Р Е Ш Е Н И Е
447/14.7.2020г.
14.07.2020г., гр.Шумен
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание,
проведено на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
Районен съдия:
Мирослав Марков
при секретаря М.Найдева, като
разгледа докладваното от съдията,
гражданско дело №1979 по описа за 2019
год. на Районен съд
– Шумен,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
В производството по
настоящото дело, съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,
вр. с чл.415, ал.1 вр. чл.124 от ГПК, предявен
от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК/БУЛСТАТ ***
, с адрес: гр. София, бул. ***, представлявано от Д.Б.Б. срещу Д.Р.Д., ЕГН: **********,***.
В исковата молба се
сочи, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК на кредитора е указано да
предяви иск за установяване на вземането си, което е направено в законния срок.
С издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, ответникът-длъжник
е осъден да плати на ищеца-кредитор, сумата 600.00 лева (шестстотин лева) – главница по договор за
паричен заем; сумата 52.05 лева (петдесет и два лева и осем стотинки) – договорна лихва за
периода от 5.08.2017г. до 23.12.2017г. /падеж на последна погасителна вноска/;
сумата 36.00 лева (тридесет и шест лева) – такси разходи; сумата 281.89 лева (двеста осемдесет и един
лева и осемдесет и девет стотинки) – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 12.08.2017г. до 23.12.2017г/падеж на последна
погасителна вноска/; сумата 86.78 лева (осемдесет и шест лева и седемдесет и осем
стотинки) – обезщетение за забава за периода от 06.08.2017г. до датата на подаване на
заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда –до окончателното изплащане
на вземането.
Вземането произтичало от следните обстоятелства: Задължение по договор
за паричен заем, сключен на 26.07.2017г. с номер 3002204 между
ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД като впоследствие вземането по
договора е прехвърлено от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в полза на
„Агенция за събиране на вземания“ ООД (правоприемник на който е „Агенция за
събиране на вземания“ АД, понастоящем „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД) по силата на договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия).
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът, чрез особения си
представител, е подал отговор на исковата молба, като изразява
становище, че предявените искове по същество са недопустими и изцяло неоснователни,
тъй като счита договорът за недействителен по смисъла на чл.22 във вр. чл.11,
ал.1, т.9 и 10 ЗПК във вр. чл.26, ал.1 ЗЗД, с оглед на което и акцесорните
искове се явяват неоснователни. В отговора, ответникът е изразил и становище по
обстоятелствата, на които се основава искът и възраженията си срещу него.
Ищецът не се явява и не
изпраща процесуалния си представител в първото по делото съдебно заседание. В
писмена молба посочва, че поддържа предявените искове като основание и размер.
Във връзка с възраженията на ответника, сочи, че същите са
неоснователни. Твърди, че предвид представените
писмени доказателства към исковата молба, приложени и приобщени към настоящото
гражданско дело, безспорно е установено наличието на валидно облигационно
правоотношение по Договор за заем № 3002204/26.07.2017г г. С подписването на договора, ищецът се е задължил
да предостави на ответника парична сума в размер на 600.00 лева, представляваща
главница и чиста стойност на кредита, която трябва да бъде погасена с
периодични вноски. Погасителните вноски, съставляват
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на
заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка,
съставляваща печалбата на заемодателя. Лихвеният процент е определен и фиксиран
в договора. Общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на
652,05 лв. На длъжника била начислена такса разходи за събиране на вземането в
размер на 36,00 лева, както и неустойка. Според ищеца, неустойката освен
обепечителна и обезщетителна, може да изпълнява и санкционираща функция.
В съдебно заседание,
особеният представител на ответника, застъпва становище, че предявената искова
молба е неоснователна и недоказана. Сочи, че претендираната неустойка е
несъобразена по размер и в нарушение на закона. Моли съда да вземе предвид
изложеното становище, като съобрази и съдебните разноски съобразно уважените и
отхвърлени части на исковата молба.
Съдът е събрал като
относими по делото представените с исковата молба писмени доказателства:
– копия на: договор за паричен заем № 3002204/26.07.2017 г.; Предложение за
сключване на договор за паричен заем; Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г.,
Потвърждение за сключена цесия; Приложение №1/01.04.2018 г. към Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, пълномощно от Изпълнителния
директор на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с което е упълномощена „Агенция за
събиране на вземания“ да уведомява длъжници от името на „Изи Асет Мениджмънт“
АД, ведно с известие за доставяне и обратна разписка, удостоверяваща
изпращането му; Уведомително писмо изх. №УПЦ-П-ИАМ/3002204/04.04.2018 г., Уведомително
писмо изх. №УПЦ-П-ИАМ/3002204/17.06.2019 г., ведно с обратна разписка към товарителница
№ 68417723, както и съдебно-счетоводна експертиза.
След съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира
за установено следното:
Производството по делото
е образувано по повод предявени от“АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,
ЕИК/БУЛСТАТ *** , с адрес: гр. София, бул. ***, представлявано от Д.Б.Б., съединени
в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 422, ал. 1
от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на
дружеството ищец съществува вземане против ответника в размер на 600.00
лева (шестстотин лева) – главница по договор за паричен заем; сумата 52.05 лева (петдесет и два лева и
осем стотинки) – договорна лихва за периода от 5.08.2017г. до 23.12.2017г. /падеж на
последна погасителна вноска/; сумата 36.00 лева (тридесет и шест лева) – такси разходи; сумата
281.89 лева (двеста осемдесет и един лева и осемдесет и девет стотинки) – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 12.08.2017г. до
23.12.2017г/падеж на последна погасителна вноска/; сумата 86.78 лева (осемдесет и шест лева и
седемдесет и осем стотинки) – обезщетение за забава за периода от 06.08.2017г. до датата на подаване на
заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда –до окончателното изплащане
на вземането, Настоящият иск е предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК.
Между ответника и „Изи
Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем от посочената дата.
Впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД
(правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания“ АД, понастоящем
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД) по силата на договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия). Предвид неизпълнение на
поетите от ответника задължения, по инициатива на ищеца е учредено заповедно
производство, по което в негова полза е издадена Заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК. Същата е връчена с уведомление по чл.47, ал.5 ГПК на
ответника. На ищеца е указано и за него е налице правен интерес от провеждане
на избраната форма на искова защита.
В хода на производството
е назначена и изготвена съдебно - счетоводната експертиза. Същата дава заключение,
че задължението на Д.Р.Д. по Договор за паричен заем № 3002204/26.07.2017г. към датата на цесията е в размер
997,14лв (600,00 лв. главница, 52,05 лв. договорна лихва, 281,89 лв. неустойки,
36,00 лв. разходи за събиране, 27.20 лв. лихва за забава). Ищецът от 01.05.2018г.
до 01.03.2019г. е начислил законна лихва за забава в общ размер на 59,58лв.
Общото задължение към датата на подаване на заявлението в съда е в размер на
1056,72лв.(600,00 лв. главница, 52,05лв. договорна лихва. 281,89лв. неустойки,
36,00лв. разходи за събиране, 86,78лв. лихва за забава). Към датата на
сключване на договора - 26.07.2017г. размера на законната лихва възлиза на
10,00% годишно. Същия годишен процент действа и за периода от 12.08.2017г. до
23.12.2017г. Дневният лихвен процент възлиза на 0,*********%. По кредита няма
извършвани плащания.
Съдът е на мнение, че
във връзка с установените обстоятелства и приети по делото
доказателства, приложени и приобщени към настоящото гражданско дело, безспорно
е установено наличието на валидно облигационно правоотношение по
процесният договор за паричен заем. С подписването на договора, ищецът се
е задължил да предостави на ответника парична сума в размер на 600,00 лева,
представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при
които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждат от
Договора. Погасителните вноски, съставляват изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по
подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата
на заемодателя. Лихвеният процент е определен и фиксиран в договора.
С оглед на
представените писмени доказателства, съдът приема, че ищецът е отпуснал
кредит, а ответникът е останал задължен за сумата от 600.00 лева (деветстотин лева) – главница по договор
за паричен заем, сключен на 26.07.2017г. с номер 3002204 между
ответника и „Изи Асет Менджмънт“ АД; за сумата от 52.05 лева (петдесет и два лева и пет
стотинки) – договорна лихва за периода от 5.08.2017г. до 23.12.2017г.; за сумата от 86,78лв.
лева (осемдесет и шест лева и седемдесет и осем стотинка) – обезщетение за забава за периода от 06.08.2017г.
до датата на подаване на заявлението в
съда; за такса разходи в размер на 36.00 лева (тридесет и шест лева), както и за законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
до окончателното изплащане на вземането. Задължението на
ответника е безспорно установено, предвид приетите по делото доказателства и
предвид сроковете на плащане е и изискуемо.
По отношение на
направените възражения от ответника във връзка с главницата и договорната
лихва, съдът намира същите за неоснователни. Ето защо, съдът приема, че ищецът
е бил изправната страна по договора в тази му част. С оглед свободата на
договаряне, страните са сключили договор доброволно при ясни условия. Предвид
основните принципи за справедливост и добросъвестност, следва да се
отбележи, че ответникът е сключил доброволно договора, задължил се е за
връщането на заетата парична сума, като не е направил нито една погасителна
вноска. Поради което, искът следва да бъде уважен в тази му част. От изготвеното заключение на съдебно - счетоводната
експертиза се доказа размера на дължимите суми от страна на ответника спрямо
ищцовото дружество.
В исковата молба се претендират суми за неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 12.08.2017г. до 23.12.2017г. в размер 281.89
лева (двеста осемдесет и един лева и осемдесет и девет стотинки). С разпоредбата на
чл.92, ал.1 от ЗЗД е предвидена възможност, страните да обезпечат
изпълнението на поетите с договор задължения, като предвидят неустойка, която
да послужи за обезщетяване на претърпените от евентуално неизпълнение вреди.
Съдът
намира за основателно направеното възражение от ответника за нищожност на
клаузата от договора, касаещо заплащането на неустойка. Ответникът притежава
качеството потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП,
даващ легална дефиниция на понятието "потребител", според който
текст потребител е всяко физическо лице, което ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. На
ответника в качеството на физическо лице е предоставен заем. Разпоредбата
на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието
„неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравноправие между правата и задълженията на доставчика и
потребителя. Неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване
на договора за паричен заем, съобразно договореното. В договора за
потребителски кредит е било предвидено предварително, че неустойката ще се
начислява и заплаша разсрочено.
Предвид гореизложеното,
съдът намира, че тази клауза противоречи на добрите прави по смисъла на чл. 26.
ал. 1, преди. 3-то от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза
извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя
за неустойката. Според чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, такива
клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки
изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. С
оглед на всички събрани доказателства, съдът приема, че в случая не е налице
индивидуално договаряне на разпоредбите от договора, касаещи отговорността на
страните и дължимата неустойка. В този смисъл предявеният иск с
правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД се явява недоказан както по
основание, така и по размер, поради което следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца и направените по заповедното и настоящото дело
разноски, съразмерно уважените искове. Относно адвокатското възнаграждение и
възнаграждението за особен представител, съдът намира, че са дължими в размера
посочен в списъка за разноските. Размерът им, съпоставен с
минималните размери на адвокатските възнаграждения е съобразен с правната и
фактическа сложност на делото.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че Д.Р.Д. ЕГН **********, дължи на кредитора “АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК/БУЛСТАТ ЕИК/БУЛСТАТ *** , с адрес: гр. София,
бул. ***, представлявано от Д.Б.Б. следните вземания, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №504 от
02.04.2019г., постановена по ч.гр.д.№989/2019г. по описа на РС-Шумен:
сумата от 600,00 лева (шестстотин лева) – главница по договор за паричен заем, сключен на 26.07.2017г. с
номер 3002204 между ответника и „Изи Асет Менджмънт“ АД; сумата от 52,05 лева (петдесет и два лева и
пет стотинки) – договорна лихва за периода от 13.02.2017г. до 14.08.2017г. /падеж на
последна погасителна вноска/; сумата 36,00 лева (тридесет и шест лева) – такси
разходи; сумата от 86.78 лева (осемдесет и шест лева и седемдесет и осем
стотинки) – обезщетение за забава за периода от 06.08.2017г. до датата на подаване на
заявлението в съда ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане
на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск,
с който се иска да се признае за установено, че Д.Р.Д. ЕГН **********, дължи на
кредитора “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК/БУЛСТАТ ЕИК/БУЛСТАТ *** ,
с адрес: гр. София, бул. ***, представлявано от Д.Б.Б. следните вземания, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №504 от 02.04.2019г.,
постановена по ч.гр.д.№989/2019г. по описа на РС-Шумен: сумата от 281,89 лева (двеста осемдесет и един
лева и осемдесет и девет стотинки) – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 12.08.2017г. до 23.12.2017г. /падеж на последна
погасителна вноска/, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д.Р.Д. ЕГН ************,
да заплати на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК/БУЛСТАТ ***, с адрес:
Област София, (Столична) Община Столична, гр.София, ***, законни представители:
Н.Т.С. и М.Д.Д. - изпълнителни директори, сумата, съгласно приложен списък на
разноските, на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК, общо в размер на 768,00 лева, представляваща деловодни разноски в
заповедното и исковото производство, съразмерно уважената част на иска, вкл.
възнаграждение за вещо лице, за особен представител и за възнаграждение на
основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Решението може да бъде
обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от получаването му от страните.
След влизане на решението
в сила, препис от същото да се приложи ч.гр.д.№989/2019г. по описа на РС-Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: