|
Р Е Ш Е Н И Е № 517
/ 16.6.2022г. гр. Пазарджик В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V
състав, в открито заседание на двадесети май, две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Председател: Георги Видев при секретаря Радослава Цоневска, като разгледа докладваното от
съдия Георги Видев административно дело № 1131, по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното: |
Производството е
по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 27, ал. 3 и 7 от
Закона за подпомагане на земеделските производители, във връзка с чл. 166, ал. 2
от ДОПК и е образувано по жалба на И.А.М.,*** против Акт за установяване на
публично държавно вземане № 13/06/1/0/01075/3/01/04/01 от 13.09.2021 г.,
издаден от директора на Областна дирекция на Държавен Фонд “Земеделие“, с който
му е отказана изцяло одобрената финансова помощ по сключения Административен
договор между жалбоподателя и ДФ “Земеделие“, прекратен е договора и му и му е
определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер 24
447,50 лв., представляващо полученото първо плащане на 15.11.2019 г. по Договор
№ BG06RDNP001-6.001-0723-C01 от 21.10.2019 г.
С жалбата се
моли да бъде отменен обжалваният акт. Излагат се доводи за неговата
незаконосъобразност. Съображенията от жалбата се поддържат и в проведените
открити съдебни заседания и в представено писмено становище от процесуалните представители
на жалбоподателя. Жалбоподателят претендира присъждане на разноски.
Ответникът – директорът
на Областна дирекция – Пловдив на ДФ “Земеделие“ оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде потвърден обжалвания акт. Счита за правилни
констатациите залегнали в него. На свой ред претендира разноски, като възразява
за прекомерност на насрещната претенция.
Съдът, като
прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят е
имал сключен административен договор за финансово подпомагане № BG06RDNP001-6.001-0723-C01 от 21.10.2019 г. по подмярка 6.1. “Стартова помощ за
млади земеделски стопани от мярка 6 “Развитие на стопанства и предприятия“ по
ПРСР 2014-2020 г. С Решение за изплащане на финансова помощ от 19.12.2019 г. е
извършено първото плащане по договора в размер на 24 447,50 лв. По повод
подадено от жалбоподателя на 18.03.2021 г. искане за второ плащане е извършен
преглед (проверка) на административната преписка и подадените документи. При
проверката е констатирано нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 12 от договора, във
връзка с т. 5.19. от Раздел 1 от Условията за изпълнение, във връзка с т. 5.8.2
от Раздел 27 от Условията за кандидатстване. В тази връзка с писмо от
18.06.2021 г. ответникът е открил производство по издаване на акт за установяване
на публично държавно вземане, като е определил на жалбоподателя срок за
представяне на възражения. Такова е постъпило но не е уважено и е издаден
оспореният акт за установяване на публично държавно вземане.
Като фактическо
основание за издаване на акта е посочено обстоятелството, че жалбоподателят е
назначил втори ръководител на земеделското си стопанство – упълномощеното лице С.К..
Според ответника в предоставеното на К. пълномощно жалбоподателят (бенефициера)
му е предоставил значителни по обем представителни функции, включващи
извършването на действия от името и за сметка на бенефициера: “да организира
търговската и земеделската дейност на стопанството, да се разпорежда с
активите, да извършва финансови операции от и за сметка на земеделското
стопанство, като действа в качеството си на пълномощник на ползвателя“, да
използва неговия КЕП. Освен това ответникът е констатирал, че в определени
случаи С.К. е упражнил предоставените му с пълномощното права, а именно: Подписал
е допълнително споразумение за удължаване на договора за наем на стартовия за
стопанството поземлен имот с № 223111. Присъствал е на проверката (вместо
жалбоподателя) и е подписал Доклад за контрол от сертифициращата фирма, във
връзка с извършена инспекция на стопанството на 19.05.2021 г. На 23.02.2021 г.
и на 30.11.2020 г. пълномощникът с вноски на каса е захранил сметката на
жалбоподателя със суми равни на задълженията му по два договора за извършване
на механизирани услуги и за закупуване на посадъчен материал. Предвид тези
фактически констатации ответникът е приел, че жалбоподателят е нарушил
задължението си да не установява втори ръководител на земеделското стопанство,
като от правна страна е приел, че са нарушени чл. 6, ал. 1, т. 12 от
административния Договор № BG06RDNP001-6.001-0723-C01 от 21.10.2019
г., във връзка с т. 5.19. от Раздел 1 от Условията за изпълнение, във връзка с
т. 5.8, параграф 2 от Раздел 27 от Условията за кандидатстване.
Констатациите на
административния орган се установиха по безспорен начин по делото. Действително
жалбоподателят е упълномощил С.К. да го представлява в качеството му на
земеделски производител с множество съществени права, свързани с кандидатстване
и изпълнение на проекти пред ДФ “Земеделие“, пред други органи и учреждения, пред
физически и юридически лица, сключване на всякакви договори, свързани с дейността
му на земеделски производител, подписване на
всякакви документи от името на жалбоподателя, включително с електронен подпис.
При предоставяне с пълномощното на такъв широк кръг правомощия е безспорно, че
жалбоподателят е овластил (установил) втори ръководител на земеделското си
стопанство. Даденото в раздел 27.Допълнителна информация от Условията за
изпълнение определение на понятието „Втори ръководител на земеделско
стопанство“ изрично предвижда, че такова „е лице, различно от
бенефициента …, което организира търговската и земеделската дейност на
стопанството, разпорежда се с активите и/или извършва финансови операции от и
за сметка на земеделското стопанство … действа в качеството си на пълномощник
на бенефициента“. Тоест широката представителна власт, дадена от жалбоподателя
на пълномощника позволява на последния да извършва ръководство на земеделското
стопанство наред с жалбоподателя и по смисъла на даденото в Условията за
изпълнение определение безспорно го легитимира като „Втори ръководител на
земеделско стопанство“. В тази връзка е неоснователно възражението на
жалбоподателя, че е „санкциониран само заради теоретичната възможност“
упълномощеното лице да организира и ръководи стопанската дейност на
земеделското му стопанство. Дори и да се приеме, че реално не е извършвано
такова ръководство, (какъвто не е настоящият случай), то отново е налице
нарушение. Чл. 6, ал. 1, т. 12 от административния
Договор (и т. 5.19. от Раздел 1 от Условията за изпълнение) въвежда
задължението за бенефициента „до изтичане на пет години от сключването на
договора да не установява втори ръководител на земеделското стопанство.
Терминът „установяване“ несъмнено се свързва с понятията назначаване,
овластяване, въвеждане т.е. със самото предвиждане на възможността друго лице
да ръководи земеделското стопанство, а не с реализацията на тези правомощия.
Независимо от
това в настоящия случай са налице доказателства, че пълномощникът К. е упражнил
множество от пълномощията, за които е бил овластен. Той е извършвал захранване
на банковите сметки на земеделския производител и е извършвал и други стопански
операции от негово име (закупуване на посадъчен материал) и т.н. Пълномощникът
го е представлявал на 19.05.2021 г. при извършване на инспекция на стопанството
от сертифициращата фирма и е подписал изготвения доклад. Сключил е и
допълнително споразумение към договор за наем на поземлен имот (и то като е
договарял сам със себе си). Всички тези правни действия безспорно навеждат на
извода, че вторият ръководител на земеделското стопанство на
жалбоподателя не само е бил „установен“, а и в определени случаи реално е ръководил
същото вместо жалбоподателя. Тоест на още по-голямо основание следва да се
приеме, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да не установява втори
ръководител.
Неоснователни са
и останалите възражения на жалбоподателя.
Не е необходимо
процесният Акт за установяване на публично държавно вземане да бъде предхождан
от друг административен акт, от който да възниква публичното държавно вземане.
Разпоредбата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, която е едно от правните основания за
издаване на процесния акт, предвижда следното: „Дължимостта на подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент
или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките
и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по
ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане
по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“. В настоящия случай е
нарушено „друго задължение“ от страна на бенефициента, залегнало в
административния договор, а именно, задължението да не установява втори ръководител
на земеделското си стопанство, за което разпоредбите на чл. 27, ал. 1, т. 18 и
чл. 30, ал. 1, т. 7 от Наредба № 4 от 30.05.2018 г.
за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне
на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Закона
за подпомагане на земеделските производители предвиждат пълен или частичен
отказ от изплащането на финансовата помощ, както и нейното пълно или частично
оттегляне, както и изискване на нейното възстановяване. Следователно законът
предвижда нарушаването на задължението на бенефициента да се установява със
самия Акт за установяване на публично държавно вземане, а не с друг предхождащ
административен акт.
Несъстоятелен е
и доводът, че процесното пълномощно, като издадено през 2018 г. е неотносимо
към сключения през 2019 г. административен договор. Както е посочено по-горе
пълномощното предоставя широки права за ръководство на земеделското стопанство
и представителство пред ДФ “Земеделие“, включително „във връзка с подаване на
проектно предложение по подмярка 6.1 от ПРСР 2014-2020“. Действително
пълномощното е издадено преди сключването на административния договор но същото
не е оттеглено след сключването му, т.е. вторият ръководител на земеделското
стопанство на жалбоподателя е продължил да бъде такъв и след сключването на
договора, който изрично забранява наличието на такъв втори ръководител. Освен
това, (както е посочено по-горе) същият реално е упражнявал някои от пълномощията,
предвидени в пълномощното и то по време на действието на административния
договор.
Следователно, оспореният
Акт за установяване на публично държавно вземане е законосъобразен, като издаден
в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Освен това същият е
издаден от компетентен административен орган, при спазване на установената
форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, като е съобразен и с целта на закона. Затова актът е законосъобразен,
а жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото е основателно искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде в
минималния предвиден в закона размер от 100 лв.
Мотивиран така и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на И.А.М.,*** против Акт за
установяване на публично държавно вземане № 13/06/1/0/01075/3/01/04/01 от
13.09.2021 г., издаден от директора на Областна дирекция – Пловдив на Държавен
Фонд “Земеделие“, с който му е отказана изцяло одобрената финансова помощ по
сключения Административен договор между жалбоподателя и ДФ “Земеделие“,
прекратен е договора и му и му е определено подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане в размер 24 447,50 лв., представляващо полученото
първо плащане на 15.11.2019 г. по Договор № BG06RDNP001-6.001-0723-C01 от 21.10.2019 г.
Осъжда И.А.М.,***
да заплати на Областна дирекция – Пловдив на Държавен Фонд “Земеделие“ разноски
по делото в размер на 100 лв. (сто лева).
Решението може
да бъде обжалвано пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: /п/