Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 32
гр. Ботевград, 05.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА
при
участието на секретаря Християна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Ненова
гр. дело № 707 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба, от „Т. Б.“ ЕАД, срещу К.М.М. са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК за следните суми: 187,39 лв. – месечни абонаментни
такси за периода от 10.03.2016г. до 14.06.2016 г., дължими по Договор за
мобилни услуги № * от 05.11.2015 г.; Договор за мобилни услуги № * от
22.12.2015 г. и Договор за мобилни услуги № * от 08.02.2016 г.; 270,94 лв. – стойност на потребени услуги за
периода от 10.03.2016 г. до 14.05.2016 г., дължими по Договор за мобилни услуги
№ * от 05.11.2015 г. и Договор за мобилни услуги № * от 08.02.2016 г.; 318,60
лв. – изискуеми лизингови вноски по
Договор за лизинг от 07.12.2015 г. и по Договор за лизинг от 08.02.2016 г., за
периода от м. 03.2016 г. до м. 01.2018 г.
По същество искането към съда е да признае за
установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца горните суми,
предмет на Заповед № 6153/12.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
ч. гр. д. № 2090/2018 г. по описа на РС – Ботевград, ведно със законната лихва
от 08.11.2018 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника договори за
мобилни услуги, допълнителни споразумения и договори за лизинг, подробно
индивидуализирани в исковата молба. В срока на действие на тези договори, за
периода от м. април 2016 г. до м. август 2016 г., на името на ответника били
издадени 8 бр. фактури, също посочени в исковата молба, включващи задължения на
абоната по всичките договори. Поради неплащане на задълженията в 15-дневен срок
от издаване на фактурите договорите били предсрочно прекратени.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в
законоустановения срок не е депозирал отговор.
В откритото съдебно заседание ищецът взема становище
по същество в предварително депозирана молба, като поддържа доводите и
исканията си. Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
Видно от Договор за мобилни услуги от 05.11.2015 г., ответникът
по делото е се е съгласила да получава мобилни услуги за срок от 24 месеца при
стандартен месечен абонамент от 49,99 лв. Неразделна част от договора е
приложената ценова листа и общите условия, които са изрично приети от ответника
чрез подписване на декларация – съгласие.
На 07.12.2015 г. между страните по делото е подписано
Допълнително споразумение за мобилен номер +359*********, при стандартен месечен
абонамент от 29,99 лв. В Допълнителното споразумение е посочено, че
потребителят получава устройство “Samsung” Galaxy Grand Neo Plus Dual White. За същото устройство е подписан Договор за лизинг от
07.12.2015 г. В договора за лизинг е инкорпориран погасителен план, съгласно който
следва да се изплати лизинговата цена от 243,57 лв. Задължението за заплащане
на лизинговата цена е обезпечено със Запис на заповед от 07.12.2015 г.
Неразделна част от договора за лизинг са представените Общи условия (л. 19).
На 22.12.2015 г. страните са сключили нов договор за
мобилни услуги, при стандартен месечен абонамент от 19,99 лв., абонаментен план
„Интернет 6500“ за мобилен апарат “Tablet Alcatel Pix13 7 Black”.
На 08.02.2016 г. страните са подписали Договор за
мобилни услуги за 24 месеца, при месечен абонамент от 39,99 лв. за друг мобилен
номер, който съгласно Заявление за пренасяне на номера в мрежата на „Теленор“ е
прехвърлен към ищцовото дружество като мобилен оператор. На същата дата е
сключен и Договор за лизинг, съгласно който ответникът получава мобилно
устройство “Lenovo” A1000 Dual срещу лизингова
цена от 128,57 лв., която следва да се изплати на 23 месечни вноски, съгласно инкорпориран
в договора погасителен план. Като обезпечение на задължението за изплащане на
лизинговата цена ответникът е подписал Запис на заповед от 08.02.2016 г.
По така сключените договори са издадени 8 бр. фактури:
№ **********/10.04.2016 г. за отчетен период от 10.03.2016 г. до 09.04.2016 г.
на стойност 61,19 лв.; № **********/15.04.2016 г. за отчетен период от 15.03.2016г.
до 14.04.2016 г. на стойност 21,05 лв.; № **********/10.05.2016 г. за отчетен
период от 10.04.2016 г. до 09.05.2016 г. на стойност 391,76 лв.; № **********/15.05.2016
г. за отчетен период от 15.04.2016 г. до 14.05.2016 г. на стойност 41,94 лв.; №
**********/10.06.2016 г. за отчетен период от 10.05.2016г. до 09.06.2016 г. на
стойност 452,33 лв.; № **********/15.06.2016 г. за отчетен период от 15.05.2016
г. до 14.06.2016 г. на стойност 62,52 лв.; № **********/10.08.2016 г. за
отчетен период от 10.07.2016 г. до 09.08.2016 г. на стойност 1352,71 лв.; №
**********/15.08.2016 г. за отчетен период от 15.07.2016 г. до 14.08.2016 г. на
стойност 814,12 лв.
Съгласно заключението на ССчЕ, неоспорено от страните,
в периода от м.04.2016 г. до м.08.2016 г., счетоводството на ищеца е водено редовно
и надлежно, процесните фактури са осчетоводени и включени в дневниците за
продажби, неплатеното задължение за месечни абонаментни такси за периода от
10.03.2016 г. до 14.06.2016 г. възлиза на 187,39 лв. Вещото лице е посочило, че
неплатеното задължение за потребени мобилни услуги за периода от 10.03.2016г.
до 14.05.2016 г. възлиза на 270,94 лв. Договорите са отнесени в просрочие като
предсрочно изискуеми на 30.06.2016 г. Общият размер на дължимите лизингови
вноски по двата процесни договора за лизинг възлиза на 318,60 лв., като в т. ч.
влизат и предсрочно изискуемите лизингови вноски.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва
да проведе пълно и главно доказване на следните факти: 1.) наличие на договорно правоотношение с ответника; 2.)
изпълнение по договора от страна на ищцовото дружество; 3.) размер на претендираните
вземания; 4.) настъпила изискуемост на претендираните вземания.
Доколкото неплащането на претендираните задължения е
отрицателен факт, доказателствената тежест в процеса се размества и не ищецът е
длъжен да доказва факта на неплащане, а ответникът следва да докаже,
реципрочния факт, че е извършил всички дължими плащания (ако направи такова
оспорване).
Между страните по делото са възникнали валидни
материални правоотношения по силата на сключените три договора за мобилни
услуги и два договора за лизинг, които правоотношения са съществували
включително и за процесните периоди, за които на абоната са начислени суми за
плащане.
Ищцовото дружество в изпълнение на своите договорни
задължения е доставяло уговорените мобилни услуги, за което са издадени и
съответните фактури, надлежно осчетоводени от мобилния оператор. На гърба на
същите подробно е описано как са формирани дължимите суми по пера – посочени са
съответните услуги и начинът, по който се таксуват, съгласно съответния
абонаментен план. По отношение на лизинговите вещи – мобилни устройства, същите
са предоставени на ответника в деня на подписване на договорите, което е
удостоверено в самите договори чрез полагане на подписа на ответника.
Претендираните вземания са с настъпила изискуемост,
съгласно чл. 27 от публично известните Общи условия на мобилния оператор,
приложими за процесния период, както и предвид посочения падеж във всяка от издадените
фактури (всяка от фактурите е платима в 15 – дневен срок от издаването й, като
неполучаването й не освобождава потребителя от задължение за плащане).
Конкретно по отношение на лизинговите вноски по двата договора за лизинг,
същите са падежирали към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК,
видно от инкорпорираните в договорите погасителни планове.
Предявените искове са доказани и по размер от
заключението на ССчЕ, което съдът приема като обосновано, обективно и
компетентно изготвено.
В контекста на служебната проверка за наличие на
неравноправни клаузи, следва да се отбележи, че претендираните суми за
абонаментни такси и потребени услуги са за период, предхождащ датата на
счетоводното отнасяне на договорите като предсрочно изискуеми (30.06.2016г.). Следователно
предявените искове касаят реално потребени услуги, не нарушават принципите на
добросъвестност в търговските правоотношения, не ощетяват потребителя, респ. не
водят до неоснователно обогатяване на мобилния оператор. По отношение на
лизинговите вноски, тяхната дължимост е обоснована от факта, че сборът им
представлява лизинговата цена за реално получената от потребителя лизингова
вещ.
По
разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното
производство в размер на 385 лв., от които 25 лв. – държавна такса и 360 лв. –
адвокатско възнаграждение, както разноски в исковото производство в размер на 605
лв., от които 25 лв. – държавна такса, 360 лв. – адвокатско възнаграждение и
220 лв. – депозит за експертиза.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с
чл. 415 ГПК, че К.М.М. с ЕГН: **********,***, дължи на „Т. Б.“ ЕАД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., район „М.“, ж.к. „М.-*“, Бизнес
Парк С., сграда *, сумата от общо 776,93
лв. (седемстотин седемдесет и шест лева и деветдесет и три стотинки),
включваща: сумата от 187,39 лв. (сто осемдесет и седем лева и тридесет и девет
стотинки), представляваща месечни абонаментни такси за периода от 10.03.2016г.
до 14.06.2016 г., дължими по Договор за мобилни услуги № * от 05.11.2015 г.;
Договор за мобилни услуги № * от 22.12.2015 г. и Договор за мобилни услуги № *
от 08.02.2016 г.; сумата от 270,94 лв. (двеста
и седемдесет лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща стойност на потребени
услуги за периода от 10.03.2016 г. до 14.05.2016 г., дължими по Договор за
мобилни услуги № * от 05.11.2015 г. и Договор за мобилни услуги № * от
08.02.2016 г.; сумата от 318,60 лв. (триста и осемнадесет лева и шестдесет
стотинки), представляваща изискуеми лизингови вноски по Договор за лизинг от
07.12.2015 г. и по Договор за лизинг от 08.02.2016 г., за периода от м. 03.2016
г. до м. 01.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 08.11.2018 г. до окончателното изплащане,
за които суми е издадена Заповед № 6153/12.11.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 2090/2018 г. по описа на РС – Ботевград.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К.М.М. с ЕГН: **********,***
да заплати на „Т. Б.“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., район „М.“, ж.к. „М.-*“, Бизнес Парк С., сграда *, сумата в размер на 385 лв. (триста осемдесет и пет лева), представляваща разноски в заповедното
производство, от които 25 лв. – държавна такса и 360 лв. – адвокатско
възнаграждение, както сумата от 605 лв.
(шестстотин и пет лева), представляваща разноски в исковото производство,
от които 25 лв. – държавна такса, 360 лв. – адвокатско възнаграждение и 220 лв.
– депозит за експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от датата на връчване на преписи на страните.
Преписи
от решението да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :