№ 7507
гр. София, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА А.А
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА А.А Гражданско
дело № 20221110109257 по описа за 2022 година
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС общо за сумата от 413,25 лева.
Ищецът-„ЙБ“ ЕАД /с предишно наименование „ТБ“ ЕАД/ твърди, че на //// г.
между него и ответника e сключен Договор за мобилни услуги №/////, съгласно който
на Л. В. А. са предоставени мобилен телефонен №///// и мобилен апарат Huawei Y6
2018 Dual Black и Договор за лизинг от //// год. Излага, че предоставянето на
устройството е уредено в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на
лизинговата вещ е 189,47 лева с вкл. ДДС, по който, съгласно приложимия погасителен
план, ответникът се задължил да заплаща стойността на устройството на 23 лизингови
вноски, всяка от които е в размер на 6,39 лева с вкл. ДДС и която се фактурира заедно
с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез
номера. Поддържа, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договорите в
периода от м. 10.2018 год. до м.01.2019 год., за който са издадени фактури
№////05.10.2018 год., на стойност 36,37 лева от която претендира сумата от 35,26 лева,
№//////05.11.2018 год. на стойност 32,27 лева, №/////05.01.2019 год. на обща стойност
345,72 лева, от които 211,53 лева-неустойка за предсрочно прекратяване на договора и
134,19 лева-остатък от лизингови вноски за предоставеното мобилно устройство.
Поради неизпълнение на задълженията на ответника по договорите ищецът е
депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за
посочените суми и е било образувано ч.гр.д. № 38792/2020 г. по описа на СРС, ІI ГО,
75 състав и е издадена заповед за изпълнение. Сочи, че заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника, постъпило е възражение по чл. 414 от ГПК, поради което на
заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си. Моли съда да
1
постанови решение, по силата на което да признае за установено, че ответникът му
дължи процесните суми в общ размер от 413,25 лева. Претедира сторените разноски.
Ответникът-Л. В. А., чрез назначения му особен представител, е депозирал в
срок отговор на исковата молба, в който оспорва исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е
образувано ч.гр.д. №38792/2020 год. по описа на СРС, 75 с-в, по което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 25.02.2021 год., с
която е разпоредено Л. В. А. да заплати на ищеца сумата от общо 413,25 лева,
представляваща неизпълнени задължения по договор за мобилни услуги и договор за
лизинг от //// год., както и държавна такса в размер на 25 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лева.
От Договор за мобилни услуги от //// г. за предпочетен номер /////, се установява,
че между страните е сключен договор, по силата на който са договорени електронни
съобщителни и мобилни услуги със срок на действие 24 месеца, при стандартен
месечен абонамент от 24,99 месечно, с приложена декларация – съгласие, съгласно
която потребителят – ответник декларира, че е получил подписан от представител на
оператора екземпляр от общите условия, изразява съгласие с тях и се задължава да ги
спазва, декларира и получена информация по чл. 4, ал. 1 ЗЗП. Документите носят
подпис на потребителя.
Приет по делото е договор за лизинг от //// г., по силата на който ищецът –
лизингодател се задължава да предостави на ответника – лизингополучател за
временно и възмездно ползване на устройство марка Huawei Y6 2018 Dual Black с
телефонен номер /////, за обща лизингова цена от 189,47 лева с включен 20% ДДС за
срок от 23 месеца, вкл. в чл. 6 е посочено, че неразделна част от договора са Общите
условия на договора за лизинг на устройство, като с подписване на договора
лизингополучателят декларира, че е получил, запознат е изцяло, приема и се задължава
да спазва ОУ на договора за лизинг на устройство, приложени и подписани, вкл. е
приложена декларация – съгласие, съгласно която потребителят – ответник декларира,
че е получил подписан от представител на оператора екземпляр от общите условия,
изразява съгласие с тях и се задължава да ги спазва, и декларира получена информация
по чл. 4, ал. 1 ЗЗП.
В договора е предвидено, че при прекратяване на договора преди изтичане срока
по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по
договора или други документи, свързани с него, в това число приложимите ОУ,
последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване:
(а) неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение на
неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част
от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на
оставащия срок на договора; и (б) в случаите, в които е предоставено устройство за
ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан
документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата
между стандартната цена на устройството, съгласно ценова листа, действаща към
2
момента на сключване на договора, и заплатената при предоставянето му, каквато
съответства на оставащия срок от договора. Описано е, че с подписване на договора
устройствата са предоставени.
Приети по делото са фактури №////05.10.2018 год., на стойност 36,37 лева от
която претендира сумата от 35,26 лева, №//////05.11.2018 год. на стойност 32,27 лева,
№/////05.01.2019 год. на обща стойност 345,72 лева, от които 211,53 лева-неустойка за
предсрочно прекратяване на договора и 134,19 лева-остатък от лизингови вноски за
предоставеното мобилно устройство. Във фактури детейлно са посочени
потребелението за фиксирания номер, период назадълженията, дали са масечни такси и
еднократни такси, неустойки, вноски за лизинг.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422
ГПК чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС, чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 345 ТЗ.
От представените по делото Договори за мобилни услуги и ценови листи –
приложение към същите, подписани от ответника, съдът намира, че страните са
обвързани от валидни облигационни правоотношения, по които ищецът е осигурил
достъп на ответника до своята мобилна мрежа и предлаганите далекосъобщителни
услуги. По отношение на отчетния период съгласно § 1, т. 17 ДРЗЕС, "електронна
съобщителна услуга" е услуга, обичайно предоставяна по възмезден начин, която
изцяло или предимно включва пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи,
включително услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване, без
да се включват услуги, свързани със съдържанието и/или контрола върху него. В
обхвата на електронните съобщителни услуги не се включват услугите на
информационното общество, които не се състоят изцяло или предимно от пренос на
сигнали чрез електронни съобщителни мрежи. Тоест по дефиниция ищецът, следва да
установи, че е предоставил възможността ответника да ползва съответната мобилна
мрежа, до която е доставил сигнал, радиоразпръскване и т.н. С оглед предоставените и
реално използвани услуги в предходните отчетни периоди, както и от предоставените
СИМ карти, съдът достига до извод, че ищецът е предоставил възможност за достъп на
потребителя до мобилната мрежа. Видно от приетите писмени доказателства по
делото, мобилният оператор фактурира задълженията по договора за мобилни услуги
ежемесечно за всеки отчетен период, вкл. същото се установява и от неоспорените
детайлни потребления за фиксиран номер ///// за отчетен период м.10.2018 г. до
м.01.2019 г. От представените по делото доказателства се установява и че мобилният
оператор е предоставил на ответника устройство на лизинг. Съдът приема за доказано
предаването на вещта по договора за лизинг с оглед изричната уговорка в договора, в
частта, в която е описано, че с подписването му е предоставено устройството.
Ответникът не е ангажирал доказателства за плащане, поради което съдът
3
намира исковете по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 228 ЗЕС и с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 345 ТЗ за изцяло основателни.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
В допълнителните споразумения е предвидено, че при прекратяване на договора
преди изтичане срока по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на
задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в това число
приложимите ОУ, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е
налице прекратяване: (а) неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер не може да надвишава трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти. В допълнение на неустойката по предходното изречение,
потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора; и (б) в случаите,
в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този
договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят
дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството, съгласно
ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената при
предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок от договора. Доколкото не
са ангажирани доказателства за заплащане на съответните месечни вноски, съдът
приема за установено виновно неизпълнение от страна на ответника, изразяващо се в
неплащане на възникнали задължения за абонаментни такси за три отчетни периода.
Съгласно т. 19б, б. "в" от Общите условия на оператора, последния има право
едностранно да прекрати индивидуалния договор с потребителя при неплащане на
дължими суми след изтичане на предвидения срок. Във фактура № //// ищецът е
начислил неустойки в размер на 211,53 лева, което следва да се приеме за изявление за
едностранно прекратяване на договора съгласно ОУ. Настоящият съдебен състав
намира така уговорените неустоечни клаузи за валидни и непротиворечиви на
критериите, съдържащи се в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС. Макар че клаузата за неустойка, предвижда задължение за длъжника за
заплащане на неустойка, равняваща се на дължимите анюитетни такси, независимо от
момента на разваляне/прекратяване на същия, но същата е с уговорен и максимален
размер, който може да се начисли, равняващ се на три стандартни абонаментни такси,
т.е. определен е краен предел на задължението за неустойка, така и размер, който е
определен при сключване на договора, с което съдът приема, че редакцията на
неустоечната клауза не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционни функции. С оглед горното, съдът намира иска по чл. 92 ЗЗД за изцяло
основателен по основание и размер.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 835 лева, представляваща сторените в настоящото производство
4
разноски, сърезмерно с уважената част от претенциите и сумата от 385 лева,
представляваща сторените по ч.гр.д. №38792/2020 год. по описа на СРС, 75 с-в.
Воден от горното
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените от „ЙБ“ ЕАД, ЕИК //// срещу Л. В.
А., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС, че Л. В. А. му дължи сумата от общо от 413,25
лева (четиристотин и тринадесет лева и двадесет и пет стотинки), представляваща
неизпълнени задължения по договор за мобилни услуги, договор за лизинг от //// год. и
неустойка за периода от м.10.2018 г. до м.01.2019 г., ведно със законна лихва считано
от 21.08.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 38792/2020 г. по описа
на СРС, 75 състав.
ОСЪЖДА Л. В. А., ЕГН ********** да заплати на „ЙБ“ ЕАД, ЕИК ////, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 835 лева (осемстотин тридесет и пет лева),
представляваща разноски в настоящото производство и сумата от 385 лева (триста
осемдесет и пет лева), представляваща разноските по ч.гр.д. №38792/2020 год. по
описа на СРС, 75 с-в..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5