№ 97
гр. Шумен, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и девети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
в присъствието на прокурора В. М. Р.
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Гражданско дело №
20213600100456 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
В исковата си молба ищецът М. АТ. Й. твърди ,че на 4.01.2019г. срещу него било
образувано досъдебно производство № 1/2019 год. по описа на Регионална служба „Военна
полиция” Варна. С постановление на разследващ военен полицай М.Н. от 26.02.2019 год.
бил привлечен в качеството си на обвиняем за това,че на 26.05.2014 год. в гр.Ш.....,в
помещение на Музей на Шуменския гарнизон към Факултет „А ПВО и КИС” - Шумен
придобил и държал до 22.03.2018 год. огнестрелно оръжие - пушка „Карабин Маузер - 98 к
”,калибър 7,92 мм. без да имал надлежно разрешение за това - престъпление по чл.339 ал.1
от НК,като му била определена мярка за неотклонение «подписка». В последствие от Военна
прокуратура Сливен, бил изготвен обвинителен акт, който бил внесен във Военен съд
Сливен. Било образувано НОХД № 37/2019 год. по описа на ВС Сливен и с разпореждане от
10.09.2019 год. на съдия докладчик - полк-Г.Георгиев било насрочено разпоредително
заседание на Военен съд Сливен на 15.10.2019 год.След провеждане на няколко съдебни
заседания и разпити на свидетели и вещи лица с Присъда от 11.11.2019год. по
НОХД№100/2019г. на ВС Сливен бил признат за виновен по предавеното му обвинение по
чл.339 ал.1 от НК и осъден на 2/две/ години лишаване от свобода ,като на основание чл.66
ал.1 от НК изпълнението на така наложеното му наказанието било отложено за срок от
3/три/ години. С решение № 7 от 15.07.2020 год. на ВАС София,присъда № 15/ 11.11.2019
год. постановена по НОХД № 100/2019 год. на Военен съд Сливен,била отменена и делото
върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд от друг съдебен състав. ВС Сливен
върнал делото на Военна прокуратура Сливен за извършване на допълнителни следствите
действия. Бил изготвен нов обвинителен акт, внесен в съда и образувано НОХД № 69/2020
1
год. При новото разглеждане на делото под № 69/2020 с Присъда № 12 от 22.12.2020 год. на
Военен съд Сливен бил признат за невинен в това,че 30.05.2014 год. в гр.Ш.....,в помещение
на Музей на Шуменския гарнизон към Факултет „А ПВО и КИС” - Шумен придобил и
държал до 30.05.2014 год. огнестрелно оръжие - пушка „Карабин Маузер - 9S к ”,калибър
7,92 мм. без да имал надлежно разрешение за това и оправдан по обвинението по чл.339
ал.1 от НК,като пушка „Карабин Маузер - 98 к ”,калибър 7,9 мм. била отнета в полза на
държавата. Тази присъда била протестирана от военен прокурор при ВОП Сливен на
29.12.2020 год. пред Военно апелативен съд София. С Решение № 11 от. 14.04.2021 год.
ВАС -София потвърдил оправдателната присъда,като я изменил в частта в която пушка
„Карабин Маузер - 98 к ”,калибър 7,92 мм. била отнета в полза на държавата и
Свидетелство за дарение № 15 от 31.07.2014 год. било оставено за прилагане към НОХД №
69/2020 год. на Военен съд Сливен като постановил въпросната пушка да се върне на Музея
към Шуменския гарнизон ,а Свидетелството за дарение да се върне на Михаил Иванов
Михалев от гр.Шумен, който дарил пушката на Музея на Шуменския гарнизон. Това
решение не било обжалвано или протестирало пред ВКС София и влязло в законно сила на
05.05.2021 год. Ищецът твърди че бил роден и живеел в гр.Шумен с малки изключения,
когато бил разпределян в поделения в други градове докато бил офицер от българската
армия от 1976 до 2000 год. Пенсионирал се, като преподавател със звание полковник. Имал
много колеги и подчинени - войници и курсанти с които контактувал и продължавал да
контактува и до момента. Бил преподавател във Висше военно училище за Артилерия и
ПВО „Панайот Волов” Шумен на длъжност главен асистент в катедра „Тактика”. След
пенсионирането си работил като „Главен експерт” във Военен клуб Шумен. От 12.11.2008
год. до момента последователно заемал различни длъжности - преподавател, главен
асистент, асистент в катедра „Информационна сигурност” във Факултет „А.ПВО и КИС”
Шумен. През всичките тези години си изградил име на принципен и честен офицер в БА.
С нито едно свое действие или бездействие не бил уронил престижа на службата,
достойнството и честта на хората. Само за един месец Военна прокуратура Сливен
преобърнала целия му съзнателен живот. Бил призоваван, разпитван, регистриран, като
обвинен в извършване на престъпления при това във връзка работата му в Музея на
Шуменския гарнизон. През тези тежки за него и семейството му години преживял всякакви
унижения и ограничения, без вина от негова страна. Бил напълно неадекватен в
отношенията си с хората. Сринал се емоционално. Посрещал военни делегации и
представители на командването на Българската армия,военни министри,висши
офицери,включително и премиер на РБ в Музея на Шуменския гарнизон и винаги тези
посещения са минавали по най-добрия начин за което бил и награждаван. Всичко това
допълнително задълбочило изпитваните срам, неудобства и унижения от него и семейството
му. Всичко това се отразило на близките му, влошило здравословното му състояние. Заемал
добро обществено положение, винаги имал чисто съдебно и професионално минало.
Високият му авторитет както в службата, така и сред близки и приятели бил жестоко
уронен. Незаконните обвинения предизвикали тежки последици в личния му и
професионален живот, не само по време на процеса, но продължавали да дават отражение на
2
психиката и социалните му контакти. Не можел да опише, какво е било състоянието
му,когато от Военна прокуратура Сливен викали многократно и разпитвали хората, които
дарили това оръжие на музея. През време на цялото дело те смятали , че ги е излъгал и
прибрал за него въпросното оръжие. Ставало въпрос за няколко кошмарни години за него,
семейството му, както и за проваленият му занапред нормален начин на живот, за
непоправимо уронване на човешкото му достойнство и име. След започнатите срещу него
досъдебно и съдебно производство никой от колегите действащи офицери не се решил да
поеме работата му в Музея на Шуменския гарнизон, която той вършел на доброволни
начала.
Всички тези действия от страна на ВП Сливен му причинили изключителни
неимуществени вреди, които оценявал на сумата от 50 000 лева. С тези действия от страна
на Военна прокуратура и Военна полиция бил демонстриран непрофесионализъм , който
накърнил човешкото му достойнство, като бил нарушен принципът на справедливостта и
принципа на невинността до доказване на противното. Ищецът чувствал безсилие и
унижение за това, че наказателното производство щяло да се отрази отрицателно на децата
му, че доброто му име,което създал през целия си съзнателен живот било опетнено,от
хора,които въобще не го познавали. Загубил спокойния си сън. Затворил се в себе си от срам
и неудобство от повдигнатото обвинение. В дома му идвали само най-близките му приятели.
Всичко това предизвикало драстично влошаване на здравословното му състояние. След
подробен медицински преглед се установило ,че има високо кръвно налягане,което
започнало да се задържа с показатели 150/110 - хипертония или „Хипертонично сърце без
сърдечна недостатъчност”,повишени нива на кръвната захар, като му били предписани
лекарства,които започнал да приемам и ги приемал и до момента. Наложената му мярка за
неотклонение „подписка” го ограничила допълнително и му причинила редица неудобства.
Неоснователните обвинения причинили сериозен трус в семейството му, което едва не се
разбило, децата му страдали от мисълта, че баща им може да влезе в затвора, човешкото
достойнство и доброто му име били накърнени по изключително брутален начин, бил
нарушен принципът на справедливостта и принципа на невинността до доказване на
противното. Този емоционален стрес и шок, който продължил около 3 години /от повдигане
на обвинението до влизане в сила на оправдателната присъда/ се отразил трайно негативно
върху психиката му и създал психологически дискомфорт в отношенията му с хората.
Станал притеснителен и затворен. Претърпените от него и семейството му страдания
имали, както психологичен, така и битов аспект. Не можел да започне преподавателската си
работа. По време на съдебните заседания били разпитвани в качеството на свидетели по
делото действащи офицери, които му били подчинени,офицери или курсанти, които бил
обучавал и на които бил преподавал, и от които изисквал да бъдат честни и отговорни
офицери. Изведнъж той който изисквал от тях такива качество и бил техен командир или
преподавател бил изправен пред съд за извършено престъпление.Не можел да погледна тези
хора в очите и до сега. Нарушило се качеството на живот на цялото му семейство. Нищо и
от никого не му било спестено . Уроненият му авторитет не се възстановил автоматично с
оправдателната присъда.
3
Всички тези действия от страна на Военна прокуратура Сливен му причинили
изключителни неимуществени вреди. Бил незаконно обвинен и в последствие оправдан за
тежко умишлено престъпление от общ характер, за което се предвиждало тежко наказание
лишаване от свобода от 2 до 8 години. Наказателният процес срещу него продължил повече
от 3 години, като преминал през всички фази на досъдебното и съдебно производство.
Случаят добил широка популярност в гр.Шумен и във военните поделения в страната, чрез
разгласяване по медиите, което накърнило честта и смазало достойнството му в обществото
още повече. Както в гр.Шумен, така и в страната, където имало военни поделения много
хора го познавали лично. Този процес предизвикал различни коментари и обсъждания
относно поведението му, но най-жестоко бил уронен авторитетът му пред колегите му и
хората които бил ръководил и обучавал.
Предвид гореизложеното, ищецът моли съдът да осъди ответника Прокуратурата на
Република България на основание чл. 2 ал.1 т.З от ЗОДОВ да му заплати обезщетение на
причинените му от незаконното обвинение неимуществени вреди в размер на 50 000лв.,
ведно със законната лихва считано от 4.01.2018г., като е уточнил в съдебно заседание ,че
претендира законната лихва считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда
5.05.2021г.
Ответникът Прокуратурата на РБ , чрез В.Р. , прокурор в ШОП , в срок е
депозирал отговор с който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорвал
твърденията на ищеца М.Й., че е бил оправдан с влязла в сила на 05.05.2021г. присъда № 12
от 22.12.2020г. по НОХД №69/2020г. на Военен съд гр.Сливен, потвърдена с Решение №11
от 14.04.2021г. от Военноапелативния съд по ВНОХД №2/2021г. Горепосоченото дело
било образувано във връзка с воденото наказателно производство по ДП № 1-РП/2019г. по
описа на PC „Военна полиция“ гр.Варна, образувано по преписка вх.№13/2019г. по описа на
ВОП Сливен - след разделяне на 04.01.2019г. на ДП №27-РП/2017г., наблюдавано по
преписка вх.№91/2017г. по описа на ВОП Сливен.
По досъдебното производство на 26.02.2019г. Й. бил привлечен и разпитан в
качеството на обвиняем за престъпление по чл.339, ал.1 от НК, като му била взета МНО
“Подписка“. Материалите по разследването му били предявени съответно на 18.04.2019г. и
на 29.09.2020г. Обвинение по чл.339, ал.1 от НК било повдигнато първоначално с
Обвинителен акт на 21.05.2019г. пред Военен съд –Сливен, където било образувано НОХД
№37/2019г. -преобразувано в НОХД№100/2019г. по което с Присъда №15/11.11.2019г.
ищеца бил признат за виновен за престъпление по чл.339, ал.1 от НК, последната отменена
с Решение №7/15.07.2020г. на Военноапелативния съд по ВНОХД №69/2019г., като делото
било върнато на ВС-Сливен за разглеждане от нов състав, който по НОХД№58/2020г.
прекратил съдебното следствие и върнал ДП на ВОП гр.Сливен, а в последствие и с
Обвинителен акт от 30.09.2020г., по който било образувано НОХД№69/2020г. по описа на
ВС-Сливен, по което ищеца бил оправдан за престъпление по чл.339, ал.1 от НК. Следвало
да бъде посочено изрично, че наказателното производство по воденото ДП№27-РП/2017г. ,
образувано на 26.05.2017г. по преписка вх.№9182017г. по описа на ВОП-Сливен, въз
4
основа на което на 04.01.2019г. било образувано горепосоченото дело, завършило с
осъдителна присъда спрямо ищеца М. АТ. Й., за извършено от него престъпление по чл.206,
ал.З, пр.1 във вр. с ал.1 от НК (обсебване в големи размери), постановена по НОХД
№107/2019г. на Военен съд гр.Сливен и влязла в законна сила на 15.01.2021г. след като ВКС
по н.д.№711/2020г. с Решение №202 от 15.01.2021г. оставил в сила Решение №3 от
04.05.2020г. на Военноапелативен съд по ВНОХД №1/2020г., потвърждаващо Присъда №16
от 17.12.2019г. по НОХД №107/2019г. на ВС-Сливен, по която Й. бил осъден с влязлата в
законна сила присъда на 3 години „лишаване от свобода“ и „лишаване от право“ да заема
държавна или обществена длъжност и да упражнява професия или дейност, свързани с
управление, съхранение, контрол, пазене или отчитане на финансови средства и стоково -
материални ценности за срок от 5 години. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на
определеното наказание „лишаване от свобода“ било отложено с изпитателен срок от 5
години. В досъдебното производство по това дело Й. бил привлечен в качеството на
обвиняем на 22.02.2019г., като на същата дата бил разпитан и са му били предявени
материалите събрани при разследването. Съдебното производство започнало първоначално
във Военен съд -Сливен по НОХД №25/2019г. с внесен на 08.04.2019г. обвинителен акт
против М.Й. за престъпление по чл.206, ал.З от НК, същото преобразувано в НОХД
№39/2019г. - прекратено в съдебно заседание на 09.07.2019г. и върнато на ВОП-Сливен. Въз
основа на депозираният на 20.09.2019г. нов обвинителен акт, във ВС-Сливен било
образувано НОХД №107/2019г., по което били проведени четири съдебни заседания,
съответно на 30 октомври, 27 и 28 ноември и 17 декември 2019г. Видно от материалите по
досъдебното производство освен горепосочените процесуални действия с участието на
ищеца, от същия по делото в хода на предварителната проверка били снети обяснения на
10.05.2017г., в досъдебната фаза бил разпитан в качеството на свидетел на 15.01.2018г. и
на 22.03.2018г., в жилището му било извършено претърсване и изземване.
От изложените в исковата молба обстоятелства и представените с нея копия на
документи не се доказвало категорично наличието на пряка причинно - следствена връзка на
твърдените от ищеца здравословни проблеми и негативни изживявания с ДП №1-РП/2019г. -
НОХД №69/2020г. на ВС-Сливен, водени с оглед на престъпление по чл.339, ал.1 от НК, за
което се предвиждало наказание „лишаване от свобода“ от две до осем години. В соченият
от ищеца времеви период било водено и друго наказателно производство, по което му била
постановена осъдителна присъда за престъпление по чл.206, ал.З от НК и твърдените
негативни преживявания било логично да се приемат и отнесат като последица именно към
това повдигнато обвинение – за тежко умишлено престъпление /обсебване в големи
размери/ за което се предвиждало освен наказание наказание „лишаване от свобода“ от три
до десет години и „лишаване от права“ и „конфискация“ на част или цялото имущество на
виновния. Ищецът не бил представил безспорни доказателства, че твърдените от него
настъпили неимуществени вреди в лично, професионално и здравословно отношение са в
пряка връзка и последица именно от незаконното обвинение по посоченото в исковата
молба наказателно производство, водено за престъпление по чл.339, ал.1 от НК. Напротив,
част от представените документи доказвали засвидетелствано на ищеца признание от
5
Министъра на отбраната в процесния период и предприети действия от страна на ищеца с
оглед наложеното му наказание „лишаване от права“ с влязлата на 15.01.2021г. осъдителна
присъда по чл.206, ал.З от НК. В исковата молба се излагало, че познатите на ищеца са
смятали „че съм прибрал експонатите за себе си“, което съответствало на деянието за което
същият бил осъден - обсебване в големи размери, а не касателно повдигнатото му обвинение
по чл.339, ал.1 от НК, което дало основание за предявяване на настоящата искова
претенция по реда на ЗОДОВ. В тежест на ищеца в гражданското производство било да
представи доказателства в подкрепа на исковите си претенции, каквито на този етап
липсвали. По воденото срещу ищеца наказателно производство за престъпление по чл.206,
ал.З от НК завършило с осъдителна присъда, в периода от образуването му на 26.05.2017г.
до влизане в сила на съдебният акт - 15.01.2021г., Й. взел участие и бил призоваван 11
пъти. Предвид предявеното му обвинение за тежко умишлено престъпление и предвидените
наказания било логично у ищеца да са се породили обичайните в подобни случаи
притеснения, с оглед изхода и последиците от делото. Ако се приемело, че е възможно
ищецът да е имал негативни преживявания в процесния период същите било много по-
вероятно да са последица от осъждането му, а не от оправдаването му, както твърди с
исковата си молба той. Освен това претендираното обезщетение за неимуществени вреди
било прекомерно и несъобразено с икономическия стандарт в страната и
продължителността на наказателното производство по отношение на ищеца и тежестта на
повдигнатото обвинение, за което бил оправдан. В конкретния случай, соченото от ищеца
наказателно производство по чл.339, ал.1 от НК продължило във фазата на досъдебното
производство от привличането на М.Й. в качеството на обвиняем 26.02.2019г. до внасянето
в съда на 21.05.2019г. на първият обвинителен акт, и от връщането на делото във ВОП-
Сливен на 03.09.2020г. до внасянето на вторият обвинителен акт 30.09.2020г. по който била
постановена оправдателната присъда общо 4 месеца. В преобладаващият период от време до
влизане в сила на оправдателната присъда-5.05.2021г. делото се намирало в съдебна фаза, а
именно около 1 година и 10 месеца. Горепосоченият период, в който започнало и
приключило наказателното производство по отношение на ищеца в досъдебната фаза, бил
изключително кратък, а продължителността на съдебната фаза на процеса също била кратка,
съобразно съдебната практика и не можела да се ангажира отговорността на Прокуратурата
на Република България. Ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем по чл.339, ал.1 от
НК на 26.02.2019г., а оправдателната присъда по повдигнатото обвинение била влязла в
законна сила на 05.05.2021г., тоест евентуални негативни последици от това обвинение било
възможно да търпи едва след датата на предявяване на обвинението му - 26.02.2019г., а
лихва върху евентуално обезщетение за неимуществени вреди следвало да се претендират
най-рано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 05.05.2021г. По време на
цялото наказателно производство, по повод воденото ДП №1-РП/2019г., ищецът бил
призоваван и се явил пред органите на правораздаването общо 11 пъти, от тях само 3 пъти
пред органите на досъдебното производство, а останалите са били във връзка с воденото
съдебно производство. Горното показвало не особено висока ангажираност от страна на
ищеца, във връзка с воденото срещу него наказателно производство по чл.339, ал.1 от НК.
6
Претендираното обезщетение било недоказано по основание и по размер, но същото
било и прекомерно завишено и не съобразено с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и
константната съдебна практика в тази връзка. Според възприетото в т. II на ППВС №
4/1968г., въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както
и личността на увредения е определянето на конкретния паричен еквивалент на
обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно константната съдебна практика, размерът
на обезщетението за неимуществени вреди бил свързан с критерия за справедливост,
дефиниран в чл.52 ЗЗД, като справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от
преценката на конкретни обстоятелства. В случаите на причинени неимуществени вреди по
чл. 2, ал.1 ЗОДОВ, от значение е как обвинението в извършване на престъпление се е
отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта и достойнството на увредения.
Следва да се има предвид, че паричното обезщетение за моралните вреди следва да
съответства на необходимото за преодоляването им и че не е проява на справедливост, а е в
дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от
необходимото за обезщетяване на претърпените вреди /Решение №832/10.12.2010г., гр.д
№593/2010г., IV ГО на ВКС/. Претенцията на ищеца не била съобразена с вида, характера и
интензитета на упражнената принуда спрямо него, като той смесвал обичайните
негативните последици, които евентуално е преживял в следствие на постановената срещу
него влязла в сила осъдителна присъда по чл.206, ал.З от НК — наказателно производство,
което се е водило по едно и също време с това, по което е била постановена оправдателната
му присъда по чл.339, ал.1 от НК. Според законовият критерий ,обезщетението следвало да е
съобразено с вида и характера на упражнената процесуална принуда с продължителността и
интензитета на претърпените негативни изживявания и с причиненото здравословно
увреждане, ако е настъпило такова. Като база за определяне паричния еквивалент на
неимуществените вреди следвало да служи още икономическия растеж, стандарта на живот
и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната
към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също
имало ефект на репарация. Размерът на обезщетението не следвало да бъде и източник на
обогатяване на пострадалия./Решение 480/23.04.201Зг.,гр. д.№85/2013г., IVГО на ВКС/.
Претендираното обезщетение за неимуществени вреди и неговия размер били в разрез с
принципа на обезвреда, по смисъла на ЗОДОВ. Отговорността на Прокуратурата на
Република България не следвало да се ангажира за законосъобразните й действия които тя е
предприела в същия времеви период, с оглед воденото срещу ищеца наказателно
производство, по което той бил осъден за извършено престъпление по чл.206, ал.З от НК.
Претенцията на ищеца била изключително завишена и не съответствала на претърпените
вреди, и на съдебната практика по аналогични случаи /включително и тази на ЕСПЧ/. От
привличането на ищеца, в качеството му на обвиняем, до постановяване на влязлата в сила
оправдателна присъда, Прокуратурата не била ограничавала личните му контакти и
професионално развитие, както и възможността да използва в пълен обем правото си на
защита в наказателното производство. Наложената му мярка за неотклонение „Подписка“ не
се отразила по никакъв начин и не ограничила професионалния и личния му живот, което
7
се потвърждавало и от приложените към исковата молба документи, показващи признание
от държавни институции. Прокуратурата не била разгласявала информация за воденото
разследване и повдигнатото на М. АТ. Й. обвинение и не следвало да отговаря за
евентуалния му отзвук в обществото. По отношение на иска за законна лихва считано от
04.01.1018г. ответникът оспорвал претенцията като незаконосъобразна, тъй като при
евентуално уважаване на иска за неимуществени вреди, законна лихва се дължала от датата
на влизане в сила на оправдателната присъда - 05.05.2021г.
Ответникът правел искане за прилагане на чл. 5 ЗОДОВ. Считайки, че дори и да
имало причинено увреждане, то било по вина на ищеца, който със собственото си поведение
сам дал повод за наказателното преследване от Прокуратурата - завършило и с осъждане по
НОХД №107/2019г. по описа на Военен съд гр.Сливен.
В случай, че съдът присъдел обезщетение, то следвало да бъде значително намалено,
тъй като ищецът виновно бил допринесъл за евентуалното си увреждане, с оглед действията
му, довели до постановената срещу него осъдителна присъда по НОХД №107/2019г. по
описа на ВС-Сливен, във връзка с работата му в Музея на Шуменския гарнизон, по повод на
което било водено и визираното от ищеца наказателно производство по чл.339, ал.1 от НК.
Липсвали неоспорими доказателства, които да потвърждават, че евентуално преживените от
ищеца негативни изживявания били единствено в пряк и непосредствен резултат от
воденото срещу него наказателно производство по чл.339, ал.1 от НК (ДП №1-РП/2019г. по
описа на ВОП- Сливен), завършило с оправдателна присъда, а не от воденото по същото
време наказателно производство, завършило с влязла в сила осъдителна присъда по чл.206,
ал.З от НК (ДП №27-РП/2017г. по описа на ВОП- Сливен). Изложеното в исковата молба не
доказвало нито на ищеца да са били нанесени неимуществени вреди, в претендирания
размер, нито те да са в пряк и непосредствен резултат само от въпросното наказателно
производство, по което била постановена оправдателна присъда.
Предвид гореизложеното , ответникът моли съдът да отхвърли исковете като
неоснователни и недоказани.
От събраните по делото доказателства и от становищата на страните, преценени по
отделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна: Видно от
приложените наказателни дела е , че на 4.01.2019г. срещу ищеца било образувано
досъдебно производство № 1/2019 год. по описа на Регионална служба „Военна полиция”
Варна. С постановление от 26.02.2019 год. бил привлечен в качеството си на обвиняем за
това,че на 26.05.2014 год. в гр.Ш.....,в помещение на „Музей на Шуменския гарнизон към
Факултет „А ПВО и КИС” - Шумен придобил и държал до 22.03.2018 год. огнестрелно
оръжие - пушка „Карабин Маузер - 98 к ”,калибър 7,92 мм. без да имал надлежно
разрешение за това - престъпление по чл.339 ал.1 от НК,като му била определена мярка за
неотклонение «подписка». В последствие от Военна прокуратура Сливен, бил изготвен
обвинителен акт, който бил внесен във Военен съд Сливен и било образувано НОХД №
37/2019 год. по описа на ВС Сливен. След провеждане на няколко съдебни заседания и
разпити на свидетели и вещи лица с присъда от 11.11.2019год. по НОХД №100/2019г. на
8
ВС Сливен ищецът бил признат за виновен по предавеното му обвинение по чл.339 ал.1 от
НК и осъден на 2/две/ години лишаване от свобода ,като на основание чл.66 ал.1 от НК
изпълнението на така наложеното му наказанието било отложено за срок от 3 години. С
Решение № 7 от 15.07.2020 год. на ВАС София,присъда № 15/ 11.11.2019 год. постановена
по НОХД № 100/2019 год. на Военен съд Сливен,била отменена и делото върнато за ново
разглеждане от първоинстанционния съд от друг съдебен състав. ВС Сливен върнал делото
на Военна прокуратура Сливен за извършване на допълнителни следствите действия. Бил
изготвен нов обвинителен акт, внесен в съда и образувано НОХД № 69/2020 год. При
новото разглеждане на делото под № 69/2020 с присъда № 12 от 22.12.2020 год. на Военен
съд Сливен бил признат за невинен в това,че 30.05.2014 год. в гр.Ш.....,в помещение на
Музей на Шуменския гарнизон към Факултет „А ПВО и КИС” - Шумен придобил и
държал до 30.05.2014 год. огнестрелно оръжие - пушка „Карабин Маузер - 9S к ”,калибър
7,92 мм. без да имал надлежно разрешение за това и оправдан по обвинението по чл.339 ал.1
от НК,като пушка „Карабин Маузер - 98 к ”,калибър 7,9 мм. била отнета в полза на
държавата. Тази присъда била протестирана от военен прокурор при ВОП Сливен на
29.12.2020 год. пред Военно апелативен съд София. С Решение № 11 от 14.04.2021 год. ВАС
-София потвърдил оправдателната присъда. Това решение не било обжалвано или
протестирано пред ВКС София и влязло в законно сила на 05.05.2021 год.
С присъда №16 от 17.12.2019г. по НОХД №107/2019г. на ВС-Сливен, влязла в
законна сила, ищецът бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.206
ал.3 вр. ал.1 от НК и осъден на 3 години „лишаване от свобода“ и „лишаване от право“ да
заема държавна или обществена длъжност и да упражнява професия или дейност, свързани с
управление, съхранение, контрол, пазене или отчитане на финансови средства и стоково -
материални ценности за срок от 5 години. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на
определеното наказание „лишаване от свобода“ било отложено с изпитателен срок от 5
години.
Видно от представените амбулаторен лист №956/27.03.2019г., №458/13.03.2019г. и
№953/27.03.2019г. ищецът е с диагноза хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна
недостачност , имал придружаващо заболяване неинсулинозависим захарен диабет без
уточнения и страдал от нискостепенна хипертония на лява камера ,като му е предписана и
медикаментозна терапия.
Видно от почетна офицерска карта ищецът е служил в БА 32г. ,имал последно
офицерско звание „Полковник“, последна командна длъжност „Преподавател във
ВВУАПВО „П.Волов“ , издадена на 22.08.2008г. от министър-председателя на РБ. От
представените грамоти и заповеди е видно ,че ищецът е награждаван с юбилеен медал „100
години Първа световна война“, и “75 години Втора световна война“ и е награден и с
предметна награда .
От показанията на свидетеля Г.Н.Й. , близък приятел на ищеца , се установява ,че
срещу ищеца се водели две дела , едното било за дарена пушка „Маузер“ от възрастен човек
като това било първото дело , другото дело било за едни подменени оръжия от един
9
починал вече адвокат. Ищецът бил особено притеснен от това първото дело за пушката тъй
като бил абсолютно убеден ,че нямал никаква вина и след като го осъдили той просто
получил един срив, не бил същия. Ищецът винаги бил весел ,бил душата на компанията.
Затворил се в себе си . Първото му осъждане било през 2019г. и свидетелят бил прочел
протокола на съда в интернет и там пишело ,че го осъждат на 2 години условно ,предвид
възрастта му и това му се отразило изключително тежко и бил и превъзбуден и често
говорел за делото ,когато се събирал с приятели. Децата на ищеца споделили със свидетеля
,че баща им не бил добре . При посещенията на ищеца в други градове той се срещал с
негови бивши курсанти ,които знаели и за двете дела и го разпитвали за тях, което
допълнително притеснявало ищеца. Ищецът бил човек общественик и отзвукът от двете
дела в обществото му се отразил много зле. Като виден общественик ищецът бил известен и
в гр.София ,като ищецът имал личен принос за построяването на паметника на Васил
Левски в гр.Шумен. Пишел и сценариите за провеждането на тържествата в гарнизона. Той
просто се сринал, станал нервен и разсеян. Не спял вечер ,очите му били подути на сутринта
и не бил същия. Децата му също споделяли със свидетеля ,че баща им бил много разстроен
и нервен. Здравословното му състояние се влошило , внигнал кръвната захар ,имал и високо
кръвно налягане ,като преди това никога не бил имал такива оплаквания от здравословното
си състояние. Притесненията на ищеца продължавали и по настоящем и той не се чувствал
добре. От показанията на свидетеля В.Д. Ж. близък приятел на ищеца , се установява ,че
срещу ищеца имало водени две дела. Първото било за една дарена пушка на музея. Това
делото с пушката му се отразило много зле и той направо се сринал. Свидетелят и
семейството на ищеца също били потресени . Ищецът бил обучил стотици курсанти по
история на военното изкуство и хората не можели да повярват ,че той е обвинен в
извършване на такова престъпление. Пушката била в музея и никога не била излизала от
там. Делото за пушката се отразило на здравословното му състояние , оплаквал се от високо
кръвно , високи стойностти на кръвната захар, сринал се психически . Ищецът имал
притеснения да се среща с колеги ,защото мислел ,че го сочат с пръст ,че е обвинен в такова
нещо и му било неудобно. Ищецът бил известен в гр.Шумен ,водел предавания по
телевизията на гр.Шумен , изнасял речи, когато се чествали различни събития , хората го
познавали и ищецът бил притеснен от отзвука в обществото на това ,че срещу него имало
водено дело. Той се сринал като публична линост. След това той загубил желание за
обществена дейност. Музеят за който отговарял ищецът бил закрит. Първо ищецът бил
осъден по делото за дарената пушка , а след това оправдан по това дело . От показанията на
свидетеля Н.Л.К. ,близък приятел на ищеца ,се установява ,че ищецът бил с високи морални
качества ,добър и готов да помогне ,чист морално във всяко едно отношение. Ищецът
участвал в мероприятията и тържествата по военна линия , които се организирали в
гр.Шумен, много години бил в ръководството на Съюза на ветераните от войните в България
, след това 6-7 години бил председател . Делото много го разстроило него и неговото
семейство. Делото било целенасочена атака към Военно-историческия музей в
гр.Шумен.,който музей ищецът на доброволни начала организирал и ръководел. Ищецът
бил осъден за делото с пушката , а другото дело било за смяна на оръжия. Ищецът
10
преживял много тежко това осъждане . Той бил уважавана личност и позната фигура в
целият окръг. Ищецът имал здравословни проблеми , сринал се психически .
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-психиатрична експертиза
, се установява, че ищецът М.Й., вследствие на преживените негативни преживявания /със
значима субективна тежест/ от водените срещу него наказателноправни процедури по
НОХД № 69/2020г., е отключил психично разстройство, чиято диагностична квалификация е
Разстройство в адаптацията под формата на Протрахирана депресивна реакция.
Симптоматиката на описаното разстройство е от тревожно-депресивния, сомато-
вегетативния и когнитивно-поведенческия регистри. Интензитетът на симнптоматикага е с
умерена степен на изразеност и необходимостта от търсене и получаване на специализирано
лечение остава въпрос на лична преценка и избор от лицето. Към момента на настоящото
съдебнопсихиатрично освидетелствуване все още се откриват остатъчни симптоми /фонова
и ситуативна тревожност, анхедония, емоционална лабилност, астенохипобулия,
соматизации, вегетативни нарушения, дистимни житейски нагласи, социално оттегляне/ от
като цяло значително редуцираната Протрахирана депресивна реакция. В психологичен
аспект качеството на живот е било нарушено и остава до известна степен негативно
повлияно. Формираните у ищеца когнитивно- поведенчески модели продължават да
определят затруднена адаптация в социална и работна среда. Персистират социална
тревожност и сензитивност към мнението, отношението и поведението на околните.
Ретрослекциите на преживяното /макар и по- редки/ и невротичната реактивност са
фактори, които за момента все още компрометират нивото на функциониране и
преживяването за удовлетворение и благополучие. Комплексните медикаментозни и
немедикаментозни подходи биха могли в един по-продължителен период от време /поне
година/ да редуцират емоционалните ,мисловните и поведенческите периоди от време/поне
година/ да редуцират емоционалните ,мисловните иповеденчески разстройства ,характерни
за състоянието. Степента на повлияване е многофакторна величина ,която трудно може да
бъде прогностично измерена. В съдебно заседание вещото лице е посочило ,че негативните
емоции и по двете дела са се наслагали една върху друга и се е получило комулиране на
нещата и получаване на негативният ефект.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи: Ищецът е предявил срещу Прокуратурата на Р.България иск с правно основание
чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди вследствие незаконно обвинение за извършено
престъпление по чл.339 ал.1 НК.
Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ дава възможност да бъде ангажирана
отговорността на държавата за вредите, причинени на граждани от правозащитните органи
вследствие на незаконно обвинение – ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или, че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или
11
деянието е амнистирано, а нормата на чл.4 от ЗОДОВ сочи обема на отговорност на
държавата -обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно
от длъжностното лице, т.е., отговорността на държавата е обективна.
Така установена фактическа обстановка безспорно сочи, че са налице
формалните предпоставки на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на
държавата в лицето на Прокуратурата, от чиито действия са причинени вреди на ищеца -
незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което той е бил оправдан.
Предвид това и доколкото е налице една от сочените хипотези на чл.2, ал.1 т.3 от
ЗОДОВ, при които обвинението в извършване на престъпление се счита незаконно, то
следва да бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата на Р.България.
В случая, е доказано, че в резултат на започнатото срещу ищеца наказателно
преследване, повдигнато и поддържано от Прокуратурата обвинение в извършване на
престъпление от общ характер, за което впоследствие е оправдан с влязла в сила присъда,
ищецът е претърпял като пряка и непосредствена последица неимуществени вреди.
Безспорно е, че само с постановената оправдателна присъда не може в достатъчна степен да
се осигури справедливо удовлетворяване на понесените от ищеца неимуществени вреди,
поради което тези вреди подлежат на обезщетяване от ответника на основание чл. 2, ал.1,
т.3, пр.1 ЗОДОВ. Тази норма има за обект на защита свободата, честта, достойнството и
доброто име на гражданите, защото всяко неоснователно обвинение в извършването на
престъпление неизбежно засяга тези ценности. Обезщетение за неимуществени вреди се
дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено
престъпление и претърпените вреди. Това обезщетение следва да се съизмерява с
обществения критерий за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД и да
възмезди увредения за всички неимуществени вреди. Справедливостта като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства за всеки отделен
случай, като установената задължителна съдебна практика сочи критериите за определянето
на това обезщетение, но не определя граници за обезщетения. Когато на обезщетяване
подлежат неимуществени вреди на основание чл. 2 ЗОДОВ като такива критерии се сочат
характера на увреждането в личностната сфера на ищеца, свързано с периода на
разследването и тежестта на обвинението, възрастта му, отзвука от това обстоятелство
между неговите близки, познати и колеги, вида на взетата мярка за неотклонение и нейното
отражение върху личността на ищеца, конкретните проявления на тези факти върху
здравето, психиката на увредения, цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му – семейство ,приятели ,обществен отзвук
професия и професионална реализация .
В конкретният случай предвид факта ,че ищецът е бил в редовете на БА 32г. ,
работил е като преподавател във ВВАПВО „П.Волов“ гр.Шумен и е български офицер –
12
полковник и виден общественик наказателното преследване срещу него се е отразило по
особено негативен начин на авторитета му в обществото . Съгласно съдебната практика на
ВКС обективирана в решение № 267/13 от 26.06.2014 г. по гр. дело № 820/2012 г. на ІV-то
гр. отд. на ВКС, решение № 319/17.11.2015 г. по гр. дело № 2829/2015 г. на ІV-то гр. отд. на
ВКС, реш.№309/15.01.2019г. по гр.д.№4962/2017г. на ВКС ІV гр.отд. и в множество други
решения на ВКС, наред с горното е прието, че когато незаконното обвинение е за умишлено
престъпление в областта на професионалната реализация на ищеца, съдът следва да прецени
как се е отразило наказателното преследване върху възможностите му за професионални
изяви и развитие в служебен план, на авторитета и името му на професионалист. В тази
връзка е разяснено и че при определени професии (напр. полицаи, военни, магистрати,
митнически служители и пр.), към които обществото дължи респект и уважение, поради
което има изключително завишени очаквания и изисквания за почтеност, високо
правосъзнание и професионализъм, естествено и логично е незаконното обвинение да засяга
в по-голяма степен личния и професионален живот на лицата, които ги упражняват. Поради
това, по общо правило, незаконното обвинение срещу лица, упражняващи подобни
професии, има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера, тъй като
уронва авторитета им в съответната професионална област, като това е относимо в още по-
голяма степен за случаите, когато обвинението е за извършване на умишлено престъпление
именно в сферата на тяхната професионална реализация. С оглед на това, при всеки подобен
казус съдът следва да преценява всички установени по делото конкретни обстоятелства,
които са от значение за действителното отражение на незаконното обвинение във всички
сфери на живот на ищеца и отражението върху неговото лично и професионално
достойнство и чест.
В настоящия случай се установи ,че през периода на воденото срещу ищеца
наказателно производство , което е продължило от 26.02.2019г. до 5.05.2021г. той
безспорно е търпял непрекъснат душевен дискомфорт /още повече, че в едни период
производството е било в съдебна фаза и първоначално ищецът е имал осъдителна присъда /,
свързан с постоянна несигурност от изхода на производството, с това, че е обвинен в
престъпление, което не е извършил. Ищецът е имал дългогодишна кариера в редовете на БА
,като постепенно се е издигнал в йерархията и по настоящем е полковник , бил е дълги
годин и преподавател във военното училище и наказателното преследване срещу него е
довело до пълен психически срив и значимо злепостяване в обществото не само в гр.Шумен
но и в страната. Граденият от ищеца дълги години авторитет в обществото е бил тотално
провален , ръководеният от него музей е бил закрит и той се е отказал от обществените
длъжности ,които е заемал. Той се е чувствал унизен и омерзен от тази ситуация и не
можел да я преживее много дълго време . Ищецът започнал да се притеснява от срещите си
с хората , защото се опасявал от отзвука в обществото на образуваното срещу него дело и
осъждането му по него. Престижа и доброто му име в обществото било сериозно уронени .
Целият този стрес преживян от ищеца за периода на наказателното му преследване се
отразил особено негативно на здравословното му състояние и на семените му отношения.
Той страдал от безсъние ,получил висококръвно налягане и високи стойностти на кръвната
13
захар, каквито оплаквания нямал преди наказателното дело. От заключението на вещото
лице по СПЕ се установи ,че ищецът М.Й., вследствие на преживените негативни
преживявания /със значима субективна тежест/ от водените срещу него наказателноправни
процедури по НОХД № 69/2020г., е отключено психично разстройство, чиято диагностична
квалификация е Разстройство в адаптацията под формата на Протрахирана депресивна
реакция. Симптоматиката на описаното разстройство е от тревожно-депресивния, сомато-
вегетативния и когнитивно-поведенческия регистри. Интензитетът на симнптоматикага е с
умерена степен на изразеност. Към момента на настоящото съдебнопсихиатрично
освидетелствуване все още се откриват остатъчни симптоми /фонова и ситуативна
тревожност, анхедония, емоционална лабилност, астенохипобулия, соматизации,
вегетативни нарушения, дистимни житейски нагласи, социално оттегляне/ от като цяло
значително редуцираната Протрахирана депресивна реакция. В психологичен аспект
качеството на живот е било нарушено и остава до известна степен негативно повлияно.
Формираните у ищеца когнитивно- поведенчески модели продължават да определят
затруднена адаптация в социална и работна среда. Персистират социална тревожност и
сензитивност към мнението, отношението и поведението на околните. Ретрослекциите на
преживяното /макар и по- редки/ и невротичната реактивност са фактори, които за момента
все още компрометират нивото на функциониране и преживяването за удовлетворение и
благополучие.
При тези данни, безспорно е, че неблагоприятните последици за ищеца са настъпили
още привличането му като обвиняем, като ги е търпял през цялата висящност на
наказателното производство. При определяне размера на дължимото обезщетение
настоящият съдебен състав се съобразява с продължителността на наказателното
преследване , обстоятелството, че престъплението, за което е бил оправдан е "тежко" по
смисъла на чл. 93, т.7 НК , че на ищеца му е била наложена мярка за неотклонение
"подписка". Съдът отчита и данните за конкретно изживените отрицателни емоции и
страдания, чувство на притеснение, неудобство, силен стрес и напрежение от факта на
наказателното преследване и повдигнатото обвинение, последвалото уронване на доброто
му име пред близките му хора и обществото, но и факта, че същото е причинило на ищеца
увреждания с трайни последици за психичното и физическото му здраве и е провалило
голяма част от развиваната от ищеца обществена дейност и желанието му за такава .
Ищецът и по настоящем има остатъчни симптоми от депресивната реакция, която е развил.
Ответникът възразява ,че по делото не е установено по кое точно от двете образувани срещу
ищеца наказателни дела той е претърпял претендираните от него в исковата му молба
неимуществени вреди. Съдът счита ,че по делото от всички събрани доказателства се
установява ,че ищецът е претърпял сочените вреди именно по повдигнатото срещу него
обвинение за извършено престъпление по чл.339 ал.1 от НК за което той първоначално е
бил осъден , а в последствие оправдан . Безспорно е ,че ищецът е претърпял негативни
емиции и стрес и от образувано срещу него дело за извършено престъпление по чл.206 ал.3
пр.1 вр. с ал.1 от НК по НОХД 0107/2019г. на ВС Сливен по което той е осъден с влязла в
14
сила присъда. Но това не обосновява извода ,че на ищеца не се следва обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди по повдигнатото срещу него обвинение за
извършено престъпление по чл.339 ал.1 от НК за което е правдан.
При така установената степен на засягане на неимуществени блага в резултат на
незаконното обвинение, продължителността на наказателното преследване и негативният
ефект на същото върху личността, здравето и социалното и обещственото положение на
ищеца, както са установени в конкретна степен, съдът преценява, че за възмездяване на
претърпените от ищеца неимуществени вреди от незаконното обвинение срещу него следва
да бъде присъдено обезщетение в размер на 20 000 лева, който размер е в съответствие с
тежестта на вредите и се явява справедлив съобразно изискванията на чл. 52 ЗЗД. Не се
установява пострадалият виновно да е допринесъл за увреждането, поради което и
възражението на ответника по чл.5 ЗОДОВ за наличието на съпричиняване от страна на
ищеца е неоснователно.
В останалата част, до пълния предявен размер, искът с правно основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът
е в забава и без покана считано от датата на деликта , поради което ответникът следва да
бъде осъден да заплати върху обезщетението за неимуществени вреди и обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва. Съгласно т.4 от ТР№3/22.04.2005г. на
ОСГК на ВКС, отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда в
случаите на чл. 2, ал.1 т. 3 , какъвто е настоящият. От този момент държавните органи
изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да
тече погасителната давност за реализиране отговорността на държавата. Предвид това и
определеното в настоящия спор и дължимо обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 25 000лв. се дължи считано от 5.05.2021г. датата на влизане в сила на оправдателната
присъда .
С оглед изхода на спора и съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото съобразно уважената част от иска.
Ищецът претендира по представеният списък на разноските сумата от 2100лв. за адвокатски
хонорар и съобразно частичната основателност на иска на ищеца се следват разноски в
размер на 840лв. Ответникът следва да заплати и в полза на съда направените по делото
разноски за експертиза в размер на 312лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р.България, седалище: гр.С.... да заплати на М. АТ. Й. с
ЕГН ********** , от гр.Ш..... на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ , сумата от 20 000лв./
15
двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на
обвинение за извършено престъпление по чл.339 ал.1 от НК , за което ищецът е оправдан,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 5.05.2021г. до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ искът в останалата му част, като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р.България, седалище гр.София, да заплати на М.
АТ. Й. с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 840лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р.България, седалище гр.София, да заплати по
сметка на ШОС на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ направените по делото разноски за
експертиза в размер на 312лв., направени при условията на чл.9а от ЗОДОВ.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Варна в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
16