МОТИВИ към присъда № 1 / 09.02.2017 г.
по НОХД № 225 / 2016 г. по описа на
Районен съд КОТЕЛ
Срещу подсъдимия К.И.Х. е повдигнато
обвинение затова, че на 04.03.2016 г. на по път ІІ-48 от село Тича, община
Котел, в посока към град Котел, на един километър от село Тича, при управление
на товарен автомобил „Пежо Боксер“ с рег. № СА4295ХМ, като нарушил правилата за
движение по пътищата – чл.20, ал.1 от ЗДП „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и чл.20, ал.2 от ЗДП
„Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“, по непредпазливост причинил две средни
телесни повреди на И. И. М., изразяващи се в трайно затруднение на движенията
на левия горен крайник и трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник, и средна телесна повреда на Х.А.Д., изразяваща се в трайно
затрудняване на движенията на левия горен крайник, както и щети по лек
автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № СА2866НМ, собственост на Х.А.Д., в размер
на 2058.00 лева, с което е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.343, ал.3, предл.3, б.“а“ вр. ал.1 вр. чл.342, ал.1 от НК.
Пострадалите от престъплението лица И.И.М.
и Х.А.Д. са конституирани по реда на чл.76 от НПК като частни обвинители в
наказателния процес и са встъпили в същия, осъществявайки правата си чрез
повереника си адв. А.Б. от САК.
В открито съдебно заседание на
09.02.2017 г. съдът изслуша подсъдимия по реда на чл.370, ал.2 от НПК, след
което на основание чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК постанови направеното от
подсъдимия самопризнание да се ползва при постановяване на присъдата, без да се
събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, след като прецени, че самопризнанието се подкрепя от
събраните на досъдебното производство доказателства.
В
хода на съдебните прения представителят на РП Котел поддържа обвинението така,
както е повдигнато. Счита фактическата обстановка за безспорно доказана,
поддържа и правната квалификация. Моли на подсъдимия да бъде наложено наказание
лишаване от свобода около предвидения минимум, което да се намали с една трета
и изтърпяването му да се отложи по реда на чл.58а от НК.
Частните
обвинители лично и чрез повереника си адв. Б., поддържат обвинението и молят
съда да признае подсъдимия за виновен. Молят съда да съобрази като отегчаващи
наказателната отговорност многобройните наказания, наложени на подсъдимия по
административен ред за нарушение на правилата за движение по пътищата и да му
наложи наказание, което да изпълни целите, очертани в чл.36 от НК, без да се
взема конкретно становище за вида, размера и начина на изтърпяване на
наказанието.
Служебният
защитник адв. М. Г. от АК Сливен моли
съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение и да му
определи наказание в предвидения минимум от една година, което да редуцира с
една трета и да отложи изтърпяването му за три години изпитателен срок.
Подсъдимият
се признава за виновен по повдигнатото обвинение и моли съда да му наложи
условно наказание.
Съдът,
след като обсъди всички доказателства събрани по делото, намира за
установено следното:
Подс.
К.И.Х. е роден на *** г., български
гражданин, с основно образование, не е осъждан, не работи, живее постоянно в
град Русе.
Подс. К.Х. е правоспособен водач на МПС
и притежава свидетелство за управление на МПС от категории В и М.
На 04.03.2016 г., следобед, подс. Х.
управлявал товарен автомобил „Пежо Боксер“ с рег. № СА4295ХМ от град Котел към
село Тича - път ІІ-48. В тази отсечка пътят минава през пресечена планинска
местност, има много завои и голяма деневилация. Подсъдимият управлявал
автомобила със скорост 80 км/ч, движейки в дясната лента.
По същото време пострадалият И.М.
управлявал лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № СА2866НН, движейки се в
посока от село Тича към град Котел. В автомобила пътувала и другата пострадала Х.Д..
Автомобилът, управляван от пострадалия М., се движел със скорост около 45 км/ч.
Времето било облачно, дъждовно, с
положителни температури. Асфалтовата настилка била мокра и хлъзгава.
При навлизане в поредния десен завой с
радиус 86 м, задният мост на автомобила, управляван от пострадалия, се поднесъл
вляво и при излизане от завоя навлязъл в лентата за насрещно движение. Тогава
подсъдимият възприел насрещно идващия лек автомобил, управляван от пострадалия
М. Подсъдимият се опитал да се върне в неговата лента за движение, но времето
за реакция не било достатъчно. Разстоянието между двата автомобила било 15 м и
време за реакция около 1,1 сек. Последвал удар между двата автомобила. Ударът
за лекия автомобил бил челен, ексцентричен, в преден ляв калник, който бил
натиснат отгоре надолу от задния ляв калник на товарния автомобил. По лекия
автомобил се получила тежка деформация до предната лява колонка. На товарния
автомобил се получила деформация на задния ляв панел, задната лява колона,
носеща пантите на задната лява врата, която се отворила. След удара лекият
автомобил се завъртял на ъгъл от 40° в посока обратна на движението на
часовниковата стрелка и останал в близост до мястото на удара. Товарният
автомобил спрял на около 60 м от мястото на удара. Движението на автомобилите
преди и след удара е онагледено в мащабната скица към автотехническата
експертиза.
И двамата пострадали получили тежки
телесни увреждания, поради което по спешност били отведени и приети на лечение
в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ в град Сливен.
Пострадалият И.М. бил лекуван до
10.03.2016 г. Уврежданията са описани в медицинската документация, съставена по
време на лечението в болницата, послужила за изготвяне на съдебномедицинската
експертиза. Пострадалият е изпаднал в травматичен шок от съчетана травма на
глава, гърди, корем и крайници. Установена е контузия на главата с
разкъсноконтузна рана в челнотеменната област, стигаща до костта и обилно кървяща;
разкъсноконтузна кървяща рана на лицето в основата на носа и дясната
вежда; разкъсноконтузна рана
субминдибуларно (подчелюстно); лекостепенна промяна на съзнанието под форма на
дезориентация и недотам ясен спомен за инцидента; контузия за гръдния кош с
болезненост в областта на гръдната кост; контузия на лявата предмишница с
фрактура на улнарната кост (лакътната) кост; фрактура на лявата подбедрица –
тибиалната кост (големия пищял) – латералния кондил без дислокация. И двете
фрактури са били имобилизирани безкръвно под местна анестезия с гипсови
лонгети.
Според съдебномедицинската експертиза,
назначена за установяване на уврежданията, причинени на пострадалия И.М.,
фрактурата на лявата лакътна кост на лявата предмишница му е причина затрудение
на движенията на горния ляв крайник за период над 30 дни. Фрактурата на левия
хумерус е причинила на пострадалия затруднение на движенията на левия долен
крайник пострадалия за период над 30 дни.
Пострадалата Х.Д. била лекувана до
05.03.2016 г. Уврежданията са описани в медицинската документация, съставена по
време на лечението в болницата, послужила за изготвяне на съдебномедицинската
експертиза. Установени са натъртвания на гръдния кош със слаба болезненост,
контузия на левия горен крайник – мишница и предмишница с фрактури на лявата
мишнична кост (хумеруса) проксимално (в близост до рамото) с видима деформация,
болезненост и ограниченост на движенията. Установена е и фрактура на улната –
лакътната кост, на лявата предмишница и хематом на левия крак. По време на
престоя в болницата ръчно е била наместена счупената мишнична кост и ръката е
била обездвижена чрез гръдно-ръкавна гипсова лонгета.
Според съдебномедицинската експертиза,
назначена за установяване на удвежданията, причинени на пострадалата Х.Д.,
фрактурата на лявата мишнична кост (хумеруса) и на лявата лакътна кост (улната)
поотделно и в съвкупност са довели до затруднение на движенията на левия горен
крайник за период над 30 дни.
В резултат на ПТП по лекият автомобил
„Фолксваген голф“ са причинени щети в размер на 2058.00 лева. Автомобилът е
собственост на пострадалата Х.Д..
Горните факти
съдът прие за установени въз основа на всички събрани в хода на досъдебното
производство доказателствени източници, обсъдени в съвкупност със
самопризнанията, направени от подсъдимия. Гласните доказателства са изцяло
непротиворечиви помежду си - показанията на свидетелите И.М. и Х.Д.. Към
доказателствената маса съдът приобщава и трите експертни заключения, изготвени от вещите лица Х.и С.,
след като прецени, че е професионални и обективни.
В подкрепа на
обвинението са и всички приложени писмени доказателства и доказателствени
средства.
Протоколът за оглед на
местопроизшествие е съставен по реда на НПК, без да са допуснати някакви
особено съществени нарушения откъм форма или съдържание, които да са го
опорочили до степен на негодност, налагащ изключването му от доказателствената
съвкупност. Тъй като протоколът е съставен при условията и реда, предвидени в
ГПК, е доказателствено средство за извършване на действията по огледа, за реда,
по който е извършен, и за събраните доказателства – чл.131 от НПК.
Посочените доказателства, обсъдени в
тяхната съвкупност, установяват по един безспорен начин факти относно времето,
начина на извършване на престъплението и мястото на неговото извършване.
При така установеното от фактическа
страна съдът стигна до правния извод, че подсъдимият К.И.Х. е
извършил престъпление по чл.343, ал.3,
предл.ІІІ, б. “а” вр. чл.342, ал.1 от НК, затова че на 04.03.2016 г., по път ІІ-48 между село
Тича, община Котел и град Котел при управление на МПС (товарен автомобил „Пежо
Боксер“ с ДК № СА4295ХМ), като нарушил правилата за движение по пътищата
(чл.20, ал.2 от ЗДвП), по непредпазливост причинил на И.И.М. и на Х.А.Д. средни
телесни повреди.
Налице са всички съставомерни признаци
на престъплението, за които срещу подсъдимия К.Х. е повдигнато обвинение.
Безспорно е установено времеизвършването на престъплението – през деня на
04.03.2016 г., както и мястото на неговото извършване – по път ІІ-48 между град
Котел и село Тича, община Котел.
Подсъдимият, като водач на описаното
МПС, нарушил чл.20, ал.2 от ЗДП, установяващ задължение за водачите на пътни превозни средства при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие,
както и да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.
Подсъдимият се е движел със скорост
около 80 км/час, която е била несъобразена с атмосферните условия (влажно
дъждовно време), особеностите на терена (движел се е по път с наклон на
спускане 3.8%, като са се редували къси прави участъци и остри завои). При
навлизане в остър завой с радиус 86 м и движейки се с посочената висока
скорост, товарният автомобил, управляван от подсъдимия, се поднесъл наляво и при излизане от завоя
навлязъл в лентата за насрещно движение, където се сблъскал с движещия се по
нея лек автомобил, управляван от пострадалия М.. Вещото лице поддържа, че в
конкретната пътна обстановка съобразената скорост би била 69 км/ч.
Деянието е съставомерно по по-тежко
квалифицирания състав на чл.343, ал.3, предл.3, б.“а“ от НК, тъй като са причинени
средни телесни повреди на повече от едно лице.
На пострадалия И.М. са били причинени
две средни телесни повреди, тъй като са били затруднени движенията на левия
горен крайник и движенията на левия долен крайник за повече от тридесет дни,
които в съдебната практика се възприема като трайно затруднение по смисъла на
чл.129 от НК.
На пострадалата Х.Д. е била причинена
средна телесна повреда, тъй като са били затруднени движенията на левия горен
крайник за повече от тридесет дни, поради което съдът квалифицира затруднението
като трайно.
Гореизложеното даде на съда основание
да приеме, че подсъдимият е извършил престъплението при условията на
непредпазливост под форма на небрежност – не е предвиждал общественоопасните му
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Задължението за
предвиждане произтича от нормативно установените правила за движението по
пътищата, които очертават границите на грижата, която подсъдимият е трябвало да
прояви, за да избегне общественоопасния резултат. Подсъдимият е бил във
възможност да предвиди последиците, тъй като е правоспособен водач, който познава правилата за
движение, има достатъчен житейски и професионален опит, за да съобрази скоростта на движение с
конкретните условия. Липсват обективни данни по делото, които да разколебават
извода на съда, че подсъдимият не е бил длъжен, респ. че не е могъл да предвиди
общественоопасните последици.
Съдът прие, че подсъдимият не е нарушили правната норма на чл.20, ал.1 от
ЗДП, вменяваща задължения за водачите на МПС да се движат с такава скорост,
позволяваща им да владеят непрекъснато управляваните от тях превозни средства,
за неизпълнението на които е предявила претенции РП Котел в обвинителния акт.
Контролът върху пътните превозни средства обхваща редица действия на водача,
засяга техническото състояние на автомобила, положението му спрямо останалите
участници в движението по време на собственото му движение или покой,
възприемане и съобразяване с показателите на отделните уреди (скорост,
температура, светлини), положението му спрямо пътя или терена, възможността да
се придвижи или ползва от други лица, както и само да излезе от позиция на
покой. Този контрол е непрекъснат и обхваща времето, през което моторното
превозно средство е под управлението на водача, включително и някои състояния
на покой (спиране, краткотрайно паркиране). Действително, от момента, в който
поеме управлението на автомобила, до момента, в който го преустанови, водачът е
длъжен да владее превозното средство непрекъснато и във всяко отношение, но в
настоящия казус не се визират проявни форми на поведение на подс. К.Х.,
индициращи на нарушение на горецитираната правна разпоредба, като липсват
каквито и да било факти в тази насока, очертани в обстоятелствената част на
обвинителния акт и доказани по надлежния начин. Още повече, че неосъщественият
постоянен контрол на управлявания автомобил е самостоятелно нарушение и може да
бъде реализирано с отделен поведенчески акт или само доколкото не е налице
несъобразяване с режима на скоростта. Такива са случаите на изгубване на
контрола върху управлението, поради заспиване, отклоняване на вниманието и
разсейване, или при други противоправни проявления, обективиращи едно
недопустимо бездействие на водача, поради различни външни и вътрешни фактори.
Настоящият казус не разкрива очертаните по – горе специфики, поради което съдът
призна подсъдимия К.Х. да е извършил нарушение и на чл.20, ал.1 от ЗДП.
Когато с деянието са причинени
имуществени вреди, е налице отделен престъпен състав на чл.343, ал.1 б.“а“ от НК, който обаче се поглъща при причиняване на средна или тежка телесна повреда
или друг по-тежък резултат. Съдът призна подсъдимия за виновен за престъпление
по чл.343, ал.3, предл.ІІІ, б. “а” вр.
чл.342, ал.1 от НК, в който случай причинените имуществени вреди не са част от
състава му, поради което съдът не дължи произнасяне по тях с диспозитива на
присъдата (решение № 439 от
4.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 458/2009 г., III н. о.)
При определяне вида и размера на
наказанието съдът се съобрази със задължението по чл. 373, ал.2 от НПК и
приложи разпоредбата на чл.58а от НК, съгласно която съдът определя
наказанието, ръководейки се от общите разпоредби в НК – чл.54 от НК и така
определеното наказание се намаля с 1/3. Съдът отчете задължението си по чл.58а,
ал.4 от НК, но по делото не се установи да са налице такива обстоятелства,
които да го мотивират да определи наказанието по условията на чл.55 от НК.
Наказанието се определя по реда на чл.55 от НК тогава, когато са налице
изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото,
предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко спрямо обществената
опасност на престъплението и на дееца. Доказателствата по делото не разкриват
нито изключителни, нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
поради което посоченият начин за определяне на наказанието е неприложим.
За престъплението, в извършването на
което съдът призна подсъдимия за виновен, се предвижда наказание от свобода от
една до шест години. При определяне вида и размера на наказанието съдът прецени
по справедливост обществената опасност на деянието, личната опасност на
подсъдимия, оцени смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства,
съгласно изискванията на закона. Подсъдимият не е осъждан, което обстоятелство
съдът преценява като смекчаващо такова, но многобройните наложени му
административен ред наказания за нарушения на ЗДП го очертават като рисков и
недисциплиниран водач на МПС, трайно несъобразяващ се с правилата за движението
по пътищата. На пострадалите, освен средните телесни повреди, са причинени и
множество други травми и наранявания, които се квалифицират като леки телесни
повреди, наличието на които обаче следва да се съобрази при определяне на
наказанието. На пострадалия М. са причинени две средни телесни повреди, които
съдът също отчита като отегчаващо обстоятелство. Съдът определи на подсъдимия
наказание две години лишаване от свобода, което по реда на чл.58а, ал.1 от НК
редуцира с 1/3 и наложи на подсъдимия остатъка от една година и четири месеца.
Съдът счита, че наказанието е достатъчно отмерено по продължителност, адекватно
е на тежестта на извършеното и е в състояние да постигне целите на наказанието,
очертани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Тъй като съдът
определи наказание една година лишаване от свобода и подсъдимият не е осъждан,
преценката за приложението на чл.66 от НК е задължителна, при която съдът
следва да установи дали за постигане на целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдения е наложително да изтърпи наказанието. Съдът счита, че в
случая следва да се даде приоритет на личната превенция
и съобрази в тази насока, че поправянето на
подсъдимия извън условията на затворническата среда би било постижимо, тъй като
процесът на превъзпитание и преодоляване на психическите нагласи, довели от
извършване на престъплението, няма да премине по – успешно в затворническа
среда. За целта съдът намери, че наложеното наказание следва да се отложи за
минимален изпитателен срок от три години, който обаче, дори и в минимален
размер, е достатъчно дълъг и е състояние да се реализира предупредителния
потенциал на условното осъждане и да препятства подсъдимия да извършва
противообществени прояви под страх, че наложеното с тази присъда наказание ще
бъде приведено в изпълнение.
При съобразяване с изложените по – горе
обстоятелства, както и със задължителните указания по прилагане на закона,
дадени в ТР № 61 от 30.12.1980 г., ОСНК, ВС, т.4, съдът лиши подсъдимия от
право да управлява МПС за срок от две година.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът
осъди подсъдимия да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР Сливен сумата
762.00 лева, представляващи направени в хода на ДП № 44/2016 г. на РУ на МВР
Котел разноски.
Съдът осъди подсъдимия да заплати на
всеки от частните обвинители по 700.00 лева, представляващи направени от тях
разноски за адвокатско възнаграждение в хода на досъдебното и на съдебното
производство.
Ръководен от гореизложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
П
Р Е Д С Е Д А Т Е Л :