РЕШЕНИЕ
№ 239
гр. Търговище, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вяра М. Панайотова
при участието на секретаря Янита Т. Тончева
като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело №
20213530100746 по описа за 2021 година
Предявеният положителен установителен иск за собственост по чл.124
от ГПК във вр. с чл.54, ал.2 от ЗКИР.
Ищците твърдят в молбата, че вторите двама са били собственици на
ПИ с идентификатор 73626.510.82, находящ се в гр.Търговище, ******, като с
договор за продажба са прехвърлили правото на собственост върху имота на
първия ищец. В исковата молба се твърди, че при изработване на КК и КР на
гр.Търговище при заснемане на ПИ 73626.510.82 и имота на ответника ПИ
73626.510.83 е допусната грешка при нанасяне на границата между имотите,
като 12 кв.м. от имота на ищците били отразени в имота на ответника. Твърди
се, че втория и третия ищец били подали заявление до СГКК Търговище за
отстраняване на допусната грешка, като бъде отразена правилно имотната
граница, материализирана на место от масивна ограда, между двата имота, но
ответника възразил, поради което и било отказано изменение на КК поради
наличие на спор за материално право, което определя и интереса на ищците
от предявяване на иска. Твърдят също, че отказа на административния орган
да допусне изменение на КК е било обжалвано пред административен съд,
който е приел в своето решение, потвърдено от ВАС, че е на лице спор за
собственост между страните, който следва да бъде решен от гражданския
съда. Ищците твърдят, че грешка в кадастралната карта се изразява в
погрешно заснемане и отразяване на границата между двата имота по
контурите на построена в имота на ответника сграда с идентификатор
73626.510.83.1, която е навлизала частично в имота на ищците и която към
момента била премахната и не съществува на терен, но частта от имота на
1
ищците върху която се е намирала сградата е отразена като част от имота на
ответника. Твърдят, че при изработвана на КР не е съобразена дворищно-
регулационната линия между имотите, по действащите по-стари планове на
гр.Търговище, както и твърдят, че сметките по регулация между двата имота
са били уредени още при техните праводатели и към момента на изработване
на КК не е имало неприложена регулация. Считайки, че по документите,
легитимиращи ги като собственици на имот 73626.510.82 спорните 12 кв.м.,
отразени към имота на ответника са били собственост на техните
праводатели, съответно и тяхна собственост, и никога не са били собственост
на ответника, респективно на неговите праводатели ищците молят съда да
постанови решение, с което да ги признае за собственици на процесните 12
кв.м., както и да признае, че е на лице грешка в кадастралната карта на
гр.Търговище, по отношение отразяване границата между имотите и да
разпореди отстраняване на същата и отразяване на действителното положение
в кадастралната карта. Претендират разноски. В съдебно заседание ищците
поддържат иска, чрез процесуалния си представител.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който
предявения иск е оспорен изцяло. В отговора се твърди, че спорните 12 кв.м.
са били собственост на праводателите на ответника, респективно негова
собственост, като винаги са били в тяхно владение, тъй като върху тях е била
изградена къщата, в която са живели и която е била съборена преди три
години. Твърди също така, че спорните 12 кв.м. по дворищната регулация е
следвало да се придадат към имота на праводателите на ищците, след
съответно заплащане, но същата не била приложена, а с приемане на ЗУТ
отчуждителното действие при неприложена дворищна регулация е отпаднало,
поради което и ответника твърди, че не е на лице грешка при отразяване
границата между двата съседни имота в КК. Моли съда да отхвърли иска,
ведно с законните последици.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна: Безспорно е по делото, а е видно и
от приложеното по делото удостоверение за наследници, че втория и третия
от ищците са наследници по закон на С.Н.С., а ответника е наследник по
закон на Ц.И.И.. Праводателите на страните, видно от представените
нотариални актове са били собственици, съответно С.Н.С. на недвижим имот,
находящ се в гр.Търговище и представляващ дворно място от около 650
кв.м., за което по плана на града към 1956 год. е бил отреден парцел IX -2438
в кв.206, който е придобил чрез покупко-продажба с нот.акт № 70, том I, дело
№ 123/1956 год. на ТНС, а Ц.И.И. на недвижим имот, находящ се в
гр.Търговище, представляващ дворно място от около 420 кв.м., образуващо
парцел ( не се чете, виж договор на л.199), с пл.№ 2374 в кв.279, придобит по
силата на договор за доброволна делба от 1955 год. Приживе праводателите
на страните са се разпоредили със собствените си имоти прехвърляйки
правото на собственост съответно първия от тях на втория и третия ищец, а
втория на ответника, което се установява от приложените по делото
нотариални актове, като по силата на прехвърлителните сделки ищците са
били собственици на недвижим имот, находящ се в гр.Търговище,
2
представляващ дворно място, с построена в него къща, с площ от 654 кв.м.,
парцел IV -583 в кв.95, а по сега действащата кадастрална карта на
гр.Търговище ПИ с идентификатор 73626.510.82, а ответника е собственик на
имот, находящ се в гр..Търговище, представляващ дворно място с къща, за
което е бил отреден парцел V-2877 в кв.105, с площ около 400 кв.м.( по плана
действащ към 1971 год.), парцел XXIV-584 в кв.152 – по плана от 1987 год., а
по действащата кадастрална карта на гр.Търговище ПИ с идентификатор
73626.510.83. От приложения по делото нот.акт № 19, том V, дело 815/2015
год. на СВ – Търговище се установи, че втория и третия ищец са прехвърлили
на първия ищец с договор за продажба собствения си недвижим имот – ПИ с
идентификатор 73626.510.82, ведно с построената в него къща с
идентификатор 73626.510.82.3. От представеното по делото удостоверение за
търпимост от 2006 год., издадено от община Търговище е видно, че в имота
на ответника през 1953 год. е имало изградена едноетажна жилищна сграда,
отразена в кадастралната карта с идентификатор 73626.510.83.1, като строежа
е бил незаконен, но е бил търпим по смисъла на § 16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ. Не
се спори по делото, че тази постройка, изградена на границата между
процесните имоти е била съборена от ответника през 2018 год. От
показанията на всички разпитаните по делото свидетели се установи, че
къщата в имота на ответника е била построена с чупка, в дъното на имота, при
границата с имота на ищците, като материализираната на терен граница е
минавала по гърба на тази къща и е следвала линията на строежа. От
показанията на св.С. и св.И. се установи, че преди изграждане на ул.**** в
гр.Търговище, която е административен адрес на процесните имоти, същите
не са били с прави граници, а самите имоти през 50-60 години са били
разположени настрани, като от показанията на св.С. ( бивш собственик на
имота на ищците) се установи, че в края на 50-началото на 60-те години е
била приложена регулация по изработен план на града, с цел изправяне на
границите между имотите и извеждане лицето на имотите към улицата.
Същата в показанията си заяви, че както от техния имот е имало придаваемо
място по регулация, така е имало придаваемо място по регулация и от имота
на ответника към техния имот, като това придаваемо място- спорните 12 кв.м.
е било под ъгъла на изградената едноетажна къща, както и заяви, че
отношенията между праводателите на страните са били уредени и
придаваемите места за били заплатени. В тази част показанията на
свидетелката съдът счита, че не следва да се кредитират, тъй като не се
подкрепят от писмените доказателства по делото и заключението на приетата
експертиза. Тук следва да се отбележи, че съдът счита твърденията на
ищците, че издаваните разрешения за строеж в имота на ищците за
изграждане на масивна ограда доказват, че регулажната процедура е била
проведена и регулацията между двата имота относно придаваемото място от
имота на ответника към имота на ищците е приложена за неоснователни,
доколкото тези документи са само косвени доказателства за това
обстоятелство и при липса на други документи, които да го удостоверяват
само въз основа на тях не може да се направи такъв извод. За това, че
регулацията е приложена относно придаваемо място от имота на ищците към
3
имота на ответника, по делото е представен нот.акт № 62, том I, дело
157/1968 год. за собственост на недвижим имот, придобит по регулация,
видно от който праводателя на ответника е получил 36 кв.м. от имота на
праводателя на ищците, като в самия акт е посочено, че стойността на местата
е изплатена на правоимащите по компенсация. Такъв документ от който да се
установи, че от имота на ответника е имало придаваемо място към имота на
ищците и че то е било заплатено, за да придобие право на собственост върху
нето праводателя на ищците не се представи по делото. От заключението на
вещото лице също се установи, че не са намерени обективни данни, че
процедурата е приключила, че са уредени сметките по регулация и
регулацията за придаване на част от имота на ответника към имота на ищците
е приложена. От заключението на вещото лице и от изслушването му в
съдебно заседание се установи също така, че придаваемите места между
процесните имоти са индивидуализирани по плана от 1956 г., тъй като
уреждането на регулационните сметки е станало при действието на този план.
По този план към парцел IX-2438 са придадени 85 кв.м. от имот 2439, в които
се включва и застроената с „пМЖ“ (полумасивно жилище) част от имота,
като няма данни дали са уреждани отношения за това придаване. По
действащата към момента кадастрална карта незастроената част от това
придаваемо място е присъединена към имот с идентификатор 73626.510.82 по
кадастралната карта, а бившата застроената част ( това са спорните 12 кв.м.) е
останала към имот с идентификатор 73626.510.83 по кадастралната карта. Със
заповед №1659/27.07.1967 г. е одобрен следващ план на гр.Търговище. По
този план имотът на ищеца съответства на имот 2876, за който е отреден
парцел IV-2876 в кв.105, а имотът на ответника на имот 2877, за който е
отреден парцел V-2877 в кв.105. Сградата „пМЖ“ в имота на ответника е
нанесена на плана и границата преминава по северните й стени. Дворищната
регулация по този план предвижда регулационна линия, преминаваща през
сградата, като е предвидено уличната и дворищната регулации да съвпадат с
кадастралните граници, с изключение на застроената част от 12 кв.м. от
полумасивно жилище, по чиито северни стени преминава кадастралната
граница, а дворищно-регулационният план предвижда изправяне на границата
между двата имота, но също няма данни за уреждане на сметките по
регулация и прилагане на същата. Със заповед №231/24.06.1987 г. е одобрен
следващ план на гр.Търговище, по който процесиите имоти са нанесени: на
праводателя на ищците - имот 583, за който е отреден парцел IV-583 в кв.95, а
на ответника - имот 584, за който е отреден парцел XXIV-584. При него
сградата „пМЖ“ е нанесена на плана и границата преминава по северните й
стени, но част от територията на имот 583 е включен в територията на имот
584, поради което с акт за непълноти и грешки по одобрен кадастрален план
от 28.08.1990 г. , приложен по делото общинска администрация е поправила
кадастралния план, като границата отново е прокарана по северните стени на
сградата, в плана е нанесена поправката на кадастралната граница, така както
е била на терен, като дворищната регулация е без промяна. Със заповед
№336/09.07.1996 г. е одобрен следващ план на гр.Търговище (приложение 6),
където процесиите имоти са нанесени: на ищеца - имот 583, за който е
4
отреден парцел IV- 583 в кв.152, а на ответника - имот 584, за който е отреден
парцел XXIV-584. Границата между двата имота е нанесена погрешно, като
преминаваща през сградата, а в съдебно заседание вещото лице уточни, че
плана от 1996 год. е изработен върху стар кадастър от 1978 год., в който са
липсвали нанесените промени, което води и до непълноти и грешки в плана
от 1996 год. Със заповед №РД-18-18/17.06.2005 г. на ИД на АГКК гр.София е
одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на
гр.Търговище, включваща урбанизирана и неурбанизираната територия. От
заключението на вещото лице се установи, че не е налице непълнота или
грешка в кадастралната карта, при отразяване имота на ищците и този на
ответника, като отразената граница между имотите съответства на тази която
е изменена с протокола от 1990 год. и която съвпада с границата на терен.
Предвид така представите и събрани писмени доказателства, съдът
достигна до следните правни изводи: Предявен е иск по чл. 124 от ГПК за
признаване право на собственост върху реална част от имот с площ от 12 кв.
м., във вр. с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, за погрешно заснета граница между имота
на ищците и този на ответника по отношение на процесните 12 кв. м. Ищците
твърдят, че това е придаваемо място от имота на ответника към техния имот,
че сметките по регулация са били уредени още от праводателите на страните
и регулацията е била приложена. Ответникът твърди, че спорните 12 кв.м.
винаги са били част от неговия имот, като върху тях до 2018 год. е имало
изградена сграда, както и че сметките по регулация не са били уредени и
регулацията не е била приложена по отношение на 12 кв.м. и същите са
останали част от имота му, поради което и не е на лице грешка в КК и КР по
отношение границата на имотите.
Разликата между иска за собственост и иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е в
това, че искът по чл. 124 от ГПК се води с цел да се установи собствеността
на имота към момента на завеждане на исковата молба или към момента на
приключване на съдебното дирене, докато искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е с цел
да се установи правото на собственост на ищеца към минал момент. т. е.
правото на собственост да е съществувало преди одобряването на КККР, в
който се поддържа, че е налице грешка или непълнота, свързана със спора за
собствеността. Изменението на КП или одобряването, или изменението на КК
в урегулирана територия, при което се установи, че имотните граници на
поземлените имоти не съвпадат с регулационните, е основание за изменение
на влезлия в сила ПУП. В случай, че това разминаване между имотните и
регулационните граници е последица от грешно заснемане на имотните
граници в кадастралния план или КК, или непълна на последните, при
наличие на спор за собственост, този спор следва да бъде разрешен с иск по
чл. 54, ал. 2 ЗКИР. С оглед събраните по делото доказателства съдът счита, че
по пътя на пълно и главно доказване ищците не установиха правото си на
собственост върху спорните 12 кв.м., към момента на изготвяне на КК,
доколкото се установи, че тези 12 кв.м. са били част от имота на ответника, но
с оглед предвижданията на дворищно-регулационния план са били
предаваеми към имота на ищците, още по плана на гр.Търговище от 1956 год.,
но както от доказателствата по делото , така и от заключението на вещото
5
лице се установи, че дворищната регулация по отношение на това придаваемо
място от 12 кв.м. не е приложена, не се представиха доказателства да са
уредени сметките по регулация, поради което и това не е отразено в
последващите планове на гр.Търговище, като до 1996 год. спорните 12 св.м.
са били отразявани към имота на ответника, като реално същите са във негово
владение и към момента. Единствено в плана от 1996 год. границата между
имотите на страните е посочена с приложена регулация по отношение на
спорните кв.м., но от заключението на вещото лице се установи, че това е
грешно отразяване, а в КК и КР имотите са отразени правилно, според
заснемането им на место, което съвпада и с границите на имотите отразени в
ПУП на града, с изключение на грешното отразяване в плана от 1996 год.
Отразената граница в КК съответства и на материализираната границите
между имотите с поставената още през 60 -70 години ограда. Спор между
страните относно процесните 12 кв.м. е възникнал между страните след
изработване на КК и КР за гр.Търговище по повод на административна
процедура (виж адм.преписка и решения на административен съд и ВАС) в
което производство ответника се е противопоставил да бъде отразена и
поправена грешката в плана на града и съответно в КК.
Съгласно ТР № 8/23-02-2016 г. по т. д. 8/2014 на ОСГК на ВКС
разпоредбата на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР /нова - ДВ, бр. 49 от 2014 г. /
определя непълнотите или грешките в кадастралната карта като
"несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и
кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им
състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и
кадастралните регистри". Когато тези несъответствия не са свързани със спор
за право на собственост, поправянето им се извършва по административен
ред. Когато непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната
карта или кадастралния регистър са свързани със спор за материално право,
те се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред съгласно чл. 54, ал.
2 от ЗКИР/ДВ, бр. 49 от 2014 г. /. Спорът за материално право най-често се
изразява в това, че реална част от един недвижим имот е заснета към съседен
имот или цял имот не е заснет като самостоятелен, а е инкорпориран в
съседен имот. Искът по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, цели да установи безспорно
пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му
отразяване в кадастралната карта.
При разрешаване на правния спор, настоящият съдебен състав намира,
че основно значение като доказателствено средство има експертното
заключение, в което е намерил отговор най – важният въпрос: има ли
допусната грешка в КК при нанасяне границите между двата процесни имота
и в какво точно се изразява същата. Заключението по назначената СТЕ е
изготвена пълно, професионално и отговаря изчерпателно на поставените
въпроси, кореспондира с останалия доказателствен материал по делото,
поради което районният съд я кредитира. Както е посочено в заключението не
е допусната непълнота или грешка в кадастралната карта, при отразяване
имота на ищците и този на ответника. При неприложена дворищна регулация,
макар и предвидена спорните 12 кв.м. са част от имота на ответника и това е
6
отразено в КК и КР. Установи се, че единствено в плана от 1996 год.
дворищната регулация между имотите по отношение на спорните 12 кв.м. е
отразена като приложена и границата между тях е изправена, но както е
посочило вещото лице при изработването на този план са допуснати грешки,
в това число и при нанасяне границата между двата имота. Както се посочи
по-горе по делото не се установи да са уредени сметките по регулация между
двата имота относно спорните 12 кв.м., които по действащите след 1956
планове са били предвидени за придаване от имота на ответника към имота на
ищците. С приемането на ЗУТ и съгласно § 6. от ПЗР - ал.1 Действащите към
деня на влизане в сила на този закон териториалноустройствени планове,
общи и подробни градоустройствени планове запазват действието си.
Посочените планове се изменят при условията и по реда на този закон и ал.2
Действащите към деня на влизане в сила на този закон
дворищнорегулационни планове могат да бъдат приложени по досегашния
ред в 6-месечен срок от деня на влизането в сила на закона. Общинската
администрация осигурява извършването на необходимите оценки в
едномесечен срок от постъпване на искането, а съгласно § 8. , ал.1 След
изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в
сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на
частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за
заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се
прекратява. В Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. на ВКС по тълк. д.
№ 3/2010 г., ОСГК се даде задължително разяснение, че с изтичането на
сроковете, посочени в § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на
влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за
изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни
парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се
прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на
административна процедура по § 8, ал. 1, изр. 2 от ПР на ЗУТ (сега § 8, ал. 2
от ПР на ЗУТ) за изменение на неприложения дворищнорегулационен план. С
изтичането на сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4 от ПР на ЗУТ правото на
собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху
имота, за който е бил отреден дворищнорегулационния парцел, а
придаваемите части се връщат в патримониума на собственика на имота, от
който са били отчуждени, съответно създадената по силата на неприложения
дворищнорегулационен план съсобственост върху парцел, образуван от два
маломерни имота, се прекратява. Предвид изложеното и при установените
факти и обстоятелства по делото, спорните 12 кв.м. при неприложена в
цитираните срокове дворищна регулация са се върнали в патримониума на
ответника, същите са правилно отразени към неговия имот при изработване
на КК и КР за гр.Търговище, поради което предявеният иск се явява
неоснователен и недоказан, и следва да бъде отхвърлен.
Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените
по делото разноски в размер на 400 лв. – адвокатско възнаграждение, на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ъпдейд Нийдед“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление : гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №
69-71, представлявано от Т.Т., Д. С. Н., ЕГН ********** от ******* и В. С.
Н., ЕГН ******* от гр.*******, действащи чрез пълномощници адв.Д.С.Н.. от
САК и адв.К.П. от ТАК, със съдебен адрес : ********** против П. ЦВ. ИЛ.,
ЕГН ********** от ******* иск, с правно осн. чл. чл.124 от ГПК във вр. с
чл.54, ал.2 от ЗКИР, за признаване право на собственост върху 12 кв.м. и
установяване на грешка в КК и КР на гр.Търговище при отразяване на ПИ с
идентификатор 73626.510.82 и ПИ 73626.510.83 и погрешно заснемане на 12
кв.м. към ПИ 73626.510.83, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Ъпдейд Нийдед“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ № 69-71,
представлявано от Т.Т., Д. С. Н., ЕГН ********** от ******* и В. С. Н., ЕГН
******* от гр.*******, действащи чрез пълномощници адв.Д.С.Н.. от САК и
адв.К.П. от ТАК, със съдебен адрес : ********** да заплати на П. ЦВ. ИЛ.,
ЕГН ********** от ******* сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение,
представляваща направени по делото разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от
връчването му на страните пред Окръжен съд Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
8