№ 173
гр. Варна, 06.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осми април през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело №
20223100900037 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано след обезсилване на решение на РС –
Варна по гр.д. №8401/2019г. и задържане на делото от ОС – Варна за
разглеждане от родово компетентния съд на предявен от „ДЗИ – Общо
Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. "Витоша", № 89Б, срещу „Електроразпределение Север” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл.
Варненчик”, № 258, „Варна Тауърс Е“, иск с правно основание чл.213, ал.1
КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 27912.71лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение, лихви и разноски по щета
№11020311200801/13.02.2012г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 18.04.2019г., до
окончателното изплащане на задължението, като регресната претенция е
формирана от следните суми: сумата 16863.56 лв., с ДДС, изплатено
застрахователно обезщетение, сумата 2075.95 лв., обезщетение за забава
върху главницата за периода 09.02.2015г. - 26.04.2016г., сумата 5070.82лв.,
обезщетение за забава за периода 01.03.2012г. - 09.02.2015 г., сумата
3887.38лв., съдебни разноски по гр.д. № 1455/2015г. на ВРС и в.т.д. №
93/2016 г., на ВОС, сумата 15.00 лв. - ликвидационни разноски по щета №
11020311200801.
В исковата молба се твърди, че в периода 24.10.2011г. – 23.10.2012г.
между ищцовото дружество и „Тебса“ ООД е съществувало застрахователно
правоотношение, по силата на договор за имуществена застраховка „Пожар и
други опасности“ за притежаван от „Тебса“ ООД недвижим имот във вилната
зона „Сборно място“ на гр. Балчик, ул. „Шеста“ №29. На 09.02.2012г.
настъпило застрахователно събитие – увреждане на тръби и климатична
инсталация в обекта, вследствие на замръзване в резултат на преустановяване
на захранването в обекта с електрическа енергия, в периода 22.01.2012г. –
1
08.02.2012г. За настъпилите вреди застрахователят бил уведомен на
13.02.2012г., като при ищеца е образувана преписка по щета №
11020311200801. От експерт на дружеството е извършен оглед на обекта, като
са констатирани увреждания на вътрешната отоплителна инсталация.
Независимо от постановения отказ за изплащане на обезщетение, такова е
присъдено с влязло в сила решение по гр. д. №1455/ 2015г. на ВРС.
Присъдените суми, в общ размер от 27897.71 лв., са изплатени на увреденото
лице на 26.04.2016 год. Твърди се още, че вредите са настъпили в резултат на
неизпълнение от страна на ответника на задължението му по Закона за
енергетиката за осигуряване на непрекъснатост в снабдяването и качество на
доставяната ел. енергия. Моли се за уважаване на предявения иск и
присъждане на разноски. В открито съдебно заседание исковата молба се
поддържа.
В отговора на исковата молба ответникът „Електроразпределение
Север” АД оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че
„Тебса” ООД е било потребител на ел. енергия през процесния период за
описания в исковата молба имот, както и че в периода 22.01.2012г. до
08.02.2012г. в района на гр. Балчик температурите са били изключително
ниски. Счита, че задължението на електроразпределителното предприятие да
осигурява непрекъснатост на електроснабдяването не е безусловно, като
изключенията са уредени в чл.122 и сл. ЗЕ. Позовава се и на чл. 21 и чл.51
ОУДПЕЕЕМ, като счита и че в случая не е спазен редът за реализиране на
отговорност за причинени щети по чл.56 ОУДПЕЕЕМ. Поддържа и че по
делото не са представени доказателства, че доставяната ел. енергия в имота
се е отклонявала от одобрените показатели за качество, а и при липса на
захранване, не следва да се обсъждат показателите за качество. Сочи, че за
процесния период в информационната система на ответника не са постъпвали
сигнали за повредени ел. уреди. Счита, че може да се направи извод, че
вероятната причина за липса на захранване е изгаряне на предпазители в
трафопоста поради ниските температури и нарасналото потребление в
района. Поддържа, че следва да се приложи чл.51, ал.7 ОУДПЕЕЕМ, според
която не носи отговорност поради независещи от него причини. Възразява, че
ищецът не е установил качеството собственик на застрахованото лице на
процесната климатична система, както и че последната е инсталирана,
настроена и експлоатирана съобразно установените правила. Оспорва
наличието на вина от страна на ответника, както и причинно-следствена
връзка между неизпълнението и вредите. Оспорват се и претенциите за
законна лихва, като се прави възражение за изтекла погасителна давност. В
първото заседание пред РС – Варна ответникът е направил възражение и за
изтекла петгодишна давност спрямо исковата претенция. Моли за отхвърляне
на предявените искове и присъждане на разноски. В открито съдебно
заседание отговорът на исковата молба се поддържа.
Третото лице – помагач ЗАД „Алианц България” АД оспорва иска
като неоснователен и недоказан по размер, навеждайки идентични
възражения на тези, направени от ответника. В открито съдебно заседание
третото лице поддържа депозираното становище.
Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото
доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за
установено следното от фактическа страна:
На основание чл.374, ал.2, вр. с чл.146, ал.1, т.3 и 4 ГПК е прието за
2
безспорно между страните, че в периода 24.10.2011г. – 23.10.2012г. между
ищцовото дружество и „Тебса“ ООД е съществувало застрахователно
правоотношение, по силата на договор за имуществена застраховка „Пожар и
други опасности“ за недвижим имот във вилната зона „Сборно място“ на гр.
Балчик, ул. „Шеста“ №29, както и че „Тебса“ ООД е било потребител на ел.
енергия за процесния период за описания имот; че от ищеца са изплатени по
щета № 11020311200801 застрахователно обезщетение, лихви и разноски в
общ размер от 27912.71лв.
Приети в тази връзка са застрахователна полица №11022044864 към
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за вила номер 3, находяща се в гр. Балчик,
вилна зона „Сборно място“, собственост на „Тебса“ ООД с период на
застраховката от 24.10.2011г. до 23.10.2012г.; уведомление за щета от
09.02.2012г. /л.10 и 11 от т.д.624/2019г. на ВОС/, както и договор за
присъединяване на потребител към ел. мрежа от 07.01.2011г., сключен между
„Е.ОН България Мрежи“ АД и „Тебса“ ООД /л.43-49 от т.д.624/2019г. на
ВОС/.
Приобщен по делото е констативен протокол /л.16 и 17 от т.д.624/2019г.
на ВОС/ от 18.02.2012г., съставен от Л.В.К., в присъствието на управител на
„Тебса“ ООД, съобразно който на посочената дата, при оглед на вътрешната
отоплителна инсталация, е констатирано, че същата е обслужвана според
всички изисквания на производителя за зимния сезон. Въпреки това,
продължителното застудяване с температури под -15 градуса е нанесло
описани подробно в протокола поражения.
Съгласно писмо от „Енерго – Про Мрежи“ АД до адв. М.Я. от
18.09.2015г. /л.50 и 51 от т.д.624/2019г. на ВОС/, в района на вилна зона
„Сборно място“, гр. Балчик, за периода 01.01.2012г. до 08.02.2012г., е имало 5
сигнала за липса на захранване. Към писмото е приложена справка в табличен
вид, според която продължителността на прекъсванията до отстраняването им
е била от 31 мин. до 2ч. и 41 мин. Същевременно, в справката е отразено, че
на 27.01.2012г. сигналът е подаден в 00:00ч., а аварията е отстранена на
същата дата в 10:03ч.
Приета е по делото справка от 17.07.2019г. от Национален институт по
метеорология и хидрология – филиал Варна /л.42 от гр. д. 8401/2019г. на
ВРС/, в която са отразени минималните температури на въздуха в района на
гр. Балчик в периода 22.01.2012г. до 08.02.2012г. Видно е, че температурите
са били предимно отрицателни, достигнали до -15.8 градуса.
С решение №4784/27.11.2015г. по гр. д. №1455/ 2015г. на ВРС „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на „Тебса“ ООД обезщетение
по щета № 11020311200801/13.02.2012г. за настъпило застрахователно
събитие на 09.02.2012г. – измръзване на нискотемпературна система „Дайкин
Алтерма“, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, както и
сумата от 5070.82лв. лихва за забава за периода 01.03.2012лв. до 09.02.2015г.,
на основание чл.208, ал.1 КЗ /отм./. Присъдените разноски общо в
първоинстанционното и въззивно производство са в размер от 3887.38лв.
Съобразно платежно нареждане, прието на л.78 от т.д.624/2019г. на
ВОС, на 26.04.2016г., „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД е изплатило на „Тебса“
ООД сумата от 27897.71лв.
Приобщени са по делото Общи условия на договорите за пренос на ел.
енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение
3
Север“ АД.
Ангажирани са от ищеца гласни доказателства, чрез разпит на
свидетелите Й.Х.С. и Л.В.К.. Първият свидетел излага, че e поддържал
процесните вили, наглеждал ги е, обзавеждал ги е и живее на 50 метра. В края
на м. януари 2012г. – началото на февруари 2012г. изгасвал токът докато
свидетелят работел в къщата. Идващите от трафопоста кабели били открити и
се събирали и изгаснал токът. До сутринта нямало ток. Техниците дошли на
другия ден около три часа, казали, че в целия град имало аварии, скъсани
кабели. И трите вили били оборудвани с климатична инсталация Дайкин, след
спирането на тока свидетелят не можел да я включи. Имало много навял сняг
и техникът могъл да влезе чак на 6-тия – 8-мия ден. Преди аварията
инсталациите били включени към ел. захранването и работели постоянно.
Свидетелят Л.К. твърди, че към февруари 2012г. работел в „ММС Инк“
– климатична техника, като сервизен техник. В трите вили е участвал във
въвеждането в експлоатация на системата и настройването й. Когато
системите замръзнали, били изпратени да констатират какво се е случило. В
протоколи било подробно описано какви са щетите. В по-голямата си част
замръзналите детайли не подлежали на ремонт, трябвало да бъдат подменени.
Цялата система била изцяло вътре монтирана, нямала никакви външни
агрегати и единственото условие е просто системата да бъде оставена под
захранване, за да няма проблеми. При монтирането, техниците подвързвали
захранването на системата към ел. таблото на къщата с директна връзка.
Стендбай режимът е специален софтуер на „Дайкин“, който защитава тези
системи при ниски температури, но това е когато е под захранване. Ако има
липса на захранване, този режим не е гарантиран, не могат да бъдат
активирани защитите.
Съобразно заключението на вещото лице по първоначалната съдебно-
техническа експертиза, повредите на климатичната инсталация се дължат на
замръзване поради ниски температури. При липса на електрозахранване,
климатична инсталация от типа „Дайкин алтерма“ не работи. За да се стигне
до такава щета е било необходимо много продължително охлаждане, а от
това следва, че системата за самоподдържане не е работила. При ежедневна
проверка на системата, не би могло да се стигне до описаната щета, дори и
при липса на електрозахранване. Обслужването на инсталацията е било
според изискванията, но резултатът е замръзване и то на вътрешната
инсталация с поражения на монтираните уреди.
Съгласно заключението на тричленната съдебно-техническа експертиза,
причината за нанесените щети от замръзване на водния контур на
климатичната инсталация са ниските температури на въздуха. През зимния
период е задължително системата да бъде включена в ел. мрежа, така че при
ниски температури да може да се включи нагревателят и помпата да завърти
водния контур с цел да не замръзне течността в системата. При честите
изключвания на електрическата мрежа през зимния период е възможно
системата да е дефектирала и това да е довело до замръзване на водния
контур. Размерът на средствата, необходими за отстраняване на повредите, е
16863.56лв. При условие, че липсва ел. захранване, не е възможно в
климатичната инсталация да се осъществи работен процес с цел
предотвратяване на замръзване. Изискването на фирмата производител при
показания на външната температура под нула градуса, е да бъде включена
към ел. инсталацията и да не остава без захранване. Повредата е настъпила
4
поради липса на ел. захранване при много ниски външни температури и
невъзможността на защитите против измръзване да се задействат. В открито
съдебно заседание, при повторното им изслушване от родово компетентния
съд, вещите лица категорично поясняват, че основната причина за
повреждане на инсталацията е липсата на ток.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Правната уредба, съдържаща се в чл.213, ал.1, изр.1 КЗ /отм./,
предвижда че с плащане на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
Възникването на правото на регрес и успешното провеждане на иска с
правна квалификация чл.213, ал.1 КЗ /отм./, се свързва с установяване от
ищеца, в условията на пълно и главно доказване, на настъпването на
застрахователното събитие в резултат от противоправно поведение на
ответника, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили
вреди в сочения размер, наличието на валидно застрахователно
правоотношение между застрахователя и увреденото лице, както и плащане
от застрахователя на застрахователното обезщетение.
Не са спорни по делото и се установяват от гореописаните
доказателства твърдените от ищеца обстоятелства относно съществувалото в
рамките на процесния период застрахователно правоотношение между „ДЗИ
Общо застраховане“ ЕАД и „Тебса“ ООД за описания по-горе недвижим
имот, настъпването на застрахователно събитие, изплащането на
застрахователно обезщетение в полза на застрахования в резултат на влязло в
сила съдебно решение, което ведно със заплатените лихви и разноски възлиза
в размер от 27912.71лв. Липсва спор и по твърдението, че застрахованият
собственик „Тебса“ ООД е бил към момента на настъпване на
застрахователното събитие потребител на ел. енергия за описания в исковата
молба обект – вила, в която се е намирала повредената климатична
инсталация.
Основният спорен въпрос в процеса, с оглед въведените от ответника
възражения, е дали увреждането на процесната климатична инсталация е
настъпило по причина, за която електроразпределителното дружество следва
да отговаря.
По така очертания предмет на спора, настоящият съдебен състав намира
следното: От ангажирания по делото констативен протокол, съставен от
свидетеля Л. Кинанов, се установи, че системата е била обслужвана според
всички изисквания на производителя за зимния сезон. Безспорно се
установява от същия протокол и постановеното решение по гр. д. №1455/
2015г. на ВРС, че климатичната инсталация е била повредена в резултат на
измръзване в рамките на заявения в исковата молба период. С отговора на
исковата молба е изрично признат фактът на наличие на изключително ниски
температури в района на гр. Балчик в периода 22.01.2012г. -08.02.2012г.,
когато се твърди да е настъпило застрахователното събитие. Този факт е
подкрепен и с приетото по делото и описано по-горе писмено доказателство –
справка от НИМХ. При тези ниски температури, безспорно се установи и че
неколкократно в рамките на същия период се е случило преустановяване на
5
ел. захранването в района, което е траяло достатъчно време, че да предизвика
замръзване на климатичната инсталация в застрахования обект. От
показанията на свидетеля Й. Стоянов, които съдът кредитира изцяло като
логични, безпротиворечиви, съответни на останалия събран по делото
доказателствен материал, и също базирани на изцяло непосредствени
впечатления, се установи, че в единия от случаите захранването е било
прекъснато вечерта и това прекъсване е продължило до следващия ден. Тези
показания изцяло се подкрепят от ангажираното писмено доказателство -
писмо от „Енерго – Про Мрежи“ АД от 18.09.2015г., придружено от справка,
в която е отразено също, че при едно от прекъсванията на захранването в
района на гр. Балчик сигналът е подаден в 00:00ч., а аварията е отстранена на
същата дата в 10:03ч., т.е. прекъсването е продължило поне цяла нощ. От
заключението на приетата по делото тричленна съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно
дадено, се установи по категоричен начин, че основната причина за
повреждане на инсталацията е липсата на ел. захранване през зимния период,
което е довело до замръзване на водния контур. В този смисъл са и
показанията на свидетеля Кинанов, които съдът също кредитира изцяло,
който като техник се е занимавал с експлоатацията на системата и който
заявява, че при липса на основното условие, а именно системата да е под
захранване, нейните защити от замръзване не могат да функционират
надлежно. При разпита на вещите лица пред настоящия съдебен състав,
същите поясняват и че при установените много ниски температури,
замръзване на системата може да се получи при прекъсване на захранването
за около час, а в случая се установи значително по-продължително
прекъсване на захранването.
По този начин се налага извод, че ответникът, в качеството му на
оператор на електроразпределителната мрежа е нарушил нормативно
вмененото му задължение с приложимата разпоредба на чл.89, ал.1, т.2 ЗЕ да
осигури непрекъснатост на електроснабдяването. Именно това нарушение
стои в основна причинна връзка с настъпване на вредоносния резултат, което
дава основание за ангажиране на деликтната му отговорност, респективно
дава основание на изплатилият обезщетение застраховател да реализира
регресното си право спрямо ответника.
Неоснователни са доводите на ответната страна за приложимост на
нормата на чл.122, ал.4 вр. с ал.2 ЗЕ, респективно изключване на
отговорността му на това основание. По делото липсват данни към момента
на прекъсване на захранването да е била налице непосредствена опасност за
здравето и сигурността на хора или съоръжения, както и прекъсването да е
осъществено целенасочено от оператора за предотвратяване на такава
опасност. Не се доказва от събраните доказателства и фактическият състав на
чл.122, ал.2, т.2 ЗЕ повредата на електрическата мрежа да е настъпила изцяло
по независещи от електроенергийното предприятие причина. Напротив, от
показанията на свидетеля Й.С. се установи, че кабелите са били открити, а
сега са „покрити съвсем нови и хубави“, т.е. към момента на
застрахователното събитие не са били поставени по начин, предотвратяващ
настъпването на инциденти. В този смисъл неоснователно е и позоваването на
чл. 21 и сл., както и чл.51 от Общите условия на дружеството. А спазването,
или не на реда по чл.56 ОУДПЕЕЕМ не е обстоятелство, което може да
изключи реализирането на регресното право на застрахователя, доколкото
тази процедура касае вътрешните отношения между потребителя и
6
енергийния оператор.
При тези изводи, съдът намира, че предявеният иск е доказан по
основание и размер.
По отправеното възражение за изтекла погасителна давност, следва да
се посочи, че изискуемостта на регресното право на застрахователя настъпва с
изплащане на застрахователното обезщетение, като за регресните искове на
застрахователя важи общата петгодишна давност по чл.110 и сл. ЗЗД /в този
смисъл определение №100 от 18.02.2020г. на ВКС по т. д. №1639/2019г., I т.
о., в което са цитирани и други актове в посочения смисъл/. В процесния
случай плащането е осъществено на 26.04.2016 г., а исковата молба е
предявена на 18.04.2019г., при което петгодишният давностен срок не е
изтекъл и възражението за погасителна давност се явява неоснователно.
Така мотивиран, съдът достига до извод, че предявеният иск е изцяло
основателен, не е погасен по давност, и следва да бъде изцяло уважен, като
съобразно отправеното искане, сумата бъде присъдена ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.04.2019г., до
окончателното изплащане на задължението.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените
доказателства, и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените по делото разноски, включително тези пред
инстанциите преди образуване на делото пред родово компетентния съд, в
общ размер от 7544.87лв., съобразно представения на л.36 от настоящото дело
списък, за заплатени държавни такси, депозити за експертизи и свидетели и
адвокатски възнаграждения, за които са представени договори за правна
защита и съдействие, обективиращи разписки. Направеното от ответника при
настоящото разглеждане на делото възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца съдът намира за
неоснователно. Съобразно чл.2, ал.4 от Наредба 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възнагражденията за процесуално
представителство се дължат за всяка инстанция, включително и при връщане
на делото за ново разглеждане. В случая претендираните от ищеца адвокатски
възнаграждения за всяка инстанция са в минимален еднократен размер
съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик”, № 258,
„Варна Тауърс Е“ да заплати на „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Витоша", №
89Б, сумата от 27 912.71лв. /двадесет и седем хиляди деветстотин и
дванадесет лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение, лихви и разноски по щета
№11020311200801/13.02.2012г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 18.04.2019г., до
окончателното изплащане на задължението, като регресната претенция е
формирана от следните суми: сумата 16863.56 лв., с ДДС, изплатено
7
застрахователно обезщетение, сумата 2075.95 лв., обезщетение за забава
върху главницата за периода 09.02.2015г. - 26.04.2016г., сумата 5070.82лв.,
обезщетение за забава за периода 01.03.2012г. - 09.02.2015 г., сумата
3887.38лв., съдебни разноски по гр.д. № 1455/2015г. на ВРС и в.т.д. №
93/2016г., на ВОС, сумата 15.00 лв. - ликвидационни разноски по щета №
11020311200801, на основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач
„Алианц България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Княз Дондуков 59, конституирано на страната на
ответника „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик”, № 258,
„Варна Тауърс Е“ да заплати на „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Витоша", №
89Б, сумата 7544.87лв. (седем хиляди петстотин четиридесет и четири лева и
осемдесет и седем стотинки), представляваща сторени по делото разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8