Р Е Ш Е Н И Е
№ 245
гр. Перник, 29.11.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на
втори ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
СИЛВИЯ Д.
при съдебния секретар Е. В., като
разгледа докладваното от съдия Силвия Д. административно дело №
344 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 43, ал. 3 от Закона за подпомагане на
земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 13 от Наредба № 6/24.02.2015 г. за прилагане
на мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ от
„Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 година“
/Наредба № 6/24.02.2015 г./.
Образувано е по жалба на Л.Д.Д. с ЕГН ********** и адрес: ***, И.М. Д.** с ЕГН **********
и адрес: ***, Н.М.Б. с ЕГН ********** и адрес: ***, и Н.М.Т. с ЕГН ********** и
адрес: ***, в качеството им на законни наследници на починалия на 10.11.2017 г.
М. Р. Д.***, против Уведомително писмо изх. №
02-140-6500/288/06.11.2020 г. за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания
2015, издадено от зам.изпълнителния директор на ДФ „***“, в частта, в която е наложена санкция
за бъдещ период в общ размер на 9 211,46 /девет хиляди двеста и единадесет
лева и четиридесет и шест стотинки/.
Според изложеното в жалбата,
уведомителното писмо в оспорената му част е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Излагат се съображения, че от него не
става ясно на кого се налагат административните санкции и така е допуснато
нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 3 от АПК – липсва конкретен адресат на акта,
което го прави нищожен. Твърди се, че недопустимо са наложени административни
санкции на починало лице, респективно на неговите наследници, като доводите се
основават в чл. 19, § 2 на Регламент (ЕО) 640/2014, чл. 64, § 3 от Регламент
(ЕС) № 1306/2013 и чл. 7 от Регламент 2988/1995, предвиждащи налагане на административни
санкции на бенефициера на помощта или подпомагането или други лица или групи,
които са обвързани от задълженията, предвидени в посочените в чл. 64, § 1
правила, следователно не и на наследниците на бенефициера. Твърди се още, че в
процесния случай са изтекли и всички срокове, в които е допустимо налагането на
подобна административна санкция. Излагат се доводи още, че не е налице умишлено
наддеклариране на санкционираните площи, което да е основание за налагане на
административни санкции. Жалбоподателите молят съда да прогласи нищожност,
респективно да отмени като незаконосъобразно уведомителното писмо в обжалваната
му част. Претендират съдебни разноски.
Жалбата се разглежда повторно, след като
с Решение № 8694/19.07.2021 г., постановено по административно дело № 4762/2021
г. по описа на Върховен административен съд е отменено Решение № 30/25.2021 г.
по административно дело № 751/2020 г. по описа на Административен съд – Перник.
В решението си Върховният административен съд е изложил подробни съображения за
това, че при смърт на земеделски производител в хода на
административно производство, започнало по заявление за финансово подпомагане
по схеми и мерки за директни плащания и приключило с административен акт, с
който се налага санкция за бъдещ период от време, се наследява. Посочено е, че правото на финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания е упражнено
с подаване на заявлението от наследодателя и не може да има
разлика в правните последици при настъпила смърт след издаване на административен
акт, който частично е неблагоприятен за заявителя и при настъпила смърт преди
издаване на уведомителното писмо. Изложени са разсъждения относно правния характер на административната
санкция за бъдещ период и същностната й разлика с административното наказание
глоба по смисъла на ЗАНН. Посочено е, че по смисъла на чл. 64 от Регламент № 1306/2013 г. и чл. 19, пар. 2 от Регламент 640/ 2014 г. при свръхдеклариране на площи административната санкция за бъдещ период не е административно наказание по смисъла на ЗАНН, а нейната цел е да
възстанови вредата в бюджета на Съюза, като отнеме незаконно придобитата облага
и в частност да задължи бенефициера да възстанови сумата, която е придобита в резултат
на допуснато нарушение на изискванията. Отречени са доводите на жалбоподателите, че в административното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила поради
неучастието им в хода на производството, тъй като в случая не са наведени
твърдения и не са представени доказателства, които да обосновават извод, че
неспазването на чл.34, 35 и 36 от АПК е съществено нарушение, защото се е
отразило на крайния резултат от административното производство.
По силата на чл.224 от АПК указанията на
Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са
задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. С оглед на това и
предвид факта, че в хода на административното
производство и към момента на издаване на оспореното уведомително писмо, спрямо
жалбоподателите е влязла в сила Заповед № РД-46-236/01.03.2016 г. на
министъра на ***то, храните и горите, с която е одобрен специализирания слой „Площи, допустими
за подпомагане“ за 2015 година,
настоящият съдебен състав следва да се произнесе дали посочените в уведомителното писмо площи попадат в одобрения
специализиран слой за 2015 г.
При повторното разглеждане на делото
пълномощникът на жалбоподателите адв. Е.Ф. е депозирала Молба вх. №
3208/05.10.2021 г., в която подчертава, че не обжалва уведомителното писмо в
частта на отказаната помощ. Прави признание, че действително част от
декларираните площи не са били включени в окончателния специализиран слой
„Площи, допустими за подпомагане“ за Кампания 2015, одобрен впоследствие
със Заповед №
РД-46-236/01.03.2016 г. на министъра на ***то, храните и горите, но твърди че наддекларирането не е умишлено,
тъй като наследодателят на доверителите й е подал заявлението за подпомагане на
29.06.2015 г. и е нямало как да знае, че тези имоти или части от тях няма да
бъдат включени в окончателния специализиран слой „Площи, допустими за
подпомагане“ за Кампания 2015, поради което от тях не може да се търси
отговорност за това. Заявява, че жалбата се отнася само до частта на наложените
административни /парични/ санкции за бъдещ период в размер на 9211,46 лв. и
отново поддържа становището, че тази санкция е с характер на глоба, а не форма
на възстановяване на неправомерно получена помощ, тъй като за кампания 2015 г.
по заявлението на наследодателя им не е одобрявано, нито е изплатено подпомагане.
Ответникът по жалбата - изпълнителният директор на Държавен фонд „***“ – гр.София, не се явява и не изпраща представител в съдебно
заседание. Становище по съществото на спора изразява в Молба вх. №
3576/01.11.2021 г. Счита, че жалбата следва да се отхвърли като недопустима.
Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Перник, като
съобрази и прецени събраните по делото доказателства,
включително и представените
такива по административно дело № 751/2020 г. по описа на Административен съд –
Перник, прие за установено следното:
Жалбоподателите по делото са законни наследници на починалия на 10.11.2017 г. Михал Р. Д.**. Същият е бил регистриран като земеделски
стопанин с УРН 191248. В това си качество, на 11.06.2015 г. подал заявление за
кампания 2015 за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на
площ, за имотите, които ползва и в които извършва земеделска дейност – Схема за
единно плащане на площ /СЕПП/; Схема за преразпределително плащане /СПП/; Схема
за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и
околната среда /зелени директни плащания/; Схема за обвързано подпомагане за
протеинови култури /СПК/; Компенсаторни плащания в планински райони /подмярка
13.1/НР1/. Заявлението е получило УИН 14/290615/41254.
С Уведомително писмо изх. №
02-140-6500/288/06.11.2020
г., издадено от заместник-изпълнителния
директор на ДФ „***“ – предмет на настоящия съдебен
контрол, въз основа на констатирани
несъответствия с изискванията за подпомагане - заявени от кандидата по-големи
площи в сравнение с реално ползваните такива, е одобрено финансово подпомагане
по ЗДП и СПК за оторизираните площи след съответни намаления, отказано е
подпомагане по подмярка 13.1/НР1, по СЕПП и по СПП – след намаления, както и е
наложена санкция за бъдещ период в размер на общо 9211,46 лв. При проверките е
установена разлика между декларираните площи и действително стопанисваните с
над 50%. Уведомителното писмо е адресирано до законните наследници на починалия
Михал Р. Д.**: Л.Д.Д., И.М. Д.** Н.М.Б. и Н.М.Т.. В него /Таблица 1/ са посочени площите, за които
са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане. От страна на жалбоподателите
е направено изрично изявление, че в тази част уведомителното писмо не се
оспорва, поради което по аргумент за противното на чл.153 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, данните в Таблица 1 не подлежат на нарочно доказване и се приемат от съда
такива, каквито са установени от административния орган, а именно:
- по Схемата за
единно плащане на площ /СЕПП/: при заявени за подпомагане /декларирана площ/: 24 ха, и установена при извършените административни проверки и след
изпълнение на процедурата по чл.17 и чл.18 от
Наредба № 5/2009 г. за
разрешаване на двойно заявени площи, е потвърдена площ от 7,81 ха. След
административни проверки, които включват и кръстосани такива, е констатирано наддеклариране на 16,19 ха. На тази база е
установен процент на наддеклариране: 100 %, поради което е отказано финансово подпомагане в пълния размер на поисканата сума от 3933,36 лв. и е оторизирана сума 0,00 лв.;
- по Схема за преразпределително плащане /СПП/: при заявени за
подпомагане /декларирана площ/: 24 ха, и установена при извършените административни проверки - потвърдена площ от 7,81 ха, е констатирано наддеклариране на
16,19 ха. Установеният процент на наддеклариране е 100 %, поради което е
отказано финансово подпомагане в пълния размер на поисканата сума от 3619,44
лв. и е оторизирана сумата 0,00 лв.;
- по Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни
за климата и околната среда /зелени директни плащания - ЗДП/: при заявени за
подпомагане /декларирана площ/: 24 ха, и установена при извършените административни проверки - потвърдена площ от 7,81 ха, е оторизирана площ от 7,81 ха. По
тази мярка поисканата сума е 3052,93 лв., но е оторизирана сумата 993,47 лв. и
е определено намаление от 2059,46 лв.;
- по Компенсаторни плащания в планински райони /подмярка 13.1 /НР1/: при
заявени за подпомагане /декларирана площ/: 24 ха, и установена при извършените административни проверки - потвърдена площ от 7,81 ха, е констатирано наддеклариране на
16,19 ха. Установеният процент на наддеклариране е 100 %, поради което е
отказано финансово подпомагане в пълния размер на поисканата сума от 6102,10
лв. и е оторизирана сумата 0,00 лв.;
- по Схема за обвързано
подпомагане за протеинови култури /СПК/: при заявени за подпомагане
/декларирана площ/: 0,87 ха, и установена при
извършените административни проверки - потвърдена площ от 0,87 ха, не е констатирана наддекларирана
площ. Поисканата сума е 248,07 лв. Предвид липсата на основания за намаляването
й е оторизирана сума в същия размер – т.е. 248,07 лв.
С оглед на горните данни, общия размер на оторизираната сума по всички
схеми и мерки е 1241,54 лв. Тъй като разликата между декларираните площи и
установените след административни проверки на място /съгл. чл.37 от зПЗП/
надвишава 50 % от действително стопанисваните площи в съответствие с чл.19 от
Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014, то на
жалбоподателите са наложени санкции за бъдещ период в общ размер на 9211,46
лв., от които 2653,48 лв. по СЕПП, 2441,61 лв. по СПП и 4116,37 лв. по Подмярка
13.1.
В оспореното уведомително писмо е отбелязано, че оторизираната сума е
преведена по банкова сметка, *** кампания 2015.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от активно
легитимирано лице с правен интерес, в предвидения от закона срок по чл.149,
ал.1 АПК и отговаря
на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Оспореното уведомително
писмо, ведно с приложените таблици
представлява индивидуален административен акт, който пряко засяга права и закони интереси на жалбоподателите, доколкото с
него се отказва финансиране по схеми и мерки за директни плащания
за Кампания 2015.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган в кръга на неговите правомощия, поради което е валиден.
Съгласно чл.20а от
ЗПЗП изпълнителният директор на фонда, който е
изпълнителен директор и на
Разплащателната агенция, организира и
ръководи дейността и я представлява.
Държавният фонд „***“ е акредитиран за единствена
разплащателна агенция за Република
България за прилагане на ОСП на ЕС /чл.11а от
Закона за подпомагане
на земеделските производители/, а Разплащателната агенция, съгласно §1, т.13
от ДР на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията
и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки. Разпоредбата
на чл.10, ал.1, т.7 от Устройствения правилник на ДФ „***“ установява
правомощие на изпълнителния директор да взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на
Общата селскостопанска политика, прилагани от разплащателната агенция. Съгласно чл.20а, ал.1 и ал.2 от ЗПЗП изпълнителният
директор на ДФЗ разполага с компетентността да извършва всички плащания на
територията на страната от Европейския фонд за гарантиране на ***то /ЕФГЗ/
/чл.2б, ал.2 от ЗПЗП/, вкл. плащания във връзка с прилагането на схемите за
директни плащания и схемата за обвързано подпомагане, предмет на подаденото
заявление за подпомагане /по Наредба № 3/17.02.2015 г. за условията и
реда за прилагане на схемите за директни плащания и Наредба № 6/24.02.2015
г. за прилагане на мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични
ограничения“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 година/, вкл. с компетентността да извършва административни проверки и
проверки на заявленията на място по така подадените заявления, като разполага и
с правомощието мотивирано да намалява размера на плащането или да отказва
плащане по схемите за директни плащания, както и да налага административни
санкции при наддеклариране. Ето защо не е налице отменително основание по смисъла на
чл.146, т.1 от АПК.
Относно формата на акта:
Оспорваният акт е в законоустановената
писмена форма съгласно чл.59, ал.2, във връзка с ал.3 от АПК и има реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК.
Относно спазване на административнопроизводствените правила и
приложението на материалния закон:
Съгласно чл.41, ал.1 от ЗПЗП, за подпомагане по схемите по чл.38а, ал.1
могат да кандидатстват земеделски стопани, регистрирани в регистъра на
земеделските стопани съгласно чл.7.
Не се спори по делото, че административното производство е инициирано от
наследодателя на жалбоподателите, който на 11.06.2015 г. подал Заявление за
подпомагане по схемите за директни плащания с УИН 14/290615/41254 за кампания
2015. Същият е земеделски стопанин,
регистриран в ИСАК с УРН 191248.
Процесното уведомително писмо е от 06.11.2020 г. То е адресирано до
наследниците на починалия на 10.11.2017 г. Михал Р. Д.**. В Решение №
8694/19.07.2021 г., постановено по адм.д. № 4762/2021 г. на Върховен
административен съд, са изложени подробни аргументи против възражението на
жалбоподателите, че задължението на наследодателят им е погасено с неговата
смърт и поради това те не могат да отговарят за това задължение.
Новонаправеното и пред настоящия съдебен състав възражение в същия смисъл се
отхвърля като неоснователно по същите съображения.
От таблиците в уведомителното писмо става ясно, че са взети предвид само резултатите от
извършените административни проверки на заявените БЗС. Посочени са и кореспондиращи на фактическите констатации
правни основания. Мотивите на административния акт се считат допълнени и чрез документите
към административната преписка, а в случая, и
от данните в ИСАК. Част от административната преписка са заповедите на
министъра на ***то и храните за одобряване на специализирания слой „Площи в добро
земеделско състояние“, карти, таблици, протоколи и
други, които отразяват
състоянието в системата относно подаденото от наследодателя на жалбоподателите заявление и неговия административен статус. Всички са
възпроизведени в съдържанието на уведомителното писмо.
Изводът е, че административният акт съдържа прави и
фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и не страда от порока по чл.59,
ал.2, т.4 от АПК. В уведомителното писмо
са посочени конкретни обстоятелства, които са мотивирали издателят му да
приеме, че са налице недопустими за подпомагане площи. В тази част, както се посочи и по-горе,
обективираните в уведомителното писмо констатации са приети за безспорни
предвид изричното изявление на жалбоподателите.
Административният орган е изпълнил задълженията си по чл.26, чл.28, чл.34, чл.35 и чл.36 от АПК, като е предоставил възможност на наследодателя на жалбоподателите да участва в
отделните етапи на административното производство, включително за запознаване със допустимите за подпомагане
площи. Същият е надлежно уведомен за
констатираните при автоматичните проверки грешки относно площи от заявените
БЗС-та, излизащи извън площите, подходящи за
подпомагане, както и за резултата от автоматичната
проверка и е подписал протоколите за установените грешки.
Преценката за
законосъобразност на оспореното уведомително
писмо по
критерия по чл.146,
т.4 от АПК - съответствие с материалния закон, сочи на неоснователност на
оспорването. Анализът на събраните доказателствени средства обосновава изводи за правилно приложение на относимите
материалноноправни норми спрямо установените фактически обстоятелства. Това е така, защото: Общата оторизирана сума за
получаване е изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителни
административни проверки и проверки на място на данните в подаденото заявление
за подпомагане. Тези данни са сравнени с наличната информация, съдържаща се във
външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл.30 от ЗПЗП.
Разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗПЗП създава правомощие за Разплащателната
агенция да
намалява размера на плащането или да отказва плащане по
ал.3 съгласно критериите, установени в законодателството на Европейския съюз, а в чл.13 от Наредба № 6/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 „Плащания
за райони с природни или други специфични ограничения“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. също са посочени
хипотезите, при които Държавен фонд „***“ – Разплащателна агенция, може да
откаже изплащането на финансова помощ частично или изцяло.
В конкретния случай, в резултат на извършената административна проверка, проверката на място и кръстосаните проверки е установено, че разликата между декларираните
площи и установените на място надвишава 50 % по отношение заявените за
подпомагане по
мерки и схеми площи от действително
стопанисваните площи, и затова на основание чл. 9 от Делегиран регламент (ЕС) №
640/2014 год. от 11.03.2014 г. на Европейската комисия, за допълнение на
Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на
интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или
оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните
плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното
съответствие – според § 2 на чл.19 - ако разликата превишава 50 % за съответната група култури не се отпуска
помощ или подпомагане за площ. Освен
това на бенефициера се налага допълнителна санкция, равна на
размера на помощта или подпомагането, отговарящи на разликата между
декларираната площ и площта, установена в съответствие с чл.18. Допустимостта на подпомагането по СПП, по
аргумент от чл.43б,
ал.1 от ЗПЗП, е изцяло обусловено от това земеделския
стопанин да е допустим за подпомагане по СЕПП, каквото условие в случая наследодателят на
жалбоподателите не е изпълнил.
С оглед на изложеното, налице е хипотезата на чл.43, ал.3, т.4 от
ЗПЗП, поради което отказът за оторизиране на суми по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, по Схема за преразпределително плащане /СПП/,
по Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за
климата и околната среда /зелени директни плащания – ЗДП, и по Компенсаторни
плащания в планински райони /подмярка 13.1 /НР1/, е постановен в съответствие и при правилно
приложение на материалния закон.
По изложените съображения,
съдът приема, че оспорения административен акт е законосъобразен като
постановен в съответствие с материалния закон, поради което жалбата се явява
неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Предвид изхода от спора и съобразно направеното искане, както и на основание чл.143,
ал.4 от АПК, жалбоподателят следва да заплати на ответника
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лв. /двеста лева/.
Така мотивиран, Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.Д.Д. с ЕГН ********** и адрес: ***, И.М. Д. с ЕГН ********** и адрес: ***,
Н.М.Б. с ЕГН ********** и адрес: ***, и Н.М.Т. с ЕГН ********** и адрес: ***, в
качеството им на законни наследници на починалия на 10.11.2017 г. М. Р. Д.** против
Уведомително писмо изх. № 02-140-6500/288/06.11.2020 г. за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания,
базирани на площ за кампания 2015, издадено от зам.изпълнителния директор на ДФ
„***“, в частта, в която е наложена санкция за бъдещ период в общ размер на
9 211,46 /девет хиляди двеста и единадесет лева и четиридесет и шест
стотинки/, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Л.Д.Д. с ЕГН
********** и адрес: ***, И.М. Д.*** с ЕГН ********** и адрес: ***, Н.М.Б. с ЕГН **********
и адрес: ***, и Н.М.Т. с ЕГН ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Държавен фонд „***“ – гр. София,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лв. /двеста лева/.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/П/