Р Е Ш Е Н И Е
№ 404/18.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
- МОНТАНА, ІІІ СЪСТАВ, в
публичното заседание на девети юли , през две хиляди и осемнадесета година в състав :
Председател : БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря Д*** Д*** , и с участието на прокурор Галя
Александрова ,като разгледа докладваното от съдия БОЙЧЕВА, административно дело№ 265/2018г.
по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е по чл.194,ал.2,т.1 от ЗМВР ,във връзка с чл.197,ал.1,т.1 , чл.198,ал.1 и чл.204,т.3 от ЗМВР, във
връзка с чл.211 от ЗМВР във връзка с чл.145 и сл. от АПК .
Образувано е по подадена жалба от В.М.В. –мл.автоконтрольор -І степен
в група „Организация на движението ,пътен контрол и превантивна дейност“ на
сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Монтана против Заповед№301з-1141/23.04.2018г.
на директора на ОД на МВР-Монтана ,с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно
наказание“Мъмрене“ за срок от 1 месец,на основание чл.194,ал.2,т.1 от ЗМВР-за „ неизпълнение на разпоредбите на този закон и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и
разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и
главния секретар на МВР и на преките ръководители“. В жалбата си твърди,че заповедта е постановена
в нарушение на административно-производствените правила,противоречие с материално-правни
разпоредби и несъответствие с целта на закона ,поради което иска нейната отмяна.В
съдебно заседание , не се явява ,но от
процесуалния му представител адв.Г. е постъпило писмено становище,
вх.№1362/04.07.2018г./л.52/, в което излага доводи по същество на спора ,за
отмяна на оспорената заповед.
Ответната страна- директор на ОД на МВР-Монтана ,чрез
юрк.Димитрова моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като
неоснователна и да потвърди заповедта като правилна и законосъобразна .Прилага
и писмена защита/л.55/.
Окръжна прокуратура –Монтана,чрез прокурор Галя Александрова намира жалбата за
основателна.Представя и писмено заключение/л.59/.
Административният съд, след
проверка на оспорения административен акт
, предвид твърденията на страните
и приложените доказателства,
приема следното:
Жалбата срещу заповедта на директора на ОД на
МВР-Монтана е подадена от легитимирано лице,в предвидения в
чл.149,ал.1 АПК четиринадесет дневен срок за обжалване/заповедта е връчена на
26.04.2018г.,а жалбата срещу нея е депозирана пред съда ,чрез административния
орган на 10.05.2018г./,поради което е допустима за разглеждане,а по същността
си се явява и основателна по изложените по-долу съображения.
От фактическа страна по делото е установено,че жалбоподателят
В.М.В. ,в качеството си на мл.автоконтрольор- І степен в група „Организация на
движението ,пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към
отдел „Охранителна полиция“при ОД на МВР-Монтана, на 09.12.2017 година за времето от 16.00 часа до 17.00
часа, заедно със
служителя , младши инспектор А***
Д*** –младши
автоконтрольор, са извършвали
контрол на пътното движение на КПП-Лом. При спиране на някой от автомобилите
единият от служителите е извършвал проверката, а другия се е намирал в
служебния автомобил, като независимо от това, че са били в постоянен визуален
контакт, не са се подсигурявали в достатъчна степен, за да може веднага да
реагират при възникнала необходимост. С
действията си В.М.В. е нарушил чл.62, ал.1 от Инструкция№ 8121з-749 от 20.10.2014 година за реда и
организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение - проверка на водач и МПС се
извършва задължително при неработещ двигател най-малко от двама полицейски
служители при следните тактически действия:1.Проверяващият
полицейски служител подхожда към превозното средство отзад и отстрани с
необходимото внимание, като застава отстрани на МПС, зад водача извън обсега на
отварящите се врати;2.Проверяващият визуално се ориентира за броя на лицата в
автомобила и превозвания товар ".И двамата служители твърдят, че по време
на проверките не са имали конфликт, нито с водачите, нито с пътниците, както и
че са били в постоянен визуален контакт един с друг. Докато единия е спирал МПС-в конкретния случай
жалбоподателя, другия е
извършвал проверки през РСОД. Установено е, че по време на работа служителите В.
и Д*** са изпълнили в по-голям обем разпоредените задачи по контрол на пътното
движение и са констатирали множество нарушения, за което са съставили
съответните АУАН и фиш.Със заповед№301з-1141/23.04.018г. на директора на ОД на МВР-Монтана
,на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание „Мъмрене“ за срок от 1месец. ,като е прието ,че с действията си , В.М.В. е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194,
ал. 2, т. 1 от ЗМВР
„неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на
заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи,
заместник-министрите и главния секретар
на МВР и на преките ръководители". Предвид факта, че
отклонението от изискванията е незначително, а от допуснатите пропуски в
служебната дейност не са настъпили вредни последици, нарушението е квалифицирано като маловажно, за което се предвижда налагане
на дисциплинарното наказание „мъмрене" за срок от един до три
месеца.Доказателства за горецитираното нарушение са събрани от Дирекция
„Вътрешна сигурност" при преглед на видео-файлове съдържащи информация от
АИС „Видеозаснемане на пътен контрол" и са
изпратени на
ОД на МВР-Монтана с писмо ,с peг. №7855р-145/08.01.2018
година.Проведено е и
изслушване на служителя,обективирано в Протокол №УРИ301р-8059
от 20.04.2018 година.Заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание се обжалва от жалбоподателя и е предмет на настоящето съдебно производство.
Така установената фактическа обстановка
е безспорно установена по делото и не се оспорва от страните.От тази фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи.
Предмет на обжалване в настоящето
производство е Заповед№301з-1141/23.04.2018г. на директора на ОД на МВР-Монтана
,с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание“Мъмрене“ за срок
от 1 месец,на основание чл.194,ал.2,т.1 от ЗМВР-за „ неизпълнение на разпоредбите на този закон и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и
разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и
главния секретар на МВР и на преките ръководители“ и нейната законосъобразност.
По своя характер оспорената заповед
представлява индивидуален административен акт, по смисъла на чл.21,ал.1 АПК,тъй
като с нея се засягат права и законни интереси на жалбоподателя. Заповедта е издадена
от Директора на ОД на МВР-Монтана ,в съответствие с разпоредбата на
чл.204,т.3 от ЗМВР,който е ръководител на структура по чл.37 от ЗМВР и в този
смисъл се явява компетентен орган да издава заповеди за налагане на
дисциплинарни наказания по чл.197,ал.1,т.1-3 от ЗМВР. В този смисъл , Директорът
на ОД на МВР-Монтана се явява компетентен орган да издаде процесната заповед за
налагане на дисциплинарно наказание по чл.197,ал.1,т.1 от ЗМВР.Приложено е по
делото и удостоверение №301р-13230/21.08.2015г./л.45/,че И*** П*** А*** е временно
назначен на длъжност - директор на ОД на МВР-Монтана, на основание заповед на
министъра на вътрешните работи №8121К-2470/28.07.2015г.,считано от 04.08.2015г.,която
длъжност заема и към момента.Заповедта е мотивирана с посочване на правни и фактически основания за налагане на
дисциплинарното наказание,а именно: на основание чл.194,ал.2,т.1 от ЗМВР ,във
връзка с чл.197,ал.1,т.1 , чл.198,ал.1 и чл.204,т.3 от ЗМВР ,но досежно
фактическите такива е цитирана общата норма на чл.62,ал.1 от Инструкция
№8121з-749/20.10.2014г.на МВР ,без уточнение в какво точно се изразява „неподсигуряването на служителите“.
Видовете
дисциплинарни нарушения и наказания и начинът за налагането им са уредени в
глава осма“Дисциплинарна отговорност“-чл.194-215а от ЗМВР.Съгласно чл.215а от ЗМВР Организацията
на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на
дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието
на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР се уреждат с инструкция на
министъра на вътрешните работи.Приложена е към делото Инструкция ,рег.№8121з-749/20.10.2014г.
за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното
движение./л.46/.
Заповедта е
връчена на държавния служител лично срещу подпис ,с отбелязване на датата на
връчване-26.04.2018г.,при спазване разпоредбата на чл.210,ал.2 от ЗМВР. Спазен е и срокът по чл.195,ал.1 от ЗМВР,в който
наказващия орган може да наложи наказание в точно определен срок ,който е два
месеца от откриване на нарушението, но не по-късно от 1 година от неговото
извършване. Трябва да се отбележи ,че фактът ,че не е образувано дисциплинарно
производство с нарочна заповед от дисциплинарно-наказващия орган ,а е
разпоредена само проверка не може да се счете за процесуално нарушение
,доколкото се касае за маловажно нарушение ,не и за тежко дисциплинарно
нарушение ,където това е задължително.В случая ,разпоредена е проверка ,на
основание писмо ,рег.№7855р-145/08.01.2018г.на дирекция „Вътрешна сигурност“към
МВР /л.14/, ,изискани са обяснения от замесените в случая лица/наименовани сведения
на л.15,16/,проверката е приключила с предложение за налагане на дисциплинарно
наказание на виновните лица,последвано от издаване на заповед за налагане на
дисциплинарно наказание.Съгласно
разпоредбата на чл.206,ал.1 от ЗМВР Дисциплинарно
наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да
изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато
по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.Смисълът
на посочената разпоредба е да се даде възможност на служителя да се защити пред
административния орган като даде обяснения относно всички вменени му
дисциплинарни нарушения, за които наказващият орган има правомощието да му
наложи дисциплинарно наказание. Дадена е възможност на служителя да даде
писмени обяснения,обективирани в Протокол,рег.№301р-8059/20.04.2018г./л.6/. Обясненията са дадени от служителя на 20.04.2018г. , изготвена е и кадрова справка на служителя на
23.04.2018г./л.9/ и докладна записка на 09.03.2018г. ,съдържаща предложение служителя
да бъде дисциплинарно наказан/л.10/.Като цяло няма съществени нарушения на
процесуалните правила при издаване на заповедта.
По разбиране на съда,наложеното наказание обаче
противоречи на материалния закон и на целта на закона.Твърди се в заповедта ,че
с поведението си жалбоподателя е нарушил чл.62,ал.1 от Инструкция ,рег.№8121з-749/20.10.2014г.
за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното
движение./л.46/.Посочената норма изисква проверката
на водач и ППС да се извършва
задължително при неработещ двигател и най-малко от двама полицейски служители
при следните тактически действия:1.Проверяващият полицейски
служител подхожда към превозното средство отзад и отстрани с необходимото
внимание, като застава отстрани на МПС, зад водача извън обсега на отварящите
се врати;2.Проверяващият визуално се ориентира за броя на лицата в автомобила и
превозвания товар ".Видно от сведение на л.16 ,проверяващ в случая е бил
жалбоподателя и от така разписания текст е видно ,че същият е изпълнявал своите
задължения,тоест ако някой не е бил на мястото си по време на проверките ,то
това е колегата му А*** Д*** ,който вместо да е до проверяващия с оглед
изпълнение на изискването проверката да се извършва минимум от двама служители
,се е намирал в служебния автомобил. Никъде в заповедта не се посочва в какво
точно се изразява нарушението на жалбоподателя ,който е извършвал проверките ,спирал
е автомобилите ,легитимирал се е ,като
цитираната норма е посочена бланкетно ,без да е посочено с кое точно действие
жалбоподателя при проверките на КПП-Лом е нарушил тази норма-какво е извършил и
какво не е извършил ,което се явява в разрез с Инструкцията ,като в самата
заповед е упоменато ,че нарушението е маловажно и от него няма последици.При
това положение , дисциплинарно-наказващия орган е следвало да опише в кои точно
действия се състои нарушението ,за да
може съдът да извърши преценка
доколко неговото поведение е в унисон или в разрез с цитираната норма. На фаза
административно производство са изискани сведения от участващите в деянието
лица-жалбоподателя и А*** П*** Д*** ,като от техните обяснения също не става
ясно в какво точно се състои нарушението.Липсата на детайлизиране в какво точно
се изразява нарушението има отношение и към формата на акта и неговата
необоснованост ,макар и съдържащ в себе си формално правни и фактически
основания.След като двамата служители са поддържали визуален контакт един с
друг при проверките на КПП-Лом ,и единият е спирал автомобилите и е извършвал
проверките ,а другият е бил в служебния автомобил и е извършвал проверките през
РСОД, ,неправилно и незаконосъобразно е да се наложи дисциплинарно наказание на
служителя извършващ проверките ,т.к. същият е бил на мястото си и е изпълнявал
вменените му служебни задължения съгласно Инструкцията.Не става ясно и какво е
имал предвид органа под израза “не са се
подсигурявали в достатъчна степен“,като преглеждането на видеофайловете от
дисциплинарно- наказващия орган само по себе си ,както и „неподсигуряването“ не
е основание за налагане на дисциплинарно наказание,при което като е наложил на
жалбоподателя такова ,органът е нарушил материалния закон и целта на закона .При
това положение заповедта ,като незаконосъобразна ,следва да се отмени поради постановяването й в нарушение на материалния
закон и целта на закона.
В предвид гореизложеното Съдът намира,че
заповедта ,макар и издадена от компетентен орган ,при спазване на установената
форма на акта и административнопроизводствените правила , е постановена в
нарушение на материалния закон и целта на закона и като такава следва да бъде
отменена на основание чл.146,т.4 и т.5 от АПК. Жалбата като основателна следва
да бъде уважена.Водим от гореизложените мотиви, административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на В.М.В.
–мл.автоконтрольор -І степен в група „Организация на движението ,пътен контрол
и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна
полиция“ при ОД на МВР-Монтана, Заповед№301з-1141/23.04.2018г.
на директора на ОД на МВР-Монтана ,с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание“Мъмрене“ за
срок от 1 месец,на основание чл.194,ал.2,т.1 от ЗМВР-за „ неизпълнение на разпоредбите на този закон и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и
разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и
главния секретар на МВР и на преките ръководители“,КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: