№ 603
гр. Благоевград, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело
№ 20241200501033 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
Въззивна жалба с вх.№7661/12.08.2024г. е подадена от „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Благоевград, ул. „Антон Чехов“ №3, чрез адв. Н. Л., срещу Решение №
251/30.07.2024 г. по гр.д.№1040/2023 г. по описа на РС-Разлог.
Недоволен от атакувания акт в обжалваната част е останал
жалбоподателят, който го счита за неправилен и незаконосъобразен, излагайки
подробни съображения в тази насока. Иска се от съда да отмени решението и
да отхвърли изцяло исковете.
С въззивната жалба не са представени нови доказателства. Няма
доказателствени искания. Претендира разноски.
Препис от въззивната жалба е връчена на въззиваемата страна, от която е
постъпил отговор на въззивната жалба. Счита, че решението е правилно и
иска от съда да го потвърди. Претендира разноски.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, поради което същият дължи произнасяне по
съществото на правния спор, в рамките на заявените с въззивната жалба
доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК:
1
Производството пред РС е образувано въз основа на искова молба,
депозирана от И. М. К., ЕГН **********, адрес: с. Г., общ. Р. против
„Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Благоевград, ул. „Антон Чехов“ № 3, представлявано от
управителя М.П..
Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че в периода от
28.03.2022 г. до 25.09.2023г., ищецът работел в ответното дружество като към
датата на уволнението заемал длъжността „инженер, експлоатация“, с
месторабота на територията на РП Разлог. На 25.09.2023 г. му е връчена
Заповед № ЛС-06-84/25.09.2023 г., с която на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 от
КТ му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. На същата дата му
е връчена и Заповед № ЛС-02-138/25.09.2023 г., с която е прекратено
трудовото му правоотношение с ответника на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от
КТ. Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакуваната Заповед №
ЛС-06-84/25.09.2023 г., тъй като е издадена в нарушение на чл. 195, ал. 1 от
КТ. Ищецът посочва, че е имал основание за неявяването си на работа в
посочения период. Депозирал заявление пред прекия си ръководител и същия
се произнесъл като уважил молбата му. В тази връзка и от деловодството на
предприятието в гр. Разлог е уведомен, че му е разрешен отпуск и ползвал
същия. К. З. не му е указвал, че трябва да депозира заявлението си в срок не по
- кратък от 7 работни дни преди началото на ползването му и да изчака и
разрешение от работодателя. На 04.08.2023 г. към края на работния ден Е.М. -
деловодител и „ЛС“ при РП Разлог уведомил ищецът, че отпуска му е
разрешен от З. - написал „да“ в заявлението. Ищецът посочва, че тъй като
първоначално при назначаването си е заемал длъжността „Ръководител на РП
Разлог“ при „ВиК“ ЕООД, Благоевград му е известно, че разрешаване
ползването на отпуск става с резолюция на ръководителя на регионалното
поделение, поради което счел, че даденото от З. разрешение е достатъчно за да
излезе в отпуск. Също така твърди, че установена практика в предприятието е
разрешение за ползване на отпуск на работещите в РП е да се дава от прекия
ръководител на поделението. До издаването на Заповед № ЛС-03-
2240/11.08.2023 г. не му е известно да са издавани други изрични заповеди
извън резолюцията на ръководителя на РП за разрешаване или неразрешаване
ползването на отпуск от работниците в предприятието. Такива изрични
заповеди от управителя на дружеството не са издавани и по отношение на
заявените и ползвани отпуски в периода, в който ищецът заемал длъжността
„Ръководител на РП Разлог“. Наред с това произнасянето на управителя на
дружеството по заявлението на ищеца за ползване на отпуск е станало на
11.08.2023 г. след като реално е ползвал същия. След издаване на заповедта
се е получила и докладна от прекия му ръководител за неявяване на ищеца на
2
работа в периода от 07.08.2023г. до 11.08.2023 г. изложени са доводи относно
тенденциозност в действията на управителя на ответното дружество и
влошени от известно време отношения помежду им.
Оспорва се като невярна отразената в заповедта фактическа обстановка,
като излага съображения в тази насока.
Излагат се доводи, че същевременно е в невъзможност да изпълни
посоченото в заповедта задължение, а именно да подаде заявление поне 7 дни
преди започване ползването на платен годишен отпуск, тъй като до 04.08.2023
г. бил в отпуск, поради временна нетрудоспособност и с оглед пълното му
възстановяване поискал да продължи почивката си. На следващо място, счита,
че не е извършил нарушение на чл. 173 от КТ, тъй като е получил писмено
разрешение от прекия си ръководител.
Неръчването на заповедта, с която не му се разрешава ползването на
платен годишен отпуск и издаването й след като вече реално е ползвал такъв,
са действия на управителя насочени единствено и само към уволнението му.
На следващо място, са наведени доводи за нарушение на чл. 193 от КТ
при налагане на дисциплинарното наказание от страна на работодателя. Сочи
се, че със заповед № РЛС- 06-79/18.08.2023 г. му е наредено в тридневен срок
от получаването й да представи пред управителя на „ВИК“ ЕООД Благоевград
писмени обяснения относно причините за неявяването му на работа за дните
от 07.08.2023 г. до 11.08.2023 г. Заповедта му е връчена на 18.09.2023 г. и в
срок е дал обяснения, които изпратил по пощата на 21.09.2023 г. Въпреки това
в заповедта, с която е наложено най - тежкото дисциплинарно наказание
„уволнение“ е прието, че не е дал писмени обяснения. Писмените обяснения
са изпратени по пощата на 21.09.2021 г. и са получени от работодателя на
26.09.2023 г. С оглед на посоченото ищецът счита посоченото нарушение на
чл. 193 от КТ за самостоятелно основание за отмяна на заповедта.
Отделно от гореизложеното, ищецът сочи, че след прекратяване на
трудовото му правоотношение на 25.09.2023 г. е останал без работа и към
настоящия момент не получава доходи от трудови или приравнени към тях
правоотношения. С оглед на посоченото, счита, че ответника следва да бъде
осъден да му заплати сумата от 10848 лв. за периода от 25.09.2023г. до
24.03.2024 г. включително, като трудовото му правоотношение за месеца
предхождащ уволнението му е в размер на 1808 лв.
Позовавайки се на визираните в обстоятелствената част на исковата
молба фактически и правни твърдения се иска, съдът да постанови решение, с
което: да отмени като незаконосъобразни заповед № ЛС-06-84/25.09.2023 г., с
която на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ му е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и заповед № ЛС-02- 138/25.09.2023 г., с която е
3
прекратено трудовото му правоотношение с ответника на основание чл. 330,
ал. 2, т. 6 от КТ - поради наложеното със заповед № ЛС-06-84/25.09.2023 г.
дисциплинарно наказание „уволнение“. да отмени уволнението като
незаконно и да възстанови ищеца И. М. К., ЕГН **********, адрес: с. Г., общ.
Р. на длъжността, която е заемал преди уволнението - „инженер -
експлоатация“ при „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - Благоевград и
месторабота РП Разлог. да осъди ответника „Водоснабдяване и Канализация“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул.
„Антон Чехов“ № 3, представлявано от управителя М.П. да заплати на ищеца
И. М. К., ЕГН **********, адрес: с. Г., общ. Р. сумата от 10848 лв. (десет
хиляди осемстотин четиридесет и осем лева), представляваща обезщетение на
основание чл. 225, ал. 1 от КТ за оставянето му без работа, поради
незаконното му уволнение за периода от 25.09.2023 г. до 24.03.2024 г.
включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на завеждане на делото до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и сторените по делото разноски.
В указания на ответника едномесечен срок от получаване на
съобщението е депозиран писмен отговор по заявената искова молба. С
писмения отговор на исковата молба предявените искове се оспорват изцяло
като неоснователни. Сочи се, че от 28.03.2022 г. до 25.09.2023 г., ищецът е
заемал длъжността „инженер, експлоатация“ при „ВИК“ ЕООД Благоевград.
На 04.08.2023 г., ищецът депозира молба за ползване на платен годишен
отпуск за периода от 07.08.2023 г. до 11.08.2023 г. до прекия си ръководител -
К. З.. Прекият ръководител е дал положително мнение за ползване на платения
годишен отпуск. Ищецът започнал ползване на платения годишен отпуск без
разрешение от работодателя и в нарушение на чл. 173, ал. 1 от КТ. С оглед
отделяне на спорното от безспорното счита, че следва да се уточни, че ищеца
не отрича горепосочените обстоятелства, вкл. и че не е спазен срокът по чл.
17, ал. 1 от Правилника за вътрешния трудов ред в ответното дружество и че
не се е явявал на работа в периода от 7 - 11 август 2023 г. Неявяването на
работа от страна на ищеца за горепосочения период е констатирано от прекия
му ръководител с доклад вх. № 13-844/11.08.2023 г. Въпреки, че действащото
законодателство не го изисква, управителят на дружеството е издал Заповед
№ ЛС-03- 2240/11.08.2023 г., с която е постановил изричен отказ въз основа на
резолюцията поставена на молбата на ищеца. Целта, според ответника на този
изричен отказ е свързана с внасяне на яснота в отношенията между страните и
с оглед осчетоводяване на въпросната самоотлъчка. Във връзка с
констатираното нарушение на трудовата дисциплина на ищеца, на 18.09.2023
г. на същия е връчена Заповед № ЛС-06-79/18.08.2023 г. на основание чл. 193,
ал. 1 от КТ за писмени обяснения относно неявяването му на работа в
4
работните дни от посочения период. В рамките на посочения тридневен
период, ищецът не е представил писмени обяснения. В тази връзка са
издадени и връчени на ищеца процесните заповеди. Също така ищецът не
отричал, че дисциплинарното уволнение е наложено в срока по чл. 194, ал. 1
от КТ. Ответникът счита извършеното дисциплинарно уволнение за
законосъобразно, което води до неоснователност на исковата молба.
Ответникът възразява срещу твърдението на ищеца за незаконосъобразност на
уволнението, тъй като ищецът е започнал ползването на платения годишен
отпуск въз основа на „разрешение“ на прекия му ръководител (К. З.), който е
написал „Да“ на заявлението за ползване на платен годишен отпуск. В
исковата си молба ищецът многократно признава, че не е получил разрешение
от работодателя си и въпреки това е започнал ползването на платения отпуск,
респ. е налице съдебно признание относно извършеното нарушение на
разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от КТ. В писмения отговор на исковата молба са
изложени съображения касаещи изискванията визирани в чл. 173, ал. 1 от КТ
относно ползване на платен годишен отпуск. В тази връзка се сочи, че в
дружеството - ответник писменото разрешение се обективира в писмена
заповед, в която се съдържа изрично разрешение за ползване на платен
годишен отпуск в посочения от работника или служителя период. В
разглеждания казус, ищецът самоволно е започнал ползване на платен
годишен отпуск, който не е разрешен по законоустановения ред. Следователно
същия е нарушил установената трудова дисциплина в предприятието съгласно
чл. 187, ал. 1, пр. 2 от КТ. В обстоятелствената част на писмения отговор е
цитирана и приложима според ответника съдебна практика в настоящия
случай. Възразява се и срещу твърденията на ищеца, че не му е указано от
прекия ръководител, че заявлението за ползване на платен годишен отпуск
следва да бъде депозирано в срок не по - кратък от 7 работни дни, преди
началото на ползването му. Въпреки, че липсата на подобни трудови
задължения за служителя З., се твърди, че същият е информирал ищеца за
реда за ползване на платения годишен отпуск към датата на подаване на
молбата. Сочи се, че съгласно чл. 17, ал. 1 от ПВТР в ответното дружество -
платения годишен отпуск се ползва, чрез подаване на заявление по утвърден
образец до 7 работни дни преди началото на ползването му, като съгласно ал.
2 искането се подава до управителя, чрез прекия ръководител. ПВТР се
предоставял на всеки работник и служител при постъпването му на работа.
Счита, че ищецът трябва да е запознат с ПВТР в дружеството, което се доказва
от поставения подпис в длъжностната характеристика за длъжността, в която
ищецът се е разписал, че е запознат с трудовите си задължения. Цитира се и
съдържанието на длъжностната характеристика на ищеца. Оспорва се и
твърдението на ищеца за невъзможност да спази горепосочения срок по чл. 17,
ал. 1 от ПВТР в дружеството, тъй като лекуващия лекар не е издал
5
продължение на съответния болничен лист. Оспорват се и твърденията на
ищеца относно установена практика в ответното дружество разрешението за
ползване на платен годишен отпуск да се дава от прекия ръководител.
Възразява се и срещу твърденията на ищеца относно нарушения по чл. 195, ал.
1 от КТ и чл. 193, ал. 1 от КТ при издаване на атакуваните заповеди. Счита, че
заповедта за уволнение отговоря на всички изисквания за реквизити, както и
че е спазил изискването да поиска писмения обяснения от ищеца, преди
уволнението. С оглед горното, моли съдът да отхвърли предявените искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. В условията на
евентуалност, ако съдът приеме, че дисциплинарното уволнение е
незаконосъобразно моли, да бъде отхвърлен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ
като недоказан.
Не е спорен факта, че ищеца е работил в ответното дружество по
трудово правоотношение, като заемал длъжността „инженер, експлоатация“,
код по НКПД 21516001. Посоченото обстоятелство се установява от
приложеното копие от личното трудово досие на ищеца, вкл. представения
трудов договор № ЛС-01-97 от 28.03.2022 г.
Видно от приложените болничен лист, е, че в периода от 24.07.2023 г. до
06.08.203 г., ищецът е ползвал отпуск, поради временна нетрудоспособност.
На 04.08.2023 г., ищецът подал молба № ЛС-03-2140 от 04.08.22023 г.
/копие на л. 30 от делото и оригинал л. 78 от делото/, с която поискал да му
бъде разрешено ползването на пет дни платен годишен отпуск, считано от
07.08.2023 г. до 11.08.2023 г. Върху молбата прекият ръководител на ищеца
поставил резолюция „да“ срещу подпис. В молбата в частта разрешавам от
управителя на ответното дружество е поставена резолюция „не“ срещу
подпис.
Със Заповед № ЛС-03-2240 от 11.08.2024 г., издадена от управителя на
ВиК ЕООД, Благоевград е отказано на И. К. ползване на петдневен платен
годишен отпуск по КТ, считано от 07.08.2023 г. до 11.08.2023 г., по причини:
наличие на производствена необходимост и неспазване на чл. 17, ал. 1 от
Правилника за вътрешния трудов ред относно подаване на заявление по
образец до 7 работни дни преди началото на ползване на отпуск.
Представен е доклад, изготвен от К. З. с вх. № РД-13-844 от 11.08.2023
г., адресиран до управителя на ответното дружество относно неявяване на
ищеца за дните 07.08.2023г. до 11.08.2023 г. на работа.
По делото е приложен препис от Правилник за вътрешния трудов ред на
ВиК ЕООД, Благоевград, в чл. 17, ал. 1 от който е посочено, че отпускът се
ползва чрез подаване на заявление по утвърден образец да 7 работни дни
преди началото на ползването му. Съгласно ал. 2, искането по преходната
6
алинея се подава до управителя чрез прекия му ръководител.
Със Заповед № ЛС-06-79 от 18.08.2023 г. от страна на управителя на
ответното дружество, са изискани от ищеца писмени обяснения по реда на чл.
193, ал. 1 от КТ, относно причината за неявяване на работа за дните от
07.08.2023 г. до 11.08.2023 г. Заповедта е връчена на ищеца на 18.09.2023 г.,
като с нея е предоставен тридневен срок за предоставяне на писмени
обяснения.
По делото са представени писмени обяснения от ищеца, адресирани до
работодателя и изпратени по пощата, видно от приложената разпечатка от
„Български пощи“ ЕАД /л. 11 от делото/, е, че са изпратени на 21.09.2023 г. и
получени от ответник срещу подпис на 26.09.2023г.
Със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № ЛС-06-
84/25.09.2023 г., на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“
за осъществено нарушение на трудовата дисциплина, съгласно разпоредбата
на чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 3 КТ във вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ,поради
неявяване на работа в периода 7.08.2023 г. до 11.08.2023 г.
Със Заповед № ЛС-02-138 от 25.09.2023 г. на основание чл. 330, ал. 2, т.
6 от КТ, за наложеното със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание
№ ЛС-06-84/25.09.2023 г. дисциплинарно наказание „уволнение“ е прекратено
трудовото правоотношение с ищеца.
По делото е разпитан като свидетел Е.М., изпълняваща длъжността
„касиер - счетоводител“ в ответното дружество. В показанията си
свидетелката твърди, че длъжността й е свързана с приемането на молби за
отпуски. Посочва, че всеки служител попълва молба за отпуск, след което
молбата се предава на прекия ръководител. След като прекият ръководител я
подпише, свидетелката я завеждала в деловодната програма и я изпращала по
служебна поща в Благоевград. Уточнява, че при тях не се връща документ в
случай на разрешаване или отказ да бъде разрешено ползване на отпуск. На
самата молба прекият ръководител пишел „да“ при разрешаване или „не“ при
отказ. Спомня си, че И. К. пуснал при нея молба, която свидетелката предала
на прекия им ръководител К. З.. След като той я подписал, свидетелката я
завела в деловодната програма и със служебната поща, която на този етап
имали само в четвъртък я изпратила в Благоевград. Според свидетелката З.
подписал молбата, като написал „да“. Според нея това означавало, че отпуска
е разрешен. Уточнява, че това е практиката в район Разлог. При предявяване
на молбата на ищеца за ползване на отпуск през процесния период,
свидетелката потвърждава, че това е молбата подадена от ищеца. Посочва, че
когато уведомила ищеца, че отпуска му е разрешен на молбата нямало
поставено „не“. За ползване на отпуск техническия ръководител изготвял
7
график, а ръководител Регионално поделение - Разлог подписвал всички
молби. Относно Правилник за вътрешния трудов ред, твърди, че миналия
месец им бил предоставен за запознаване. Преди това не им е бил
предоставян. Посочва, че не знае дали управителят подписва молбите за
отпуск.
По делото е разпитан Р.Д. - служител в ответното дружество на
длъжност „технически ръководител“. Твърди, че формулярът за молба за
платен или неплатен годишен отпуск се попълва и прекият началник
разрешавал ползването на отпуск с „разрешавам“ или „да“. Деловодителката,
която приемала молбата, след като бъде резолирана от прекия ръководител им
съобщавала дали отпуска е разрешен. Твърди, че с Правилник за вътрешния
ред се запознал в началото на тази година. Този правилник не помнел да е
поставен на общодостъпно място и в момента не бил поставен в Разлог.
По делото е разпитан като свидетел В.М. - бивш служител на ответното
дружество. В показанията си посочва, че в периода 2002 г. - 2010 г. и от м.
02.2022 г. до м. 09.2022 г. изпълнявал длъжността управител на ВиК
Благоевград. Посочва обособената структура на ВиК ЕООД, с обособени
териториални поделения и териториални ръководители. Посочва, че като
управител подписвал заявления за отпуск, но поради отдалечеността на
отделните райони била направена организация началник - районът да дава
становище и подписва заявленията за отпуск. След това във вторник и петък
пътувала кола, поднасяли му документацията и той като управител се
разписвал.
По делото е разпитан като свидетел Л.Й. - служител във ВиК в РП
„Симитли“ на длъжност „ръководител“. Свидетелката твърди, че присъствала
на телефонен разговор на високоговорител между П.Г. и ищеца К.. Павлина
питала ищеца дали ще даде обяснения за „самоотлъчката“, при което К. й
отговорил, че няма да даде обяснения.
По делото е разпитана като свидетел П.Г. - служител във ВиК
Благоевград на длъжност „касиер счетоводител“. Свидетелката твърди, че на
21.09 се чула по телефона с И. К., който трябвало да даде писмени обяснения
за неговата „самоотлъчка“. Твърди, че той й отговорил остро, че не е длъжен
да дава обяснения на управителя й и затворил телефона.
Съдът намира, че следва да се кредитират показанията на свидетелите
като обективни и логични.
РС е приел в решението си, че работодателят - ответник не е изпълнил
задължението си да предостави на ищеца подходящ срок, който срок да е
достатъчен, за да има фактическата възможност да получи писмените
обяснения на ищеца, както и че не извършил нарушение, за което да му се
8
наложи наказание.
Въззивният съд не споделя изложеното от районния съд. С решение №
137/02.03.2010г. по гр.дело № 20/2009 г. на ВКС, IV г.о., постановено по
чл.290 ГПК, е застъпено становището за задължението на работодателя,
съгласно чл.193 ал.1 КТ преди налагане на дисциплинарното наказание да
изслуша работника или да приеме писмените му обяснения за констатираното
дисциплинарно нарушение, че неизпълнението на това задължение води до
отмяна на уволнението при условията на чл.193,ал.2 КТ, без да се разглежда
трудовия спор по същество, поради презумпцията, че наказанието е наложено
без да са преценени всички обстоятелства във връзка с дисциплинарното
нарушение и без възможност за защита на работника. В същото решение е
прието, че разпоредбата на чл.193,ал.2 КТ не се прилага, когато обясненията
на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина
– чл.193,ал.3 КТ. Според същото решение обясненията на работника не са
били изслушани или дадени по негова вина във всички случаи, когато
работодателят е поискал обяснения за дисциплинарното нарушение и не е
получил такива от работника, независимо от причините за отказа да се дадат
обяснения. Прието е, че текстът на чл.193,ал.3 КТ е приложим и във всички
случаи, когато работодателят е поставен в невъзможност да поиска обяснения
от работника, включително и когато работникът не може да бъде намерен на
адреса, който е съобщил на работодателя си, не се е явил, за да получи
препоръчаната пратка, съдържаща искане за даване на обяснения или по
какъвто и да е начин е осуетил възможността изявлението на работодателя с
искане за обяснения да достигне до него. Според същото решение дали на
работника е предоставена реална възможност да даде обяснения за
нарушението се преценява с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай.
Прието е, че когато исканите обяснения са относно обстоятелства - действия
или бездействия на работника от сравнително отдалечен период от време или
налагат работникът да извърши определени справки, проверка на документи и
пр., срокът за обяснения трябва да е съобразен с реалните възможности на
работника да ги даде. Когато обясненията са за действия или бездействия,
които не налагат обстойна проверка на минали събития, то наказанието може
да бъде наложено и непосредствено след като работодателят е поискал от
работника обяснения и такива не са били дадени, че в този случай с искането
за даване на обяснения работодателят е изпълнил изискването на чл.193,ал.1
КТ, поради което разпоредбата на чл.193,ал.2 КТ е неприложима. С решение
№ 254/04.11.2014 г. по гр.дело № 7086/2013г. на ВКС, IV г.о., постановено по
чл.290 ГПК, е прието, че работодателят е изпълнил изискването на чл.193,ал.1
КТ с искането за даване на обяснения. „След като работодателят е поискал
обяснения от ищцата и същата е отказала да ги даде непосредствено след
9
поискването им работодателят не е обвързан от първоначалното си становище
за срока за обяснения - т.е. от първоначално дадения тридневен срок за такива
обяснения“. В настоящият случай съдът намира, че следва да се приложат
разпоредбите на чл.193 ,ал.3 КТ – обясненията на ищеца не са били изслушани
по негова вина. С оглед на това е неприложима разпоредбата на чл.193, ал.2
КТ. В конкретния случай се касае за обяснения, които не налагат обстойна
проверка на минали събития. От показанията на св. П.Г. се установява, че на
21.09. ищецът е отказал да даде обяснения. След като ищецът е отказал да
даде обяснения непосредствено след като са му били поискани, то
работодателят не е обвързан от първоначалното си становище за срока за
обяснения - т.е. от първоначално дадения тридневен срок за такива обяснения.
А в случая наказанието е наложено и след изтичане на тридневния срок. С
искането за даване на обяснения работодателят е изпълнил изискването на
чл.193, ал.1 КТ, поради което разпоредбата на чл.193, ал.2 КТ е
неприложима.
Съдът намира, че по делото не се установи твърдяната практика за
разрешение на отпуска. Върху самото заявление за отпуск е видно, че прекият
ръководител дава становище и че отпускът се разрешава от управителя. Св.
М. счита, че становището на прекия ръководител е достатъчно за разрешен
отпуск, тъй като до този момент нямали отказан отпуск, което мнение
противоречи на чл. 173 КТ и Правилник за вътрешния трудов ред на ВиК
ЕООД, Благоевград. В чл. 17, ал. 1, от който е посочено, че отпускът се ползва
чрез подаване на заявление по утвърден образец да 7 работни дни преди
началото на ползването му. Съгласно ал. 2, искането по преходната алинея се
подава до управителя чрез прекия му ръководител. По делото липсват
доказателства да са делегирани права на прекия ръководител да разрешава
отпуск. От приложеното трудово досие на ищеца се установява, че отпускът
му е разрешаван от управителя, за което последният е издавал и съответните
заповеди. В случая ищецът не е положил дължимата грижа и е започнал
ползването на отпуск преди да му е разрешен.
Съгласно чл.173, ал.1 от КТ платеният годишен отпуск се ползва от
работника/служителя с писмено разрешение от работодателя. Тълкуването на
тази разпоредба налага извод, че работникът/служителят може да започне
ползването на този отпуск само след достигането до него на изявление за
разрешение на работодателя, изразено писмено, т.е. само след като е узнал за
това, до когато той е длъжен да продължава да изпълнява задълженията си по
трудовото правоотношение. В закона не е предвидено задължение за
работодателя да уведомява работника/служителя за отказа си да удовлетвори
искането му за ползване на платен отпуск. Неявяването на работа на
работника/служителя в периода, за който е отправил до работодателя искане за
10
отпуск, без такъв да му е бил разрешен по посочения начин, съставлява
дисциплинарно нарушение, предвидено в чл.187 т.1 от КТ, за каквото може да
се наложи и наказание дисциплинарно уволнение с оглед тежестта му,
обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на работника /чл.190
ал.1 т.2 и ал.2 от КТ/ - Определение № 715/26.05.2014г. по гр.дело №
1320/2014г., IV г.о. на ВКС. Видно от приложената длъжностна
характеристика за длъжността „инженер, експлоатация“ е, че ищецът следва
да се е запознал с Правилник за вътрешния трудов ред на ВиК ЕООД,
Благоевград и същият се подписал. Наложеното дисциплинарно наказание
уволнение е съответно на извършеното дисциплинарно нарушение. С оглед
на тези съображения съдът преценява, че заповедта за уволнение на ищеца е
издадена при спазване изискванията на КТ, поради което искът с
пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ е неоснователен и следва да се отхвърли.
Неоснователни са и исковете с пр.осн.чл.344,ал.1,т.2 и т.3 КТ за
възстановяване на ищеца на длъжността, заемана преди уволнението и за
присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа,
поради незаконното уволнение, тъй като същите са обусловени от изхода на
спора по иска с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ.
Предвид горното решението следва да се отмени, вкл. и в частта на
разноските и исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
В необжалваната отхвърлителна част решението е влязло в сила.
При този изхода на спора право на разноски има въззивника. По
приложението на чл.359 КТ има формирана трайно установена съдебна
практика, че при отхвърляне на предявения от работника иск с предмет трудов
спор, заплатените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат на основание чл. 78, ал.4 ГПК. Разпоредбата на чл. 359 КТ се
тълкува в смисъл, че работниците и служителите се освобождават от
дължимите към съда такси и разноски, които включват държавната такса и
разноските за призоваване на свидетели, за вещи лица и по извършване на
оглед / чл. 75 ГПК/, но не ги освобождава при отхвърляне на иска от
отговорността за разноски за адвокатско възнаграждение, направени от
насрещната страна по делото. Разпоредбата на чл. 78, ал.1 ГПК, която
регламентира подлежащите на присъждане разноски в исковото производство,
обособява заплатеното от страната възнаграждение за адвокат като
самостоятелно перо, отделно от заплатените такси и други разноски. В случая
въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на въззивника за
въззивна инстанция 1 600 лева адв. възнаграждение. По отношение на
разноските за първа инстанция е направено възражение за прекомерност на
претнендираните 1900 лева адв. възнаграждение. Съдът намира, че същото е
основателно делото не се отличава с фактическа сложност, приключило е
11
след четири общо проведени съдебни заседания, поради което справедливото
възнаграждение съдът определя на 1800 лева за първа инстанция, колкото е
прентендираното възнаграждение и от ищеца.
Воден от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 251/30.07.2024 г. по гр.д.№1040/2023 г. по описа
на РС-Разлог, в обжалваната част, както и в частта на разноските и вместо
това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. М. К., ЕГН **********, адрес: с. Г., общ.
Р. срещу „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. Благоевград, ул. „Антон Чехов“ № 3, представлявано
от управителя М.П., искове: да бъде отменена като незаконосъобразни заповед
№ ЛС-06-84/25.09.2023г., с която на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ му е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и заповед № ЛС-02-
138/25.09.2023г., с която е прекратено трудовото му правоотношение с
ответника на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ - поради наложеното със
заповед № ЛС-06-84/25.09.2023г. дисциплинарно наказание „уволнение“; да
бъде възстановен ищеца на длъжността, която е заемал преди уволнението -
„инженер - експлоатация“ при „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД -
Благоевград и месторабота РП Разлог и да бъде осъден ответникът
„Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, ЕИК *********, да му заплати
сумата от 6242.78 лв. (шест хиляди двеста четиридесет и два лева и
седемдесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за оставяне без
работа в резултат на незаконното уволнение за периода 25.09.2023 г. до
15.01.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата
молба - 18.10.2023 г. до окончателното изплащане на дължимото.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА И. М. К., ЕГН **********, адрес: с. Г., общ. Р., да заплати на
„Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Благоевград, ул. „Антон Чехов“ № 3, представлявано от
управителя М.П., разноски по делото в общ размер на сумата от 3400 лева, от
която 1800 лева – адв. възнаграждение за първа инстанция и 1600 лева - адв.
възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховният касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
12
Членове:
1._______________________
2._______________________
13