Р Е Ш Е Н И Е    № 412

30.03.2020г.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

    Сливенският районен съд,  гражданско отделение, трети състав   в публично съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и  двадесета  година  в  състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа докладваното от  районния съдия гр. дело № 5396 2019г. на СлРС, за да се произнесе,  съобрази следното:

 

Предявени са в условията на кумулативно обективно съединяване  положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК – правно основание чл.422 ГПК.

Ищецът твърди, че на 21.07.2017 г. между „Вива кредит" ООД и ответника  бил сключен договор за заем № 5371733, по силата на който дружеството  предоставило заем в размер на 1000 лв., а заемателят се  задължил да върне сумата, ведно с договорна лихва в размер на 153,62 лв., на 18 равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 64,09 лв. всяка, като падежа на първата погасителна вноска била на 04.08.2017г., а на последната вноска на 30.03.2018г. Така, страните договорили общ размер на плащанията 1153,62 лв.

Сочи, че с подписването на договора ответникът удостоверил, че получил изцяло заемната сума, като предаването и получаването на сумата било и удостоверено с подписване на разходен касов ордер № 72/21.07.2017г.

На основание сключения договора за заем и Тарифа на заемодателя, относима към договора, при забава на плащането на погасителна вноска на четвъртия и осемнадесетия ден забава заемателят дължал заплащане на 10 лв., а на единадесетия и двадесет и петия ден забава дължал заплащане на 15 лв., като максималният размер на начислените разходи не можел да превишава 75 лв. за заемни суми в размер на 300 лв., 125 лв. за заемни суми в размер на 400 лв. и 175 лв. за заемни суми от 500 лв. до 1 500 лв. Сумите се начислявали за да покрият направените разходи от страна на заемодателя за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщения за събирането на просрочените вземания. Така на длъжника била начислена такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 175 лв. Също така, страните договорили, че при забава на плащането на която и да е погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 57 календарни дни, на петдесет и осмия ден забава заемателят дължал плащане на еднократна сума в размер на 70 лева, представляваща направените разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице /служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането/. На това основание на длъжника била начислена такса разходи за дейност на служител в размер на 70 лв.

Сочи, още, че заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно - поръчител физическо лице, което да представи на заемателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на определени  изисквания. Тъй като ответникът не представил нито едно от договорените обезпечения, била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 391,50 лева.,  разсрочена на 18 равни вноски, всяка в размер на 21,75 лв. дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем.

Твърди, че подписвайки договора заемателят  заявил, че избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за одобрение на паричния заем, предоставяна от кредитора. За извършената допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължал такса в размер на 391,50 лв., която страните постигнали съгласие да бъде разсрочена на 18 равни вноски, всяка в размер на 21,75 лева, включени в размера на всяка погасителната вноска. Така погасителната вноска, която следвало да заплати заемателя била в размер на 107,59 лева, включваща вноската по кредита, вноската по неустойката и вноска по таксата за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит.

Сочи се още, че страните постигнали съгласие, че при забава за плащане на някоя от погасителните вноски, уговорени в договора, заемателят дължал законна лихва за забава за всеки ден забава. На длъжника била начислена лихва за забава за периода от 02.05.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общия размер на начислената лихва е 69,10 лв., който бил съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.

Въпреки отправените покани за доброволно изпълнение и разсрочване на задължението му длъжникът не заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството. Сумата платена до момента била в размер на 608 лв., с която били погасени: такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит 108,75 лв.; такса разходи за събиране на просрочени вземания 70,00 лв.; неустойка 108,80 лв.; договорна лихва: 69,83 лв. и главница: 250,62лв.

Задължението по договора било прехвърлено на ищеца съобразно подписано на  02.05.2018г. Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013г., сключен между заемодателя и ищеца. Цедента упълномощил ищеца, от негово име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответникът било изпратено писмо за станалата продажба на вземания от 04.05.2018 г, чрез Български пощи, което било върнато в цялост с отбелязване върху обратната разписка, че пратката небила потърсена от адресата. Било изпратено на 30.09.2019 г. повторно писмо до длъжника, чрез куриер, отново върнато в цялост.

Към исковата молба ищецът сочи, че прилага копие от уведомлението за извършената цесия, ведно с покана за добрволно изпълнение, което да се връчи на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея.

Твърди, че депозирал заявление по чл.410 ГПК в съда и било образувано ч.гр.д. № 1686/2019г. на СлРС, по което била издадена заповед за изпълнение за исковите суми. Заповедта била връчена на длъжника по чл.47, ал.5 ГПК, поради което на ищеца било указано да предяви установителен иск.

Иска се от съда да признае за установено , че ответника дължи на ищеца следните суми: 749,38 лв., главница по договор за паричен заем № 5371733/21.07.2017г; 83,79 лв.,  договорна лихва за период от 13.10.2017г. до 30.03.2018г.; 282,75 лв., такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода от 13.10.2017 г. до 30.03.2018 г.; 105,00 лв., такса разходи за събиране на просрочени вземания; 70,00 лв., такса разходи за дейност на служител; 282,70 лв. за периода от 13.10.2017 г. до 30.03.2018 г. , представляващи неустойка по договора за кредит; 69,10 лв., представляваща лихва за забава от 02.05.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК отговор от ответника не е  постъпил.

      В с.з. ищцовото търговско дружество не се представлява от представител по  закон или пълномощие, но с писмено становище от пълномощник се поддържат претенциите и се иска постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.

          Ответникът редовно призован не се явява и не се представлява. В дадения едномесечен срок не е депозирал  отговор, не е представил  доказателства и не е поискал делото да се разглежда в негово отсъствие.

          Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение. На ответника, съгл. чл. 239 ГПК са указани последиците от не представяне на отговор и неявяване в с.з. с Разпореждане № 17811/01.11.2019г., връчено, ведно със съобщението. Освен това исковата претенция е вероятно основателна, с оглед изложените твърдения и представените с исковата молба и приети по делото писмени доказателства.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в общ размер на 576,60 лв., от които 107,85 лв.  сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 1686/2019г. на СлРС и 468,75 лв. в исковото, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

          Решението се основава  на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

 

          Водим от гореизложеното, съдът

 

Р        Е        Ш       И   :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415,ал.1 вр.чл.124, ал.1 ГПК в отношенията между страните, че  В.П.П., ЕГН: ********** *** ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания” АД, ЕИК: *********  със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев,   следните суми: 749,38 лв. /седемстотин четиридесете и девет лева и 0,38 ст./, главница по договор за паричен заем № 5371733/21.07.2017г., ведно със законната Лихва върху главницата, считано от 01.04.2019г. до окончателното изплащане; 83,79 лв. /осемдесет и три лева и 0,79 ст./,  договорна лихва за периода от 13.10.2017г. до 30.03.2018г.; 282,75 лв. /двеста осемдесет и два лева и 0,75 ст./, такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода от 13.10.2017 г. до 30.03.2018 г.; 105,00 лв. /сто и пет лева/, такса разходи за събиране на просрочени вземания; 70,00 лв. /седемдесет лева/, такса разходи за дейност на служител; 282,70 лв. /двеста осемдесет и два лева и 0,70 ст./ неустойка по договора за кредит за периода от 13.10.2017 г. до 30.03.2018г.; 69,10 лв. /шестдесет и девет лева и 0,10 ст./, обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода 02.05.2018г. до 01.04.2019г. датата на подаване на заявлението в съда.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК В.П.П., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания” АД, ЕИК: *********  със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев,   сума в размер на 576,60 лв. /петстотин седемдесет и шест лева и 0,70 ст./, деловодни разноски.

 

Настоящото решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕПИС от неприсъственото решение да се връчи на страните.

 

УКАЗВА на страната, срещу която решението е постановено В.П.П., ЕГН: **********, че може да поиска от СлОС неговата отмяна в едномесечен срок от връчването на преписа при условията на чл.240 ГПК.

 

 

 

                РАЙОНЕН СЪДИЯ: