Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, .................2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, VI въззивен състав, в публично заседание на двадесет и втори април две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
СТОИЦЕВ
ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при
участието на секретаря Весела Венева и в присъствието на прокурор Антоанета
Панчева, като разгледа докладваното от съдия Манолова ВНАХД № 5074/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на
глава XXI НПК.
С
решение от 18.09.2018г. по НАХД № 12745/2018
г.
на СРС, НК, 129 състав обвиняемият А.И.П. е признат за виновен по повдигнатото
срещу него обвинение в престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „Б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3
от НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК, вр.
чл.378, ал.4, т.1 от НПК е освободен от наказателна отговорност, като му е
наложено административно наказание глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и
обвиняемият е лишен на основание чл.78а, ал.4, вр.
чл.343г, вр. чл. 343, ал. 1, б. „Б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр.
чл.37, ал.1, т.7 от НК от право да управлява МПС за срок от една година. В тежест на обвиняемия са възложено
направените по делото разноски.
Срещу
така постановеното решение е постъпила жалба от защитника на обвиняемия и
допълнение към нея, в които се релевират доводи за
незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Оспорват се заключенията на
изготвените автотехнически експертизи и се моли за
отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на съда.
В
разпоредително заседание на 17.01.2019 г. въззивният
съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага провеждане на въззивно съдебно
следствие. В първото въззивно заседание е допуснато
провеждането на такова като е назначена тройна автотехническа
експертиза, която да отговори на въпросите, поставени в досъдебното
производство.
В
съдебно заседание защитникът на обвиняемия моли съда да постанови решение
съобразно събраните по делото доказателства, като отмени решението на СРС като
неправилно и незаконосъобразно и оправдае обвиняемия. В случай, че съда приеме
за виновно поведението на обвиняемия, защитата моли за изменение на решението в
частта за наложеното административно наказание, като пледира за намаляване на
размера на глобата до минималния. Счита, че не е необходимо налагането на
кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС.
Представителят
на С.Г.П.се присъединява към направените от съда изводи и моли въззивната инстанция да потвърди решението като правилно и
законосъобразно. Счита, че размерът на наказанието е правилно определен, като е
отчетено съпричиняването на съставомерния
резултат от страна на пострадалия, като определеният размер би постигнал
целите, визирани в чл. 36 от НК.
Обвиняемият
П. поддържа казаното от защитника. В предоставеното му право на последна дума
моли съда да се съобрази със становището на защитника му.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както
и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, намери за
установено следното:
Първоинстанционното
производство е протекло по реда на глава 28 от НПК. Първоинстанционният
съд е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по
делото, като е направил своите доказателствени изводи
въз основа на всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Заключението
на назначената от въззивния съд тройна автотехническа експертиза не даде основание за изменение на
възприетите от първата инстанция фактически положения. Въз основа събрания и
проверен доказателствен материал въззивният
съд прие следното от фактическа страна:
Обвиняемият
А.И.П., с ЕГН: **********, е роден на *** ***, български гражданин, неженен,
неосъждан, със средно образование, работи като крупие в казино на х-л Радисън, с постоянен и настоящ адрес:***.
На
25.03.2017 г., около 22.00 часа, в гр. София, обвиняемият А.И.П. управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Е 500”, с
рег. № ******* по бул. „Т.Александров” с посока на движение от ул. „Константин
Величков” към ул. „Опълченска” при добра видимост, в тъмната част на
денонощието, при работещо стационарно улично осветление. При управление на
моторното превозно средство обвиняемият П. бил длъжен да спазва правилата за
движението по пътищата, предвидени в Закона за движението по пътищата (ЗДвП),
вкл. и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство от категория „В” в населени
места е забранено да превишава 50 км/ч”.
Бул.
„Т.Александров“ в горепосочения участък е бил предназначен за двупосочно
движение с по едно пътно платно за всяка посока (разделени от разделителен
остров - тревна площ и метална еластична ограда (мантинела).
Всяко платно имало по три ленти за движение на ППС и велосипедна алея с ширина
от 1,00 м., разположена в крайната дясна част на платното. Платната за движение
били покрити със суха асфалтова настилка, без неравности и наклон. Кръстовището
било регулирано от работеща трисекционна светофарна
уредба.
Обвиняемият
П. управлявал автомобила си по бул. „Т.Александров“, в района на кръстовището
на бул. „Т.Александров” с ул. „Одрин”, със скорост от около 108 км/ч., в
средната лента на платното си за движение. Като забелязал, че в посоката му на
движение светофарът свети в зелено, решил да продължи движението си през
кръстовището с ул. „Одрин“. Междувременно, наближавайки кръстовището,
изпреварил движещия се в съседна лява лента лек автомобил „Ситроен“, модел „Ц5“
с рег. № ******, управляван от свидетеля Т. П. К., в който се намирала и свидетелката
Л.И.Ш..
По
същото време и на същото място свидетелят А. М.А., управлявал лек автомобил
марка „Смарт”, модел „МЦ 01” с рег. *******по бул. „Т.Александров”,
с посока на движение от ул. „Опълченска”. При светването на зелен сигнал на
светофара в неговата посока на движение, без да пропуска насрещно движещите се
пътни-превозни средства, свидетелят А. извършил маневра „завой на ляво” на
кръстовището на бул. „Т.Александров” с ул. „Одрин” към бул. „А. Стамболийски”,
преминавайки от своята крайна лява лента на платното за движение през средата
на кръстовището към средната лента на движение на ППС на платното за насрещно
движение на бул. „Т.Александров“.
В
момента, в който обвиняемият П. възприел предприетата маневра от л.а. „Смарт”, същият се намирал от него на разстояние 92-93 метра.
Обвиняемият реагирал на това със задействане на спирачната система на
управлявания от него автомобил, но поради скоростта, с която се е движел не
успял да спре преди настъпване на удар между двата автомобила. В резултат на
това, в района на кръстовището на бул. „Т.Александров” с ул. „Одрин” към бул. „А.
Стамболийски” между управляваните от обвиняемия П. и свидетеля А. моторни
превозни средства последвал удар, като съприкосновението между автомобилите е
било между предна централна част на л.а. „Мерцедес“, управляван от обвиняемия П.,
и дясна странична част на л.а. „Смарт“, управляван от
свидетеля А..
В
резултат на настъпилото ПТП, на свидетеля А. били причинени травматични
увреждания - черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка и две големи разкъсно-контузни рани в тилната област на главата вдясно,
осъществяващи медико-биологическата характеристика на разстройство на здравето,
временно опасно за живота - средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2
от НК, което впоследствие се е усложнило и довело до посттравматична
енцефалопатия, осъществяваща медико-биологичната характеристика на постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота - средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.
Изложената
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по
делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства, а именно: обясненията на обвиняемия А.И.П., показанията на свидетелите
Л.Е.В. /л.18/, Ю. К. П. /л.20/, В.Т. П. /л.22/, С. И. С. /л.24/, К.В. К./л.26/,
Л.И.Ш. /л.57/, Т.К.Г./л.59/ и Т. П. К. /л.55/, протокол за оглед на
местопроизшествие, с приложени към него скица и фотоалбум /л.7-13/, приложената
по делото медицинска документация на пострадалия А. М.А., справка от Дирекция
„Национална система 112“, районен център София /л.34/, писма от Столична община
/л. 32 и л. 46-52/, видеозапис за периода от 21.45 часа до 22.45 часа на
25.02.2017 г. от видеокамера на Столична община, разположена на кръстовището
между бул. „Т.Александров“ и ул. „Одрин“, заключенията на изготвените в хода на
досъдебното производство ВТЕ /л.64-69/, АТЕ и допълнителна АТЕ, /л.73-89 и л.
157-164/, СМЕ /л.39-40/ и допълнителна комплексна СМЕ /л. 150-155/, на
изготвените в хода на първоинстанционното съдебно
следствие KATE от 26.10.2017 г. и КВАТЕ от 05.01.2018 г. и допълнителна
СМЕ /л.105 от делото/, както и на назначената и приета от въззивния
съд Тройна АТЕ.
Посочените
доказателства са последователни, еднопосочни, не съдържат вътрешни
противоречия, не са в противоречие и помежду си, поради което обсъдени
поотделно и в цялост, категорично сочат на възприетата от въззивния
съдебен състав фактическа обстановка, различаваща се от приетата от първия съд
единствено по отношение на разстоянието между двата автомобила, в момента,
когато обвиняемият е могъл да възприеме навлизането на л.а. „Смарт“ в неговата лента, като възраженията на защитата, че
този извод на съда не намира опора в доказателствата по делото са основателни.
С оглед на това въззивният съд приема, че
разстоянието между двата автомобила е било не 56, а 92-93 метра, както е
посочено в заключенията на автотехническите
експертизи. Доколкото не променя изчисленията спрямо пресметнатата от вещите
лица опасна зона за спиране на автомобила в двете разгледани хипотези, разминаването
не води до промяна на фактическите изводи на съда за възможността да бъде
предотвратено настъпването на ПТП.
С
изключение на това, възприетите от първата инстанция фактически отношения
относно основните факти са правилно установени, като при съвкупната оценка на
събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. Съдът
прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал съображенията
си, въз основа на които е дал вяра на едни от тях и не е кредитирал други.
Липсват основания, които да мотивират въззивният състав
да промени съществено направените в първоинстанционния
съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са подробно обсъдени
събраните по делото доказателствени материали и не е
допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че
когато изразява съгласие с доказателствения анализ,
направен от предходната инстанция, въззивният съд не
е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да
анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените доводи в жалбата или протеста /р. 372/01.10.2012 г. по н.д. №
1158/2012 г., ВКС, Н.К., ІІІ Н.О/.
Във
връзка с горното въззивният съд намира за необходимо
да отчете, че счита за излишно да преповтаря доказателствените
разсъждения на районния съд досежно обясненията на
обвиняемия, показанията на разпитаните свидетели, приложените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства и
заключенията на приетите видео-техническа и съдебно-медицински експертизи,
доколкото не се оспорват обстоятелства от предмета на доказване, които се
установяват чрез тях и намира същите за правилни.
Защитата
оспорва фактическите изводи на контролирания съдебен състав за изчислената от
вещите лица скорост на движение на обвиняемия от 108 км/ч, като намира за грешни
изчисленията в експертизите. След запознаването с заключението на назначената в
настоящото производство тройна автотехническа
експертиза въззивният състав приема за неоснователно
възражението на защитата за липса на превишаване на скоростта за движение от обвиняемия.
Във
връзка с начина на изчисляване скоростта на движение на л.а. „Мерцедес“ не може
да бъде споделено становището на защитата, че първоинстанционният
състав не е взел предвид отговора на вещите лица по КВАТЕ, че не разполагат с
техническа възможност на база записа да се извърши прецизно измерване на
разстояние. В мотивите си районният съд подробно е обсъдил извода на вещите
лица за невъзможността да се определи точно разстояние, съответно скорост на
движение на автомобила, поради невъзможност за определяне на базов ориентир,
като е съобразил становището на експертите, че до момента на светване на
стоповете липсват признаци за намаляване на скоростта, а за краткото време от
1,2 сек. не могат да се предприемат действия за намаляване на скоростта.
Изложените от СРС съображения за изчислената скорост на автомобила са
обосновани, логични и изчерпателни, като изцяло се споделят от настоящата
инстанция, поради което не се налага преповтарянето им. В допълнение, с оглед
направеното възражение, въззивният съд намира за
необходимо да отбележи, че при отговора на въпроса, вещите лица не са
използвали единствено данни от видеозаписа от камерата на Столична община, а са
измерили разстоянието с помощта на „гугъл“, който,
според становището на разпитания от въззивния съд експерт, е част от обективните критерии и се
ползва с необходимата степен на достоверност за това, поради което записът не
следва да се цени като единствен източник на информация за разстоянието.
Видно
от разпита на вещото лице Г., при изготвяне на тройната експертиза, също както
при предходните четири АТЕ, са използвани обективните данни по делото, събрани
от протоколи, изчисления и измервания, поради което няма начин да бъдат
получени други резултати. Предвид обстоятелството, че се касае за точна наука и
установени методи за изчисление, настоящата инстанция намира възраженията на
защитата за невъзможност да бъдат получени идентични резултати за лишени от
формална логика. Същевременно заключението на тройната АТЕ е изготвено от непредубедени
вещи лица, притежаващи необходимите специални знания в областта на техническите
науки. Същото е обективно, обосновано и в пълнота отговарящо на всички
поставени въпроси, поради което съдът го кредитира изцяло. Доколкото приетото
от въззивния съд заключение потвърждава изводите на
предходните експертизи, въззивният съд не намира
основание да не им се довери.
Солидаризирайки се с правните изводи на
районния съд и на основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивната инстанция намира от правна страна следното:
Обвиняемият
А.И.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 343, ал. 1, б. “б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3 от НК.
От
обективна страна на 25.03.2017 г., около 22:00 часа, в гр. София, обвиняемият П.
управлявал моторно превозно, средство — лек автомобил марка„Мерцедес”, модел „Е
500”, с рег. № *******, по бул. „Т.Александров”, с посока на движение от ул.
„Константин Величков” към ул. „Опълченска” със скорост от 108 км/ч, като нарушил
правилата на Закона за движение по пътищата, а именно: чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
който гласи: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство от категория „В” в населени места е
забранено да превишава 50 км/ч” и на кръстовището с ул. „Одрин” реализирал
пътно-транспортно произшествие с лек автомобил марка „Смарт”,
модел „МЦ 01” с рег. № СВ *****, движещ се по бул. „Т.Александров” с посока на
движение от ул. „Опълченска” и извършващ маневра „завой на ляво” на
кръстовището на бул. „Т.Александров” с ул. „Одрин” към бул. „А. Стамболийски”, в
резултат на което по непредпазливост причинил на водача на л.а. „Смарт“ - А. М.А., черепно-мозъчна травма с контузия на
мозъка и две големи разкъсно-контузни рани в тилната
област на главата вдясно, осъществяващи медико-биологичната характеристика на
разстройство на здравето, временно опасно за живота - средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, което впоследствие е причинило на пострадалия
посттравматична енцефалопатия, осъществяваща медико-биологичната характеристика
на постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота - средна телесна
повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.
Правилни
са изводите на първоинстанционния съд за допуснато от
страна на обвиняемия нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Към момента на
възприемане на опасността, обвиняемият се е движил със скорост от 108 км/ч, при
разрешена скорост от 50 км/ч, като от момента на възприемане навлизането на
л.а. „Смарт“ в платното му за движение не е имал
възможност да спре преди мястото на удара.
Действително
в заключението на изготвената АТЕ като причина за настъпване на ПТП е посочено
субективното поведение на водача на л.а. „Смарт“,
който, извършвайки маневра завиване на ляво, не е пропуснал движещия се в
обратна посока л.а. „Мерцедес“, с което е нарушил правилото на чл. 37, ал. 1,
изр. 1 от ЗДвП: „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на
завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно
движещите се пътни превозни средства“. Същевременно обаче обвиняемият е могъл
да предотврати удара при движение с разрешената в населено място скорост от 50
км/ч, при която е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара.
Поради това поведението на пострадалия и съпричиняването
в голяма степен от негова страна на произшествието, следва да се отчете при
индивидуализацията на отговорността на дееца.
В
следствие на нарушението на правилата за движение при управление на МПС е
настъпило ПТП, при което на водача на л.а. „Смарт“ – А.
А. е причинена средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК,
установена от заключенията на изготвените СМЕ. Налице е пряка и непрекъсната
причинно-следствена връзка между деянието на обвиняемия и причиненото на
пострадалия телесно увреждане.
Въззивният
съд споделя изводите на СРС досежно субективната съставомерност на стореното от обвиняемия П.. Същият е
действал непредпазливо, под формата на небрежност, като е бил длъжен и е могъл
при движение в населено място със скорост над допустимата да предвиди появата
на препятствие, пред което да не може да спре своевременно, за да предотврати
настъпването на произшествие.
С
оглед на това първоинстанционният съд правилно е
признал обвиняемия П. за виновен в престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “б”, пр.
2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, за което
предвиденото в закона наказание е „Лишаване от свобода“ до 3 години или „Пробация“.
Законосъобразно
районният съд е преценил, че са налице кумулативните условия на чл. 78а от НК
за освобождаване на обвиняемия П. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание: 1./ за извършеното престъпление е предвидено
наказание лишаване от свобода до три години или пробация;
2./ пълнолетният деец не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV НК;
3./ не са причинени съставомерни имуществени вреди от
престъплението и не е налице някое от посочените в ал. 7 на същия член
изключения. При определяне размера на наказанието "глоба" като
смекчаващо отговорността обстоятелство правилно е ценено съпричиняването
в голяма степен на съставомерния резултат от страна на
пострадалия, който също е нарушил правилата за движение и с поведението си е
допринесъл за настъпване на процесното ПТП. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства резонно са отчетени значителното
надвишаване на въведеното ограничение на скоростта повече от два пъти над
разрешеното, множеството нарушения на разпоредбите на ЗДвП от обвиняемия и усложненията,
настъпили в следствие причинените на пострадалия телесни увреждания. Отчитайки
тези обстоятелства, съдът правилно е определил наказанието "глоба" в
размер около средния, предвиден в чл. 78а, ал.1 от НК, а именно – 3000 лв. (три
хиляди лева), като и настоящият състав приема, че този размер е достатъчен за
реализиране на наказателната превенция спрямо обвиняемия, и в същото време ще
бъде гаранция за недопускане извършване на други подобни престъпни прояви.
Правилно
на основание чл. 343г вр. чл. 78а, ал. 4, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, съдът е наложил на
обвиняемия кумулативно предвиденото наказание лишаване от правото да управлява
моторно превозно средство за срок от една
година,
считано от влизане на решението в сила, като настоящият състав намира, че
налагането му в този размер би оказало необходимото предупредително и
превъзпитателно въздействие върху обвиняемия.
Правилно
на основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът е осъдил обвиняемия да заплати
сторените по делото разноски.
При
извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваното решение, въззивната
инстанция не констатира основания за изменение или отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, поради което същият следва
да бъде потвърден.
Водим
от всичко изложено и на основание чл. 334‚ т. 6 от НПК вр.
чл. 338 от НПК‚ Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение от 18.09.2018г.,
постановено по НАХД № 12745/2018 г. по описа на СРС, НК, 129 състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.