О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е № 1191
02.07.2020 година, гр. Бургас
Бургаският административен съд, седемнадесети състав,
на втори юли две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в следния
състав:
Председател:
Атанаска Атанасова
като разгледа докладваното от съдия Атанасова адм.
дело № 3121 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
248 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК.
С решение № 1156 от 21.06.2019
г. е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на
правосъдието да заплати на Т.Н.И. с ЕГН **********, изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора- Бургас, сумата от 2 800 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на неосигуряване
непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода, и лишаване от нормална
жилищна свободна площ, светлина и достъп до свеж въздух по време на изтърпяване
на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в Бургас за периода от 01.12.2013
г. до 28.08.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
16.11.2018 г. до окончателното и́ изплащане, като е отхвърлен предявеният иск
в останалата му част до претендирания размер от 3000.00 лева. Със същото
решение са отхвърлени изцяло предявените от Т.Н.И. против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието искове, както
следва: 1) за заплащане на сумата от 7000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили вследствие възлагане за изпълнение на
несвойствена за лишен от свобода дейност- правене на превръзки на лишени от
свобода, хранене на болни лишени от свобода, включително и такива с туберкулоза
и хепатит Е, раздаване на лекарства, поставяне на системи и поставяне на
инсулин, неосигуряване на предпазни средства при ежедневни контакти с болни от
инфекциозни болести и попълване на медицинска документация, по време на
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Бургас през периода от
18.10.2016 г. до 28.08.2018 г.; 2) за заплащане на сумата от 1000 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие
неправомерно прекратяване на участието му в трудова дейност по време на
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, за периода от 28.08.2018 г.
до 16.11.2018 г., изразени в лишаване от трудово възнаграждение и извършване на
извънредни разходи за правни консултации и услуги за посочения период; 3) за
сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили вследствие неправомерно прекратяване на участието му в трудова
дейност на 28.08.2018 г. и последвало тенденциозно отношение на служители от
администрацията, изразено в препланиране на присъдата, извършване на
претърсвания и лични обиски и отказан достъп до лекар.
В законоустановения срок са
постъпили касационни жалби от двете страни, по които е образувано адм.дело №
302/2020 г. по описа на Административен съд- Бургас. Съдът е констатирал, че с
касационната жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е направено
искане за присъждане на разноски, имащо характер на такова по чл. 248, ал.1 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, поради което с протоколно
определение от 11.06.2020 г. е прекратил образуваното касационно производство и
е изпратил делото на настоящия съд за произнасяне по реда на чл. 248, ал.1 от ГПК.
Молбата за изменение на решението в частта за
разноските е депозирана от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и
е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира
следното:
Съгласно нормата на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, когато
искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по
производството. При частично уважаване на претенцията съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца разноските по производството, внесената от последния държавна
такса, както и възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно
с уважената част от иска (ал. 3).
С постановеното решение по спора първата от заявените при
обективно кумулативно съединяване искови претенции е отхвърлена частично и по
нея ответникът няма право на разноски (арг. от нормата на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС). Останалите три искови претенции са отхвърлени изцяло, но не са
представени доказателства за извършени от страната разноски. Следва да се
отбележи, че с нормата на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС отговорността за разноски на ищеца,
неоснователно предизвикал правния спор, е ограничена само до разноските по производството, т.е.
разноските по процесуалните действия, които страната е поискала. Тези разноски
не включват възнаграждение за адвокат, респ. юрисконсулт (арг. от чл. 286, ал.
3 ЗИНЗС). Ето защо съдът приема, че искането е неоснователно и следва да се
отхвърли.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на правосъдието за допълване
на решение № 1156 от 21.06.2019 г., постановено по адм.дело № 3121/2018 г. по
описа на Административен съд- Бургас, в частта за разноските.
Определението може да
се обжалва пред Административен съд- Бургас с частна жалба в едноседмичен срок
от връчване на съобщението.
СЪДИЯ: