Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Пазарджик,01.12.2014 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на тридесети
октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при
секретаря М.К. , като разгледа
докладваното от районен съдия Харизанова гр.д.№1807 по описа на съда за 2014
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба срещу Основно училище „Васил
Левски“-село Звъничево, представлявано от директора С.Б. *** ищцата С.А.В. с
ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв.Ц. твърди, че е била
служителка в ответното училище на
длъжност „счетоводител“ и същевременно е била член на Синдикална организация на
„Съюза на българските учители“към училището. Твърди, че на 30.05.2013г. и е
било връчено предизвестие изх.№264/30.05.2013г. , с което е уведомена, че
считано от 01.08.2013г. трудовото и правоотношение ще бъде прекратено на
основание чл.328, ал.1,т.3 от КТ след изтичане на двумесечно предизвестие
,което са дължи по силата на колективен трудов договор. Освен това пак по
силата на КТД синдикалните членове имат право и на допълнителен платен отпуск.
Твърди се, че в срока на предизвестието ищцата се разболяла и била в болнични
до 10.12.2013г., включително. Едва тогава и била връчена
заповед№78-47/11.12.2013г. за прекратяване на трудовото правоотношение.Твърди
се, че във връзка с разпоредбите на КТД в заповедта било записано правилно, че
на ищцата се дължи изплащане на обезщетение по чл.224, ал.1 от Кт за неползван
платен годишен отпуск в размер на 16 работни дни и обезщетение по чл.222, ал.1
от КТ в размер на две брутни работни заплати. Твърди се, че на ищцата е
изплатено обезщетение само за 12 дни неползван платен годишен отпуск и
обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ в размер на една брутна работа заплата като
ответното училище отказва да изплати остатъка с мотив, че ищцата не е била член
на синдикалната организация, тъй като не си е плащала членски внос докато е
била в болнични. Твърди се, че дължимите обезщетения са както следва: едно
брутно трудово възнаграждение в размер на 720.50 лв. и за неползван платен
годишен отпуск за 4 дни в размер на 151.68 лв. Моли се съда да постанови
решение, с което да бъде осъдено ответното училище да заплати на ищцата сумата
от 720.50 лв. съставляваща обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ както и сумата от
151.68 лв. представляваща обезщетение за 4 дни неползван платен годишен отпуск,
ведно със законната лихва върху тези сучи, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените
по делото разноски. В подкрепа на твърденията ищцата ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответното училище, чрез
пълномощника му, е постъпил писмен отговор,
с който се оспорва основателността на исковете. Твърди се ,че ищцата не
е член на синдикалната организация СБУ от месец юни 2013г. В тази насока се
поддържа, че на събрание на синдикалната
организация при ОУ“Васил Левски“-село Звъничево , проведено на 25.06.2013г. е
било взето решение, обективирано в протокол №24/25.06.2013г., че ищцата,
заемаща длъжността „счетоводител“ при ОУ“Васил Левски“, считано от 01.06.2013г.
не се ползва с правата на член на синдикалната организация към училището.
Твърди се също така, че в книгата –ведомост за събиране и отчитане на членски
внос на членовете на синдикалната организация при ответното училище е отразено,
че ищцата е спряла да плаща членски внос от месец юни 2013г.като същата е била
наясно с този факт , тъй като го е отразила в молбата си –отговор от 18.12.2013г., приложена като доказателство
към исковата молба. Поддържа се, че с оглед обстоятелството, че ищцата не е
член на синдикалната организация от месец юни 2013г. ответникът е бил длъжен да
извърши промяна в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
№78-47/11.12.2013г., касаеща ищцата кат ов заповедта е посочено, че се дължи
обезщетение съгласно чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за
12 работни дни и по чл.222, ал.1 от Кт една брутна работна заплата. Твърди се,
че във връзка с тази промяна на ищцата е изпратено копие от становище на СБУ-ИК
на ОбщКС-Пазарджик и копие от заповед №124-93/13.02.2014г. Твърди се, че за периода от 24.06.2013г. до 10.12.2013г. ищцата е била в
отпуск по болест , но в нито един от издадените болнични листове/ подробно
описани в писмения отговор/ не е отразен режим „домашен-стаен“,“домашен- на
легло“ или друг , а „домашно –амбулаторен“, при който ищцата е имала възможност
да излиза. При това положение според ответника ищцата е имала възможност да
заплати членския си внос в синдикалната организация на училището за месец юни 2013г., и за следващите месеци, но не го е сторила,
при което същата е загубила правата си по
КТД. Според ответника ищцата е била наясно, че трудовото и
правоотношение се прекратява с изтичане на срока на предизвестие , но не е
отчела,че неплащайки членския си внос ще загуби правата си по колективния
трудов договор. Моли се исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си,
поддържа предявените искове. Подробни съображения по съществото на спора са
развити в хода на устните състезания.
В съдебно заседание ответното училище, чрез
пълномощника си поддържа писмения
отговор. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на
устните състезания чрез представената по
делото писмена защита.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с
изложение в исковата молба фактически твърдения,като съобрази доводите на
страните и обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК прие за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните ,че ищцата е била в
трудово правоотношение с ответното училище като е заемала длъжността“
счетоводител“. Не е спорно също така, че с предизвестие изх.№264/30.05.2013г./
съдържащо се на лист 6 от досието на делото/, получено от ищцата на
30.05.2013г. същата е уведомена, че на основание чл.328, ал.1,т.3 от КТ
трудовото и правоотношение ще бъде прекратено, считано от 01.08.2013г. след
изтичане на срока на предизвестие по чл.326, ал.2 от КТ, който срок на
предизвестие тече от 01.06.2013г. до 31.07.2013г.
Не е спорно също така, че със Заповед
№78-47/11.12.2013г. на директора на ответното училище трудовото правоотношение на ищцата е
прекратено , считано от 11.12.2013г. като
причини за прекратяване на трудовия договор както в словесен така и в
цифров израз е посочено намаляване обема
на работа и отправено от работодателя предизвестие
изх.№264/30.05.2013г.В заповедта е отразено, че на лицето следва да се изплатят
обезщетение съгласно чл.224, ал.1 от КТ –неползван платен годишен отпуск 16 дни
и и по чл.222, ал.1 от КТ две брутни работни заплати. Тази заповед е връчена
лично на ищцата на 11.12.2013г.
Ищцата е ангажирала като доказателство по делото
Колективен трудов договор, сключен на 28.06.2012г. между Министерството на
образованието , младежта и науката от
една страна, Съюза на работодателите, от една страна и от друга Синдиката на
българските учители/ съдържат се на лист
8-23 от досието на делото/. Съгласно чл.20 от КТД за работниците и служителите
в системата на народната просвета,, членове на синдикалните и работодателски
организации, страни по договора срокът на предизвестие при прекратяване на
трудовите правоотношения по чл.328, ал.1,т.1-3 от Кт е два месеца. Съгласно
чл.21 от КТД за работниците и служители, членове на синдикални и
работодателски организации , страни по договора обезщетението на основание
чл.222, ал.1 от КТ е два месеца. Съгласно чл.39 от КТД за членовете на
синдикатите , страни по договора се определят по-големи размери на отпуските по
чл.155 и чл.156 от ГКТ като размерът на основния платен годишен отпуск по
чл.155, ал.4 от КТ е 28 работни дни .Според разпоредбата на чл.62 от договора
същият влиза в сила от деня на подписването му и е валиден за две години.
Не е спорно обстоятелството, че ищцата е била член на
Синдикалната организация на
учителите към ответното училище.
Според раздел II чл.9.,ал.4 от Устава на Синдиката на българските
учители/ лист 28 от делото/ членството се прекратява с писмено заявление при неплащане на членски внос за три
последователни месеца или по решение на синдикалната организация. Съгласно
чл.9, ал.5 от Устава правото на синдикално членство се запазва при излизане в
дългосрочен отпуск, при пенсиониране и при съкращение, регистрирано в Бюрото по труда.
Установява се от представеното в тази връзка писмено
доказателство/ протокол №24/25.06.2013г., съдържащ се на лист 65 от досието на
делото/,че на 25.06.2013г. е проведено събрание на Синдикалната организация при
ОУ“Васил Левски“- село Звъничево при следния дневен ред:1/Отчет от резултатите
от ревизията на синдикалната организация и 2/ Разглеждане отказа за членство в синдикалната организация при
училището на С.В., заемаща длъжността „счетоводител“.За събранието е воден
нарочен протокол/ посочен по-горе/, в който е отразено, че по т.2 от дневния
ред присъстващите на събранието са били уведомени за отказа от членство в СО на
С.В.. Събранието е взело решение, обективирано в протокола, с което считано от
01.06.2013г. е прекратено членството на ищцата в синдикалната организация на
училището.
С нарочно определение по чл.146, ал.1,т.4 от ГПС
съдът е отдели като безспорен и недуждаещ се от доказване факта, че ищцата е
плащала членския си внос до месец май 2013г. включително. При това положение е
безпредменто да се обсъжда приложено писмено доказателсво ксерокопие от
книга-ведомост за събиране и отчитане на членски внос на членовете на
синдикалната организация при ОУ“Васил Левски“- село Звъничево, како и събраните
в тази насока гласни доказателствени средства.
Не е спорно обстоятелството, а това се установява и
от приетите болнични листове / лист 70-75/, че за периода от 24.06.2013г. до
10.12.2013г. ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност.
Със Заповед №22196-232/05.06.2013г. на директора на
ОУ“Васил Левски“ село Звъничево на ищцата е разрешено ползването на 13 дни
платен годишен отпуск за 2013г. за периода от 07.06.2013г. до 25.06.2013г. от общо полагаемия и се платен годишен
отпуск в размер на 29 дни.Отразено е в
заповедта, че остатъка от платения годишен отпуск за 2013г.е в размер на 16
работни дни.
За изясняване на спора от
фактическа страна по делото бяха ангажирани от ответника и гласни
доказателствени средства. От разпита на свидетелката М.Д. се установи, че
същата е председател на синдикалната организация в ответното училище. Според
свидетелката през месец юни 2013г.
ищцата била поканена устно от касиера на
организацията да си плати членския внос, но отказала. Свидетелката обясни, че в протокола от
проведеното през месец май 2013г. събрание
на синдикалната организация, отбелязали, че ищцата отказва да плаща
членски внос, както и че същата не е член на организацията.Свидетелката уточни ,
че ищцата не си е плащала членски внос в продължение на 6-7 месеца, като през
този период е била в болнични. Допълни, че след това ищцата поискала да си
плати членския внос със задна дата, но и било отказано след консултиране с
общинската секция на синдиката на българските
учители, от където получили писмено
становище.
Действително такова писмено становище се съдържа в
кориците на делото и е приобщено към доказателствения материал. Според
становището на Общ КС на СБУ-Пазарджик ищцата не е член на СБУ от месец юни
2013г. , тъй като според Устава на СБУ са налице две от основанията за
прекратяване на членството и.
От разпита на свидетелката К.Н. се установи, че
същата е касиер на синдикалната организация в училището. Свидетелката обясни,
че лично е поканила ищцата през месец
юни 2013г. да си плати членския внос, но последната отказала. Според
свидетелката след месец юни 2013г. ищцата не е плащала членския си внос.
Свидетелката заяви, че след започване
на учебната година тогавашната
директорка на училището свидетелката Т. и дала 15 лв., която сума съставлявала
членски внос на ищцата ,но свидетелката отказала за приеме парите, тъй като
били изтекли три месеца от последното плащане на членски внос.
Като свидетел бе разпитана и Г.Т., която е заемала
длъжността директор на ответното училище до 27.01.2014г. Свидетелката обясни,
че в качеството на директор изслушала и двете страни както ищцата , така и
председателя на синдикалната организация –свидетелката Д.. Д. и обяснила, че
ищцата не е плащала три месеца членски внос. По този повод през месец декември
2013г. свидетелката Т. направила
запитване до Общинската организация, на
което докато заемала длъжността „директор „ в училището не получила официален отговор. Свидетелката
допълни, че ищцата я помолила през месец
декември 2013г. да внесе от нейно име членския и внос в размер на 14.80 лв., но
както председателя, така и касиера на организацията и отказали да приемат
сумата с мотив, че от три месеца не е плащан членски внос.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото
е изслушана съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира
като компетентно и обосновано изготвено. При извършена проверка по
разплащателните ведомости вещото лице е установило, че брутното трудово възнаграждение
на ищцата възлиза на сумата от 720.50 лв., която сума е и в рамките на
заявената претенция за обезщетение. Вещото лице заключава, че по разчетно
платежната ведомост за месец декември 2013г. на ищцата е начислено обезщетение
за 12 дни неизползван платен годишен отпуск в размер на 455.05 лв. Вещото лице е изчислило, че брутното средно
дневно трудово възнаграждение на ищцата за месеца, предхождащ ползването на
отпуск, а това е месец май 2013г., през който месец ищцата е отработила
действително 18 работни дни, възлиза на сумата от 37.92 лв.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа
обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно
основание чл.222, ал.1 от КТ –за заплащане на обезщетение при уволнение на
основание чл.328, ал.1,т.3 от КТ/ поради намаляване обема на работа/ и по
чл.224, ал.1 от КТ –обезщетение за неползван платен годишен отпуск, които са
основателни като съображенията за това са както следва:
По иска с правно основание чл.222,ал.1 от КТ съдът
намира следното:
Според разписаното в посочената материално-правна
норма работникът , който е уволнен на изрично посочените в нормата основания, а
едно от тях е- намаляване обема на работа- има право на обезщетение в размер на
брутното му трудово възнаграждение за времето , през което е останал без
работа, но за не повече от един месец. Нормата сочи, че обезщетението може да е
за по-дълъг срок ако това е предвидено с акт на МС, с КТД или с трудовия
договор. Безспорно се установи от
обсъдения по-горе доказателствен материал, а и този релевантен факт не бе
спорен между страните по делото, че
трудовото правоотношение между ищцата и ответното училище е прекратено
на основание чл.328, ал.1,т.3 от КТ – поради намаляване обема на работа. Законодателят дава възможност при посочената
хипотеза работодателят да упражни
потестативното си право едностранно да
прекрати трудовото правоотношение с работника като отправи писмено
предизвестие, като в настоящия случай
ответното училище –работодател се е възползвал от тази правна възможност
и е отправило писмено предизвестие до ищцата, което е
получено от нея на 30.05.2013г/ факт, която не бе спорен/. В предизвестието
изрично е посочено основанието, на което
се прекратява трудовото правоотношение и момента , от който същото се счита
прекратено , а именно от 01.08.2013/след изтичане на срока на предизвестието/ Даденият
срок на предизвестие е двумесечен с
оглед действащите в отношенията между страните към момента на връчване на предизвестието
норми на КТД за системата на народната
просвета, в сила от 28.06.2012г./ обсъден по-горе/ с оглед обстоятелството,
което също не бе спорно, че към този момент/ на връчване на предизвестието/
ищцата е била член на Синдиката на българските учители. В този ред на мисли съдът счита , че на основание чл.335, ал.1 от КТ / трудовият договор се прекратяван писмено/ и чл.335, ал.2, т.1 от КТ
трудовото правоотношение с ищцата е прекратено законосъобразно с изтичане на
срока на двумесечното предизвестие, , считано от 01.08.2013г. С оглед
основанието, на което е прекратен трудовия договор- поради намаляване обема на
работа, ищцата действително има право на обезщетение, което е в рамките на
брутното трудово възнаграждение. Ищцата
признава факта ,че и е изплатено обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ за един месец в размер
на едно брутно трудово възнаграждение. Спорът
между страните се фокусира върху
обстоятелството – има ли право ищцата на обезщетение за по- дълъг срок и
по-конкретно за два месеца, като същата извлича правата си от чл.21 на КТД,
предвиждащ обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ за два месеца. Съществен въпрос,
на който следва да се даде отговор е този дали към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение ищцата е член на синдикалната организация, страна по
коментирания по-горе КТД. Отговорът е положителен. Уставът на синдиката на българските учители
урежда няколко хипотези на прекратяване
на членственото правоотношение, а именно: 1/ по писмено заявление на членуващия,2/ при неплащане на членски
внос или по решение на синдикалната организация. Съдът намира ,че не е налице
нито една от посочените хипотези. Не се установи по делото ищцата да е подала
писмено заявление за прекратяване на членственото и правоотношение. Не се
установи към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата да не е платила
членския си внос за три последователни месеца и това е така, тъй като с
оглед отделения като безспорен факт, че
ищцата е плащала редовно членския си внос до месец май 2013г. включително и от
месец юни 2013г. е преустановила плащането, то
към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, а това е момента на изтичане
срока на предизвестие , който срок е изтекъл на 01.08.2013г. е изтекъл
изискуемия се времеви отрязък от три месеца, за да настъпи ефекта на
прекратяване на членственото правоотношение. На следващо място съдът счита,
че не е налице и решение на синдикалната
организация за прекратяване на членството на ищцата, независимо от
обективираното в протокол №24 от 25.06.2013г от проведеното събрание на
Синдикалната организация пир ОУ“Васил Левски“- село Звъничево, решение, тъй
като с оглед удостовереното в протокола на разглеждане и обсъждане е бил подложен отказа на ищцата от членство, а такъв отказ не
е постъпил, тъй като същият, за да произведе правно действие следва да е писмена
форма, каквато липсва. Дори и да не се споделят мотивите на настоящи.
Допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че ищцата не е загубила
членствените си права към момента на прекратяване на трудовото и
правоотношение, е обстоятелството, че същата се ползва от закрилната разпоредба на чл.5 от Устава,
според която правото на синдикално членство се запазва при излизане в
дългосрочен отпуск и това е така, тъй като от данните по делото се установи, че
за периода от 24.06.2013г до 10.12.2103г. ищцата е била в дългосрочен отпуск
поради временна неработоспособност. Тук е момента да се отбележи, че посочената
закрилна норма не дефинира изрично вида на дългосрочния отпуск, поради което
съдът приема, че в обхвата и попада и отпуска при временна неработоспособност.
Предвид
изложеното съдът счита, че ищцата като
член на синдикалната организация, страна по Колективния трудов договор
за системата на народната просвета , в сила от 28.06.2012г. и действащ към момента
на прекратяване на трудовото
правоотношение с ответника се ползва от по-благоприятните негови разпоредби и
по- конкретно от разпоредбата на чл.21 от същия, съгласно която за работници,
членове на синдикални организации, страни по договора, обезщетението по чл.222,
ал.1 от КТ е два месеца. В контекста на тези свои разсъждение и на база кредитираното с доверие заключение
на изслушаната съдебно-икономическа експертиза досежно размера на брутното
трудово възнаграждение съдът счита, че като основателен предявения иск по
чл.222, ал.1 от КТ следва да бъде уважен като следва да бъде осъдено ответното
училище да заплати на ищцата сумата 720.50 лв., съставляваща обезщетение при
уволнение , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба 29.05.2014г. до окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ:
Правото на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван
платен годишен отпуск възниква само при прекратяване на трудовото правоотношение.
Прекратяването на трудовото правоотношение е първата предпоставка за пораждане
правото на обезщетение, която предпоставка в настоящия случай е налице, предвид
изложените по-горе съображения.Втората предпоставка за уважаване на иска е
работникът или служителят реално да не е ползвал полагаемия му се платен
годишен отпуск през календарната година на прекратяването на трудовото
правоотношение или през предходните, поради което законодателят е предвидил в
този случай работодателят да му заплати обезщетение съобразно броя на дните,
неизползван платен годишен отпуск и предвид последното получено брутно трудово
възнаграждение/ това за предходния месец/ и на база среднодневното брутно
трудово възнаграждение / чл.224, ал.2 във вр.с чл.177, ал.1 от КТ. Установи се
от обсъденото по-горе писмено доказателствено средство/ неоспорено от
страните/- Заповед №22196-232 от 05.06.2013г., че общо полагаемия и се за
2013г. платен годишен отпуск от 29 работни дни, ищцата е ползвала реално 13 дни
като и остават да ползва 16 дни платен
годишен отпуск. Ищцата признава факта, че работодателят и е изплатил
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 12 дни платен годишен отпуск за 2013г. При
това положение работодателят е останал задължен да заплати обезщетение и за още
4 дни неизползван платен годишен отпуск за календарната година за прекратяване
правоотношението и. Установи се от
изслушаното заключение на вещото лице, че
средно дневното трудово възнаграждение на ищцата е 37.92 лв. или за 4
дни неизползван платен годишен отпуск и се дължи сумата от 151.68 лв.
Ето защо следва да бъде осъден ответника да заплати
на ищцата и сумата от 151.68 лв., съставляваща обезщетение за 4 дни неползван платен годишен отпуск за
2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на исковата молба 29.05.2014г. до окончателното изплащане на сумата.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата и сумата от 180
лв. деловодни разноски под делото/ адвокатско възнаграждение/.
Предвид
изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на Пазарджишкият районен съд дължимата за уважените
искове държавна такса в общ размер от 100 лв./ по 50 лв. за всеки от обективно
предявените искове/. Ответникът следва да заплати в полза на ПРС и сумата от 80
лв. разноски за вещо лице
На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително
изпълнение на решението .
Така мотивиран Пазарджишкият районен съд:
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Основно училище „Васил Левски“-село Звъничево,
представлявано от директора С.Б. *** да
заплати на С.А.В. с ЕГН ********** *** на основание чл.222, ал.1 от КТ сумата от 720.50
лв./ седемстотин и двадесет лева и 50 стотинки/, представляваща обезщетение при уволнение ,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба 29.05.2014г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Основно училище „Васил Левски“-село Звъничево,
представлявано от директора С.Б. *** да
заплати на С.А.В. с ЕГН ********** *** на основание чл.224, ал.1 от КТ сумата от
151.68лв./ сто петдесет и един лева и 68
стотинки/, представляваща обезщетение за 4 дни неползван платен годишен отпуск за
2013г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба 29.05.2014г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Основно училище „Васил Левски“-село Звъничево,
представлявано от директора С.Б. *** да
заплати на С.А.В. с ЕГН ********** *** сумата от 180 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Основно училище „Васил Левски“-село Звъничево,
представлявано от директора С.Б. *** да
заплати на Пазарджишкия районен съд държавна такса в размер на 100 лв. и
разноски за вещо лице в размер на 80 лв.
На основание чл.242 от ГПК допуска предварително
изпълнение на решението.
Решението е неокончателно и подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пазарджишкият окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: