Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 6.02.2017 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, І – 18 състав, в закрито
съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2052 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 и чл. 250 ГПК.
С решение от 14.11.2016 г., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) „ДЗИ О.З.” е осъдено да заплати на В.А.П. и К.А.К. сумите от по 40 000 лв. като обезщетения на неимуществени вреди от смъртта
на А.К. Б., ведно със законната лихва от 6.11.2013 г., до окончателното
изплащане, като исковете за горниците над 40 000 лв. до пълните предявени
размери от по 150 000 лв. са отхвърлени като неоснователни. „ДЗИ О.З.” ЕАД е осъдено още да заплати по сметка на Софийски Градски Съд
сумата от 11600 лв. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. Ищците са осъдени да заплатят на ответника разноски в размер на 142,33
лв. като такси и 4730 лв. като възнаграждение за процесуално представителство на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК като разноски.
С молба от 16.12.2016 г. процесуалният представител на
трето лице помагача А.Ц.Л., адв. С.Т., е поискал решението да се допълни.
Посочил е, че в писмените си бележки е претендирал съдът да прекрати
производството по отношение на трето лице помагач, респ. да постанови акт, с
който да приеме, че решението няма да има действие спрямо него. Тъй като
произнасяне в посочения смисъл нямало в решението, претендира то да се допълни.
Ответниците по молбата – В.А.П., К.А. П.ов не вземат
становище по същата, а „ДЗИ О.З.“ ЕАД я оспорва.
От „ДЗИ О.З.“ ЕАД е постъпила молба за изменение на
решението в частта за разноските. Излага съображение, че дължимите разноски на
дружеството са неправилно изчислени, вкл. и поради неначисляване на ДДС. Отделно
от това сочи, че определената за внасяне държавна такса също е неправилно
пресметната.
Ответниците по молбата – В.А.П., К.А. П.ов и А.Ц.Л. не
вземат становище по същата.
Софийски градски съд след като разгледа постъпилите
молби намира следното:
Съгласно чл. 250, ал. 1, изр. 1 от ГПК страната може
да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото ѝ
искане. Предметът на делото, по който съдът дължи произнасяне се очертава в
доклада на делото, а по изключение - в по-късен етап на процеса, при спазване
на изискванията за това. Искания, формирани след приключване на устните
състезания, респ. след даване ход по същество, не могат да бъдат включени в
предмета, по който съдът дължи произнасяне. Ето защо само на това основание
може да се приеме, че претенциите на третото лице помагач А.Л., формулирани в
писмената защита (постъпили след приключване на последното открито заседание)
не следва да бъдат разглеждани. В този смисъл искане за допълване на решението
с произнасяне по така въведени въпроси не следва да бъде уважавано.
Отделно от казаното, исканията на трето лице помагач,
формулирани в писмената защита, по съществото си съставляват възражения относно
участието на помагача в настоящо процес. Доколкото определението на съда, с
което е постановено конституиране по реда на чл. 219 ГПК не подлежи на самостоятелен
инстанционен контрол (арг. от чл. 220, изр. 2 ГПК), своите възражения третото
лице може да релевира чрез обжалване на акта по същество. В този смисъл отново
следва да се приеме, че искането за допълване на решението по реда на чл. 250 ГПК относно наличието (или липсата) на предпоставките за участие на помагача в
производството, се явява изцяло неоснователно.
Що се касае до молбата на ответника-застраховател за
изменение на решението в частта за разноските съдът намира следното:
Действително при изписване на дължимата по сметка на
СГС такса е допусната техническа грешка, тъй като при уважени два иска на
стойност от 40 000 лв. всеки, таксата, която следва да бъде внесена в
бюджета на съда възлиза на 3200 лв. След приспадане на вече внесена такса от
ищците дължимата по сметка на СГС сума е 2800 лв. В този смисъл следва да бъде
коригирано решението от 14.11.2016 г.
Основателна е молбата по чл. 248 ГПК и в останалата й
част, досежно размера на разноските, които следва да бъдат присъдени в полза на
ответното дружество. Последното е представило по делото списък по чл. 80 ГПК
(неоспорен от ищците), както и доказателства за плащане, като липсва възражение
за прекомерност. Ето защо съдът приема, че съобразно уважената част от иска, на
ответника следва да се присъди сумата от 8852,80 лв. за адвокатско
възнаграждение (с включен и заплатен ДДС) и сумата от 223,67 лв . за такси. В
този смисъл следва да се измени решението, като се коригира неправилното
пресмятане.
С оглед всички изложени по-горе съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 250 ГПК, депозирана от А.Ц.Л., чрез адв. С.Т., на 16.12.2016 г., за допълване на
решението, постановено на 14.11.2016 г. по гр.д. № 2052/15 г., СГС, І с-в.
ИЗМЕНЯ на
основание чл. 248 ГПК по молба на „ДЗИ О.З.“ ЕАД от 28.12.2016 г., решение
постановено на 14.11.2016 г. по гр.д. № 2052/15 г., СГС, І с-в, в частта за
разноските, като в мотивите и диспозитива на решението, сумите за разноски да
се четат съответно 223, 67 лв. и 8852, 80 лв., вместо сумите от 142,33 лв. и 4730
лв.
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК по молба на „ДЗИ О.З.“
ЕАД от 28.12.2016 г., решение постановено на 14.11.2016 г. по гр.д. № 2052/15
г., СГС, І с-в, в частта за определената държавна такса по чл. 78, ал. 6 ГПК,
като в мотивите и диспозитива на решението, сумата от 11600 лв. да се чете 2800
лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
съобщението до страните пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: