Решение по дело №2582/2018 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 юни 2019 г. (в сила от 12 ноември 2019 г.)
Съдия: Даниел Нинов Димитров
Дело: 20181320102582
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

                                       Р Е Ш Е Н И Е № 273

 

                                      гр. Видин, 31.05.2019 г.

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на втори май две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                             Председател: Даниел Димитров

                                                

при секретаря О. Петрова и в присъствието на прокурора............, като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 2582 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по исковата молба на П.М.Ю. от гр. София, ж-к „Дружба“ бл. 264, вх. А, ет. 8, ап. 22, ЕГН ********** против И.М.Н. ***, ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 228 ЗЗД, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че имат сключен с ответника договор за наем на земеделска земя от 28.07.2015 г., сключен в с. Връв, общ. Брегово, обл. Видин за стопанската 2015/2016 г., по силата на който ответникът следвало да заплаща на ищеца по 35.00 лева на декар наем за наетите от него земи. В цитирания договор за наем на земеделска земя на ответника били отдадени под наем от ищеца следните земеделски имоти, находящи се в землището на с. Връв, общ. Брегово, обл. Видин, а именно: имот № 003092 с площ от 3.000 дка; имот 010032 с площ от 45.431 дка; имот № 019019 с площ от 621.095 дка и имот № 012015 с площ от 17.491 дка. Твърди се, че общата площ на отдадените под наем земеделски земи по договора възлиза на 87.017 дка, а дължимата сума е 3045.00 лева. В договора изрично е посочено, че дължимите суми следва да бъдат заплатени след приключване на стопанската година, но не по-късно от 3 месеца.

Сочи се, че до момента на подаване на исковата молба ответникът не е заплатил абсолютно нищо по договора, въпреки изпратените му 3 бр. покани за доброволно изпълнение.

Претендира се законна лихва за забава, считано от 01.01.2017 г.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 3045.00 лева, представляваща незаплащане на дължимия от ответника наем за горепосочените земеделски земи, описани в Договора за наем, ведно със законната лихва за забава, считано от депозиране на исковата молба до окончателното издължаване, както и сумата от 548.10 лева, представляваща изтеклата лихва за забава върху главницата за времето от 01.01.2017 г. до 10.10.2018 г.

Претендират се и направените разноски.

Ответникът в срока за отговор е оспорил исковата претенция, като излага съображения в представения писмен отговор.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:

Между страните са възникнали валидни облигационни отношения, видно от договор за наем на земеделска земя, сключен на 28.07.2015 г., по силата на който, ищецът има качеството на наемодател, а ответникът – на наемател на следните земеделски имоти, находящи се в землището на с. Връв, общ. Брегово, обл. Видин, а именно: имот № 003092 с площ от 3.000 дка; имот 010032 с площ от 45.431 дка; имот № 019019 с площ от 21.095 дка и имот № 012015 с площ от 17.491 дка.

Предвид горното, отношенията между страните са уреждат по чл. 228 и сл. от ЗЗД.

Не се спори между страните, че наеманата вещ е предадена за ползване на ответника срещу възнаграждение. Договорът не се оспорва от ответника, който дори поддържа, че е заплатил за ползването на процесните имоти, но за което не е съставен платежен документ. Договорът е сключен за позволен от закона срок – за период от една стопанска година – 2015/2016 г. и след като ищецът, като наемодател, е изпълнил задължението си по договора и е предоставил ползването на процесните вещи от ответника, наемател за исковия период, то има право да иска насрещно договорно изпълнение – заплащане на наемната по договора цена. От съдържанието на договора се установява, че общата квадратура на наетата площ е 87.017 дка, а наемната цена е 35.00 лева на декар за една стопанска година, или обща стойност в размер на 3045.00 лева, която съответства изцяло на размера на исковата претенция, и за която е изпратена покана за доброволно изпълнение,получена от ответника,видно от дадения отговор по чл.176 ГПК.

По делото са разпитани  свидетелите Е. Ю. /съпруга на ищеца/, Л. Б., З. Я. и И. М.. От показанията на първите трима свидетели се установява,че за стопанската 2015/2016 г. ищецът е отдал собствена земя под наем на ответника,като същият не е заплатил договореното възнаграждение/свидетелката Ю. излага, че знае за дадената под наем земеделска земя за стопанската 2015/2016 г., за която ответника не е заплатил на ищеца наема,свидетеля Б. сочи, че той, както и ищеца е дал под наем на ответника земеделска земя, находяща се в с. Връв за стопанската 2015/2016 г., но и двамата не се получили наемната цена за земите,а свидетеля Я. също  твърди, че ищеца е дал свои земи под наем на ответника,както  и че в последствие си е взел земята от него, тъй като не си е получил парите за стопанската 2015/2016 година, включително  и че на 21.09.2018 г. на площада в с. Връв е станал свидетел на скандал между ищеца и ответника, че ответника не му плаща парите, които му дължи/.

В показанията на свидетеля М. се разкриват данни за наличие на взаимоотношения от трудов характер между него и ответника,като последният е с качеството на работодател.Наличието на зависимост и подчинено положение ,както и констатираното противоречие между неговите показания и тези на останалите свидетели,в частта относно плащането на възнаграждението по договора между страните, мотивира съда да не даде вяра на този свидетел и да не кредитира показанията му.

Във връзка с изложеното се налага извод,че ищеца е изправна страна по сключеният договор за разлика от  ответника,който не е заплатил определената цена за наем,а именно  за ползването на отдадените му земеделски имоти за стопанската 2015/2016 г.,в общ размер от 3045.00 лева, поради което, съдът намира, че искът е основателен и доказан.

Акцесорният иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД също се явява  основателен.

Сключеният договор за наем е стопанската 2015/2016 г.,като определеното възнаграждение,съгласно чл.3 ал.2 от Договора, е дължимо от 01.01.2017 г..

При данните по делото се налага извод,че   ответната страна е  в забава  от 01.01.2017 г. до 10.10.2018 г../датата на предявяване на иска/,като дължи  съответното обезщетение .

Натрупаната лихва за забава за посоченият период ,след използване от страна на съда на електронна система за изчисляване на лихвите,възлиза на сумата в общ размер от 548.10 лв..

 Във връзка с изложеното искът по чл.86 ал.1 ЗЗД следва да се уважи в претендираният размер,а именно за сумата от 548.10 лв..

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски,съгласно представения списък, в общ  размер от 623 лв.,от които:144 лв.за държавна такса и 479 лева за адвокатско възнаграждение.

Водим  от горното, Съдът

                                                Р  Е  Ш  И:

 

 

ОСЪЖДА И.М.Н. ***, ЕГН ********** да заплати на  П.М.Ю. от гр. София, ж-к „Дружба“ бл. 264, вх. А, ет. 8, ап. 22, ЕГН **********, сумата в общ размер от 3045.00 лева/главница/, представляваща неизпълнено задължение по сключен между страните договор за наем от 28.07.2015 г., за стопанската 2015/2016 г., на следните земеделски имоти, находящи се в землището на с. Връв, общ. Брегово, обл. Видин, а именно: имот № 003092 с площ от 3.000 дка; имот 010032 с площ от 45.431 дка; имот № 019019 с площ от 21.095 дка и имот № 012015 с площ от 17.491 дка, ведно със законната лихва за забава върху главницата,считано  от завеждане на иска-10.10.2018 г. до окончателното издължаване.

 

ОСЪЖДА И.М.Н. ***, ЕГН ********** да заплати на  П.М.Ю. от гр. София, ж-к „Дружба“ бл. 264, вх. А, ет. 8, ап. 22, ЕГН **********, сумата в размер на 548.10 лв.,представляваща обезщетение за  за забава върху главницата от 3045 лв. за времето от 01.01.2017 г. до 10.10.2018 г..

 

ОСЪЖДА И.М.Н. ***, ЕГН ********** да заплати на  П.М.Ю. от гр. София, ж-к „Дружба“ бл. 264, вх. А, ет. 8, ап. 22, ЕГН **********, сумата в общ размер от 623 лева,представляваща разноски по делото/144.00 лева за държавна такса и 479  лева за адвокатско възнаграждение/.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :