№ 1146
гр. София, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20241000500876 по описа за 2024 година
Въззивното производство е образувано по жалба на А. Е. В. срещу
решение № 3834/12.07.2023г. на СГС, ГО, 21 състав, постановено по гр.д. №
5908/22г. в частта, в която са уважени искове с правно основание чл.45, ал.1
от ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди.
Жалбоподателят излага, че в обжалваната част решението е неправилно
и постановено в противоречие със събраните доказателства. В него е прието,
че безспорно се установява, че той е осъществил посочените в исковата молба
увреждания, както и поради наличието на споразумение по наказателно дело ,
имащо характер на присъда с правните последици по чл.300 от ГПК. Прието
е, че се е осъществил фактическият състав на чл.45, ал.1 от ЗЗД. Това
противоречи на събраните гласни доказателства и възражението му, че
ищецът е отправил към въззивника обидни реплики и псувни, както и
възражението относно механизма на увреждането, а именно за настъпването
му впоследствие на ПТП. Първоинстанционният съд е приел, че ищецът
няма вина за причиненото му непозволено увреждане, но събраните гласни
доказателства, установяват фактическа обстановка, за която не са събрани
1
доказателства в наказателното производство. Не са събрани такива за това, че
А. Г. е изпаднал в безсъзнание, в невъзможност да се грижи за себе си, да бъде
работоспособен. От изготвената по делото медицинска експертиза се
установява, че зрението му е възстановено на 70% след проведеното
адекватно лечение и не е застрашен от загубата му. Ищецът се е справял сам в
ежедневието след медицинските интервенции. Не е установено да са му
причинени психически травми от увреждането. Съдът не е съобразил, че след
инцидента жалбоподателят пръв се е притекъл на помощ на ищеца. Счита, че
присъденото обезщетение за неимуществени вреди е в изключително завишен
размер.
Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част
като неправилно или да го измени като намали размера на присъдените
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.
В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание А. Г. чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита я за неоснователна.
Доказани са предпоставките от фактическия състав на непозволеното
увреждане. Събраните по делото доказателства не подкрепят тезата на
въззивника.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с искове по чл.45, ал.1 от ЗЗД за присъждане на
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди. Ищецът А. Г. твърди,
че на 14.12.2020г. около 15.20.ч. в гр. ***, ж.к. „***“, бл.* заедно с негов
приятел е трябвало да се придвижат с лекия му автомобил за среща с
приятели в гр. София. МПС е било паркирано на горния адрес в
междублоковото пространство. Отключвайки го е чул, че някой говори на
висок глас и това е бил неговият съсед А. В.. Последният се е намирал на
терасата на апартамента си в бл.*, вх. *, ж.к. „***“, гр. София. Двамата
разменили реплики относно паркираните автомобили. Ищецът се качил на
шофьорското място и потеглил като маневрирал, за да се включи в
движението. Ответникът излязъл от блока и се насочил към него с дървена
пръчка в ръка. Замахнал през отворения прозорец на шофьора и му нанесъл
удар в областта на лявото око като му е счупил диоптричните очила, които
2
е носел. Почувствал е внезапна, силна и пронизваща болка, частично загубил
зрението и съзнанието си за момент и изгубил контрол над управляваното от
него МПС и катастрофирал с друг автомобил, намиращ се на близо. Извикан е
екип на спешна помощ, който го е закарал в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“
ЕАД. Там е прегледан и са му направени изследвания. От тях се е установило,
че А. Г. има разкъсно- контузна рана на долния клепач. Лявото око е сълзяло
спонтанно- епифора. Констатирана е разкъсно- контузна рана в назалната
област с пролапс на увея през устните на раната. Предната камера е била с
тотална химена- изпълнена с кръв до състояние, че не са били видни
задлежащите структури. Не е било възможно да се огледа ириса, лещата,
стъкловидното тяло и очното дъно на лявото око. Поставена е диагноза:
разкъсна рана на лявото око с пролабиране или загуба на вътреочни тъкани.
Същата вечер е бил опериран по спешност. При нея е установена склерална
рана с неправилна звездовидна форма с пролапс на увея и стъкловидното тяло.
Направена е ексцизия/изрязване/ на девитализираната увея и пластика на
конюнктивита. Зашити са разкъсно-контузните рани на долния клепач.
Независимо е от проведеното оперативно лечение А. Г. е получил
регматогенно отлепване на ретината на лявото окол в назалтите квадранти и
до образуване на инкарцерирано стъкловидно тяло в раната на стъкловидното
тяло на лявото око. На 21.12.2020г. е изписан от лечебното заведение. На
22.12.2020г. е постъпил ва УМБАЛ „Света Анна“ АД- София, Очна клиника,
където е проведено ново оперативно лечение и е изписан на 23.12.2020г. с
назначено медикаментозно лечение и проследяване от офталмолог. На
10.01.2021г. ищецът е посетил по спешност УМБАЛ „Царица Йоанна-
ИСУЛ“ ЕАД с оплаквания за кървене от лявото око. Установена е засъхнала
кръв в областта на миглите и леко в долния форникс около кнюнктивните
конци. Поставена е диагноза -травми на конюнктивита и контузия на
роговицата без споменаване на чуждо тяло. Поради тотално отлепване на
ретината и проникваща рана в склерата в резултат на удара с дървена пръчка
в областта на лявото око от ответника, А. Г. е загубил необратимо зрението на
лявото си око. На 23.02.2021г. е постъпил за оперативно лечение в Очна
клиника на УМБАЛ „Св. Анна“ АД-София. Същият ден е проведена
операция за подобряване на положението на ириса и зеницата на лявото око.
Поставена му е изкуствена вътреочна леща. Предстои му нова операция. Във
връзка с инцидента е образувано ДП № 227 ЗМК-2240/20г. по описа на Зто
3
РПУ- МВР, гр. София. Образувано е нохд № 17482/21г., което е завършило
със сключване на споразумение, с което А. В. се е признал за виновен за
случилото се на 14.12.2020г. Споразумението има характер на влязла в сила
присъда и на основание чл.300 от ГПК е задължителна за съда, разглеждащ
гражданскоправните последици от деянието. Ищецът твърди, че не е
провокирал физическата саморазправа от страна на ответника. С
поведението си А. В. му е причинил неимуществени вреди, изразяващи се в
стрес и постоянни страдания. От удара с пръчка е получил постоянна слепота
на лявото око и блефароспазъм, които му причиняват ежедневен дискомфорт.
Чувства се белязан, което го натоварва и притеснява. Не е същият
жизнерадостен младеж. В първите дни след изписването си от болница е
трябвало да се приучи и свикне, че за напред ще вижда света само от дясната
си страна и ще трябва да се обърне от ляво на дясно. Приучвал се е да прави
ежедневни дейности докато вижда заобикалящата го страна само от една
страна. Предпочитал да остава сам и на тъмно, бил е обхванат от отчаяние и
депресивни мисли. Не е искал да разговаря с приятелите си, защото изпитвал
постоянно усещане, че събеседникът му се е вторачил в травмираното му око и
го възприема като увреден човек. След свалянето на превръзката се
стресирал и спрял да се бръсне. Ищецът се е приучил да чете, използвайки
единственото си око. След инцидента е ограничил спортуването. Притеснява
се , че за в бъдеще ще бъде ограничен при избора си на професия. Във връзка с
травмата е направил разходи, които представляват имуществени вреди,
подробно описани в исковата молба и в размер на 2885, 94лв. Затова моли
съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 100 000лв. в едно със законната лихва върху сумата, считано от
14.12.2020г. до окончателното й изплащане и обезщетение за имуществени
вреди в размерна 2885, 94лв., в едно със законната лихва от 14.12.2020г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът
оспорва исковете. Оспорва твърдението, че ищецът с нищо не го е
провокирал. Напротив, след като го помолил учтиво да паркира автомобила
си на друго място, Г. е започнал да го псува и обижда, както и майка му. Това
е принудило А. В. да излезе от дома си. А. Г. бил в нетрезво и неадекватно
състояние. Настъпилото ПТП между автомобила на ищеца и друго МПС не е
в следствие на загуба на съзнание от страна на А. Г. и замъгляване на
4
зрението. Счупването на очилата и нараняването на окото са в следствие с
удара между двата автомобила. Неверни са твърденията за причинна връзка
между непозволеното увреждане и нанесените неимуществени вреди.
Независимо, че ответникът се е признал за виновен по повдигнатото му
обвинение и е сключил споразумение със СРП, той не е изпитвал вина за
случилото се. Искал е по- бързо да приключи досъдебното производство, тъй
като е има предложение за работа в ЕС. Ответникът твърди, че след инцидента
ищецът сам управлява автомобила си, което означава, че вижда. При него
няма загуба на зрение.
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че с влязло в сила споразумение по нохд № 17482/21г. на СРС, НО, 13 състав
А. В. се е признал за виновен за инцидента с ищеца, станал на 14.12.2020г.
като деянието е извършено при пряк умисъл.
Приети са безспорни и ненуждаещи се от доказване травматичните
увреждания, които е получил А. Г. на 14.12.2020г. от деянието, осъществено от
А. В.: разкъсно- контузна рана на долен клепач на лявото око, блефароспазъм,
разкъсно- контузна рана на конюнктивита в назалната част с пролапс в увея,
тотална хифема, травматична колобома, отлепяне на ретината. Травмите са
посочени в одобреното от съда споразумение от 16.12.2021г. по горното
наказателно дело.
Безспорно е, че ищецът е постъпил за лечение на 14.12.2020г. в УМБАЛ
„Царица Йоанна- ИСУЛ“ ЕАД. За това обстоятелство е приобщена по делото
история на заболяването. Болничният престой е бил от 14.12.2020г. до
21.12.2020г.
Ищецът е представил епикриза от 01.10.2022г. за проведено лечение на
лявото око.
Не е спорно, че на 21.12.2020г. в 12.30ч. А. Г. е постъпил за лечение в
УМБАЛ „Св. Анна“ ЕАД. Изписан е на 23.12.2020г. Представена е история на
заболяването.
Във връзка с претенцията за имуществени вреди са представени и са
приети по делото писмени доказателства.
В хода на съдебното дирене са представени протоколи за разпит на А.
Г. и Б. Л. Й., сведение от последния, дадени в досъдебно производство №
5
2240/20г., протокол за оглед на веществени доказателства/очила на ищеца/ от
21.06.2021г. и фотоснимки към него. Представени са СМЕ и Съдебно-
психиатрична експертиза, които съдът счита, че не следва да обсъждат в
настоящият процес, тъй като не са събрани като доказателства в него въз
основа на принципа за непосредственост.
По делото е приета психологична експертиза, според която ищецът към
датата на изследването е с нормална психологична дейност, без данни за
качествено нарушение в съзнанието, няма психични феномени. Кумулираната
в психиката тревожност е по- скоро личностна и темпераментна, отколкото с
характеристиките на клинични изяви. Липсват данни за посттравматично
стресово разстройство. Преживяванията, които е имал ищецът, не носят
потенциала на психопатология. Претърпяното травматично увреждане не е
довело до психични промени от болестен характер. Те не са ескалирали до
нужда от консултация със специалист. В съдебно заседание вещото лице е
допълнило заключението си.
Съдът възприема заключението като обективно, обосновано, пълно и
отговарящо на изискванията на научните правила и на професионалния опит
на експерта.
В процеса е допусната и приета медицинска експертиза. Вещото лице –
офталмолог е дало заключение след извършен личен очен преглед на ищеца
на 31.03.2023г. Според експерта А. Г. е получил рана на склерата с пролапс на
увея, кръвоизлив в стъкловидното тяло, отлепване на ретината на лявото око,
травматична катаракта. Ищецът е претърпял четири оперативни интервенции
на лявото око и медикаментозно лечение. Те са приключили през месец
октомври 2022г. Веднага след травмата пострадалият е имал много силна
болка в областта на лявото око, продължила до два дни след операцията. Във
връзка с другите интервенции е имал епизодични болки. При личния преглед
вещото лице е установило настоящият обективен статус на двете очи на
ищеца. В момента на травмата е имало временна пълна слепота на лявото око.
Зрителната му острота е възстановена на 70% и не може да бъде подобрена.
Наличните флуктуации на очното налягане с тенденция за повишаване могат
да доведат до увреждане на зрителния нерв, ако не се предприеме за в
бъдеще медикаментозно лечение. Разходите са във връзка с лечението. При
ищеца има по- широка зеница трайно и не може да изпълнява ролята на
6
бленда поради разкъсване на ириса- а именно да се разширява и стеснява при
липса или наличие на светлина. В съдебно заседание вещото лице е
допълнило и пояснило заключението си.
Съдът възприема заключението като компетентно, обосновано,
съобразено с професионалния опит на вещото лице и медицинската наука.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Й. е очевидец на случилото се. Той е приятел на ищеца е
бил на предна дясна седалка в лекия автомобил, управляван от А. Г..
Свидетелят излага пред съда своите непосредствени възприятия за
инцидента, за разменените словесни реплики между ищеца и ответника.
Според свидетеля пръв е започнал А. В.. Описва механизма на увреждането и
причината за инцидента, както и здравословното и емоционално състояние на
ищеца след изписването му от болницата. Свидетелят му е оказвал помощ при
пазаруване и в бита. Според него А. Г. е изглеждал депресиран, притеснявал
се е да излиза навън, прекъснал е образуванието си, тъй като обучението е
било онлайн, а той е имал ограничение да гледа в екран. Спрял е да спортува.
Свидетелят С. познава страните по делото. Съседи са . Инцидентът е
станал през месец декември 2020г. около обяд. Описва своите възприятия на
случилото се, както и че ищецът и приятелят му са напсували ответника и са
се качили в колата. Свидетеля е възприел разказаното от терасата на
жилището си.
Свидетелят Г. е майка на ищеца. Желае да даде показания. Завява, че го
е видяла в ИСУЛ след инцидента. Споделя възприетото относно външния вид
на сина си- имал е рана в окото и охлузвания по устата и брадата. Ищецът се
е притеснявал за това как ще вижда, било му е трудно. След операциите не е
трябвало да вдига тежко и да се натоварва. Бил е депресиран, помагали са му
в домакинството, не е искал да излиза навън. Посрещал е само най- близките
си приятели. След четвъртата операция зрението му се е подобрило и може да
се обслужва самостоятелно. Не може да спортува. Емоционално е по- добре.
Започнал е да шофира след третата операция, но трябва да избягва да
управлява МПС през нощта. То му създава проблеми.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите, които излагат. Тези на свидетеля Г. ги
7
преценява при условията на чл.172 от ГПК, поради близкото родство между
нея и ищеца, но ги счита за достоверни и убедителни.
При така събраните доказателства СГС е уважил частично иска за
неимуществени вреди в размер на 60000лв. като го е отхвърлил до пълния
предявен размер. Уважил е изцяло иска за имуществени вреди. В
отхвърлителната част решението е влязло в сила.
Пред въззивния съд нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно искове по чл.45,
ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата – чл.269
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материално
правна норма.
В обжалваната част първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
По правилността му.
Непозволеното увреждане се основава на нарушаването на правната
норма, изискваща гражданите да не увреждат субективните права,
имуществото и телесната цялост на други гражданскоправни субекти.
Отговорност за непозволено увреждане има в случаите, когато е нарушено
общото правило да не се вреди другиму. То е уредено в чл.45-чл.54 от ЗЗД.
С ППВС № 7/30.12.1959г. е прието, че отговорността за непозволено
увреждане по чл.45 от ЗЗД е само за физически лица, които причинят вреда
чрез своите виновни действия или бездействия.
Разпоредбата на чл.45 от ЗЗД съдържа елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане, при наличието на които деликвента
отговаря: действие или бездействие, което да е противоправно, да са
настъпили вреди и да има причинна връзка между тях. Вината на основание
чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното. На доказване
подлежи причинната връзка между поведението и вредите.
8
Активно материално и процесуално легитимиран да предяви иск за
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди е увреденото лице,
което твърди, че ответникът го е увредил. На основание чл.154 от ГПК,
според която всяка страна е длъжна да докаже твърденията и възраженията
си, тежестта за доказване на елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане е за ищеца. От тяхното осъществяване той черпи за
себе си благоприятни правни последици.
Пасивно материално и процесуално легитимиран да отговаря по иск за
непозволено увреждане е лицето, което го е осъществило. На основание
чл.154 от ГПК в негова тежест е да докаже онези факти и обстоятелства,
освобождаващи го от отговорност или тези, което я намаляват, включително и
поради принос на увреденото лице.
От събраните писмени доказателства се установява, а и не се спори, че
на 14.12.2020г. между страните е възникнал словесен спор, довел до
увреждане на ищеца от страна на ответника. Механизмът на деликта е
установен от одобреното от съда споразумение по нохд. № 17482/21 на СРС.
На основание чл.300 от ГПК то обвързва съда, разглеждащ
гражданскоправните последици от деянието за това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Те съвпадат с
елементите от фактическият състав на непозволеното увреждане и следва да
се считат за доказани в настоящия спор. В одобреното споразумение е
прието, че деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл, с което
е установена вината на деликвента по смисъла на чл.45, ал.2 от ЗЗД. Не е
оборена презумпцията за виновност, регламенитрана в тази норма.
От събраните гласни доказателства се установяват обстоятелствата,
при които е настъпило непозволеното увреждане. Ищецът е имал проблем с
излизането със собствения му автомобил от паркомястото, където той е бил
паркиран. Пречката е била автомобилът на ответника. От показанията на А.
Г., дадени в досъдебното производство, се установява, че той е отишъл до
лекият автомобил на А. В. и е вдигнал чистачките. Това по същество
представлява признание на неизгоден за него факт, който в гражданския
процес има доказателствената стойност. Поради това показанията на
свидетеля Й., в които заявява, че ищецът не е успял да ги вдигне не следва да
се кредитират, като противоречащи на признанието на самия ищец. В тази
9
част и показанията на свидетеля С. не са точни, но те установяват, че А. Г. и
свидетелят Й. са правели „нещо по чистачките“. Разменените реплики след
това са провокирали реакцията на ответника, който е слязъл на паркинга и е
нанесъл удар с дървена пръчка в лявото око на ищеца. В следствие на него
той е получил разкъсно- контузна рана на долен клепач на лявото око,
блефароспазъм, разкъсно- контузна рана на конюнктивита в назалната част с
пролапс в увея, тотална хифема, травматична колобома, отлепяне на
ретината. Тези увреждания се квалифицират като тежка телесна повреда по
смисъла на чл.128, ал.2 от НК. От приетите по делото медицински документи
и заключението на медицинската експертиза, изготвена от лекар –
офталмолог, се установява, че А. Г. е претърпял четири оперативни
интервенции на пострадалото око с хоспитализация и медикаментозно
лечение. Последното е продължило от инцидента до месец октомври 2022г.,
когато е била последната интервенция. Веднага след травмата ищецът е
изпитал много силна болка в областта на лявото око, която е продължила до
две дни след операцията. Другите хирургични интервенции са предизвикали
епизодични болки и страдания. Вещото лице е посочило, че в момента на
травмата е имало пълна слепота на лявото око. Зрителната острота постепенно
се е повишавала като в момента е 0,7 или 70% на лявото око. Достигане на
такава от 1.0 не е възможно, но с очила с максимална корекция може да се
достигне 70%. Тя не може да бъде подобрена повече. Вещото лице е пояснило,
че при ищеца липсва зеничен рефлекс, изразяващ се в начина на възприемане
на светлината. При него, в следствие на разкъсване на ириса, има трайно по-
широка зеница и поради това пропуска по- голямо количество светлина. Това
налага А. Г. да носи затъмнени очила и влошава качеството му на живот. При
личния преглед вещото лице е установило обективното състояние на ищеца
към настоящият момент, а именно дясното око е без особености и в норма.
На лявото -клепачи в норма без цикатрикс, орбита, конюнкитва – без
особености, роговицата е прозрачна, предната камера – умерено дълбока,
наблюдават се множество вакуоли от силикон по задната повърхност на
роговицата. Ирисът е тотална травматична колобома на 10часа, зеницата е
неправилна, изтеглена на 10 ч. Липсва директна и индиректна реакция на
светлина. Леща- псевдофакия, изкуствена вътреочна леща- на място. Има
леко уплътнение на задната капсула. Стъкловидното тяло- просветлява,
очното дъно- папила на нивото на ретината, с очертани граници, ретината
10
лежи във всички участъци, макулата с нормална архитектоника, съдове в
норма. При анализа на събраните писмени доказателства се установява, че
претърпяната травма от ищеца на лявото около е довела до трайни увреди,
които ще останат и за бъдеще като не се очаква подобрения в зрителната
острота.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. От показанията на свидетелите Й. и Г.а се установява, че в
момента на удара ищецът е изпитал силна болка, която е довела до загуба на
зрението и възможността да управлява автомобила. Имало е кръвотечение,
виело му се е свят и е повръщал. Първоначално не е виждал с нараненото
око, освен посоката, от която идва светлина. Ищецът е преживявал тежко
травмата, било му е трудно и се е притеснявал как ще вижда, бил е
депресиран, седял е със спуснати щори, не е искал да излиза навън.
Ограничил е социалните си контакти като е приемал само най- близките си
приятели. За обичайните битови нужди му е помагал свидетелят Й. и
родителите му, тъй като на ищеца му е било забранено да вдига тежко, да
спортува. В момента зрението му се е подобрило и му позволява да се
обслужва сам. Емоционално се чувства по- добре, започнал е да шофира, но
трябва да избягва шофиране през нощта. В момента учи и работи. Травмата е
причинила на ищеца първоначално временен дискомфорт в живота му
поради състоянието на пълна слепота в лявото око. Впоследствие тя е
преодоляна чрез предприетото адекватно лечение, но са останали трайни
последици, които ще предизвикват неудобства за в бъдеще. Лечебно-
възстановителния период е продължителен, съпроводен от четири
11
медицински интервенции и медикаментозно лечение. От заключението на
медицинската експертиза се установява, че няма да има подобрение в
зрителната острота повече от 70%. Като съобрази, че в хода на съдебното
дирене са установени обективните увреждания, които е получил ищецът в
резултат от противоправното и виновно действие на ответника, съдът
определя като справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди
в размер на 60 000лв. Съдът отчита всички болки и страдания, които той е
изпитал, затрудненията в ежедневието му и трайните увреди на лявото око,
които той е получил и който и за в бъдеще няма да бъдат преодолени. Съдът
съобрази и възрастта на ищеца- 19 години към момента на травмата, който в
по-голямата част от живота си ще търпи последиците на увреждането. При
определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчете и
емоционалното състояние на ищеца след това, което не е обичайно за млад
човек- ограничаване на социалните контакти за продължителен период от
време, преустановяване на спортуването. От приетото заключение на вещото
лице- психолог се установява, че към датата на изследвано ищецът има
нормално психоемоционално състояние без данни за нарушение на
съзнанието, без психотични феномени. Липсват данни за посттравматично
стресово разстройство. Преживяната травма не е довела до психични
промени от болестен характер и необходимостта на помощ от специалист.
Като съобрази тези констатации настоящата инстанция счита, че определеният
вече размер като обезщетение за претърпените болки и страдания е
достатъчен, за да ги репарира.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, които го
освобождават или ограничават неговата отговорност. Такова е това за
съпричиняване на вредите от страна на пострадалия. В отговора на исковата
молба ответникът оспорва механизма на увреждането като поддържа и в
жалбата, че то е в резултат на възникналото впоследствие ПТП. Одобреното
споразумение от съда в наказателното производство изяснява въпросът за това
как е настъпил деликтът, който по същество представлява деянието, а то от
своя страна е и неговият механизъм. Не може да се приеме за основателно
възражението, че увредата на лявото око на ищеца е в резултат на пътния
инцидент, който е възникнал след удара с пръчка от страна на въззивника.
Това се установява от показанията на свидетеля Й., който е бил очевидец на
инцидента и непосредствено е възприел събитията на 14.12.2020г. Скоростта
12
на автомобила, управляван от А. Г. не е била висока, тъй като в момента на
потегляне, е настъпил удара с пръчка в лявото око. В този смисъл са и
показанията на свидетеля С., доведен от А. В..
Жалбоподателят е направил възражение за съпричиняване на вредите от
страна на ищеца, като се позовава на неговото провокативно поведение, с
което го е предизвикал- изречени ругатни, което според него съставлява
противоправно поведение. Нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД предвижда санкция
за увредения, ако е допринесъл за вредите, чрез намаляване на обезщетението,
което му се дължи. Съпричиняването на вредоносния резултат изисква
поведението на пострадалия, изразяващо се в действие или бездействие, да е
било противоправно или не, но фактически да е в причинна връзка и да е
допринесло за настъпилите вреди. За да е налице съпричиняване не е
необходимо пострадалият да има вина за увреждането./ ППВС №
17/18.11.1963г./ На основание чл.154 от ГПК в тежест на ответника е да
докаже с всички допустими и относими доказателства съпричиняването на
вредите от страна на пострадалия. От него деликвента черпи благоприятни
правни последици и при недоказването му, следва да се приеме, че не са се
осъществили твърдените факти по съпричиняването на вредите. Съществен
за съпричиняването е обективният принос на пострадалия за настъпване на
вредоносния резултат, т.е. допринесъл е за възникването му.
Съпричиняването означава, че вредата е в причинна връзка с поведението на
пострадалия и за нея той следва да отговаря като тя не може да се възложи в
отговорност на деликвента/ ТР № 88/12.09.1962г., ОСГК на ВС/ При
разглеждане на възражението за съпричиняване подлежи на изследване
обективният принос на пострадалия към увреждането и причинната връзка
между неговото поведение и вредоносния резултат. Т.е. участието му в
механизма на възникване на деликта. Словесните обиди, отправени от
ищеца към ответника, дори и да са провокативни и обидни, не са допринесли
за увреждането, доколкото той няма обективен принос в удара с дървената
пръчка. Напротив от свидетелските показания се установява, че е искал да
избегне физически контакт с въззивника. Поради това направеното
възражение за съпричиняване е неоснователно.
По иска за присъждане на имуществени вреди.
Съгласно чл.45 от ЗЗД причинителят на вредата отговаря за всички
13
вреди, които е причинил- имуществени и неимуществени. Условия за тяхното
репариране е да се в причинна връзка с неговото увреждащо поведение.
Ищецът претендира въззивникът да му заплати разходите, които е направил
за лечението на причинената му травма. Представил е писмени
доказателства- разходни документи, установяващи размера на средствата,
които е направил във връзка с лечебния процес. Вещото лице, изготвило
медицинската експертиза е заявило, че разходите, които е направил А. Г., са
във връзка с лечението на травмата. В този смисъл искът по чл.45, ал.1 от ЗЗД
за имуществени вреди е основателен изцяло.
Изложените правни изводи водят до идентичен краен резултат като
този на първата инстанция, поради което в обжалваната част решението
следва да се потвърди.
По разноските.
При този изход на спора пред въззивния съд на жалбоподателя не се
дължат разноски.
На А. Г. се дължат разноски според уважената част от исковете от
настоящата инстанция. Претенцията е само за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 от Адв. То следва да се изчисли на
основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Минималното адвокатско възнаграждение при
материален интерес от 62 885, 94лв. е 6 817, 06 лв. с включен ДДС.
Процесуалният представител на въззивника е направил възражение за
прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК. Въззивният съд като съобрази, че
делото пред него не се отличава с фактическа и правна сложност, проведено е
едно съдебно заседание без събиране на доказателства, което да доведе до
промяна на фактическата обстановка, но и че процесуалният представител на
ответника по жалбата е депозирал писмен отговор и е осъществено
процесуално представителство в съдебното заседание. При тези данни и като
взе предвид, че договореното адвокатско възнаграждение на пълномощника
на жалбоподателя е 1200 лв., то счита, че това на пълномощника на А. Г. е в
завишен размер, несъответстващ на фактическата и правна сложност на
делото пред въззивния съд. Ето защо то следва да бъде редуцирано до ½ от
минималния размер или на 3 408, 53лв. То следва да се присъди на адв. Р. М..
При определяне на възнаграждението съдът съобрази Решение от
14
25.01.2024г. на СЕС по дело С-438/22г. и ТР № 6/2012/06.11.2013г. на ОСГТК
на ВКС/
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3834/12.07.2023г. на СГС, ГО, 21 състав,
постановено по гр.д. № 5908/22г. в частта, в която са уважени искове с правно
основание чл.45, ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди.
ОСЪЖДА А. Е. В., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“, бл.*, вх. *, ет.*,
ап.* и със съдебен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 1-А, ет.1, кантора 102а
чрез адв. М. А. да заплати на адв. Р. И. М., гр. ***, ул. „***“ № *, ет. * сумата
от 3408, 53лв./ три хиляди четиристотин и осем лева и петдесет и три
стотинки/ адвокатско възнаграждение за производството пред САС.
Решението на СГС е влязло в сила в частта, в която е отхвърлен искът по
чл.45, ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над
60000 лв. до 100000лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15