№ 323
гр. Варна, 25.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100503038 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.420, ал.3 от Граждански процесуален кодекс във
връзка с чл. 274 - 279 ГПК.
Ч.т.д.№ 3038/2021г. е образувано по частна жалба на Едноличен търговец с фирма
„ДОМ-Игнат Раденков“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна,
бул.Чаталджа 5, представлявано от Игнат Веселинов Раденков, чрез пълномощник адв. С.
Н., АК Варна, срещу Определение № 265373/03.08.2021г., постановено по ч.гр.д. №
1508/2021г. по описа на ВРС, с което е оставено без уважение искането по чл.420, ал.2 от
ГПК за спиране на незабавното изпълнение на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 т.6 от ГПК под № 260930/03.02.2021г. на
ВРС, 47-ми състав, по същото дело, във връзка с което е образувано изп.дело №
20218950400423 по описа на ЧСИ рег.№ 895 на КЧСИ.
Настоява се от въззивния съд да отмени атакуваното определение, с което е
отхвърлено искането по чл. 420, ал. 2 ГПК и да постанови спиране на предварителното
изпълнение.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ответника по
нея „Ново Финанс“ ООД ЕИК *********, с който частната жалбата се оспорва като
неоснователна и се настоява за оставянето й без уважение.
Частната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок по
чл.275 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от страна с надлежна
процесуална легитимация. Внесена е дължимата държавна такса.
1
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните във връзка
с обжалвания съдебен акт и прецени доказателствата по делото, намира следното от
фактическа и правна страна:
Варненски районен съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 т. 6 от ГПК – ипотечен акт №56, том втори рег. № 3205 дело
№ 238 от 29.03.2019г. на нот. Рег. № 549, удостоверяващ подлежащо на принудително
събиране вземане срещу длъжника ЕТ „Дом-Игнат Раденков“ гр.Варна, в качеството му на
заемополучател по договор за заем №386-ВН-27.03.2019г. и договор за заем №387-ВН-
28.03.2019г., сключени с „Ново Финанс“ ООД ЕИК *********, в качеството му на
заемодател. Изискуемостта на вземането, съгл. изискването на чл.418, ал.3 от ГПК е
удостоверено с връчени лично на длъжника уведомителни писма.
С възражение вх.№ 280656 от 29.03.2021г. длъжникът оспорва дължимостта на
вземането по заповедта, което по силата на определение № 2145 от 17.06.2021г.,
постановено по в.ч.гр.д. № 1315/2021г. по описа на ВОС е прието за подадено в срок.
С отделна молба вх. № 280657 от 29.03.2021г. длъжникът ЕТ„ДОМ-Игнат Раденков“
ЕИК ********* заявява искане за спиране на изпълнително производство, предприето по
заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, обосновано с наличието на условията
по чл.420, ал.2, т.2 от ГПК. Твърди се (без конкретизация), че са налице множество
неравноправни клаузи в двата договора за заем.
С атакуваното определение № 3771 от 30.03.2018г. Варненски районен съд е приел,
че молбата за спиране по чл.420, ал.2 от ГПК е неоснователна доколкото искането на
молителя без основание се базира на потребителска защита, а същият като страна по
процесните два договора няма качеството на потребител по смисъла на параграф 13 от ПЗР
на ЗЗП.
При извършената справка с книжата, приложени към заявлението, се установява, че
заемополучател по договор за заем №386-ВН-27.03.2019г. и договор за заем №387-ВН-
28.03.2019г., сключени с „Ново Финанс“ ООД ЕИК *********, в качеството му на
заемодател, е ЕТ„ДОМ-Игнат Раденков“ ЕИК *********.
Със съдебната регистрация на едно физическо лице като едноличен търговец по чл.56
от ТЗ към гражданската правоспособност и дееспособност на физическото лице се добавя и
търговска правоспособност и дееспособност. Регистрирането обаче на едно физическо лице,
като едноличен търговец не го раздвоява като правен субект, напротив, същият
представлява едно и също лице, но вече и с търговско качество за извършване на търговски
сделки.
И в двата договора страните не са посочили цел, с оглед удовлетворяване на която, са
заетите на длъжника суми. В чл.2.2 и на двата договора е отразен „вид на предоставения
заем – ипотечен/потребителски заем“.
Съгласно чл. 4.1 от договор за заем №387-ВН-28.03.2019г. сумата, предмет на
сделката, следва да бъде предоставена на два транша по посочената банкова сметка на
2
едноличния търговец в ОББ АД. Съгласно чл.4.1 от договор за заем №386-ВН-27.03.2019г.
сумата по заема се предоставя в брой на длъжника.
Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител,
е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Като в разпоредбата неизчерпателно са посочени хипотези, при
наличието на които такава уговорка може да е неравноправна. В чл. 146 ЗЗП е предвидено,
че неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в
случаите на договор при общи условия.
В §13, т.1 от ПЗР от цитирания закон е дадена дефиниция за „потребител“, а именно
всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени
за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като
страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност.
Договорите за заем са сключени с Игнат Раденков, но в качеството му на едноличен
търговец, предвид изложените по-горе установени фактически обстоятелства. Следователно
договорът няма характер на потребителски спрямо ответника, търговец, което обуславя
извода, че последният не може да се позовава на неравноправност по смисъла на чл.143 от
ЗЗП.
Доколкото е предвидено заемните суми да бъдат усвоени чрез превод по банкова
сметка на длъжника като търговец, съотв. получени от него в това същото качеството, то
следва да се приеме, че като длъжник, същият няма качество на потребител по смисъла на
параграф 13 от ПЗР на ЗЗП, съответно не би могъл да се ползва от защитата на ЗЗП.
Предвид съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, определението на
Варненски районен съд следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 265373/03.08.2021г., постановено по ч.гр.д. №
1508/2021г. по описа на ВРС.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4