Решение по дело №57523/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11115
Дата: 28 юни 2023 г.
Съдия: Биляна Магделинова
Дело: 20221110157523
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 11115
гр. София, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при участието на секретаря Е. ЮЛ. И.А
като разгледа докладваното от БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА Гражданско дело
№ 20221110157523 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД с
правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за плащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 10 000 лева и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на законната лихва за забава от
07.02.2022г., датата на която е настъпило процесното ПТП, до окончателното плащане на
обезщетението за вреди в резултат от ПТП, настъпило на 07.02.2022 г. в гр. София на
ул.“Кривийски път“ по вина на водачът на л.а. „Ауди“, модел „А3“ с рег. № ******, с
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с ответника ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД, валиден към датата на ПТП. В исковата молба са изложени съображения,
че на 07.02.2022 г. е настъпило ПТП в гр. София на ул.“Кривийски път“ на около 300 м.
преди бул. „Ботевградско шосе“, при което ищцата управлявала л.а. „Дачия“, модел
„Сандеро“ с рег. № ******. По същото време със несъобразена скорост насрещно се е
движел управляваният от Ц. И. И. л.а. „Ауди“, модел „А3“ с рег. № ******, застрахован при
ответното дружество - ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, вследствие от което същият поднася и
реализира удар с насрещно движещият се управлявала л.а. „Дачия“, модел „Сандеро“ с рег.
№ ******.
Излага твърдения, че водачът на л.а.“Ауди“ нарушил правилата за движение по
пътищата и станал причина за ПТП, при което са причинени на ищцата описаните в
исковата молба телесни увреждания. След ПТП постъпва в болница, като е изписана на
10.02.2022 г., при поставена диагноза „разкъсно-контузна скалпова рана париеото-
окципитално в дясно, мозъчно сътресение“, като в болницата са извършени интервенции,
както следва: антисептична обработка, инспекция за чужди тела, хемостаза, шев. Излага
съображения за претърпени болки и страдания, изразяващи се в силен страх и стрес, за които
претендира присъждане на процесното обезщетение. Претендира разноски
1
Ответникът ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД е представил писмен отговор в срок, в
който не оспорва наличието на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
относно л.а. „Ауди“, модел „А3“ с рег. № ******, валиден към датата на ПТП. Оспорва
механизма на ПТП и счита, че не са ангажирани доказателства за установяване причината за
настъпването му, а констативният протокол не се ползва с материална доказателствена сила
по отношение на това обстоятелство. Оспорва наличието на противоправно поведение на
водача на автомобила, както и настъпването на описаните в исковата молба вреди в
причинно-следствена връзка с ПТП, а ако такива са настъпили не обуславят размерът на
претендираното обезщетение. Направено е възражение за прекомерност на обезщетението за
неимуществени вреди и възражение за съпричиняване, тъй като ищцата е била без
обезопасителен колан.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С определение от 28.02.2023г. на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК са приети за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: Настъпване на ПТП на
07.02.2022г.; 2. Наличието на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“
относно л.а. „Ауди“, модел „А3“ с рег. № ******, валиден към датата на ПТП, с ответника
ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД;.
За установяване механизма на ПТП е представен констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, в които е отразен механизъм на настъпване на произшествието.
Приета е авто-техническа експертиза, в която са направени следните изводи относно
механизма на ПТП: На 07.02.2022г. около 08:10 часа, в гр. София, по ул. Кривински път, с
посока на движение от бул. Ботевградско шосе към Околовръстен път се движи лек
автомобил Дачия сандеро с ДКИо ******, управляван от Й. К.. В същото време, но с
противоположна посока на движение, по ул. Кривински път се движи лек автомобил Ауди
АЗ с ДК№ ******, управляван от Ц. И.. В района около 300 метра преди кръстовището на
ул. Кривински път и бул. Ботевградско шосе водачът на лек автомобил Ауди АЗ управлява
същия с несъобразена скорост, вследствие на което губи контрол върху управлението на
автомобила, допуска същия да промени първоначалната си траектория на движение. В
резултат на промяната на движението на лекия автомобил Ауди АЗ същия катастрофира в
насрещно движещия се лек автомобил Дачия Сандеро. Ударът е нанесен с предна дясна част
на лек автомобил Ауди АЗ в предната фронтална част на лек автомобил Дачия Сандеро.
Настъпва ПТП с материални щети и пострадал водачът на лек автомобил Дачия Сандеро Й.
К.. Като причина за настъпването на процесното ПТП може да бъде посочено управлението
на лек автомобил Ауди АЗ с ДК№******, от страна на водача Ц. И., с несъобразена скорост
и допускането на загуба на контрол върху управляваното от него МПС.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Василена Костадинова
Лазарова, дъщеря на ищцата, свидетелства че разбрала за произшествието от майка си, която
й се обадила по телефона и казала, че отива в болница. Обадила се и по–късно, за да поиска
да й донесат дрехи в болницата, тъй като трябвало да остане там четири дни. Майка й се
2
прибрала четири дни след катастрофата в тежко състояние- отпаднала, с променен глас.
Виждало се че я боли, изглеждала уморена. Първите дни само лежала. Не можела да готви,
трябвало свидетелката да й носи храна и вода. Променил се начинът им на живот по това
време, тъй като майка й е разведена и сама се грижела за домакинството и двете си деца.
След произшествието се наложило свидетелката да поеме грижите за домакинството, а и
трябвало някой да прибира сестра й от училище. Понякога помагал баща им, както и
родител на съученичка за прибиране на малката сестра. По това време майка й не можела
да излиза навън, тъй като слънцето я дразнело и трябвало да лежи вкъщи. Преди
катастрофата начинът на живот на майка й бил доста активен. Започвала деня с някаква
тренировка, събота и неделя почти целия ден била навън и се разхождала, но след
катастрофата не можела да излиза много на слънчева светлина и да си прави упражненията.
Единствено можела да прави упражнения за след камшичен удар, които докторите й казали.
Върнала се на работа след един месец, но се прибирала много изморена, нямала сили да
върши обичайната си работа - да направи вечеря, да си поговори с тях. Започнала да шофира
преди седмица и през лятото на 2022 г. не са ходили на почивка. Майка й е от Несебър и
обикновено лятото ходят там, но това лято не отишли, тъй като не искала да шофира.
Според свидетелката и в момента не е напълно възстановена, все още има главоболия, има
периоди, в които си остава 1-2 дни в леглото, особено ако се сменя рязко времето. Най–ярко
помни голяма грозна рана на главата на майка си. Помни че се движела сама, имала
охлузвания на коляното и носа.
Приета е съдебно -медицинска експертиза, изготвена от вещо лице неврохирург, по
която са дадени следните отговори на поставените въпроси:
1. Вследствие на пътно-транспортния инцидент от 07.02.2022г.Й. П. К. е получила
следните травматични увреждания:
- Черепно-мозъчна травма състояща се от сътресение на главния мозък, кървяща
разкъсно-контузна рана в дясна теменно-тилна област на главата.
-Лицева травма изразяваща се в Бледожълтеникаво кръвонасядане с диаметър
5см.по гърба на носа по данни от съдебномедицинско удостоверение от 10.02.2022г. без
клинични и рентгенови данни за счупване на носните кости
- Травма на опорно-двигателния апарат състояща се от: Жълтеникаво кръвонасядане
в областта на вътрешния край на лява ключица с размери 5/3см. по данни от
съдебномедицинско удостоверение от 10.02.2022г.; Зеленикаво-жълтеникаво кръвонасядане
с диаметър 7см. в областта на капачката на дясно коляно и подобно кръвонасядане в
областта на капачката на ляво коляно с размери 12/10см. като върху същото има три
охлузвания с отпадащи кафеникави корички по данни от съдебномедицинско-
удостоверение от 10.02.2022г.
2. По своя вид и тежест получените от ищцата травматични увреждания имат
следната медико-биологична характеристика:
-Сътресението на главния мозък с количествена промяна в яснотата на
3
съзнание /зашеметяване/ без медицински данни за настъпило безсъзнателно състояние
/кома/ след инцидента е реализирало медико-биологичния критерий разстройство на
здравето временно неопасно за живота самостоятелно
-Лицевата травма състояща се от бледо-жълтеникаво кръвонасядане с диаметър
5см.по гърба на носа е реализирала медико-биологичния признак разстройство на здравето
временно неопасно за живота самостоятелно; травмата на опорно-двигателния апарат
изразяваща се с жълтеникаво кръвонасядане в областта на вътрешния край на лява ключица
с размери 5/3см. и зеленикаво-жълтеникаво кръвонасядане с диаметър 7см. в областта на
капачката на дясно коляно и подобно кръвонасядане в областта на капачката на ляво коляно
с размери 12/10см. е реализирала медико-биологичния критерий разстройство на здравето
временно неопасно за живота самостоятелно
3. Относно периода на лечение е взето предвид, че след инцидента Й. П. К. е
транспортирана с екип на център за спешна медицинска помощ град София до спешно
отделение на УМБАЛ „Света Анна” АД. След преглед от различни специалисти и образни
изследвания е приета на лечение в клиниката по неврохирургия на болницата. В клиниката е
проведено комплексно болнично лечение състоящо се от режим на легло, активно
неврологично наблюдение, медикаменти. Кървящата разкъсно- контузна рана в дясна
теменно-тилна област на главата е обработена хирургично под местна анестезия. При
постъпване е била в съзнание, оценена по Глазгоу кома скала/ГКС/ на 15т./максимален
брой/.Оплаквала се от главоболие и замайване, отричала трайна загуба на съзнание, но
съобщила, че има неясен спомен за инцидента. Неврологичният статус при приемане и
периода на болнично наблюдение и лечение е останал в граници на нормата. От
компютърната томография без контраст на главен мозък не са установени контузионни
изменения в тъканта на мозъка, както и травматични кръвоизливи в епи- и субдуралното
пространства и под меките мозъчни обвивки/субарахноидален/. От образните изследвания
на шийни прешлени и гръден кош с бял дроб липсват рентгенови данни за счупване на тела
и израстъци на шийни прешлени и на ребрени дъги. Консултацията с лицево –челюстен
хирург е без данни за травма. Медикаментозното лечение е включвало инфузии на водно-
солеви разтвори, аналгетици. Лечебният престой е продължил три дни. Изписана е на
10.02.2022г. в ясно съзнание, без отпадна неврологична симптоматика. На пациентите при
изписване се дават следните указания за лечебно-охранителен режим.
4.Според вещото лице сътресението на главния мозък е най-леката степен на черепно
- мозъчна травма. При него клиничните прояви са предимно от общо мозъчно естество
- главоболие, световъртеж, позиви за повръщане, които се развиват остро още в момента на
травмата и са изразени най-силно непосредствено след нея. След нормализиране на
съзнанието пациентите се оплакват от главоболие, засилващо се при отваряне на очите или
движение на очните ябълки. При опит за ставане от леглото се появява световъртеж, гадене,
шум в ушите, неустойчиво равновесие. Характерен симптом през този период е
ретроградната амнезия-болните не си спомнят събитията непосредствено свързани с
травмата. При правилно проведени лечение и режим и нормално протичане на
4
оздравителния процес възстановяването настъпва за период от 3-5 седмици. В медицинската
практика няма обективен метод за оценка на чувството за болка. Прага на болева
чувствителност е различен при всеки отделен човек. Според вещото лице Й. П. К. е търпяла
болки и страдания за период от двадесет-двадесет и пет дни, най-интензивни в първите
десет с последващо затихване. Тя е имала болеви усещания и при обработката на разкъсно-
контузната рана, превръзките и свалянето на конците.
5. Направено е заключение, че описаните травматични увреждания при ищцата са с
доказан произход и са получени от пътнотранспортния инцидент от 07.02.2022г. и са в
пряка причинно- следствена връзка с него.
6. Според вещото лице от получените при инцидента травматични увреждания от Й.
П. К. кръвонасядането във вътрешния край на лява ключица най-вероятно е следа от
поставен предпазен колан. При челния, но ексцентричен механизъм на инцидента, ако Й. П.
К. е пътувала без предпазен колан, тя би получила травма в лява слепоочно-теменна област
на главата-раменната част. Коланът не може да предпази горната част на тялото и главата,
която е свободно подвижна от движение вляво по посока на вектора на удара каквато липсва
в медицинската документация. След внезапното прекратяване на движението и обратно
придвижване на тялото и главата назад най-вероятно описаната рана в дясна теменно-тилна
област на главата е резултат от съприкосновение с подложката за глава.
7. По делото няма приложена медицинска документация за проведени контролни
прегледи проследяващи оздравителния процес. При личния преглед ищцата съобщила, че не
е правила нови прегледи при неврохирург, хирург или терапевт в периода след изписване.
8. По данни от последния преглед Й. П. К. е в добро общо състояние, в ясно
съзнание, адекватна, всестранно ориентирана. Неврологичният статус е в граници на
нормата. Лечението за претърпяната черепно-мозъчна травма е приключило успешно.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност". Между страните не е спорно наличието на застрахователно
правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност" между ответното
дружество и собственика л.а. „Ауди“, модел „А3“ с рег. № ******.
От събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по
авто-техническата експертиза се установява механизмът на ПТП, който е идентичен с
посочения в исковата молба и констативния протокол, съставен от длъжностно лице на
МВР. При преценка доказателствена стойност на констативния протокол съдът взема
предвид съдебната практика, обективирана в решение №85 от 28.05.2009г. на ВКС по т.д.
№768/2009г. ТК , в което е прието, че неоспореният в процеса констативен протокол за
ПТП, изготвен от органите на МВР, съставлява официален документ, който се ползва не
само с формална, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверително
5
изявление с уточнението, че съдът не е освободен от задължението да изследва механизма и
с други доказателствени средства.
В тази връзка в настоящото производство е приета авто-техническа експертиза,
която съдът кредитира като обективна и обоснована. В същата е приет механизъм на
настъпване на процесното ПТП, идентичен с посочения в констативния протокол, като
вещото лице приема, че причините за настъпване на ПТП са изцяло от субективен характер ,
свързани с управление на л.а. „Ауди“, модел „А3“ с рег. № ****** с несъобразена скорост и
загубата на контрол на превозното средство. Поради това следва да се направи извод, че
ПТП е настъпило по вина на водача на посочения лек автомобил, като му е съставен АУАН.
Посоченият механизъм на ПТП се потвърждава от всички събрани по делото
доказателства, от които съдът приема за установена вината на водача на л.а. „Ауди“, модел
„А3“ с рег. № ****** за настъпване на произшествието, при което е пострадала ищцата,
поради което е установена пасивната материално-правна легитимация на ответника за
плащане на обезщетение за настъпилите в резултат от ПТП вреди.
Съгласно чл. 45 във връзка с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение подлежат всички
вреди, които са в пряка и непосредствена последица от увреждането. Заключението на
вещото лице по съдебно-медицинската експертиза се основава на анализ на събраните по
делото писмени доказателства, относно настъпилите от ПТП телесни увреждания, начинът и
продължителността на лечението им, поради което съдът я кредитира като обективна и
обоснована. От същата се установява, че в резултат от ПТП ищцата е претърпяла
травматични увреждания-черепно-мозъчна травма състояща се от сътресение на главния
мозък, кървяща разкъсно-контузна рана в дясна теменно-тилна област на главата, с
проявления подробно описани в заключението. В резултат от посочените травми ищцата е
приета за наблюдение и изследвания в болнично заведение за три дни, като след
изписването е продължила лечение и възстановяване вкъщи. Според показанията на
свидетелката, които следва да се преценяват по реда на чл.172 от ГПК, след прибирането си
у дома ищцата не е можела да се грижи за себе си и за двете си деца, като извършва
обичайните дейност, свързани с грижа за домакинството. Показанията съответстват на
заключението на вещото лице, според което при настъпилото сътресението на главния мозък
при ищцата, което е най-леката степен на черепно-мозъчна травма , клиничните прояви се
изразяват в-главоболие, световъртеж, позиви за повръщане. След нормализиране на
съзнанието пациентите се оплакват от главоболие, засилващо се при отваряне на очите или
движение на очните ябълки. При опит за ставане от леглото се появява световъртеж, гадене,
шум в ушите, неустойчиво равновесие. Характерен симптом през този период е
ретроградната амнезия-болните не си спомнят събитията непосредствено свързани с
травмата.
Според вещото лице при правилно проведени лечение и режим и нормално
протичане на оздравителния процес възстановяването настъпва за период от 3-5 седмици,
като въпреки липсата на обективен метод за оценка на чувството за болка, според вещото
лице Й. П. К. е търпяла болки и страдания за период от двадесет-двадесет и пет дни, най-
6
интензивни в първите десет с последващо затихване. Тя е имала болеви усещания и при
обработката на разкъсно-контузната рана, превръзките и свалянето на конците.
Следва да се вземе предвид и извода на вещото лице, че към настоящия момент , при
извършения преглед, е установено добро общо състояние, ясно съзнание, адекватност,
всестранна ориентация, при ищцата, както и че лечението за претърпяната черепно-мозъчна
травма е приключило успешно
Следва да се вземат предвид показанията на свидетелката, че след произшествието
ищцата изпитвала страх от шофиране продължително време, което следва да се кредитира ,
тъй като е логично и житейски обосновано. Този страх от шофиране е възпрепятствал
възможността й да води обичаен за нея начин на живот и да ползва автомобила, за да закара
и прибере децата си от училище и за всичко което е обичайно необходимо за семейството й.

В задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968
г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК е
прието, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта
на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в
страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди следва да се вземе предвид характера на увреждането и последиците от него,
посочени по-горе, продължителността на възстановителния процес и обстоятелството, че
при ищеца е настъпило пълно възстановява. Следва да се вземат предвид и последиците за
психиката на ищеца, довели до страх от шофиране продължително време.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че
справедливото обезщетение за установените неимуществени вреди е в размер на 7
000,00лева.
Направено е възражение за съпричиняване с твърдения, че ищцата не е била с
поставен обезопасителн колан. При преценка основателността на възражението за
съпричиняване следва да се вземе предвид задължителната практика на ВКС – решение №
206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д.
№ 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от 12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о., решение № 169 от 02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение №
16 от 04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 ог 24.07.2013г. по
т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, според която, за да
7
бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на
пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение
пред първоинстанционния съд, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на
пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а
следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия
на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че
вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието
пострадалият не е извършил нарушение в правилата за движение по пътищата.
Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили
или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият не е
извършил нарушение в правилата за движение по пътищата. От заключението на вещото
лице по СМЕ се установява, че ищцата е имала характерни наранявания, които настъпват в
резултат от действието на поставен обезопасителен, както и че при ползване на такъв колан
също би получила травма на главата , тъй като коланът не може да предпази горната част на
тялото и главата.
Въз основа на изложените съображения следва да се направи извод, че възражението
за съпричиняване е неоснователно и не са налице предпоставки за намаляване на
обезщетението за причинените вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради него, поради
което предявеният иск следва да се уважи за сумата от 7 000лева и да се отхвърли до пълния
предявен размер от 10 000лева.
По претенцията за заплащане на лихва за забава съдът приема следното:
По претенцията за присъждане на лихва за забава, съдът следва да вземе предвид
решение № 128 от 04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г., Т. К., І т.О. на ВКС, постановено по
реда на чл.290 от ГПК, в което е прието, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице
срещу застрахователя по застраховка «Гражданска отговорност» в застрахователната сума
по чл. 429 КЗ / в сила от 01.01.2016 г. / се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а
не и от момента на увреждането.
Установява се, че ищцата е подала заявление за плащане на застрахователно
обезщетение до ответното дружество на 27.06.2022г., поради което следва да се приеме, че
ответникът дължи лихва за забава върху присъденото обезщетение от тази дата до
окончателното му плащане, като претенцията за присъждане на лихва за забава от датата на
увреждането -07.02.2022г. до подаване на уведомлението на 27.06.2022г. следва да се
остави без уважение.
8
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на
ищеца направените по делото разноски, съобразно уважената част от иска. Представени са
доказателства за направени разноски в размер на 1830,00лева, от които следва да се
присъдят 1220,00лева.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените разноски,
съобразно с отхвърлената част от иска за 1/3. Представени са доказателства за направени
разноски в размер на 455,00лева, от които следва да се присъдят 151,66лева.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК ********* да заплати на Й. П. К.
с ЕГН ********** на основание чл.432, ал.1 от КЗ обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 7 000лева, настъпили вследствие телесните увреждания, причинени от ПТП от
07.02.2022г., ведно със законната лихва от 27.06.2022г. до окончателното й плащане, както
и на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски, съобразно с уважената част от
исковете в размер на 1220,00лева, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 7
000,00лева до 10 000,00лева, както и претенцията за заплащане на законна лихва за забава за
периода от 07.02.2022г. до 26.07.2022г.
ОСЪЖДА Й. П. К. с ЕГН ********** да заплати ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с
ЕИК ********* на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски, съобразно с
отхвърлената част от иска, в размер на 151,66лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от съобщението до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9