Определение по дело №567/2022 на Административен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 393

 

20.04.2023г., гр.Хасково

 

 

Административен съд – Хасково, в закрито заседание  на  двадесети април  две хиляди и  двадесет и трета година, в състав:

                                                                                           Съдия: Цветомира Димитрова  

 

разгледа  докладваното от   съдия Димитрова  адм. дело № 567 по описа на съда  за 2022 година.

 

             Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК.

  Образувано е по молба наименувана „заявление“ с  вх. № 2494 от 31.03.2023г., уточнена със заявление вх. № 2748 от 10.04.2023г.,  депозирана от адв. С.П. – пълномощник на оспорващото дружество, с която се иска допълване на Решение № 213 от 22.03.2023г. постановено по адм.дело № 567/2022г. по описа на АдмС-Хасково, в частта на разноските, като съответно се присъдят на дружеството разноски за адвокат. Към уточняващото заявление се представя платежно нареждане за кредитен превод от 23.06.2022г., с което от страна на „Минчонис 1895“ЕООД е наредено изплащане на адв. С.Д.П. на сума от 750.00 лева представляваща възнаграждение по договор по дело посочено по следния начин“ 56712022 АС-Хасково“ .

От насрещната страна, в срока по чл.248 ал.2 от ГПК, не е постъпил писмен отговор по така постъпилото искане. 

Съдът като взе предвид доводите в молбата и наличните по делото доказателства намира следното: 

По жалба на „Минчонис“ 1895“ ЕООД, гр.Хасково насочена срещу Уведомително писмо изх. № 02-260-2600/3479 от 10.03.2022г. на Заместник изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“,  в Адм С-Хасково е образувано адм.дело № 567/2022г. В жалбата  е обективирано общо искане за присъждане на сторените от дружеството съдебни и деловодни разноски. Идентично по съдържание искане е обективирано и в последното по делото о.с.з., проведено на 28.02.2023г., от процесуалния представител на дружеството. 

 С Решение № 213/22.03.2023г.по адм.дело № 567/2022г. АдмС-Хасково е отменил Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020, с изх. №02-260-2600/3479 от 10.03.2022г. издадено от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд“Земеделие“, в частта на подробно описаните в графа „Намаления“ на Таблица 1“Оторизирани суми (в лева) по схеми и мерки: СЕПП, Мярка 12/Натура 2000, СПП, ЗДП, СЗ-ДККП, СЗ-П, и Подмярка 13.3/НР 3 и е върнал преписката на  административния орган за ново произнасяне по подаденото от „Минчонис 1895“ЕООД, гр.Хасково заявление за подпомагане за кампания 2020г.,, съобразно указанията на съда дадени в мотивната част на решението. С решението съдът е осъдил и Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „Минчонис 1895“ ЕООД разноски по делото в размер на 350.00 лева. В мотивната част на решението е посочено, че предвид изхода на спора, претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски се явява основателна, но разноските следва да се присъдят в  доказания поделото осъществен размер от 350.00 лева , от които50.00 лв ДТ и 300.00 лева възнаграждение на вещо лице.По отношение на адвокатския хонорар съдът е възприел, че в представения по делото  договор за правна защита и съдействие, е посочено само договореното между страните възнаграждение, като не е обективирано същото да е действително заплатено, поради което този договор няма характер на разписка и не удостоверява сторени разноски.

  Решението е съобщено на оспорващата страна на 23.03.2023г. Молбата(наименувана „Заявление“) с правно основание чл. 248, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК е депозирана на 31.03.2023г. и уточнена с ново заявление от 10.04.2023г., в което са посочени искателя, административното производство по което е поискано произнасяне на определение по реда на посочената норма и към същото са представени доказателства за действително заплащане на адвокатски хонорар.

При извършената служебна проверка за допустимост на молбата, съдът намира следното:

Съгласно чл. 248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по  искане на страните може да допълни или измени постановеното решение, в частта му за разноските.

Съгласно чл. 80 от ГПК, приложим субсидиарно и в административния процес, страната, която е поискала присъждане на разноски представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. По силата на чл. 80, изр. 2 ГПК страната, която не е представила такъв списък, няма право да иска изменение на решението в частта за разноските. 

С т.8 от ТР №6/06.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС,  е прието, че липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълването на решението в частта му на разноските.

С т.9 от същото ТР е посочено,че липсата на представен списък на разноски обуславя недопустимост на искането по чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на решението в частта на разноските.  

В мотивите на същото тълкувателно решение изрично е възприето, че допълване на решението се предприема когато съдът не се е произнесъл по целия спорен предмет. В текста на чл. 248, ал.1 от ГПК са посочени две хипотези свързани с промяна на постановения съдебен акт  в частта на разноските. Първата хипотеза касае случаите , в които съдът изобщо не се е произнесъл по иначе валидно заявена искане за присъждане на разноски. Втората хипотеза е свързана със случаите, в които съдът след като е определил дължимите разноски, е сезиран с искане от страна по делото да приведе същите в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, т.е. да пререши въпроса за размера на вече присъденото.

Съобразно тази тълкувателна практика, без представен списък страната може да иска единствено допълване на решение в частта на разноските - т.е. когато своевременно е поискала, присъждане на разноски, но съдът не се е произнесъл по това й искане. В случая тази хипотеза не е налице, тъй като видно от диспозитива на постановеното решение по делото, съдът се е произнесъл по искането за разноски на жалбоподателя с нарочен диспозитив. В този смисъл е и трайната практика на ВАС изразена в Определение №3914 от 30.03.2017г. по адм. дело № 2970/2017г. , Определение № 12201 от 11.11.2016г. по адм. дело № 12143/2016г., Определение №13351 от 07.12.2016г. по адм. дело №12980 от 2016г.-5 членен състав, Определение № 5207/15.04.2014 г. постановено от Петчленен състав на ВАС по адм.д. 4479/2014 г., Определение № 503/19.01.2015 г. по адм д. 6237/2014 г., Определение № 974/27.01.2015 г. по адм.д. 15350/2014 г. и др. Ето защо независимо, че в искането за изменение на решението страната е посочила, че иска допълване на решението в тази му част, то това искане следва да се преценява и съобразно втората хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК.

Видно от доказателствата съдържащи се в адм. дело № 567/2022г. по описа на АдмС-Хасково,  оспорващото дружество  не е представило списък на разноски по чл.80 от ГПК, като не е налице и обективиране на такъв списък в друг представен от същата страна документ по делото. Ето защо молителят няма право да иска изменение на постановения по същото краен съдебен акт, в частта на разноските.

По гореизложените съображения молбата с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК,  следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а производството по делото да бъде прекратено.

Само за  пълнота на изложението съдът намира,  за уместно да посочи, че дори да би била допустима молбата  на „Минчонис 1895“ЕООД, гр.Хасково  то същата  би се явила неоснователна. Съгласно чл. 143, ал.1  от АПК подателят на жалбата има право да иска възстановяване на сторените от него разноски при отмяна на оспорения от него административен акт. Искането за присъждане на разноски следва да бъде поискано най – късно до приключване на последното съдебно заседание по делото, до която дата следва да се представят доказателства за осъществяването им.

 За да бъдат присъдени разноски, в полза на жалбоподател по административно производство следователно, са необходими няколко кумулативни предпоставки: 1. Със съдебният акт да е уважено оспорването 2. Да са налице действително направени по делото разноски, за което до приключване на устните състезания по делото са представени доказателства; 3. Да е направено изрично искане за присъждане на направени по делото от страната разноски  и 4. Искането за присъждане на разноски да бъде своевременно направено.

В конкретният случай, със съдебния акт оспорването е уважено. Сторено е искане за присъждане на разноски, което е и своевременно заявено, но до приключване на съдебното производство по делото не са били представени доказателства, че договорената между дружеството и процесуалния му представител сума представляваща адвокатско възнаграждение по силата на договор за правна защита и съдействие(л.104)действително е била изплатена. Такива са представени едва с уточняващото искане на молбата по чл.248, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК

За да е основателно искането и да се ангажира отговорността на ответника за разноски, следва същите да се действително понесени от жалбоподателя и доказателствата за това да са представени в преклузивния срок – последното по делото открито съдебно заседание. В случая  представянето на доказателства за сторените  разноски от жалбоподателя представляващи заплатено адвокатско възнаграждение  не е направено своевременно –до приключване устните състезания  по делото, а едва след  постановяване на приключващия производството съдебния акт.  Ето защо не е налице една от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на искане за изменение на решение в частта на разноските, а и за неговото допълване. В този смисъл и трайната практика на ВАС .

               Въпреки  това, по изложените по - горе съображения за недопустимост на молбата на „Минчонис 1895“ЕООД, съдът намира, че същата ще следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

                 Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ  РАЗГЛЕЖДАНЕ молба депозирана от „Минчонис 1895“ЕООД, гр.Хасково , чрез пълномощник,  с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК наименувана „Заявление“, с вх. № 2494 от 31.03.2023г. и  уточнена със заявление вх. № 2748 от 10.04.2023г. при АдмС-Хасково и ПРЕКРАТЯВА производството по молбата.

Определението  подлежи на обжалване пред Върховният административен съд,  в 7 дневен срок от съобщаването му .

 Определението да се съобщи на страните.

 

 

                                                                      Съдия :