№ 650
гр. София, 04.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Татяна Костадинова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело №
20231100902075 по описа за 2023 година
Предявен е частичен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.
3 ЗЗД.
Ищецът „С.“ ЕООД твърди, че на 15.09.2022 г. в качеството си на купувач
сключил с ответника „С.Т.“ ЕООД като продавач договор за продажба
на движими вещи (желязо, тръби, шина, лопати, кирки, резервни части за
мотокари), за което ответникът издал проформа фактури № № 168/2022 г.,
172/2022 г. и 180/2022 г. В изпълнение на договора ищецът заплатил на
продавача цена в общ размер от 349 476 лв., а ответникът издал фактури № №
140/2022 г., 141/2022 г. и 142/2022 г., но въпреки това не извършил доставка
на фактурираните стоки в уговорения срок. Ето защо на 26.09.2023
г. ищецът уведомил ответника, че ако не предаде вещите-предмет на
продажба в седемдневен срок, ще счита договора за развален. Към настоящия
момент стоките не били предадени, а ищецът вече нямал интерес от
получаването им, поради което моли съда да осъди ответника да му върне
платената цена, като предявява за това частичен иск за сумата от 50 000
лв. Претендира законна лихва от предявяване на иска до погасяването, както
и разноски.
Ответникът „С.Т.“ ЕООД оспорва иска, като твърди, че след получаване на
продажната цена превел същата на трето лице – „К.****“ ЕООД, за когото
действал като посредник и който следвало да достави стоките, съответно той
дължал да върне и получената цена.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Предявеният частичен осъдителен иск е за връщане на част от платената цена
по договор за продажба, който е развален.
От събраните писмени доказателства се установява, че на 30.09.2022 г.,
1
26.10.2022 г. и 02.11.2022 г. ответникът е издал проформ фактури за продажба
на движими вещи, както следва: № 168 (на стойност 91 920 лв.), № 172 (на
стойност 82 308 лв.) и № 180 (на стойност 187 200 лв.). На 30.09.2022 г.
ищецът е наредил превод в полза на ответника на сумата от 91 920 лв. с
посочено основание проформ фактура № 168, на 27.10.2022 г. е наредил в
негова полза превод в размер от 70 356 лв. на основание проформ фактура №
172, а на 03.11.2022 г. - превод в размер от 187 200 лв. с основание проформ
фактура № 180. Банковата сметка на ответника е заверена в деня на
извършените плащания със сумите, предмет на трите парични превода, което
се установява от представените от него извлечения. На 30.11.2022 г.
ответникът е издал три фактури - № № 140, 141 и 142 за продажба на
оферираните с про форма фактурите вещи (тръби, шина, резевни части за
мотокари, лопати, кирки и греди) на обща стойност 349 476 лв., равна на
сбора от извършените от ищеца плащания.
Не се спори, че стоките, предмет на издадените от ответника фактури, не са
предадени на купувача.
От изложеното може да се направи правният извод, че между
страните валидно е сключен договор за продажба, чието съществено
съдържание (предмет и цена) е обективирано в издадените на 30.11.2022 г.
фактури (отчитащи извършеното частично плащане по една от про форма
фактурите). Поради това за ответника е възникнало задължение да предаде
вещите-предмет на договора. От това задължение той не може да се освободи
с твърдението, че е действал за трето лице (“К.****” ЕООД), тъй като от
доказателствата е видно, че не е бил негов пряк представител (напротив -
издаването на фактурите от него и получаването на цената по негова банкова
сметка сочат обратното), а ако е действал като негов косвен представител ,
то съгласно чл. 292, ал. 1 ЗЗД в отношенията му с ищеца именно той, а не
доверителят му, се счита за продавач, тъй като няма нито твърдения, нито
данни купувачът да е бил недобросъвестен по смисъла на горепосочената
разпоредба. Вътрешните отношения между ответника и неговия доверител
(ако третото лице е имало това качество) не могат да бъдат противопоставени
на ищеца, а от тях ответникът може да черпи права само спрямо третото
лице.
Ето защо след получаване на договорената цена ответникът, а не трето
лице, е следвало да предаде на ищеца вещите, предмет на договора, и
доколкото това не е сторено, в полза на ищеца е възникнало потестативното
право да развали договора, което той е упражнил извънсъдебно чрез връчена
по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК нотариална покана.
С разваляне на договора отпада основанието за задържане на платената цена,
поради което ответникът дължи връщането й и предявеният частичен иск е
основателен (ищецът не е изпълнил указанията за индивидуализиране на
частта, платена по всяка фактура, която претендира в настоящото
производство, но доколкото се касае за даване по един договор, няма пречка
за уважаване на частичния иск и при липса на тази индивидуализация).
По разноските:
Ответникът следва да заплати на ищеца разноски за държавна такса в размер
от 2 000 лв. Разноски за адвокат не следва да се присъждат, доколкото няма
доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение (представен е
договор, съгласно който плащането се извършва по банков път и въз основа
2
на него се издава фактура, но не е представено извлечение относно банков
превод, а само про форма фактура).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С.Т.“ ЕООД, ЕИК ****, да заплати на „С.“ ЕООД, ЕИК ****, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата от 50 000 лв., представляваща
част от цената, платена по договор за продажба, обективиран в издадени на
30.11.2022 г. фактури № № 140, 141 и 142, ведно със законната лихва
от 08.11.2023 г. до погасяването, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 2 000 лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – гр. София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3