Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3172 26.07.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII
състав, в публично заседание на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 14239 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 203 от ЗВ, вр. с чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести
септември” № 250, представлявано от *** ***, чрез пълномощника си ***Н., е
предявил против В.Л.П., ЕГН **********о*** и Е.Л.В. – К., ЕГН ********** ***,
искове за осъждане на ответниците да заплатят по 1231,46 лв. главница
представляваща неплатено задължение за консумирана питейна и отведена канална
вода за периода от 03,01,2005 г. до 20,08,2018 г. и обезщетение за забава в
размер от по 550,53 лева за периода
06,01,2008 г. – 31,07,2018 г., за обект находящ се в гр. ***, ул. ***№ **, ап. , ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 30.08.2018 г.- датата на подаване на ИМ до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че за периода от
03,01,2005 г. до 20,08,2018 г. ответниците в качеството им на наследници на Т.А.В., имали задължения към ищеца за предоставени
услуги по доставка и отвеждане на канална вода за ползван от него обект, като
за потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно
описани в исковата молба. При забава в плащанията абонатът следвало да дължи и
законна лихва, в която връзка също били издадени фактури. Измерването на
изразходената вода от абоната се извършвало с монтиран водомер с № ***, а
отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни
общи условия. Претендират се и разноските в настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците, чрез особения
си представител адвокат са депозирали писмен отговор, с който оспорва иска.
Прави възражение за изтекла погасителна давност.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като
прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
Като писмени доказателства по делото са приети
договор за продажба на недвижим имот от
10,03,1998 г., от който се установява, че Т.А.В. е собственик на процесния имот.
Видно от удостоверение за наследници от 08,10,2018 г.
Т.А.В. е починала на 23,09,2002 г., като за свои наследници е оставила
ответниците по настоящото дело.
По делото са представени справка за задълженията на
абоната, както и преписи от издадените фактури за отделните доставки, копия от
карнети за отчитане на абоната.
Приета е и
съдебно- счетоводна експертиза, която е извършила проверка в счетоводството на
ищеца и е установила, че размерът на задълженията на ответниците за процесния
период за главница и лихва напълно съответствала по размер на претендираните с
исковата молба суми. Фактурите били надлежно осчетоводени в счетоводството на
ищцовото дружество, което било редовно водено. Сумите
отразени във фактурите са правилно изчислени , съгласно действащите цени.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК
оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги
на потребителите срещу заплащане за територията на гр. ***. Съгласно чл.11,
ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
(ЗРВКУ), В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите
за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен
ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. Според
ал.8, в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния В и К оператор
заявление, в което да предложат различни условия. Предложените от потребителите
и приети от В и К операторите различни условия се отразяват в допълнителни
писмени споразумения.
Съгласно чл. 3, ал.1, т.2 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Според чл.8, ал.1 от същата наредба, получаването на услугите В и К се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или
от съответен регулаторен орган, създаден със закон или в изпълнение на
концесионен договор. С общите условия за получаване на услугата В и К, наричани
за краткост "общи условия", се определят:1. правата и задълженията на
оператора и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води;3. отговорността
при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване
и прекратяване на водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води; 5.
редът за осигуряване на достъп до водомерите, включително в жилищата на
потребителите, както и за прекратяване на водоподаването на отделните
водоснабдявани имоти.
Съгласно чл. 2, ал.1, т.2 от Общи условия (ОУ) за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД-гр. П., потребители на В и К услуги са юридически
или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост. Според чл. 31. (1) от ОУ, В и К операторът издава ежемесечни фактури, освен
при изрична договореност за различен период на фактуриране, а съгласно, ал.2,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К
услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране, поради и което
неоснователни се явяват възраженията на ответника, че не е получавал фактури за
начислените суми. Ищцовото дружество не е задължено да изпраща фактури на
потребителите, като изискуемостта настъпва от датата на фактуриране.
За да възникне задължението за заплащане на ВиК
услуги, за който и да е субект, то той на първо място трябва да има качеството
на “потребител” на тези услуги. Видно от приетите по делото писмени приети
договор за продажба на недвижим имот от
10,03,1998 г., Т.А.В. е собственик на процесния имот. От приложеното по делото
удостоверение за наследници от 08,10,2018 г. Т.А.В. е починала на 03,09,2002 г.
,ако е оставила за свои наследници две дъщери В.П. и Е.В.- К.. Съгласно чл. 5,
ал. 1 ЗН децата на починалия наследяват по равни част. Следователно ответниците
има качеството на потребители на водоснабдителни и канализационни услуги по
смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. „б” от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги, като всеки един ответни дължи по
½ от общия дълг на своя наследодател.
Ответниците са навели възражението, че не дължат
претендираната сума, тъй като е изтекла погасителна давност. Така направеното
от ответниците възражение съдът го намира за частично основателно. Съдът счита, че
задължението на потребителите за ползвана предоставяна от “ВиК” услуга по
доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода на водоснабден обект, е
трайно, периодично задължение, за плащане на потребеното количество вода, а
според него и същото количество отведена канална вода, уговорено между
доставчика и абоната – потребител, въз основа на реална месечна консумация -
налице са повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с
посочен в ОУ падеж, като не е необходимо задълженията да са еднакви по размер,
поради което намира приложение разпоредбата на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Обстоятелството, че отчитането на потребеното количество вода е различно през
определените периоди само по себе си не прави всяко задължение отделно и
самостоятелно и извън общото поето задължение за ежемесечно заплащане (в срок
от 30 дни след издаване на фактурата) на конкретна сума /в този смисъл Определение № 452 от 1.07.2011 г. на ВКС по
т. д. № 1085/2010 г., II т. о., ТК/. Поради което, съгласно чл. 111 б.
„в” от ЗЗД, същите като главници и лихви се погасяват с кратката тригодишна
давност, а не с общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Следователно, от
датата на подаване на исковата молба -30,08,2018 г. /което води до прекъсване на давността по
смисъла на чл. 116, б. „б” ЗЗД/ ответниците дължат на ищеца всички плащания в
рамките на 3 – годишния срок назад, т.е. от 30.08.2015 г. до 30.08.2018 г.
/както главници, така и лихви/.
Всички останали дължими
суми преди 30.08.2015 г. до 03.01.2005 г. се явяват погасени по давност.
Предвид което, исковете за
главницата се явява частично основателни за размера от общо 767,31 лв. или по
383,65 лв. за всеки един ответник, изчислен от вещото лице по допуснатата ССЕ,
което настоящият съдебен състав кредитира изцяло, като обективно и пълно, за периода от 30.08,.2015 г. до 30.08.2018 г.
/претендирания от ищеца/ и следва да се уважи за тази сума, ведно със законните
последици, а за разликата до пълния претендиран размер от по 1231,46 лв. за
всеки ответник следва да се отхвърли
като погасен поради давност.
По отношение на
претенцията за лихва за забава в размер от по 550,53 лв. за всеки от двата
ответници за периода от 06,01,2008 г. до 31.07.2018 г., съобразно по горните
мотиви с изтичането на тригодишната давност по отношение на лихвата, същата
остава да се дължи за непогасения по давност период от 30.08.2015 г. до
31.07.2018 г., тъй като потребителите
следва да заплащат консумираната от тях вода в 30- дневен срок от датата на
фактурирането им. Ето защо, установителният иск за мораторна лихва се явява частично
основателен за размера от по 41,53 лв. за всеки един от двамата ответници.,
изчислен от вещото лице К. по допуснатата ССЕ, за посочения по-горе периода и
следва да се уважи за тази сума, като за разликата до пълния претендиран размер
от по 550,53 лв. следва да се отхвърли като погасен поради давност.
По
отношение на разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска. Искът на ищеца са уважени частично. Предвид това и разпоредбите
на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят направените от
него съдебни разноски в хода на производството съразмерно с уважената част от
иска, а именно в размер на 138,26 лв.
Ответниците не са направили и не претендират
разноски.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА В.Л.П.,
ЕГН **********о***, да заплати на
Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от *** *****сумата
от 383,65 лв. - главница, представляваща сбор от неплатени задължения за
консумирана питейна и отведена канална вода за периода 30.08.2015 г. –
30.08.2018 г. за обект, находящ се в град ***, ул. ***№ **, ап. *, като за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 1231,46 лв. – отхвърля
предявения иск като погасен по давност, сумата от 41,53 лв. - лихва за периода
30.08.2015 г. - 31,07,2018 г., като за разликата над уважения до пълния
предявен размер от 550,53 лева – отхвърля предявения иск като погасен по
давност, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 30.08.2018 г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Е.Л.В.
– К., ЕГН ********** ***, да заплати
на Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от ********сумата
от 383,65 лв. - главница, представляваща сбор от неплатени задължения за
консумирана питейна и отведена канална вода за периода 30.08.2015 г. –
30.08.2018 г. за обект, находящ се в град *, ул. ***№ **, ап. *, като за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 1231,46 лв. – отхвърля
предявения иск като погасен по давност, сумата от 41,53 лв. - лихва за периода
30.08.2015 г. - 31,07,2018 г., като за разликата над уважения до пълния
предявен размер от 550,53 лева – отхвърля предявения иск като погасен по
давност, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 30.08.2018 г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В.Л.П.,
ЕГН **********о*** и Е.Л.В. – К., ЕГН ********** ***, да заплатят на Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250,
представлявано от *** ******, направените по делото разноски в размер на 138,26 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Николай Стоянов
Вярно с оригинала: Ц.В.