Определение по дело №1141/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 20/29.03.2012г., постановено по гр. д. № 2090/2011г. по описа на Районен съд-Кърджали, е признато за установено по отношение „Г.” , че дължи заплащане на ЧСИ Р. С. с рег.№812 на сумата в размер на 24лв, представляваща такса и ДДС по т.1 от ТТР към ЗЧСИ., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №3299/31.10.2011г. по ч.гр.дело №1739/2011г. по описа на КРС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.10.2011г. до окончателното й изплащане. С Решението си първоинстанционният съд е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 377,70лв. като неоснователен и недоказан.

Недоволен от така постановеното решение е останал ЧСИ Р. С., който го обжалва в отхвърлителната му част, с молба да бъде отменено. Иска се въззивният съд да постанови друго решение, с което да уважи изцяло предявената искова претенция. Жалбодателят излага съображения. Претендира разноски. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание въззиваемият, чрез пълномощника си, оспорва жалбата и моли да се потвърди атакуваното решение като правилно.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства, при и по повод подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалваното и е допустима.

По същество съдът съобрази следното:

В исковата молба, предявена пред РС-Кърджали, ищецът ЧСИ Р. С. с рег.№812 твърди, че на основание чл.410 от ГПК поискал от РС-Кърджали и му била издадена Заповед за изпълнение за сума общо в размер на 377,70лв., представляваща дължими от „Г.” , в качеството му на длъжник, разноски по изп.дело №415/2009г. Поради това, че на осн.чл.415 от ГПК било подадено възражение, ищецът предявява процесния иск по чл.422 от ГПК. Твърди, че искането му за разноски по посоченото изпълнително дело се базира на такси за извършени действия по т.1, т.2, т.4, т.5, т. 12 и т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

От данните по делото се установява, че със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.№9543/28.10.2011г. ЧСИ Р. С. е поискал от РС-Кърджали да му бъде издадена заповед за изпълнение срещу „Г.” за парично вземане в размер на 377,70лв., произхождащи от неплатени такси по изп.дело №415/2009г., подробно описани в заявлението.

Със Заповед № 3299 от 31.10.2011г., по ч.гр.д.№1739/2011г., КРС е разпоредил длъжникът „Г.” да заплати на Р. Р. С., ЧСИ с рег.№812, сумата 377,70лв., представляваща такси по изп.дело №415/2009г. по описа на ЧСИ Р.С., ведно със законната лихва, считано от 27.10.2011г. до окончателното изплащане на сумата, от която 173,10лв., представляваща такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, 140лв. обикновени такси по т. 1,2,4,5 и 12 от Тарифата; 1,74лв. – разходи за пощенски такси и 62,95лв. ДДС, както и 25лв. ДТ за образуване на заповедното производство.

На 09.11.2011г. длъжникът „Г.” е подал възражение по чл.414 от ГПК с вх.№10168 от същата дата и съдът е указал на заявителя ЧСИ Р.С., че следва да предяви иск за установяване на вземането си, което последният е сторил, предявявайки настоящия установителен иск.

От доказателствата по делото се установява, че на 06.04.2009г. адв.С., като пълномощник на Г. Д. Г. от гр.Х., е подала молба до ЧСИ Р.С. и е било образувано изп.дело №415/2009г. срещу длъжника „Г.” за сумата в размер на 730,19лв., ведно със законна лихва. На следващия ден съдебният И. е извършил проучване на имущественото състояние на длъжника като е изпратил запитвания до ТД на НАП-Кърджали; община „Кърджали, отдел „МДТ” и ПП КАТ-Кърджали. На същата дата е била изготвена покана за доброволно изпълнение, която е била изпратена на длъжника на 10.04.2009., което е видно от заверено копие на приложен документ от куриерска служба „Сити експрес”-л.15 от делото.

В срока за доброволно изпълнение длъжникът превел на взискателя 1 342,10лв. /л.29/, с които изплатил сумата по изпълнителния лист и 400лв. адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство, поради което страните поискали от съдебния И. да прекрати производството. Длъжникът „Г.” поискал ЧСИ да му връчи и сметка по чл.79 от ЗЧСИ. Такава била изготвена на 19.05.2009г. и изпратена по пощата на „Г.” ведно с уведомление изх.№6935 от същата дата.

При така установеното от фактическа страна настоящата инстанция намира, че предявеният иск по чл.422, ал.1 от ГПК е основателен и доказан за сумата в размер на 351,61лв., за която следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер от 377,70лв. слÕдва да се отхвърли, по следните съображения:

Безспорно е по делото, че съдебният И. е образувал изп.дело №415/2009г., за което му се дължи такса по т.1 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 20лв. Извършил е проучване на имущественото състояние на длъжника, поради което му се дължи такса по т.2 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 50лв. За изпращане по пощата /а не връчване, както се твърди в ИМ/ на ПДИ, на съдебния И. се дължи такса по т.4 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 10лв. За изготвената сметка по чл.79 от ЗЧСИ се дължи такса в размер на 30лв., на осн.т.12 от ТТР към ЗЧСИ. За изпращане по пощата на уведомлението за сметката с изх. №6935/19.05.2009г. до изп.директор на „Г.” на ЧСИ се дължи отново такса в размер на 10лв. по т.4 от ТТР към ЗЧСИ, но за втора такса, каквато се претендира и е описана в сметката, доказателства по делото няма.

По отношение на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ настоящата съдебна инстанция е на становище, че такава безспорно се дължи, щом паричното вземане е събрано и взискателя е удовлетворен, независимо от начина, по който това е сторено – чрез сметката на ЧСИ, или директно на взискателя. Това е така по аргумент от т.26.1 от Тарифата и чл.79, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като плащането е извършено след образуване на изпълнителното производство, т.е. – вследствие на извършени от съдебния И. в хода на изпълнителното производство действия. В този смисъл е и съдебната практика – Реш. №4895/29.08.2011г. на СГС по гр.д.№10745/2011г.; Реш. №63/21.05.2008г. на ОС-В.Търново по в.гр.д.№470/2008г.

Сборът от описаните по-горе суми, ведно с начислено върху него ДДС е равен на 351,61лв. и съдът приема, че за тази сума искът е доказан.

Допълнителни разноски-разходи за пощенска такса в размер на 1,74лв. по делото не се доказват, доколкото в кориците на делото се съдържат данни само за известие за доставяне на „писмо 6935, сметка и фактура” /л.31, на гърба/, за което обаче по-горе вече бяха изложени мотиви и съдът приема, че за това действие на съдебния И. се дължи такса по т.4 от Тарифата в размер на 10лв.

Ето защо, следва атакуваното решение на РС-Кърджали да бъде отменено в частта му, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата от 24лв. до 351,61лв., вместо което да се постанови друго, с което предявеният по чл.422 от ГПК иск следва да се уважи за сумата в размер на 327,61лв., произхождащи от такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 173,01лв., такса по т.2 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 50лв., такса по т.4 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 20лв. /2 х 10лв./, такса по т.12 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 30лв., върху сбора от които е начислено ДДС.

В останалата му част решението е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

При този изход на делото се следват разноски за жалбодателя за двете инстанции, съобразно уважената част на иска, в размер на 69,82лв., и същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна.

Водим от изложеното, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 20/29.03.2012г., постановено по гр. д. № 2090/2011г. по описа на Районен съд-Кърджали, в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск по чл.422 от ГПК за разликата от 24лв. до 351,61лв., вместо което постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Г.” , с ЕИК *, че дължи заплащане на ЧСИ Р. С. с рег.№812, с ЕГН *, и на сумата в размер на 327,61лв., произхождаща от такси с начислено ДДС, както следва - по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 173,01лв., такса по т.2 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 50лв., такса по т.4 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 20лв., такса по т.12 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 30лв., за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №3299/31.10.2011г. по ч.гр.дело №1739/2011г. по описа на КРС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.10.2011г. до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА „Г.” , с ЕИК *, да заплати на ЧСИ Р. С. с рег.№812, с ЕГН *, деловодни разноски за двете инстанции в размер на 69,82лв.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1/ 2/