Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 20. 01. 2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на тринадесети
януари през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 5777
по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова
молба от „Ф.И.” ****** против Г.В.М. ***.
В молбата се твърди, че на 31. 03. 2014 год. между „***” *** и *** е бил
сключен *** номер ***, по силата на който *** е получил кредит в размер на 1 403, 19 лв.,
от които 1 249 лв. са били предоставени с цел финансиране покупката на
стоки, а 59, 95 лв. са били предоставени за заплащане на застрахователна премия
по сключени договори за застраховка. Твърди се, че кредитополучателят се е
задължил да върне предоставения му кредит, ведно с дължимите лихви и такси, на
6 месечни погасителни вноски съгласно срока, уговорен в договора. Твърди се, че
*** не е изпълнил задълженията си по договора и е преустановил плащанията, като
падежът на първата неплатена вноска е настъпил на 20. 06. 2014 год. Твърди се,
че крайният срок за изпълнение на договора е настъпил на 19. 09. 2014 год., с
което целият неизплатен остатък от главното задължение /главницата/ е станал
изискуем, ведно със законната лихва за забава. Твърди се, че на 10. 01. 2017
год. между „***” *** и ищцовото дружество е бил сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания. Твърди се, че ищецът е изпратил писмено уведомление до
*** за извършената цесия, което е било получено лично от *** на 26. 05. 2018
год. Твърди се, че поради липсата на доброволно изпълнение новият кредитор е
подал заявление по чл. 410 от ГПК и е било образувано ч. гр. дело № *** год. по
описа на Плевенския районен съд. Твърди се, че съдът е издал заповед за
изпълнение, но тя е била връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, което обуславя и правния интерес от предявяването на настоящия иск. В заключение ищецът моли съда да признае за установено вземането му към ***
за следните суми:
-сумата от 872, 63
лв., представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от 02. 05. 2019
год. до окончателното изплащане на сумата, и
-сумата от 261, 34
лв., представляваща лихва за забава за периода от 23. 04. 2016 год. до 05. 04.
2019 год. Претендира
се присъждане на направените деловодни
разноски.
***
Г.В.М. *** не е взел становище по исковата молба.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на ищеца,
намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № *** год. по описа на Плевенския
районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен
акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в
установения двуседмичен срок, респ. заповедта е връчена при условията на чл. 47
ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира
правата си, предявявайки претенцията по чл.
422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен. Налице са
предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, а именно:
-въпреки че на *** са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание същият не
е депозирал писмен отговор на исковата молба в определения от закона
едномесечен преклузивен срок, нито се е явил в проведеното публично съдебно
заседание.
-искът е вероятно основателен с оглед приложените по
делото писмени доказателства и заключението на назначената съдебно- счетоводна
експертиза.
С
оглед на гореизложеното съдът приема, че положителният установителен иск по чл.
422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен
изцяло, като следва да бъде признато за установено по отношение на *** Г.В.М.,
че същият дължи на „Ф.И.” ****** сумата от общо 1 133, 97 лв., включваща
главница и мораторна лихва, ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение /02. 05. 2019 год./ до окончателното
изплащане на вземането.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК *** следва да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество направените деловодни разноски в заповедното
производство в размер на 77, 37 лв., както и направените деловодни разноски в
исковото производство в размер на 375, 00 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на *** Г.В.М. ***, ЕГН
**********, че същият дължи на ищеца „Ф.И.” ***, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от ***, сумата от 872, 63 лв., представляваща главница, и сумата от 261, 34 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 23. 04. 2016 год. до 05. 04. 2019 год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 02. 05. 2019 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Г.В.М. ***, ЕГН **********, да заплати на „Ф.И.”
***, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, ***, представлявано
от ***, сумата от 77, 37 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в заповедното производство, и сумата от 375, 00 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: