Присъда по дело №196/2022 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 28
Дата: 23 юни 2022 г.
Съдия: Петя Георгиева Георгиева Стоянова
Дело: 20222100600196
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 март 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 28
гр. Бургас, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събчо Ат. Събев
Членове:Петя Г. Георгиева Стоянова

Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Лена Р. Д.а
и прокурора Таня Миткова Митева (РП-Бургас)
като разгледа докладваното от Петя Г. Георгиева Стоянова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20222100600196 по описа за 2022
година
на основание чл.336, ал.1, т.2, вр. чл.334, т.2 от НПК
ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯ присъда №26018/24.11.2021г., постановена по НОХД
№3135/2019г. на Районен съд-Бургас, с която И. К. П. ЕГН **********е
признат за невиновен в престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК, като
вместо нея ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. К. П. ЕГН ********** , за ВИНОВЕН в
това, че на 02.02.2017г. в гр.Бургас, ж.к.“Лазур“, чрез нанасяне на удари с
ръце в областта на предната част на главата-лицето, причинил на С. Т. С. ЕГН
********** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна
челюст, поради което и на основание чл.129, ал.2, вр. ал.1 и чл.54 от НК му
налага наказание лишаване от свобода за срок от 1/ЕДНА/ГОДИНА.
1
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието
от едно година лишаване от свобода със срок от 3/ТРИ/ ГОДИНИ.
ОСЪЖДА И. К. П. ЕГН ********** да заплати на С. Т. С. ЕГН
********** сумата от 6137.40/шест хиляди сто тридесет и седем лева и
четиридесет стотинки/лв., за причинени с престъпното деяние вреди, от които
137.40/сто тридесет и седем лева и четиридесет стотинки/лв. –имуществени
вреди и 6000.00лв-неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането -02.02.2017г., до окончателното изплащане на
сумата, като отхвърля иска в частта до предявения размер от 6450.00лв.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК И. К. П. ЕГН ********** да
заплати на С. Т. С. ЕГН ********** сумата от 2400.00/две хиляди и
четиристотин/лева, за направените от него разноски по делото за адвокатско
възнаграждение .
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК И. К. П. ЕГН ********** да
заплати в полза на Държавата направените по делото разноски, от които :
сумата от 2248.76/две хиляди двеста четиридесет и осем лева и седемдесет и
шест стотинки/ по сметка на ОДМВР-Бургас и сумата от 20.00лв. в полза
Районен съд-Бургас.
ОСЪЖДА И. К. П. със снета по делото самоличност да заплати в полза
на Окръжен съд-Бургас сумата от 245.50/двеста четиридесет и пет лева и
петдесет стотинки/лева за държавна такса върху уважения граждански иск.
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство - 1брой нинджаго с две
дръжки, свързани със сребрист синджир, с гумено покритие с дължина 32см.,
след влизане на присъдата в сила да се върне на собственика му С. Т. С..
Настоящата присъда подлежи на обжалване пред ВКС в 15-дневен срок
от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към присъда № 28 от 23.06.2022 г. по ВНОХД № 196/2022 г.
по описа на БОС.

С Присъда № 260130/24.11.2021 г., постановена по НОХД № 3135/2019
г., Районен съд - гр. Бургас е признал подсъдимия И.. К. П., ЕГН **********
за невиновен в това, че на 02.02.2017 г. в гр. Бургас, ж.к. Лазур, чрез нанасяне
на удари с ръце в областта на предната част на главата – лицето, е причинил
на С.Т. С., ЕГН **********, средна телесна повреда, изразяваща се в
двустранно счупване на долна челюст, при което е реализиран медико-
биологичния признак счупване на челюст, като го е оправдал по повдигнатото
му обвинение по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Срещу присъдата е бил подаден въззивен протест от прокурор при
Районна прокуратура – гр. Бургас, с искане за отмяна на
първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият
П. бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение .
По делото е постъпила и въззивна жалба от адв. Сава Каров, повереник
на частния обвинител С. Т. С.. С жалбата се изразява становище за доказаност
на обвинението от събраните по делото доказателства, като се иска осъждане
на подсъдимия и уважаване на гражданския иск за причинените с
престъплението имуществени и неимуществени вреди изцяло.
В съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимият И.П. се явява
лично и със защитника си адв. Петър Димитров. Последният намира
първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна, като моли
същата да бъде потвърдена. Излага съображения, че в досъдебното
производство и на съдебно следствие пред двете инстанции не са събрани
категорични и убедителни доказателства досежно авторството на деянието.
Според защитата, правилно и законосъобразно районният съд е кредитирал
показанията на свидетелите П., Б. и Х., които са единствените преки
свидетели, очевидци на случилото се. Показанията им се подкрепят и от тези
на пострадалия С., като единственото противоречие между показанията на
тримата свидетели, обясненията на подсъдимия и пострадалия е
обстоятелството дали подсъдимият П. е нанесъл удари с юмруци в областта
на лицето на пострадалия С.. Защитата намира, че относно механизма, би
могло да се възприеме , че е възможно при боричкането между подзащитния
му и пострадалия, и падането им на земята, пострадалият да е получил
увредата при удар с коляно. Също така, позовавайки се на показанията на
пострадалия, застъпва тезата, че е възможно и счупването да е причинено от
свид. Б.. В дадената му последна дума, подсъдимият моли, да бъде отново
оправдан.
Представителят на Бургаска окръжна прокуратура поддържа протеста
на РП – Бургас, като счита, че първоинстанционният съдебен акт следва да
бъде отменен и вместо него постановен друг, с който И.П. бъде признат за
1
виновен в осъществяване на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Намира, че по делото по безспорен начин е установено, че на 02.02.2017 г.
между подсъдимия и пострадалия се е провела среща, инициирана от
подсъдимия. Също така , че механизма на полученото телесно увреждане се
извлича от показанията на пострадалия С., от обективните находки
фиксирани в протокол за оглед на местопроизшествие, както и от назначената
по делото съдебномедицинска експертиза. Според държавното обвинение,
районният съд неправилно е дал вяра на показанията на свидетелите П., Б. и
Х., като тези лица освен, че са в близки приятелски отношения с подсъдимия,
са депозирали противоречиви показания, а обясненията на подсъдимия, се
явяват негова защитна теза. Предлага на подсъдимия да бъде наложено
наказание при условията на чл. 54, ал. 1 от НК, а именно лишаване от свобода
за срок от една година, което да бъде отложено за изпитателен срок от три
години. Относно предявения граждански иск, прокурорът застъпва позицията
за основателност и доказаност на същия, поради което и следва да се уважи, а
направените по делото разноски да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.
Частният обвинител са явява лично пред въззивния съд и с повереника
си – адв. Сава Каров. Пледира, като неправилна, необоснована и
незаконосъобразна, първоинстанционната присъда да бъде отменена и
постановена нова, с която подсъдимият бъде признат да виновен и да му бъде
наложено справедливо наказание, като бъде уважен изцяло предявения
граждански иск. Иска и присъждане на направените по делото разноски в
размер на 2 400 лева.
Бургаският окръжен съд , след като обсъди доводите в протеста и
допълнителното писмено изложение към него, тези, изложени във въззивната
жалба, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в
съответствие с чл. 313 и чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, намира за установено следното:
Подсъдимият И. К. П. е на *** години, *** гражданин, ***, ***, ***
образование.
Към датата на инкриминираното деяние – 02.02.2017 г. свидетелката Д.
И. и пострадалият С.С. не се познавали лично, но тя знаела името му от
социалната мрежа „Фейсбук“. През месец януари 2017 г., на неустановена по
делото дата, свидетелката И., заедно със свидетелките Б. С. и Е. П. се
намирали в кафене, когато към тях се приближил С., който започнал да прави
удари във въздуха с ръце, стиснал П., вдигнал я във въздуха, започнал да я
ближе и да я хапе. Свидетелките решили да не споделят с никого за
случилото се.
Няколко дни по-късно, трите момичета отново срещнали С., като
забелязали, че той носи под блузата си оръжие, което възприели като „нож
или палка“. Изплашили се и опитали да минат встрани, но С. тръгнал към тях.
Тогава той не проявил никаква агресия, но И. се чувствала застрашена, тъй
като решила, че поведението му е обусловено от употреба на наркотични
2
вещества. По тази причина, тя решила да каже на подсъдимия И.П., с когото
към онзи момент се намирала във фактическо съжителство.
С оглед на случилото се със свид. И., на 02.02.2017 г., подсъдимият се
свързал с пострадалия С. и двамата се уговорили да се срещнат пред
заведение „Спиди бургер“ в ж.к. „Лазур“, гр. Бургас.
На посоченото мястото, в уговореното време около обяд, след като се
срещнали , между тях възникнало пререкание, като подсъдимия П., подразнен
от поведението на С., му нанесъл три последователни удара с ръце /с юмруци/
в областта на предната част на главата – лицето. Първият - с дясна ръка
попаднал в областта на лява долна челюст, вторият -с лява ръка и попаднал в
дясна долна челюст, третият - отново с дясна ръка-в лява долна челюст. С.
изпитал силна болка и от двете страни на челюстта и усетил, че от устата му
потекла кръв.
Двамата се сборичкали и паднали на земята, като С. понечил да извади
оръжието, което носел, за да се защити. Присъстващите на място приятели на
подсъдимия – свид. С. Х. и свид. А. Б. забелязали това и се приближили, за да
защитят приятеля си. Б. издърпал оръжието и преустановил размяната на
удари между С. и П..
След като се прибрал в дома си, С. незабавно съобщил на майка си –
свид. М. С.а за случилото се, а брат му – свид. П. Д. го отвел в МБАЛ –
Бургас. Няколко дни по-късно със свид. С.а се свързало лице, с което тя
разговаряла по домофона на жилището си. Същото й заявило, че някакви хора
предлагали да платят на С., за да не подава жалба до полицейските органи за
случилото се.
С. бил опериран по спешност на 03.02.2017г. в МБАЛ“Света Марина“-
Варна Клиника по лицево-челюстна хирургия, във връзка с полученото
двустранно счупване на долна челюст /описана като фрактура мандибуле
билатералис в епикризата/.
На досъдебното производство е била назначена и изготвена съдебно-
медицинска експертиза на веществено доказателство – марлен тампон с
обтривка на биологичния материал, иззето от местопроизшествието. Според
заключението на същата, че тампонът съдържа обтривка от човешка кръв.
Така установената фактическа обстановка, съдът прие въз основа на
събраните на съдебното производство пред двете инстанции и на досъдебното
производство доказателства - разпитите
на
пострадалия С., дадени на съдебно следствие пред БРС и БОС; разпитите на
свидетелите: П. Д., дадени на съдебно следствие пред БРС, както и
прочетените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК показания на
свидетеля, дадени на ДП; М. С.а, дадени на съдебно следствие пред БРС; П.
П., дадени на съдебно следствие пред БРС, както и прочетените на основание
чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, показания на свидетеля дадени на
ДП на 02.02.2017 г. и прочетените на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и
3
т. 2 от НПК показания на свидетеля, дадени на ДП на 09.07.2017 г.; А. Б.,
дадени на съдебно следствие пред БРС; Е. П., дадени на съдебно следствие
пред БРС, както и прочетените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2
от НПК показания на свидетелката, дадени на ДП; С. Х., дадени на съдебно
следствие пред БРС, както и прочетените на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 от
НПК показания, дадени от свидетеля на ДП; Д. И., дадени на съдебно
следствие пред БРС, както и прочетените на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1,
т. 2 от НПК показания на свидетелката, дадени на ДП, частично от
обясненията на подсъдимия, дадени на съдебно следствие пред БРС и БОС, от
заключението на комплексната съдебно-психиатрично-психологична
експертиза на С.С., от заключението на съдебно-медицинска експертиза №
91/2017 г. и допълнителната съдебно-медицинска експертиза № 648/2017 г.,
от Протокол № 18/23.02.2017 г. за извършена съдебно-медицинска експертиза
на веществени доказателства, от комплексната съдебно-психиатрично-
психологична експертиза, касаеща подсъдимия П., приложените и приети по
делото писмени доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие,
ведно с фотоалбум към него, протокол за оглед на веществени доказателства,
ведно с фотоалбум към него, медицински документи, справка за съдимост .
По делото е била изготвена съдебно-медицинска експертиза № 91/2017
г. на пострадалия. От същата се установява, че С. е получил счупване на
долна челюст двустранно/описана като фрактура мандибуле билатералис в
епикризата издадена от МБАЛ“Света Марина“-Варна Клиника по лицево-
челюстна хирургия-л.69 от ДП/, което е наложило и оперативно лечение.
Според вещото лице, установените травми отговарят да са получени от
действието на твърди тъпи предмети с ограничена повърхност, каквито са
юмруците и ритниците на човек. Счупването на долна челюст се квалифицира
като трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок повече от 30 дни.
От изготвената по делото допълнителна съдебно-медицинска експертиза,
двустранно счупване на долна челюст не е възможно да се получи при падане
на земята и боричкане, без да са нанесени удари в областта на лицето.
Съдът кредитира изцяло показанията на пострадалия свидетел С.С.,
дадени на съдебно следствие пред въззивната инстанция. Пред настоящия
съдебен състав, свидетелят в конкретика посочи, че в деня преди инцидента
подсъдимият му е писал на вайбър или месинджър за желанието си да се
видят и да говорят за нещо. На инкриминираната дата, пострадалият излязъл
от дома си, където бил с майка си и брат си, и се отправил към паркинга на
„Спиди Бургер“ до бл. 78 в ж.к. Лазур, където видял подсъдимия да слиза от
кола. Заедно с подсъдимия слезли и още две момчета, които пострадалият
посочва да са свидетелите С. Х. и А. Б.. Подсъдимият тръгнал към него и след
като го приближил, му нанесъл три /последователни/ удара с юмрук в
областта на челюстта – „три крошета“, като С. усетил силна болка в челюстта
и „омекнал сериозно“. Предположил, че челюстта му е счупена. Бил прав все
още, когато от устата му потекла кръв, която той започнал да плюе.
След това с подсъдимия паднали на земята и се сборичкали, като А. /св.Б./ е
4
помагал на подсъдимия. След това подсъдимият и свид. А. Б. се изправили,
като са го оставили, защото видели, че има нанесени сериозни удари.
Показанията на пострадалия С., според които непосредствено след
инцидента е изпитвал силни болки в челюстта и устата му кървяла,
кореспондират с изложеното от свидетелите П. Д. – негов брат, М. С. – негова
майка. Подкрепят се частично и от показанията на свидетеля П. П. – дадени
на ДП и приобщени по реда на НПК с прочитането им, в частта, в която
последния посочва, че е видял от устата на С. да тече кръв. Те се
потвърждават също посредством заключенията по приети по делото по
изготвените съдебномедицинска/л.44-45 от ДП/ и допълнителна
съдебномедицинска /л.146-147 от ДП/ експертизи, от които се установяват
вида и степента на получените от пострадалия наранявания, както и
механизма на получените удари. Достоверността на казаното от свидетеля П.
се извежда и посредством сведенията отразени в протокола за оглед на
местопроизшествие и приложения към него фотоалбум, за установено на
местопроизшествието червено мокро петно на асфалта, като е взета обтривка
от същото. Видно от изготвената по делото съдебномедицинска експертиза на
веществено доказателство – марлен тампон – обтривка от
местопроизшествието, по същото се доказали „бета“ аглутинини, като същите
се съдържат самостоятелно в кръвта на лице с кръвна група А /бета/ и
съвместно с „алфа“ аглутинини в кръвта на лице от кръвна група 0/алфа,
бета/. Следователно оставената на мястото на престъплението следа /мокро
петно/ е именно от кръв.
Съдът не споделя възражението на защитата, изказващ
предположението, че двустранното счупване на долната челюст е в резултат
на удар с коляно преди или след падането на терена. На първо място такива
твърдения за удар с коляно не са били навеждани на по-ранен етап по делото,
наред с това пострадалия още от първия разпит и до последния пред
въззивната инстанция сочи, че усещането си за много силна двустранна болка
в областта на челюстта и потичане на кръв от устата датира още от момента
след трикратното нанасяне на удари с ръка/юмрук/ в областта на устата и
предхождащо падането му на земята.
По делото по категоричен начин се установи и не се спори за това, че
подсъдимият и свид. С. на 02.02.2017 г. са се срещнали, като инициатор на
срещата е бил подсъдимия. Поводът за срещата им е изяснен с данните
изнесени в показанията на свидетелките Е. П. и Д. И., както и с обясненията
на подсъдимия, дадени пред въззивната инстанция.
Съдът кредитира частично обясненията на подсъдимия П., дадени пред
БОС, в частта в която самият той посочва, че предния ден, преди инцидента е
писал на С. да се срещнат, както и че на място пристигнал с трима негови
приятели. Тези твърдения се подкрепят от посочените по –горе
доказателствени средства. В останалата част, че той не е посягал на
пострадалия и че не е видял кръв на местопроизшествието, съдът възприема
5
единствено като защитна теза на П..
Действително свидетелите П., Б. и Х. са единствените свидетели –
очевидци на случилото се, но показанията на същите, следва да бъдат ценени
и разгледани по-прецизно, с оглед на тяхната близка приятелска връзка с
подсъдимия. Показанията на посочените двама свидетели и тези на П. /с
изключение на прочетения по реда на НПК разпит от ДП,който е и най-скоро
след инцидента и поради това най-пълен, точен и достоверен/, настоящият
въззивен състав намира за противоречиви, некореспондиращи с останалия
събран доказателствен материал, включително и с обясненията, дадени от
подсъдимия, поради което съдът не ги кредитира. Също така, показанията им,
в частта, в която същите заявяват, че подсъдимият не е удрял свид. С., съдът
намира обслужващи единствено защитната теза на П..
От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд
свидетелки Е. П. и Д. И. не се разкриват факти и обстоятелства за развилите
се събития на инкриминираната дата, както и данни от значение за
установяване на механизма на получените от пострадалия наранявания, но от
същите се установява мотива и подбудите за извършване на деянието от
страна на подсъдимия.
По делото е била назначена и изготвена комплексна съдебно-психиатрично-
психологична експертиза, вещите лица по която посочват, че подсъдимия П.
към датата на извършване на деянието е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Експертите заключават, че
подсъдимият е имал нормално психологично мотивирано поведение, не е
действал в състояние на физиологичен афект, защото преди, по време и след
извършване на деянието, поведението му не е било хаотично,
дезорганизирано, а подредено и целенасочено.
По делото е била назначена и изготвена комплексна съдебно-
психиатрично-психологична експертиза на пострадалия С., като от
заключението на същата се установява, че към датата на деянието, той е
разбирал свойството и значението на извършеното и е можел да ръководи
постъпките си. Към момента на освидетелстването, С. е бил в състояние да
запомня, задържа и възпроизвежда факти и събития и да дава достоверни
показания.
С оглед на изложените съображения, настоящият въззивен състав
намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
съставът на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, тъй като на
02.02.2017 г. в гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, чрез нанасяне на удари с ръце в
областта на предната част на главата – лицето, причинил на С.С. средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст.
Относно субективната страна на престъплението, въззивният съд прие,
че подсъдимият е извършил посоченото деяние при форма на вина пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието и неговите общественоопасни
6
последици, като е искал тяхното настъпване. Същият е съзнавал, че
нанасяйки удари с юмрук в областта на главата на пострадалия, е възможно
да му причини нараняване от този вид и е искал да го увреди.
С оглед на горното, съдът призна подсъдимия за виновен по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК. За него се предвижда наказание лишаване от свобода за срок до
шест години.
При определяне на наказанието, съдът отчете като смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства чистото му съдебно минало и
доброто процесуално поведение. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство, съдът отчете причините и подбудите за извършването му, а
именно да се саморазправи с пострадалия, с оглед възникнал конфликт между
С. и бившата му вече приятелка – свид. И.. При това положение съдът намира,
че наказанието следва да се определи при условията на чл. 54 от НК, като не
установи изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, налагащи приложението на чл. 55 от НК.
Съдът наложи на подсъдимия наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, а именно лишаване от свобода за срок от една
година. Видно от справката за съдимост, подсъдимият е неосъждан, като
съдът намери, че с оглед постигане целите на наказанието, същото следва да
бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три
години.
Основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието,
предмет на обвинението. Съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, което е причинил другиму с виновното си поведение.
Престъплението, за което подсъдимият е признат за виновен, е
противоправно, виновно (при пряк умисъл) и от него са настъпили вреди.
Налице е и причинно – следствена връзка между виновното поведение на
подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат. Ето защо се налага извода, че
предявеният граждански иск за претърпени имуществени и неимуществени
вреди е доказан по своето основание. В тази връзка, настоящият съдебен
състав намира, че са налице предпоставките за уважаването му в размер на
6 137,40 лева.
Съдът осъди подсъдимия да заплати на С. Т. С., ЕГН ********** сумата
от 6137,40 (шест хиляди сто тридесет и седем лева и 40 ст.) лева, от които
137,40 лева – имуществени вреди и 6000 лева – неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата. Отхвърли иска в частта до предявения размер от
6450,00 лева, като намери същия за недоказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно указанията на
Постановление № 4/23.12.1968 г. на ПВС, понятието справедливост по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката
7
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания, интензитета,
продължителността и трайността на търпените болки и страдания, прогнозата
за развитието в бъдеще на съответното заболяване. По делото категорично се
доказа, че вследствие на случилото свид. С.С. е получил визираното в
обвинението двустранно счупване на долната челюст . Видно от
представената епикриза /л. 58 от т. 1 от ДП/ и от заключението на вещото
лице по приложените СМЕ, пострадалият е бил приет в болница на 03.02.2017
г. и изписан на 06.02.2017 г. Описаните увреждания освен временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, са причинили на пострадалия и
сериозни болки и страдания, включително и дискомфорт в ежедневието.
След като взе предвид интензитета на престъпното посегателство,
характерът на нападението и увредата, съдът достигна до извода, че са налице
предпоставките за уважаване на предявения граждански иск за причинените
неимуществени вреди в размера от 6000 лв., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на увреждането - 02.02.2017 г. до окончателното
й заплащане. Размерът на обезщетението от 6000 лв. в най-пълна степен
отговаря на понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, поради
което съдът присъди обезщетение именно в този размер.
Относно предявения граждански иск за причинени имуществени вреди
в размер на 450 лева, представляващи заплатени от пострадалия суми за
медицински прегледи, пътуване и операция на двустранно счупена челюст в
УМБАЛ „Света Марина“ гр. Бургас, съдът намира, че същият е доказан по
основание, но доказан до размера на 137,40 лева (с оглед приложени на ДП
фактури за заплатени медицински услуги от подсъдимия – л. 66, том 1 от
ДП). Ето защо, съдът уважи същият за тази сума от датата на увреждането –
02.02.2017 г. до окончателното изплащане, като отхвърли същия до
претендираната сума от 450 лева, като недоказан.
Съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на Окръжен съд – Бургас
сумата от 245,50 лева, представляваща държавна такса върху уважения
граждански иск.
С оглед признаване на подсъдимия П. за виновен, на основание чл. 189,
ал. 3 от НПК, съдът възложи в негова тежест направените по делото разноски,
от които по сметка на ОДМВР – Бургас сумата от 2248,76 лева, а по сметка на
Районен съд – Бургас сумата от 20,00 лева.
От страна на повереника на пострадалия С. – адв. Сава Каров е
направено искане за присъждане на направените в хода на досъдебното,
първоинстанционното и въззивно производство разноски за адвокатски
хонорар в размер на 2400 лева и с оглед приложените по делото договори за
правна помощ и съдействие (л.30 от том 1 на ДП за сумата от 600 лв., л. 22 от
8
първоинстанционното дело за сумата от 1000 лева и л.23 от въззивното дело),
намери същото за основателно, поради което и с оглед признаване на
подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение го осъди да заплати на
С.С. сумата от 2400 лева, представляваща направени от пострадалия разноски
по делото за адвокатско възнаграждение.
Накрая съдът се произнесе и по вещественото доказателство – 1 брой
нинджаго с две дръжки, свързани със сребрист синджир, с гумено покритие с
дължина 32 см, като постанови след влизане на присъдата в сила, да бъде
върнато на собственика му С. Т. С..

Мотивиран от горното, съдът постанови своя съдебен акт.




9
Съобщи за изтекли лични данни