащата на пострадалото лице разговарял по телефона с
подсъдимия К., след което позвънил на сина си да не се притеснява.
Около 07.00 часа подсъдимият К. отново позвънил на телефона на Н. и му казал да слезе
пред техния блок, т.к. искал да му се извини. Н. се облякъл и слязъл, като се срещнал с К. в
междублоковото пространство. При срещата, подсъдимият хванал с едната си ръка ръката
на Н., след което с другата ръка, свита в юмрук, ударил Н. в лявата част на лицето. П.Н.
изпитал силна болка и се прибрал в къщи. В следващите часове болката се усилила, като в
края на деня му било трудно дори да си отваря устата.
На следващия ден П.Н. посетил доктор А.П., който след преглед му издал медицинско
свидетелство. Извършено било и рентгеново изследване на пострадалия, при което се
установило, че има счупване на лявата челюст в областта до ухото. В стоматологична
клиника в гр. Б. било потвърдено установеното при рентгеновото изследване счупване и Н.
бил насочен към специализирана клиника в гр. С..
В гр. С., в Дентален център „П.“ ЕООД диагнозата била потвърдено, установено е, че се
касае за счупване в областта на левия ставен /кондиларен/ израстък на долната челюст, като
били извършени необходимите медицински манипулации за лечението на Н.. Била му
поставена шина за обездвижване на челюстта като самата манипулация продължила около
два часа. След интервенция Н. престоял в клиниката няколко часа, след което се прибрал в
гр. П..
За изясняване на получените от П.Н. телесни повреди, на етап досъдебно производство е
назначена съдебно – медицинска експертиза.
В представеното по делото заключение по изготвената съдебномедицинска експертиза
изготвена от вещите лица Д-Р . А. Л. и д-р Д. И. М., същите сочат, че Н. е получил следните
травматични увреждания: мекотъканни травматични увреждания „подуване в областта под
ляв мандобуларен ъгъл – болезнено при палпация“ – отток и счупване в областта на левия
ставен /кондиларен/ израстък на долната челюст. Според вещите лица получените
травматични увреждания се дължат на директен удар с твърд тъп предмет, каквито
характеристики имат и човешките крайници, и отговаря да е получено по време и начин
установен от свидетелските показания. Вещите лица заключават, че счупването на долната
челюст в областта на левия ставен /кондиларен/ израстък в долната челюст е реализирало
самостоятелно квалифициращ признак „счупване на челюст“, което функционално е довело
до затрудняване на дъвченето в рамките на оздравителния период.
В проведеното съдебно следствие, в качеството на свидетели са разпитани всички лица,
2
възприели факти от значение за изясняване на обстоятелствата по делото.
Изслушано е пострадалото лице П. И. Н.. В разпита си пред настоящия съдебен състав,
същият разказва, че на 13.09.2020 година около 6.00 – 6.30 часа получил обаждане от
подсъдимия С.К., но не му вдигнал, тъй като имал новородено дете на 30 дена и не искал да
притеснява съпругата си и детето. Към онзи момент работил като такси. Разказва, че след
като не вдигал телефона, получил от подсъдимия нецензурни съобщения, като в крайна
сметка приел да се види с подсъдимия, за да се изяснят. Н. се срещнал с подсъдимия, но
вместо да разговарят, подсъдимия К. стиснал юмрук и го ударил в областта на лицето, в
лявата част. Заявява, че в първия момент не усетил определена болка, но в следващите
часове след около половин, един час болката започнала да се усилва. Разказва подробно за
извършените прегледи и манипулации, за установеното счупване на челюстта, за
поставената шина в клиника в гр. С.. Твърди, че с шина престоял около два месеца и
половина като през това време се хранел предимно с каши и супи, т.к. не можел да си отваря
устата и се хранел предимно с течни храни, отслабнал много. Говора му също бил засегнат,
трудно комуникирал. Заявява, че през тези около два месеца докато носел шината си
останал в къщи, не ходел на работа, изпитвал страх, паник атаки, че ще му се случи
повторно същото, да не срещне подсъдимият С.К.. След махането на шината било
необходимо да мине някакъв период от време, за да раздвижи челюстта си и да възстанови
напълно дъвкателния процес. Пострадалия Н. заявява, че през тези около два месеца и
половина и след сваляне на шината пиел всякакви обезболяващи, само и само да притъпи
болката.
Действително пострадалия П.Н. е заинтересован пряко от изхода на делото. Същият е
конституиран в качеството на граждански ищец и частен обвинител, при което безспорно за
него съществува интерес от осъждането на К., както в наказателната, така и в гражданската
част на процеса. Същият обаче депозира тези показания, в качеството на свидетел, при което
за него съществува задължението да говори само и единствено истината, като в противен
случай го грози санкцията от наказателно преследване за лъжесвидетелстване.
Същевременно свидетелят демонстрира добър спомен за инцидента, като изложи пред
съдебния състав подробен, смислен и логически свързан разказ за случилото се.
Показанията на Н. са последователни, логически свързани, без вътрешни несъответствия в
изложеното. Същите са в синхрон и с изложеното от свидетеля на ДП – и тогава и в съдебно
заседание П.Н. подробно разказва случилото се и има ясен спомен за нанесения от К. юмрук
в лицето. Съдът намира, че показанията на П.Н. са подробни, последователни, логически
свързани, без вътрешни противоречия, поради което няма основание да се съмнява в тяхната
достоверност.
Изложеното от пострадалото лице се потвърждава и от показания свидетелката К. С. С.,
която живее на семейни начала с П.Н.. Същата подробно разказва за инцидента, за
установеното счупване на челюстта, проведеното лечение и неудобствата свързани с
лечението. Свидетелката К.С. заявява, че П. отивал на две седмици в гр. С. да му затягат
шината, а след като му свалили шината минал още известен период, в който още не можел
да се храни нормално.Твърди, че докато П.Н. е бил с шина не е ходил на работа, бил е в
депресия около 2-3 месеца. Посочва също така, че този инцидент се отразил на семейството
им, като се карали много.
В показанията си свидетелят И. П. Н., баща на пострадалия П.Н., разказва за инцидента със
сина му, полученото травматично увреждане и последвалото лечение. Посочва, че устата на
сина му буквално била зашита, не можел да си отваря устата и това продължило около два
месеца. Твърди, че през този период сина му не работил, а те със съпругата му им помагали,
били на тяхна издръжка.
Както бе посочено по – горе, съдът дава вяра на показанията на пострадалото лице П.Н. като
логични, последователни и непротиворечиви. Същите се потвърждават и от показанията на
3
свидетелите К. С. С., И. П. Н. и В. С. А., чийто разпит проведен в хода на ДП, беше
прочетен и приобщен по реда на чл.281, ал. 5 вр. с чл. 281, ал. 1, т. 5 от НПК.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана от събраните по
делото писмени и гласни доказателства - показанията на свидетелите П.Н., К.С., И. П. Н. и
В.А., медицински документ удостоверяващ СВСТ изследване на горна и долна челюст
извършено от д-р М. Д., медицинско направление Амб. № 484/23.09.2020 г. от ДК „Д. П.“;
копие на фактура № **********/25.09.2020 г. издадена от „Д.“, становище от д-р А. П.,
копие на медицинско свидетелство № 86/15.09.2021 г. издадено от д-р А. П., копие на
рентгенова снимка, заключение на вещото лице по назначена съдебномедицинска
експертиза, ел. кореспонденция на хартиен носител и свидетелство за
съдимост. Подсъдимият СТ. Г. К. също не отрича, че е ударил П.Н., като се признава за
виновен по повдигнатото му обвинение.

ІІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ

При така описаната фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че подсъдимият
К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 129, ал.
2 вр. с ал. 1 от НК.
Безспорно се установи изпълнителното деяние – сутринта на 13.09.2020 г. около 07.00 ч., в
ж.к. „И.“ в гр. П., в междублоковото пространство между блокове № 12 и № 14
подсъдимият, чрез нанасяне на удар в областта на главата – в лявата част на лицето, с ръка
свита в юмрук е причинил на П. И. Н. от гр. П., средна телесна повреда изразяваща се в
счупване в областта на левия ставен /кондиларен/ израстък на долната челюст, което е
довело до затруднение на дъвченето.
Съдът приема, че получените травматични увреждания на П.Н. се дължат на директен удар с
твърд тъп предмет, каквито характеристики имат и човешките крайници и отговаря да е
получено по време и начин, както се сочи в свидетелските показания на пострадалия. Ето
защо, съдът намира, че от обективна страна, описаното в обвинителния акт изпълнително
деяние се установява и доказва от събраните по делото доказателства. Безспорни са мястото
и времето на извършването, като относно тези елементи от състава липсват възражения и
противоречия. Безспорен е извършителя на деянието в лицето на подсъдимия К.. Безспорен
според съда е и резултата от причиненото увреждане, както и причинно-следствената връзка
между удара нанесен от С.К. и причинените телесни увреждания на П.Н.. В тази насока
определящи за този съставомерен признак от обективна страна от фактическият състав на
престъплението се явяват, причинената телесна повреда и механизма на осъществяване на
деянието Нанасяйки удар на пострадалият П.Н., на посочената дата подсъдимият му е
причинил средна телесна повреда. Безспорно е че увреждането, което пострадалия е
получил представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129,ал.2 НК, тъй като, както
се установи от заключението на съдебно медицинската експертиза и показанията на
свидетелите, пострадалият е получил счупване на челюстта, като в резултат на това
увреждане функционално е било затруднено дъвченето в рамките на оздравителния период.
В конкретният казус е безспорно, че в резултат на увреждането, пострадалия не е могъл да
осъществява в пълен обем дъвкателни функции за продължителен период от време /повече
от два месеца/, т.е. от обективна страна е налице увреждане ,представляващо средна телесна
повреда по смисъла на закона.
От субективна страна престъплението е извършено умишлено, т.к. подсъдимият К. е
съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, съзнавал е, че с действията си ще
причини телесна повреда на П.Н. от гр. П., предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици причиняване на телесни повреди и независимо от това е
4
искал същите да настъпят.
Причина за извършване на престъплението от С. Г. К. е нежеланието му да спазва
установения в страната правов ред, слабите морално-волеви задръжки.

ІV. ОТНОСНО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЯТА

При решаването на въпроса за наказателната отговорност на подсъдимия съдът се ръководи
от правилата на чл. 54-57 и чл. 36 НК. При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия, съдът съобрази всички смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, тежестта на извършеното деяние, неговата обществена опасност.
Степента на обществената опасност на деянието е определено висока – отнася се до
нанасяне на средна телесна повреда. Тук следва да се отчетат и подбудите за извършване на
престъплението, изразяващи се в желанието на подсъдимия да санкционира пострадалия за
това, че не му отговаря на телефонно позвъняване, което не е в неговите правомощия, както
и предишно осъждане на дееца.
Като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство съдът отчете единствено
неговото признание сторено в хода на съдебното производство.
Преценявайки всичко изложено съдът стигна до извода, че следва да наложи на подсъдимия
наказание при условията на чл. 54 от НК, а именно "Лишаване от свобода" за срок от 1
/една/ година, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за изпитателен
срок от три години.
Така определеното наказание съдът прецени за максимално справедливо и отговарящо в
пълна степен на обществената опасност на деянието на подсъдимия и съответстващо на
целите и задачите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че именно това
наказание ще допринесе за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и ще въздейства
възпитателно и предупредително-възпиращо и върху останалите членове на обществото.

V. ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
По отношение приетия за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански
иск за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от престъплението, съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму. За да е осъществен състав на непозволеното увреждане, е необходимо
да е налице виновно и противоправно поведение, което да е в пряка причинна връзка с
настъпилите вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди е заместващо, а не компенсаторно, поради което
законодателят е предвидил в чл. 52 от ЗЗД правната възможност на съда по справедливост
да определи заместващата парична престация. Критериите за определянето на размера на
обезщетението са вида и обема на причинените неимуществени вреди, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, възрастта, общо възприетото
понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за размера на обезщетението.
В настоящия казус, от събраните по делото доказателства безспорно се установи, че в
резултат на деянието на подсъдимия К., П.Н. е получил счупване в областта на левия ставен
/кондиларен/ израстък на долната челюст. Установи се, че в резултата на така нанесената
телесна повреда пострадалото лице е изпитал негативни преживявания – същият в
продължение на месеци е изпитвал силни болки и страдания, имал затруднения в дъвченето,
5
в продължение на месеци се е хранел със сламка, с течна храна, изпитвал е освен това страх
и паник атаки, спрял е да работи, затворил се е в къщи. От показанията на свидетелите К. С.
С. и И. П. Н. безспорно се установиха болките и страданията, които е изпитал, както и
трудностите, които е преживял.
В случая безспорно е налице е причинно – следствена връзка между деянието на
подсъдимия К. и вредоносния резултат. Следователно, елементите, касаещи обективната
страна на състава на непозволено увреждане, са изпълнени. От субективна страна, за да е
осъществен деликт, се изисква деянието да е извършено виновно, а подсъдимият, както бе
изяснено по – горе е действал виновно. Изложените съображения мотивират извод за
уважаване на гражданския иск, като основателен.
Пострадалият е млад човек, в трудоспособна възраст, на когото разчитат неговите близки.
Той е преживял няколко оперативни интервенции, свързани с ползване на упойки и
обезболяващи, както и с постоперативни болки.
Съдът отчита претърпените от пострадалия болки, страдания, битови неудобства и
медицински интервенции и манипулации в един сравнително продължителен период от
време, причинени му от подсъдимия с извършеното от него престъпление. Подсъдимият е
причинил на пострадалия увреждане, довело до продължително затруднение на
дъвкателния процес, причинил му е също така болки и страдания, които следва да бъдат
компенсирани.
С оглед установените по делото обстоятелства – от една страна – вида на нанесената от
подсъдимия К. телесна повреда и на отражението и върху начина на живот на гражданския
ищец и частен обвинител и от друга страна – личността на дееца, неговите доходи и
семейно положение – съдът намери, че подсъдимият следва да заплати на гражданския ищец
сума от 5000 /пет хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до
окончателното й изплащане.
Безспорно се установиха болките и страданията, които е преживяло пострадалото лице,
невъзможността в продължение на месеци да се храни и говори и да зависи от близките си,
невъзможността да ходи на работа.
С оглед всичко изложено съдът прие за доказан предявения граждански иск в размер на 5
000 /пет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, причинени от престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на извършване на деянието – 13.09.2020 г., до окончателното й изплащане
на сумата, както и сторените по делото разноски в размер на 1000.00 /хиляда/ лева,
представляващи адвокатско възнаграждение.

VI. РАЗНОСКИ

Предвид изхода от производството, съдът възложи на подсъдимия С. Г. К. от гр. П., ж.к.
„И.“ № ***, вх.***, ет. ***, ап.***, ЕГН – **********, да заплати по сметка на ОД на МВР –
Б., сума в размер на 234.00 /двеста тридесет и четири/ лева, направени в хода на ДП
разноски, както и по сметка на РС-П. сумата от 200.00 /двеста/ лева, представляваща
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и 5.00 /пет / лева, в случай на
издаване на изпълнителен лист.
Подсъдимият С.К. бе осъден също така да заплати на гражданския ищец и частен обвинител
П.Н., сума в размер на 1000.00 /хиляда/ лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.

6
Ръководейки се от изложените съображения, П. районен съд постанови своята присъда.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7
Съобщи за изтекли лични данни