Определение по дело №166/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

за са е произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.196-211 във вр. с чл.218з ГПК/отм./.

Делото е върнато от ВКС за ново разглеждане от друг състав на въззивната жалба, подадена от В. Т. Д. против Решение № 136/26.02.2008 г. по гр.дело № 486/2007 г. на С.районен съд.

В съдебно заседание за жалбоподателя пълномощникът поддържа жалбата.

Останалите страни - ответникът-въззиваем О. СЛУЖБА ”ЗЕМЕДЕЛИЕ” - Г., и контролиращите страни - Р. Д. по Г. – С. и Държавни горски стопанства С. и П., не изпращат представители и не дават становища по жалбата при новото и разглеждане.

Съдът установява следното:

С обжалваното решение С. районен съд отхвърля иска, предявен от В. Т. Д., да се признае за установено по реда на чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ, спрямо ОС”Земеделие”-С., ДЛ-С. и РУГ-С., че, като наследник на К. Д. Ш./Ш./, бивш жител на С., починал на 19.05.1961 г., има право на възстановяване на собствеността върху гора с площ от 24,747 ид.дка в ревир “Х.”, землище на С..

Решението следва да се отмени.

Ищецът-жалбоподател В. Т. Д. е наследник – внук, от дъщерята М. Д., на К. Д. Ш., починал на 19.05.1961 г., бивш жител на С..

За доказване правата на наследодателя си ищецът представя копие от “Списък на горовладелците, които притежават частни гори и други земи, обявени за Г. С., намиращи се в ревир “Х.”, М. землище, С.”. В него, под № 60.5. е записано името на К. Д. Ш., като притежател на 30 дка гора.

От заключението на вещото лице Б., дадено пред първоинстанционния съд на 10.12.2007 г., става ясно, че списъкът е изготвен през периода 20-23 ноември 1938 г. от служител в Горовладелска производителна кооперация “К. д.”-С.. Списъкът е на горовладелците от ревира “Н. Х.”, който е идентичен с ревир “Х.”. Също така, списъкът, заедно с други такива, е изготвен в изпълнение на специален бюлетин от 19.11.1938 г. на Отделение за Г. към МЗДИ-София. С писмо № 787/24.11.1938 г. М. ревирно лесничейство представя този и други подобни списъци в Ч. горска инспекция, където е заведен с вх. № 3910/25.11.1938 г., и впоследствие изпратен в Отделението за Г. на МЗДИ-София.

По делото се намира и стопанска карта на ревир “Х.” от 1936 г. и е видно, че с указ № 31/13.07.1936 г. е утвърден провизорен стопански план на този ревир /л.33-34 от делото на РС/.

Както е видно от намиращото се по делото на л.23/от делото на РС/ препис-извлечение от емлячния регистър, през 1949 г. К. Д. Ш., декларира, освен други имоти, и по т.4 – гора от 5,8 дка в м.”Х.”, М. землище.

Според заключението на вещото лице, изслушано на 23.04.2010 г. от въззивния съд при новото разглеждане на делото, ревир “Х.”, заедно с другите ревири в землището на С., попада под разпоредбите на §3 от Закона за изменение и допълнение на Закона за продаване некои държавни гори в Станимашка околия от 1923 г. Същият ревир”Х.”, идентичен с ревир “Н. Х.”, през периода 1938-1949 г., заедно с другите ревири в землището на С., е стопанисван и управляван от ГПК”К. д.”-С.. Приложените копия от списъци са част от тетрадката към фонд 8к, опис 4, арх.единица 585.

Към този фонд се отнася и представеното писмо изх. № 787/24.11.1938 г. на М. ревирно лесничейство и вх. на Горската инспекция-Чепеларе № 3970/25.11.1938 г. , на л.37 от делото на РС.

От писмо № 11-00-3/10.01.2008 г. от Д. “Централен държавен архив”-София, става ясно, че документът от архивен фонд № 8 К /МЗДИ-Д. на Г. и лова/, инвентарен опис № 4, арх.единица № 585, лист № 91 /това е заглавната страница на тетрадката, в която е списъкът на притежателите – л.5 от делото на РС/ е по повод изпратени сведения от Районната горска инспекция в Ч. за плащане лихвите и “петите” по отстъпените държавни гори в С. околия съгласно специалните закони от 1911, 1923, 1927 и 1931 г. за ревир “Н. Х.”, М. землище, С., през 1938 г.

При задължителност на указанията на ВКС по прилагането и тълкуването на закона и с оглед практиката на ВКС, формирана по чл.291 ГПК, по въпроса дали правото на собственост върху гори по ЗПНДГСО се придобива със снабдяването с нотариален акт по този закон, настоящият съд следва да се съобрази с разрешението, дадено от ВКС за подобни случаи, изразено например в Решения № 164/10.03.2010 г. по гр.дело № 3370/2008 г., и № 906/15.03.2010 г. по гр.дело № 3304/2008 г., двете на ІV г.о., а именно:

Съгласно чл.З ал.З от ЗВСГЗГФ правото на собственост върху Г. и земите от горския фонд на горовладелски и/или всестранни кооперации, които не са били заличени от регистрите, преобразувани след 9 септември 1944 г., се възстановява на бившите член-кооператори към датата на преобразуването им или на техните наследници в съсобственост като идеални части от ревира. Съгл.ал.3 на чл.13 ЗВСГЗГФ, правото на собственост се доказва с нотариални и крепостни актове, нотариално заверени писмени договори, вписани протоколи за делба, съдебни актове, а при липса на такива с емлячни и данъчни регистри, протоколи от комисиите по трудово-поземлената собственост, удостоверение за дялово участие в кооперации, стопански карти и списъците към тях и други писмени доказателства, допустими по ГПК.

Със Закона за продаване на некои държавни гори в С. околия /ЗПНДГСО - ДВ бр.61/1911 г./ е предвидена продажба на държавни гори на досегашните притежатели на яилаците с изплащане на стойността им в петгодишен срок от обнародването на закона. За продадените по този закон гори е предвидено снабдяването на притежателите от мировия съдия с нотариални актове след окончателното изплащане на продажната цена и въз основа на точното /инструментарно/ измерване и на издадено от съответния лесничей удостоверение за изплащане на цената. Следователно тези нотариални актове са констативни - те не създават, а само установяват съществуването на права, т.е. законът свързва възникването на право на собственост с момента на плащане на последната вноска /петинка/, което се удостоверява от съответния лесничей. Със Закона за задружно стопанисване на частните гори /ЗЗСЧГ - ДВ бр.25/05.11.1942г./ са уредени имуществените отношения на член-кооператорите, внесли в горовладелските кооперации собствени гори. Чл.10 ал.1 от този закон не допуска в тези кооперации физически лица да внасят гори, върху които те нямат право на собственост. Към 1942 г. /влизането в сила на ЗЗСЧГ/ срокът за изплащане на Г. по ЗПНДГСО е бил изтекъл. Съгласно чл.16 от ЗЗСЧГ трансформирането на внесените от собствениците член-кооператори реални дялове в идеални такива по силата на ЗЗСЧГ се извършва от комисия начело с местния лесничей, а той е и органът, установяващ изплащането на петинките. Решенията на тази комисия относно оценката и размера на дела са официални документи, които подлежат на обжалване пред съответния околийски съд /чл.19 от посочения закон/. Изложените съображения налагат извод, че книгите на горовладелската кооперация, в които се отразяват дяловете -дневници, списъци и други, са годни писмени доказателства, допустими по ГПК, по смисъла на чл.13 ал.З от ЗВСГЗГФ.

При това положение представеният по делото “Списък на горовладелците, които притежават частни гори и други земи, обявени за Г. С., намиращи се в ревир “Х.”, М. землище, С.”, представлява годно писмено доказателство по см. на ал.3 от чл.13 ЗВСГЗГФ.

Въпреки, че през 1949 г. наследодателят К. Д. Ш. декларира, че е собственик само на гора от 5,8 дка в м.”Х.” и не е декларирал собственост върху 30 дка гора в същия ревир, това обстоятебство не доказва, че към 1949 г. Ш.е изгубил правото си на собственост върху спорната гора. Това е така, защото, след като е придобито, както се установи Ч. списъка, правото не се губи, за каквото изгубване по делото няма доказателства, чието представяне е в тежест на ответника ОС”Земеделие”. С оглед на това и при липсата на данни да са осъществени предпоставките на пар.5 от Указ № 573/28.1.1949г. на ПВНС за отчуждаването на Г. поради недекларирането им /включване на съзнателно недекларираните в предвидения срок гори в държавния поземлен фонд със заповед на министъра на земеделието на основание мотивирано решение на съответния народен съвет, утвърдено от околийския народен съвет/, е без значение в случая и дали търсената гора е била декларирана през 1949г.

Всичко това води до извод, че събраните по делото доказателства установяват правото на наследниците на К. Ш. да им се възстанови собствеността върху гората по исковата молба и направеното увеличение на иска от 17.12.2007 г. Според заключението на вещото лице от 09.12.2007 г., дадено пред РС, т.1, притежаваната от Ш. площ към момента на национализацията е 30 ид.дка и 0,014577 ид.части от ревир “Х.”. При запазване на притежаваната ид.част, претендираната площ съответства на 30,678 идеални декара от общата площ на сега обособените ревири “Х.-А.” и “И.-Х.”. След приспадане на възстановените с решение № 8Ф391/16.11.2006 г. на ОС”ЗГ”-С. 5,931 ид.дка, следва за остатъка от 24,747 ид.дка да се уважи исковата претенция.

По изложените съображения Смолянски окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 136/26.02.2008 г. по гр.дело № 486/2007 г. на Смолянски районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо О. СЛУЖБА “ЗЕМЕДЕЛИЕ” – Г., че наследниците на К. Д. Ш./Ш./, починал, Акт за смърт № 10/19.05.1961 г. на Кметство С., имат право да им бъде възстановена собствеността върху 24,747 /двадесет и четири цяло седемстотин четиридесет и седем/ идеални декара гора в ревирите “Х.-А.” и “Х.-И.”, землище на С..

Решението е постановено при участието на Р. Д. по Г. – С., Държавни горски стопанства С. и П..

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.