Решение по дело №56/2020 на Окръжен съд - Шумен

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е           

 

 № 13/ гр. Шумен, 09. 04. 2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Шуменският окръжен съд,    наказателно отделение

На девети март през две хиляди и двадесета година

В публично съдебно заседание,  в следния състав:

 

                                                                    Председател: София Радославова

                                                               Членове : 1. Нели Батанова

                                                                                  2. Димчо Луков

Секретар:Станислава Стойчева

Прокурор: 

като разгледа докладваното от съдия София Радославова

ВНЧХД   № 56  по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда  № 20 / 17. 12. 19 г. постановена по НЧХД № 191 / 19 г. Великопреславския районен съд е признал подсъдимия Ф.Ф.И.  с ЕГН ********** за виновен в това, че на 17.03.2019 г. в с.Бяла река, общ.Върбица, обл.Шуменска, причинил на С.С.С.  с ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота, поради което и на основание  чл.130, ал.1 от НК, във вр. с чл.78а ал.1 от НК  го освободил  от наказателна отговорност и  му  наложил  административно  наказание  “ГЛОБА”  в  размер  на    1 000.00 /хиляда/ лева.

Осъдил подс. Ф.Ф.И. с ЕГН ********** да заплати на С.С.С.  с ЕГН ********** сумата от 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева, като уважена част от предявения граждански иск, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от престъплението по чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане считано от 17.03.2019г.

Отхвърлил гражданският иск предявен от С.С.С.  с ЕГН ********** за неимуществени вреди срещу Ф.Ф.И. с ЕГН ********** в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК,  осъдил подс. Ф.Ф.И. с ЕГН **********  да заплати сумата от 1381.82 лева /хиляда триста осемдесет и един лева и 82 ст./ на С.С.С.  с ЕГН **********, представляваща направените от нея деловодни разноски и разноски за адвокатско възнаграждение.

Осъдил Ф.Ф.И. с ЕГН ********** да заплати  държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 60.00 лв.

          Срещу така постановената присъда на Великопреславския районен съд  в предвидения в закона срок и форма е подадена  въззивна жалба от адв.С.Т. от ШАК – защитник на подсъдимия Ф.И.. Излагат се доводи, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и при неспазване на съществени процесуални правила. Излагат се доводи, че подсъдимият не е извършил престъплението, за което е обвинен; както и че отношенията между страните по делото са влошени - налице е висящ бракоразводен процес и искове за родителски права по отношение на малолетните им деца. Излага се и довод, че датата на деянието е на 16 03.2019 г., според показанията на свид.С. С., а не както е посочено в тъжбата на 17.03.2019 г., както и че фактическата обстановка е останала неизяснена. Прави се искане присъдата да бъде отменена изцяло и вместо нея да се постанови нова, с която подсъдимият да бъде оправдан, като бъде отхвърлен и приетия за съвместно разглеждане граждански иск.

Прави се алтернативно искане присъдата да бъде изменена в гражданско-осъдителната й част, като бъде намален размера на обезщетението.

         В съдебно заседание подсъдимият редовно призован не се явява. За него се явява упълномощения му защитник адв.Сн.Т. от ШАК. Защитника поддържа депозираната жалба и доразвива доводите, изложени в същата.

         Процесуалния представител на частния тъжител  адв.Г.Ц. *** изразява становище, че жалбата е неоснователна. Намира, че постановената присъда е правилна, обективна и законосъобразна, съобразена със доказателствата по делото и моли да бъде потвърдена

Въззивната инстанция при проверка на присъдата, обсъди изложените доводи и като провери същата изцяло съгласно изискванията на чл. 313 - 314 от НПК установи наличие на обстоятелства по  чл. 338 във вр. с чл. 334 т. 6 от НПК.

Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка:

На 17.03.2019 г. преди обяд пострадалата С.С., заедно със св.С. С. отишла до дома, където живеел подсъдимия Ф.И., неин съпруг в с.Бяла река, общ.Върбица, обл.Шумен. Двамата съпрузи били във фактическа раздяла и общите им деца живеели при подсъдимия и неговата съжителка М. К.. Отношенията между съпрузите били изострени, както по повод контактите на майката с децата, така и по време на съвместното им съжителство по повод упражнено физическо насилие от съпруга. С.С. помолила св.С. да я придружи, за да види децата си. След като пристигнали до дома на подсъдимия, последният поканил С. да влезе в къщата, за да види децата.  Пострадалата отказала и заявила, че иска да види децата си отвън пред дома, дори не поискала да влезе в двора. Децата, заедно със св.К., която живеела във фактическо съжителство с подсъдимия били в двора. След като отказала да влезе в двора С. с много бърз ход, почти бяг се отдалечила от мястото, защото усетила агресия в поведението на съпруга си. През това време подсъдимия взел сопа от вътрешната страна на оградата до портата, настигнал я и започнал да й нанася удари в областта на кръста и крака. К. направила опит да спре агресията, като дърпала подсъдимия. Побоят бил прекратен защото пострадалата успяла да избяга в неизвестна посока. Свидетелят С., който до това време наблюдавал безучастно тръгнал да търси С., но не успял да я открие. Позвънил на мобилния й телефон, но тя не отговорила. След това С. се обадил на негова братовчедка, която го прибрала от мястото. След около 40 минути С. се обадила на С., като му казала че се намира в гр.Върбица и, че трябва да намери кола и да я закара до болницата в гр.Шумен. С. намерил автомобил и заедно с пострадалата пристигнали в СО при МБАЛ-Шумен, където в 16.55 ч. С. били прегледана от лекар и й  били направени рентгенографии. След като не били установени фрактури, пострадала била освободена в 20.00 ч. На 19.03.2019 г. последната била освидетелствана от съдебен лекар при МБАЛ-Търговище.   

Изложената фактическа обстановка съдът приел за установена въз основа на:  показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели –С. С., Ш. С., М. Е., Б. Р., част от показанията на М. К., заключението на съдебно-медицинската експертиза, приета от съда, както и от приложените по делото и приети от съда писмени доказателства съдебномедицинско удостоверение №72/19.03.2019 г., изготвено от д-р В. Г. - съдебен лекар, н-к ОСМ при „МБАЛ Търговище“ АД; Лист за преглед на пациент в КДБ/СО №6589/17.03.2019 г.;Писмо №323р-4784/07.05.2019 г. от РУ В.Преслав, писмо с УРИ 323р-4784/07.05.2019 г. от ОД МВР-Шумен; както и от приобщените в хода на делото: постъпило писмо с Вх.№3101/28.08.2019 г. от МБАЛ-Шумен с приложени копия от страници от журнал на Спешно отделение при МБАЛ-Шумен, лист за преглед на пациент в КДБ/СО, диск с направено рентгеново изследване и резултат от образно изследване от дата 17.03.2019 г. на С.С.; постъпило писмо от ЦСМП- Шумен с Вх.№ 2993/20.08.2019 г.; справки от деловодната програма САС на ВПРС за водени, висящи и/или прекратени граждански производства по реда на чл.49 от СК между страните за периода 2018-2019 г., а именно за гр.д. № 739/2018 г. и гр.д. № 608/2019 г., съответно етапа на който се намират производствата и справка за съдимост на подсъдимия Ф.И..

Предвид гореизложеното първоинстанционния съд е приел, че от обективна и субективна страна подс. Ф.Ф.И. е осъществил деяние по   чл.130, ал.1 от НК - причиняване на лека телесна повреда на С.С.С., изразяваща се  във временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

По отношение доводите на защитата:

От адв.Т.- защитник на подсъдимия се излага довод, че липсва осъществено престъпно деяние, изразено в нанасяне на лека телесна повреда на тъжителката С.С.. Според защитата с настоящото производство тъжителката цели да дискредитира подсъдимия във връзка с водения между тях бракоразводен процес по чл.49 от СК, в който са предявени и искове за родителски права по отношение на двете им малолетни деца. Така изложените доводи са неоснователни по следните съображения:

В хода на съдебното следствие са събрани категорични гласни и писмени доказателства, че на тъжителката са причинени травматични увреждания. Свид.С. С. е дал подробни свидетелски показания, от които се установява, че е бил свидетел очевидец на извършеното деяние от страна на подс. Ф.И.. Свид.С. посочва следното: „С. каза, че не иска да влиза вътре, че иска отвън да си види децата. …Не  искаше да си види децата, защото не иска да влиза вътре. От там тя взе да бяга, усети, че той ще я бие. Ф. взе един кол, бяга зад нея, тя падна и той започна да я бие…Неговата жена започна да дърпа мъжа си да не я удря….Ф. нанасяше удари на С., но не мога да кажа точно колко пъти я удари… “. Показанията на свид.С. се подкрепят от заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза. Видно от същото на пострадалата са причинени следните травматични увреждания: едно петнисто охлузване по задната повърхност на левия лакът; едно петнисто кръвонасядане  в лявата поясна област; едно масивно кръвонасядане по лявото бедро и една разкъсноконтузна рана по лява подбедрица.  В резултат на получените травматични увреждания на частната тъжителка е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според приетото заключение всички установени травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети, по механизма на удар, натиск и триене /за охлузванията/. Установените травматични увреждания според вещото лице може да бъдат получени по начин, описан в тъжбата, а морфологичните особености на уврежданията към датата на освидетелстването позволяват същите да са получени в посоченото от нея време. Изготвеното заключение на съдебно-медицинската експертиза се подкрепя от изисканите медицински документи от МБАЛ – Шумен, както и от изготвеното и приобщено медицинско удостоверение, издадено от д-р В.Горанов – съдебен лекар при МБАЛ- Търговище.  От анализа на събраните по делото доказателства се обуславя безспорния извод, че подсъдимия Ф.Ф.И. е причинил телесна повреда на пострадалата С.С., квалифицирана по чл.130, ал.1 от НК.

Без основание следва да се остави и довода, че частната тъжителка цели да дискредитира подсъдимия във връзка с водения между тях бракоразводен процес по чл.49 от СК, в който са предявени и искове за родителски права по отношение на двете им малолетни деца. Видно от приложените по делото разпечатки от деловодната система, гр.д.№739/2018 г. по описа на ВПРС с правно основание чл.49 от СК е образувано по искова молба, подадена от подсъдимия Ф.И., като ответник е С.С.С..  С определение №547/28.11.2018 г. производството е прекратено, поради оттегляне на иска от ищеца. По искова молба от 07.08.2019 г., подадена от Ф.Ф.И. е образувано гр.д.№608/2019 г. по описа на ВПРС с правно основание чл.49, ал.1 от СК. По делото ответник е С.С.С., която на 19.09.2019 г. е предявила насрещен иск спрямо ищеца по делото.

Деянието, предмет на настоящото производство е извършено на дата 17.03.2019 г., а частната тъжба е подадена на 02.07.2019 г.  Тъжбата е подадена, след като е било прекратено гр.д.№ 739/2018 г., но преди да е образувано гр.д.№608/2019 г.  От приложените писмени доказателства се установява, че пръв след деянието и след образуването на настоящото наказателно производство,  с искова молба по чл.49, ал.1 от СК е сезирал съда подсъдимият на 07.08.2019 г.  От приложените материали се установява, че частната тъжителка е депозирала отговор на исковата молба и е предявила насрещен иск, но същото е сторено с по-късна дата -  от 19.09.2019 г.  Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че довода на защитата, че частната тъжба е подадена с цел дискредитиране на подсъдимия по делото по чл.49 от СК е неоснователен и следва да се остави без уважение. 

От защитата се излага довод, че свид.С. С. е предварително „ангажиран“ от частната тъжителка да вмени, че подсъдимият е извършил престъплението спрямо нея. Така изложен довод е неоснователен. Свид.С. е в близки отношения с частната тъжителка и подсъдимия, тъй като е бил кръстник на сватбата им. Показанията му се подкрепят от събраните по делото гласни и писмени доказателства, поради което първоинстанционния съд им е дал кредит на доверие. Показанията му не са кредитирани единствено относно посочената от него дата на деянието – 16.03.2019 г. В тази част показанията му не се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства- медицинските документи, изискани от МБАЛ- Шумен. В показанията си свид.С. посочва че на същия ден, след деянието, пострадалата е избягала, след като е била бита от подсъдимия Ф.И., като по-късно същия ден, той я е намерил в гр.Върбица и е съдействал да бъде закарана до МБАЛ- Шумен, където е била прегледана и са проведени медицински изследвания. В показанията си той посочва, че около 5,30-6,00 вечерта на същия ден е напуснал спешното отделение на болницата и се е прибрал с автомобила на момчето, което ги е закарало до там.  Видно от приложените медицински документи тъжителката Ст.С. е била прегледана на 17.03.2019 г., поради което правилно първоинстанционния съд е приел, че по отношение на посочената дата 16.03.2019 г., като дата на деянието, показанията на свидетеля не следва да се кредитират. В останалата им част,  съпоставени с целия доказателствен материал по делото, същите са обективни, последователни и непротиворечиви и следва да се кредитират изцяло. В показанията си свид.С. не е свидетелствал относно факти, свързани с отношенията на подсъдимия и неговите деца и как изпълнява родителските си задължения. По изложените съображения съдът намира, че следва да се остави без уважение довода, че посочения свидетел е „ангажиран“ от частния тъжител, за да дискредитира подсъдимия и неговата фигура на баща.

По отношение на показанията на свид.С. от защитата се излага довод, че в същите се описва неадекватно поведение на частната тъжителка след деянието, както и кога и как същата е потърсила медицинска помощ. Съдът намира, че показанията на посочения свидетел в частта им кога и как тъжителката е потърсила медицинска помощ са последователни и  се подкрепят от писмените доказателства, и по конкретно медицинските документи от прегледа й в МБАЛ – Шумен. След деянието, пострадалото лице е побягнало, защото не е искало да бъде подлагано на други агресивни действия от страна на  подсъдимия. В ситуация на стрес е напълно житейски обяснимо пострадалата да се опита да потърси медицинска помощ в най-близкото населено място, което  е сторила придвижвайки се до гр.Върбица. Очевидно влошаването на здравословното състояние на лицето е обусловило да се потърси такава помощ по-късно същия ден и в по-голямо болнично заведение – в МБАЛ-Шумен. Частната тъжителка е регистрирана в 16:55 ч. като пациент в Спешно отделение на МБАЛ- Шумен с диагноза: травма на ляв крак. За изясняване на здравословното състояние на пострадалото лице е назначена  рентгенография на ляво бедро. По делото са събрани доказателства, че пострадалата не е ползвал личен транспорт, както и че придружаващия я свид.С. също не е ползвал такъв. За придвижването им между различните населени места са ангажирали трети лица, което обяснява и  забавянето на пристигането им в гр.Шумен, като следва да се отчете и разстоянието между тези населени места, което при пътуване също е свързано с определен период от време. По изложените съображения довода, че е налице неадекватност в поведението на частния тъжител след деянието, следва да се остави без уважение.

Като неоснователен следва да се остави и следващия довод, че тъжителката може сама да се е причинила травматичните  увреждания или да е станала жертва на друго насилие преди да отиде в болницата в гр.Шумен. Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза установените травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети, по механизма на удар, натиск и триене /за охлузванията/. В съдебно заседание вещото лице е дало подробни отговори на зададените му въпроси, като е разяснило, че охлузванията, констатирани по тялото на пострадалото лице са разположени в различни анатомични оси и области   на тялото и не могат да се получат при еднократно падане. От събраните по делото доказателства се установява, че пострадалата е паднала само веднъж, след което подсъдимият е започнал да й нанася удари с кол по тялото. Липсват доказателства след инцидента същата да е падала отново, както и да е била обект на други агресивни спрямо нея действия.

 Без уважение следва да се остави и довода, че тъжителката С. е целяла да предизвика подсъдимия, като е крещяла и го е заплашвала с думите „че ще му покаже какво може“. От събраните по делото доказателства се установява, че частната тъжителка се е обадила предварително на подсъдимия, че иска да види децата си, помолила е свид.С. да я придружи да не е сама, тъй като се е страхувала от агресивни действия по отношения на нея. Получения отказ на молбата й да види децата си отвън пред къщата  и поставянето на условие това да стане като влезе в двора на къщата, е породило отрицателна реакция от нейна страна и същата се е отказала от поисканата от нея среща. Свид.С. посочва, че след това тя е започнала да бяга, защото „усети, че нещо ще стане“.  Показания, че тъжителката е започнала да крещи са дадени от свид.М. Д. К., която заявила следното: „ С. каза: “Ти ако искаш и им кажеш да излизат, те ще излязат“. Той й отговори, че насила няма да изпрати децата и че те не искат да я видят и да си отиват. После С. започна да крещи отзад и Ф. излезе към вратата, започна да тича. Тя започна да крещи, че не са дошли да се карат….“. Дадените от свид.К. показания, макар и пречупени през призмата на защитата на подсъдимия сочат, че тъжителката е започнала да крещи едва когато е получила отказ от подсъдимия да види децата си отвън пред къщата. От изложеното може да се обуслови извода, че тъжителката е посетила дома, където се намират децата й, със желанието да ги види, а не с цел да провокира подсъдимия. Липсват доказателства, които да подкрепят показанията на свид.К., че тъжителката се е заканвала, че ако подсъдимия не изкара децата „ще стане лошо“ и че тя „ще му покаже“, поради което в тази им част тези показания не следва да се кредитират.   Не следва да се кредитират показанията на свид.К. и в частта им, в която посочва че инцидента е станал на 16.03.2019 г. Следва да се посочи, че свид.Селимов е разпитан в съдебно заседание на 07.08.2019 г., докато  свид.К. е разпитвана в следващо по делото съдебно заседание на 19.11.2019 г., в което е направено искане на защитата за допускането й. Към момента на депозиране на показанията й свид.К. е съжителствала на семейни начала с подсъдимия. Предвид това обстоятелство правилно първоинстанционния съд при анализа на показанията й е приел, че следва да ги кредитира частично, като е изложил и доводи, в коя част не ги кредитира и поради какви съображения. Тези доводи изцяло се споделят от настоящата съдебна инстанция, поради което не следва да се преповтарят.  

От защитата се излага довод, че датата на деянието, посочена в тъжбата не отговаря на събраните доказателства по делото, тъй като свид.С. и свид.К. посочват като дата 16.03.2019 г.  По отношение на показанията на тези свидетели в частта им относно посочената от тях дата – 16.03.2019 г., съдът е изложил по-горе съображения защо не следва да се кредитират, поради което счита, че не е необходимо да ги преповтаря. Съдът намира, че не е допуснато съществено нарушение  в тъжбата по отношение на посочената дата на деянието, а именно 17.03.2019 г.  По безспорен начин от медицинските документи се установява, че на тази дата пострадалото лице е потърсило медицинска помощ. От показанията на свид.С.С. се установява, че тази помощ е потърсена в същия ден, когато са причинени травматичните увреждания. По изложените съображения съдът намира, че следва да остави довода на защитата за допуснато съществено процесуално нарушение като неоснователен.  

По отношение на годността на свидетелските показания на свид.Ш. С., М. Е. /полицейски инспектор/ и Б. Р. са изложени аргументи в мотивите към присъдата, които изцяло се споделят от настоящата инстанция, поради което същите не следва да се преповтарят. Свид.Ш.С. е майка на частната тъжителка и е била пряк свидетел на  агресивните прояви на подсъдимия спрямо дъщеря й. В показанията си преразказва това, което пострадалата е споделила с нея относно случилото се. Съдът намира, че преценени през призмата на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, показанията на св.С. правилно са кредитирани от първоинстанционния съд.

По отношение на показанията на свид.Е.- полицейски инспектор в РУ - гр.Омуртаг, съдът намира, че същите са обективни, последователни и непротиворечиви със събраните по делото доказателства. Изложения довод, че за съдебното заседание пред първоинстанционния съд този свидетел е бил транспортиран от процесуалния представител на частния тъжител,  по същество е опит на защитника на подсъдимия да свидетелства по отношение на факти, които не са в предмета на доказване по делото. По изложените съображения  довода следва да се остави без уважение.

По отношение на показанията на свид.Б. Р. първоинстанционният съд е приел, че потвърждават показанията на свид.Ш.С. и свид.Е. за наличие на влошени отношения между  частната тъжителка и подсъдимия, като е изложил аргументи за това. В показанията си пред съда свид.Б.Реджеб сочи, че е решил да се прибере, когато е видял пострадалата на улицата, като заявява следното:  „и си викам “тези  имат проблем, аз поне да не съм там“.

Като е обсъдил събраните по делото доказателства, първоинстанционния съд правилно е преценил всяко едно от тях, а и в тяхната съвкупност. Поради това настоящата инстанция приема за обосновани и законосъобразни изводите на районния съд, както по отношение установената фактическа обстановка, така и по отношение квалификацията на деянието.

Правилно ВПРС е отчел наличието на материално правните предпоставки на чл.78а, ал.1 от НК, като подсъдимият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание  “Глоба” в размер на 1000,00 лв. Наложеното от първоинстанционният съд административно наказание “Глоба” в посочения размер  ШОС приема за справедливо.

Подсъдимият е осъден да заплати на тъжителя и сумата от 1500, 00 лв., представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди. Присъдения размер на обезщетението е справедлив, съобразен с причинените  травматични увреждания на пострадалата, с претърпените от нея болки и страдания, както и с обстоятелството, че не са налични данни за евентуални възникнали усложнения в резултат на претърпяната травма. 

Предвид гореизложеното, въззивната инстанция приема, че присъдата на ВПРС е правилна и законосъобразна и като такава ще следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда  № 20 / 17.12.2019 г. постановена по НЧХД № 191 / 2019 г. по описа на Великопреславския районен съд.

          Решението е окончателно.

На основание чл.340 ал.2 от НПК на страните да се изпрати писмено съобщение, че решението е изготвено.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                               

         2.