Р Е Ш Е Н И Е
№ 219
Димитровград, 23.05.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд-Димитровград в
публичното заседание на двадесети май през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Гергана
С.
Съдебни заседатели:
Членове:
Секретар: Дарина Петрова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1036 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид:
Предявен е от „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”Васил Левски“№114, етаж Мецанин, представлявано от Р.А.и
Т.К., против К.И.Б., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ГПК.
Ищецът твърди, че е подадено заявление по чл.
410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение. Същата е връчена на К.И.Б. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в
резултат на което и съгласно
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД възниква правен интерес от завеждане на установителен иск
за вземанията на дружеството срещу нея/него.Обстоятелството, въз основа, на
което е издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за
паричен заем № 2663943 от 19 октомври 2016 г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД като Заемодател и К.И.Б. като
Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит. С подписването на договора за
паричен
заем, Заемателят удостоверява, че е получил Стандартен европейски формуляр,
посочващ индивидуалните условия по
паричния
заем.Основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се подават от
името на ищеца е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение
№ 1 към него от 01 януари 2018 г. между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* и „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, по
силата, на който вземането е прехвърлено в полза на
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Съгласно сключения договор за заем,
Заемодателят се е задължил да отпусне на Заемополучателя паричен заем в общ
размер на 750 лв., а последният
усвоява цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с което
Заемодателят е изпълнил задължението си. На 19.10.2016 г. между страните е
сключен Анекс към Договор за паричен заем 2663943, съгласно който страните се
съгласяват, че със сключването на същия ще се рефинансира текущият заем на
ответника по Договор за паричен заем 2617005. Страните са направили изрично
изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като в случая
процесният договор има сила на разписка. След извършеното прихващане
задължението на Заемателя се погасява изцяло, а Заемодателят му изплаща
остатъка от заемната сума по договора. К.И.Б. се
е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения
договор, като заплати сума в размер на 833,25 лв., ведно с договорната лихва на
15 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на лв. (включваща
първоначална главница и договорна лихва). По договора за паричен заем, К.И.Б. е
извършвал/а плащания в общ размер на 373,00 лв.Към настоящия
момент дължимата главница била в размер на 564,46 лв. За
ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор
за паричен заем 2663943 от 19 октомври 2016 г. между страните,
ответникът дължал договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия
случай начислената договорна лихва е в размер на 46,59 лв.
за периода от 02 ноември 2016 г. - датата на първата вноска до 17 май 2017 г. -
датата на настъпване на падежа на договора. В сключения между страните договор,
ответникът се задължил в 3- дневен срок от усвояване на сумата да предостави на
Заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се е
съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, дължи неустойка. Неустойката се начислявала еднократно, след 3
дни, от датата на сключения между страните договор и се дължи като допълнителна сума към
всяка от погасителните вноски. Към настоящия момент дължимата неустойка била в
размер на 285,7 лв. Разпоредбите на
договора предвиждали, че съгласно Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, при забава
на плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се начисляват
разходи за събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни писма,
електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер на по 9
лв. за на всеки 30 дневен период, до максимален размер от 45 лв. Ответникът е
трябвало да изплати целия заем на 17 май 2017 г. - последната падежна дата,
като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете
по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по
делото продължавал виновно да не изпълнява задълженията си, поради което същият
дължал и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в
размер на 50,82 лв. от 18 май 2017 г. - датата, следваща деня на последната
погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 21
февруари 2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Моли съда да признае за
установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД има следните
вземания срещу К.И.Б.: 564,46 лв. главница; 46,59 лв. договорна лихва за
периода 02 ноември 2016 г. до 17 май 2017 г.; 285,7 лв неустойка за
неизпълнение на договорно задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница, в размер на 50,82 лв. от 18 май 2017 г. - датата,
следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на
подаване на заявлението - 21 февруари 2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Да се осъди К.И.Б. да заплати направените
съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание
чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13
т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл.
25 от НЗПП.
В срока по чл.131 от ГПК адв. М.К. от
ХАК , в качеството си на назначен особен представител на ответника депозира
отговор на исковата молба по посоченото гражданско дело, в следния смисъл : Ищецът не бил легитимна страна по процесиия договор за
заем , от който твърди , че извежда правата си .От самия договор за заем било
видно , че праводателят на ищеца „Изи Асет Мениджимънт” АД е действал чрез
посредник „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ „ ЕАД. Съгласно извлечение от търговски регистър
същото дружество се представлява от Деан Стоянов Дънешки , но по договора
нямало надлежно волеизявление от негова страна за сключването му .За ищеца не е
възникнало право на вземане като заемодател , респ. не разполага с право на иск
, а предявения такъв е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен
.Оспорване легитимността на ищеца касае двата приложени договора , от които
твърди , че извежда правата си - Договор за паричен заем № 2663943 от
19.10.2016 год. сключен в Димитровград и Анекс към договор за паричен заем
№>2663943 сключен между същите лица , на същата дата , но в гр.Бургас .
Сключването на два отделни договора между едни и същи лица , но в различни
населени места отстоящи на повече от двеста км. едно от друго , е почти
невъзможно , поради което ги оспорва като реализирани юридически факти годни да
породят права и задължения за страните .Оспорва като доказателство и
представения лист , на който фигурира името на ответница , като част от
договора между ищеца и „Изи Асет Мениджимънт” АД. За същия няма информация да е
част от твърдяното рамково споразумение , по което ищецът е придобил парични
вземания Оспорва изцяло и договора за цесия , същият не е породил действие
спрямо ответницата , поради неизпълнение изискването на чл.99 ал.4 от ЗЗД ,
което също води до неоснователност на исковата претенция . Към исковата молба е
приложено писмо - уведомление до ответницата за извършената цесия , което обаче
не може да се приеме за валидно съобщение по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД , тъй
като се връчва на особен представител на ответницата , а не на нея лично или
пък на неин пълномощник .
Оспорва
иска за заплащане на неустойка в размер на 285.7 лв., поради прекомерност на
претенцията . Същата се явявал почти 50% от търсената главница , а и
задължението е изпълнено отчасти , поради което следвало да бъде намалена
.Оспорва иска за заплащане на мораторна лихва изцяло като неоснователен .
Извършената цесия не е валидно съобщена на ответницата и няма как същата да
изпадне в забава спрямо ищеца.
Съдът като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена
следната фактическа обстановка :
От приложеното по делото ч.гр.дело № 378/2018
г. на РС- Димитровград е видно, че по заявление на ищцовото дружество за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е била издадена Заповед № 239/8.3.2018г.
за сумата от: 564.46/петстотин шестдесет
и четири лева и 46 ст./-главница по Договор за паричен заем от 19.10.16г. с Изи
Асет Мениджмънт АД, 46.59/четиридесет и шест лева и 59 ст./-договорна лихва от
2.11.16г. до 17.5.17г., 285.7/двеста осемдесет и пет лева и 70 ст./-неустойка
за неизпълнение на задължение, 50.82/петдесет лева и 82 ст./-мораторна лихва от
18.5.17г. до 21.2.18г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
1.3.18г. до окончателното изплащане на дължимите суми, както и съдебни разноски
по делото – 225/двеста двадесет и пет/ лева разноски, представляващи ДТ и
юрисконсултско възнаграждение.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от Договор за паричен заем от 19.10.16г. с Изи Асет
Мениджмънт АД , като заявителят е цесионер, съгласно договор за прехвърляне на
вземанията от 30.1.17г. и Приложение 1 от 1.1.18г.
В срока по чл.415, ал.4, вр.
ал.1 т.2 ГПК длъжникът е предявил иск за
установяване на вземанията му, предмет на заповедта.
Искът е предявен
в срока по чл.415 ал.4 ГПК. От представения договор за паричен заем №2663943 от
19.10.2016г., е видно, че праводателят на
ищеца „Изи Асет Мениджимънт” АД е действал чрез посредник „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ „
ЕАД. Въпреки направеното с отговора на исковата молба
оспорване, ищецът не представи като доказателство наличието на сключен с
ответната страна договор за паричен заем №2663943 в размер на 750 лева, поради което и по делото
не се установи наличието на подлежащо на изпълнение вземане на „Изи Асет
Мениджимънт” АД спрямо ответника, поради което и
изводът, който се налага е, че ищецът не доказа наличие на действително договорно
правоотношение по сключен договор за кредит с посоченото от ищеца съдържание,
по което ответникът е страна като кредитополучател.
От договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ с дата 30.1.17 г. се установява, че „Изи Асет Мениджмънт” АД е
прехвърлило на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД вземанията си,
произтичащи от договори за потребителски кредити, които следва да се
индивидуализират в Приложение № 1. От представения по делото документ-лист
наименован Приложение № 1/01.10.2017г. към цитираният договор се установява, че
под номер 794 в него е вписано задължение на К. И. Б. по договор от 19.10.16г.
с отпусната главница 750лева, остатък на дължимата главница към датата на
засичане /01.10.18г./- 564.46 лева, остатък от договорна лихва в размер на 46.59
лева, остатък от неустойка разходи за забава 285.70 лева, лихва за забава 45.63
лева, общо задължение към датата на продажбата-1.10.17г.-942.38 лева, като тези
суми са били установени и от заключението на вещото лице по назначената съдебна
експертиза, прието като доказателство по делото, неоспорено от страните,
равнени съгласно описаното приложение.
По делото е приложено заверено копие на
пълномощно, от което е видно, че „Изи Асет Мениджмънт” АД е упълномощило цесионера „Агенция за контрол
на просрочени задължения” ООД да извърши от негово име, в качеството му на
цедент, уведомяването на длъжниците, чиито вземания са предмет на сключения
помежду им договор за цесия от 30.1.17 г. Представено е и уведомително писмо без
дата за извършеното прехвърляне на вземания, изходящо от „Изи
Асет Мениджмънт” АД, чрез „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД по пълномощно, адресирано до ответника.Не се
представят доказателства за връчено известие за доставяне на това уведомително
писмо до ответника, съответно за получаването му.
Релевантните факти,
обуславящи основателността на исковите претенции са наличие на действително
договорно правоотношение по сключен договор за кредит с посоченото от ищеца
съдържание, по което ответникът е страна като кредитополучател, изпълнение на
задължението на кредитодателя да му предаде договорената сума, валидно
прехвърляне в полза на ищеца на вземането за възстановяване на отпуснатия
кредит в претендирания размер и уведомяване на ответника длъжник от
кредитодателя цедент, настъпила
изискуемост на вземането за предявената главница, както и изпадането на
ответника в забава за плащането й в рамките на исковия период.
Ответникът,чрез назначения
му особен представител счита и че не е
налице основание за ангажиране на отговорността му предвид обстоятелството, че
не е уведомен за извършената цесия, с което не са спазени разпоредбите на
чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД.
Същото е основателно, а
съображенията за това са следните: Прехвърлянето на вземане (цесията) е
договор, с който кредиторът на едно вземане (цедент) го прехвърля на трето лице
(цесионер). Длъжникът по вземането не е страна по договора. Със сключването на
договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие между цедента и цесионера,
вземането преминава от цедента върху цесионера в състоянието, в което то се е
намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права – арг. чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Тъй като цесията засяга
интересите освен на страните по договора и на трето лице – цедирания
длъжник, се налага извършването на допълнително действие – съобщаване на
длъжника за цесията – чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. За да породи действие, съобщението трябва да бъде извършено от цедента – чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Без да е елемент от
фактическия състав на договора, съобщението има значение с оглед на третите
лица – цедирания длъжник, правоприемниците и
кредиторите на цедента и на цесионера. Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да
съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото
вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор
(цедента), напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението
за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор
(цедента). Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение
на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по
смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, правно релевантно за действието на
цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента (стария
кредитор), но не и съобщението, извършено от цесионера (новия кредитор). При
договора за цесия носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице. При това
положение, става промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор
става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил
вземането си. Вземането преминава от предишния кредитор върху новия кредитор в
момента на сключване на договора, като правото на цесионера е все още
неконсолидирано до момента на съобщаване на длъжника за цесионния договор. Тъй
като длъжникът не знае за цесията, за него не съществува задължение да престира
на цесионера. Задължението ще възникне едва след получаване на съобщението от
предишния кредитор.Като изпраща съобщение до длъжника, цедентът
го информира, че вече не е кредитор, а такъв е цесионерът, комуто е прехвърлил
вземането си. Това означава, че между длъжника и цедента е прекратена
облигационната връзка. Доколкото законът не поставя специални изисквания за
начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на
същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото
вземане не може да бъде игнорирано.
С оглед на изложеното настоящият състав
приема, че длъжникът не е бил уведомен надлежно за извършената цесия,а също така не може да се приеме, че е бил
уведомен и с исковата молба, тъй като са били налице условията на чл. 47, ал. 6 ГПК и му е бил назначен особен представител, като самият ответник не е получил лично копие от исковата молба и
от приложенията към нея, сред които е било и уведомлението за извършената
цесия, изходящо от цедента, който е действал чрез цесионера . По този начин не
е спазено изискването на чл. 99, ал. 3 и
ал. 4 ЗЗД и цесията е породила действие в отношенията между стария и новия
кредитор, но не е породила действие в отношенията между новия кредитор и
длъжника. В допълнение следва да бъде посочено,
че след като ответникът е представляван от назначен особен представител
по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, без самия ответник да е получил лично копие от
исковата молба и от уведомлението /при условие, че се приеме, че изхожда от
надлежно упълномощена страна/ за извършената цесия, не е спазено изискването на
чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. – цесията не е породила действие в отношенията между
новия кредитор и длъжника.
За пълнота на изложението, следва да се посочи е
следното: съгласно разпоредбата на чл.11, ал.2 от Закона за потребителския
кредит, Общите условия са неразделна
част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от
страните по договора, а от страна на ищеца не е бил представен подписан от ответника и от представител на
заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД екземпляр от Общите условия към
Договора за паричен заем (нито тези Общи условия са били инкорпорирани в текста
на самия Договор).Поради това, и с оглед разпоредбата на чл.190, ал.2 във
връзка с чл.161 от ГПК и чл.22 от Закона за потребителския кредит, съдът
намира, че самият Договор за паричен заем, въз основа на който ищецът, като
купувач на вземанията на заемодателя по Договора, основава претенциите си, е
недействителен и не установява наличието на изискуеми вземания на ищеца против
ответника.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв
следва да се отхвърли изцяло.
С оглед
изхода от спора, не следва да се присъждат разноски на ищеца.
Предвид гореизложеното,съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Васил Левски” № 114, етаж
Мецанин, п.к. 1527, представлявано от Р.Г.А. и Т.Я.К.,
против К.И.Б., ЕГН **********,***, иск с
правно основание чл.422 вр.чл.415 ГПК за признаване за установено по отношение
на К.И.Б., че същата дължи на “Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.”Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, п.к. 1527,
представлявано от Р.Г.А. и Т.Я.К., сумата от 564,46
лв. главница; 46,59
лв. договорна лихва за периода 02 ноември 2016 г. до 17 май 2017 г.; 285,7 лв
неустойка за неизпълнение на договорно задължение; лихва за забава /мораторна
лихва/ върху непогасената главница, в размер на 50,82 лв. от 18 май 2017 г. -
датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до
датата на подаване на заявлението - 21 февруари 2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
до окончателното изплащане на дължимите суми, които суми е било разпоредено ответникът да заплати
на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 239/8.3.2018
г., издадена по ч. гр. дело № 378/2018 г. по описа на ДРС, и присъждане на
ищеца на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение за производството
по настоящето дело, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване пред Хасковски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/
не се чете.
Вярно с оригинала!
Съдебният акт е обявен на 23.05.2019 г.
Секретар: Д.Петрова