Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Лом, 12.05.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, в
публичното съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
ЙОРДАНОВ
при секретаря Анетка Рангелова, като разгледа докладваното от
съдия Йорданов гр. д. № 1000 описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК.
Ищецът БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България посочва, че на 04.06.2015
г. между него и ответника е сключен договор за потребителски паричен кредит, по силата на който кредиторът отпуска на кредитополучателя
6000 лв. за срок от 48 месеца. Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент,
срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла
на § 1. т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове. Ответникът
има задължение да погаси заема на 48 месечни вноски, всяка по 259.87 лева, като
в договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни
вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата.
Длъжникът
е преустановил плащането на вноските по кредита на 20.08.2016 г., като към тази
дата са погасени 13 месечни вноски.
Според
договора вземането на кредитора става изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 20.09.2016
г. От тази дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за
което длъжникът е уведомен.
По
искане на ищеца е издадена заповед по чл. 410 ГПК, по която ответникът се
възползвал от правото си на възражение. За ищеца е налице интерес от
предявяването на настоящите искове.
Иска се: да бъде
признато от съда за установено, че ответникът, длъжник по издадената заповед за
изпълнение, дължи на ищеца следните суми:
- 5478,29 лв. - главница
по договор за кредит;
- 2945,83
лв. - възнаградителна лихва
за периода от 20.08.2016 г. до 20.06.2019 г.;
- 1128,68 лв. – мораторна лихва за
периода от 20.09.2016 г. до 19.01.2020 г.
- ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното им изплащане.
Претендират се и
направените разноски по заповедното и настоящото производство.
При условие на
евентуалност е предявен осъдителен иск за същите суми – в случай, че
установителният иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение.
Ответникът не е подал писмен отговор в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК.
В съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител, като в
писмена молба поддържа предявения иск и счита, че следва да бъде уважен в
цялост, респ. за част от претендираните суми. Претендира разноски, като
представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът се явява лично. Моли да бъде отхвърлен
предявения иск, респ. да не бъде уважаван изцяло, а само частично.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От фактическа страна:
По ч. гр. д. 99/2020 год. на ЛРС е издадена Заповед № * от
03.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение, в полза на заявителя – настоящ
ищец, против ответника – А.К., за сумата от общо 9552,80 лв., представляваща: главница в размер на 5478,29 лева, възнаградителна лихва в размер на 2945,83 лева; мораторна лихва в размер
на 1128,68 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /29.01.2020 г./ до окончателното изплащане на
вземането и разноски в размер на общо 240,99
лв., направени по заповедното производство.
В законоустановения срок длъжникът е подал възражение
против заповедта, в което посочва, че се е издължил. Съдът с Разпореждане от 23.03.2020
год. е указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от съобщението.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал. 1 ГПК е
подаден в указания срок /видно от п. клеймо/.
В с.з. страните са се съгласили с изготвения от съда предварителен
доклад по делото и правната квалификация и същият е обявен за окончателен.
От приложените с исковата молба договор за кредит и
приложения към него, се установява облигационното отношение между ищеца и
ответника. От последния са приложени и разписки за извършени плащания в периода
2016 г. - 2019 г.
По делото е назначена и изготвена съдебно-счетоводна
експертиза, която впоследствие е допълнена от вещото лице. От заключението му, което съдът приема като обективно
и пълно, се установява, че задължението на кредитополучателя А.К. е в размер на
общо 10 275,68 лв.,
от които 5478,29 лв. главница; 1852,12 лв. законна лихва от 20.09.2016
г. до 19.01.2019 г.; 2945,27 лв. възнаградителна лихва от 20.08.2016 г. до 20.06.2019
г.
В съдебно
заседание вещото лице поддържа заключението си, което е изготвено въз основа на
доказателствата по делото. Заключението и допълнението към него не са оспорени
от страните и са приети от съда.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим. Същият е предявен от и
против надлежна страна по спора в законоустановения срок.
Предявеният иск е с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и има за предмет да се установи
съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
За успешното провеждане на установителния иск в тежест
на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите, за които е
издадена заповедта за изпълнение. Ищецът следва да докаже качеството си на
кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/ следва
да докаже възраженията си – че не дължи плащане, респ., че дължи по-малко,
отколкото се претендира.
Въз основа на представените доказателства от страните,
съдът приема за доказано наличието на договор, по който ответникът дължи
определени суми.
Спорно по делото е дали ответникът дължи всички посочени
в исковата молба суми, доколкото по същество твърди, че една част от тях вече е
изплатил.
В случая ищецът е предявил искане: да
бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата от общо 9 552,80 лв., от които: 5478,29 лв.
главница, 2945,83 лв. възнаградителна лихва, 1128,68 лв. мораторна лихва.
От заключението на вещото лице и допълнението към него
се установява, че задълженията на кредитополучателя са за сумата от общо
10 275,68 лв, от които: главница 5478,29 лв., законна лихва 1852,12 лв., възнаградителна лихва 2945,27 лв.
От друга страна,
от ответника са представени множество разписки за извършени плащания в периода
2016 г. – 2019 г. Същите са обсъдени от вещото лице след възложената му задача
да изготви
допълнение към първоначалното заключение. След проверка на тези писмени
доказателства, вещото лице е стигнало до извода, че дължимата от К. сума по
сключения договор за кредит е в общ размер на 10 275,68 лв., но от А.К. са извършени плащания
за погасяване на дълга общо в размер на 4204,44 лв.
Съгласно чл. 76, ал. 3 от ЗЗД „Когато изпълнението не
е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се
най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата“. Ищцовото
дружество претендира 9552,80 лв. за
главница и лихви. От ответника са изплатени 4204,44 лв., с които се считат погасени задълженията са лихви
и част от главницата. Следователно дължимата от него сума е 5348,36 лв. и претенцията на ищеца следва да
бъде уважена именно до тази сума, а за остатъка да бъде отхвърлена.
При този изход на спора страните си дължат разноски
съобразно уважената/отхвърлена част от исковете.
Съгласно задължителната
практика на съдилищата, т. 12 от ТР
№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото
производство следва да се произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с
осъдителен диспозитив.
Направените от ищеца
разноски за тази инстанция, видно от представения списък по чл. 80 ГПК и
доказателствата по делото са в общ размер на 836,96 лв., от които му се следват
468,69 лв., съразмерно с уважената част от иска.
Мотивиран от горното,
Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на А.Б.К. ЕГН: ********** адрес: ***, че същият дължи на БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж peг. № ****, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, ЕИК: ****, седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Д.Д. - заместник
управител, сумата 5348,36 лв.
(пет
хиляди триста четиридесет и осем лева и 36 ст.) главница по договор за кредит, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /29.01.2020 г./ до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът за разликата от уважения размер 5348,36 лв.
до пълния предявен размер от 9552,80 лв.
ОСЪЖДА А.Б.К. ЕГН: ********** адрес: ***, да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж
peг. № ****, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: ****,
седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Д.Д. - заместник
управител, деловодни
разноски за заповедното и исковото
производство, общо в размер на 468,69
лв. /четиристотин шестдесет и осем лева и 69 ст./, съразмерно с уважената част
от иска
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от съобщението.
Районен
съдия: