№ 10077
гр. София, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:б в
при участието на секретаря с в
като разгледа докладваното от б в Гражданско дело № 20231110163485 по
описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „А,.." ЕАД е предявил срещу ответника Г. В. А. кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.228
ЗЕС, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да се признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 525, 78 лв. неплатени суми за ползвани и
неплатени електронни съобщителни услуги за периода от 27.04.2020 г. до 14.11.2020 г. по
договор № ..., 344, 54 лв. неплатени суми за устройство S... с договор от 07.04.2020 г. за
продажба на изплащане, от които месечни вноски в размер на 89,88 лв. за периода
17.05.2020 г. - 18.10.2020 г. и предсрочно изискуеми оставащи вноски в размер на 254,66 лв.,
825, 29 лв. - общ размер неустойки, и 450, 66 лв. - общ размер мораторна лихва върху
цялото вземане за периода 19.05.2020 г. до 18.05.2023 г., както и законната лихва върху
сборната сума 1 695.61 лв. от 19.05.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, за
които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 33692/2023 г. по описа на
СРС, 151 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е бил сключен договор за електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане, идентифициран с неговия уникален номер
... със системен партиден номер ... Към горепосочения договор са сключени съответните
Приложения № 1, с които са уговорени следните услуги с тарифен план без ДДС, както
следва: Мобилна услуга А1 С.. за номер ... с дължима такса 17,99 лв., както и Мобилна
услуга А1 С.. за номер .. с такса 16.99 лв. Твърди, че към договора е закупено и устройство
за изплащане- Апарат S... - с договор от 07.04.2020 г. на изплащане с първоначална вноска в
размер на 14, 98 лв. и 23 последващи равни месечни вноски в същия размер съгласно
погасителен план. Твърди, че е изпълнил задълженията си по договора, но ответникът не е
изпълнил своите задължения. Посочва, че договор № ... със системен партиден номер .. е
бил прекратен поради неплащане продължило повече от 124 дни съгласно ОУ. Сочи, че
задължението за неустойка е формирано по следния начин: три начислени неустойки по 100
лв. за невърнато оборудване, обезщетение за обработка на просрочени задължения в размер
на 2 лв., неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС- 52,47 лв., неустойка в
размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС-54.99 лв., неустойка в размер на 3
стандартни месечни такси без ДДС-14,43 лв., неустойка в размер на 3 стандартни месечни
1
такси без ДДС-60,55 лв., неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги-61,66 лв.,
неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги-39,12 лв., неустойка за дадена отстъпка от
цената на услуги- 2,17 лв., неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги-9,50 лв.,
неустойка за дадена отстъпка от цената на устройство-132,19 лв. и неустойка за дадена
отстъпка от цената на устройство-96,31 лв. С оглед гореизложеното моли за уважаването на
предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
назначения му особен представител, с който оспорва предявения иск. Посочва, че не се
установява дали между страните е възникнало валидно облигационно отношение и дали
ищецът е предоставил услугите по договора. Сочи, че не се установява и кога договорът е
прекратен и дали абонатът е уведомен за това. Прави възражение за погасяване на
задължението по давност. Моли за отхвърлянето на предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.228 ЗЕС в
тежест на ищеца е да докаже съществуването на твърдяното правоотношение по договор за
доставка на електронни съобщителни услуги, предоставяне на услугите по договора на
ответника в твърдяното количество, както и цената на доставените услуги, включително на
предварително уговорените абонаментни такси.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК. вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за вноски по
договор за продажба на изплащане ищецът следва да докаже при условията на пълно и
главно доказване наличието на посочените облигационни отношение между него и
ответника, че е бил изправен по облигационните правоотношения, предал устройството за
ползване, уговарянето на клауза за предсрочна изискуемост на вноските по договора при
прекратяването на договора по вина на потребителя, прекратяването на договорите по вина
на потребителя, размера на дължимите вноски.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да установи наличието на облигационно правоотношение с ответника по силата на
твърдените договор за мобилни услуги, наличието на валидна клауза за неустойка в случай
просрочени задължения за обработка на тях, както и размера на уговорената неустойка.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че
главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че
размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума.
От фактическа страна:
По делото е приет договор за мобилни услуги от 19.11.2018 г., сключен между „А,..“
ЕАД и ответника. В приложение 1 към този договор е посочено, че е избран тарифен план
А1 Сърф S Май19 за срок от 2 г. На 17.09.2019 г. е било подписано друго Приложение 1 към
договора за телефонен номер ... с промоционална стойност на месечната абонамента такса
17, 99 лв. и стандартна стойност от 21, 99 лв. На 07.04.2020 г. е било подписано ново
приложение към този договор, отново за срок от 2 години, с промоционална месечна
абонаментна такса от 16, 99 лв. и стандартна цена от 20, 99 лв. Съгласно чл. 6.1. от този
договор ако абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по вина на абонат-физическо
лице преди изтичане срока на договора, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на
трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите по техния размер без
отстъпка, както и част от стойността на отстъпките от абонаментните планове/ценовите
пакети и пазарните цени на крайните устройства (закупени или предоставени на лизинг/на
изплащане), съответстваща на оставащия срок на ползване на абонамента.
На същата дата между страните е бил сключен и договор за продажба на изплащане за
апарат S... с номер на услугата ..., с приложен приемо-предавателен протокол, съгласно
който в деня на сключване на договора апаратът е бил предаден на ответника. Съгласно
договора за продажба стойността на апарата следва да бъде заплатена с 24 месечни вноски,
2
върху който е начислена и лихва в размер на 5, 6 % годишно, като е била заплатена
първоначална вноска от 14, 98 лв. и в договора е посочен общият размер на оставащите
вноски – 344, 54 лв., а в т. II.8.2. е посочена цена от 504, 15 лв., ако вещта бъде заплатена
изцяло и в брой при сключване на договора.. Съгласно т. 54.12 от приетите по делото общи
условия договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на
мобилния оператор при забава в плащането на дължими суми, продължила повече от 124
дена.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което след
преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, точно и
компетентно изготвено. Вещото лице е установило, че ищецът е издал 6 ежемесечни
фактури, и 13 сметки за неустойки на 30.09.2020 г., осчетоводени по партидата на
ответника, в периода 27.04.2020 г. – 28.09.2020 г., като в системата на дружеството няма
отразени и осчетоводени плащания по тези документи. Съгласно заключението периодът на
забава от датата на първата неплатена фактура до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е 1129 дни.
От правна страна:
От представените и приети в хода на съдебното дирене по делото писмени
доказателства се установява, че между страните са сключени договори за
далекосъобщителни услуги и договор за продажба на изплащане за телефонно устройство,
като по делото са приложени ценови листи за абонаментни планове за телефонен номер ... с
промоционална стойност на месечната абонамента такса 17, 99 лв. и стандартна стойност от
21, 99 лв., и за телефонен номер ... с промоционална месечна абонаментна такса от 16, 99 лв.
и стандартна цена от 20, 99 лв. По делото липсват доказателства, от които да се установява
стойността на други месечни услуги, уговорени между страните. Съгласно § 1, т. 17 ДРЗЕС,
"електронна съобщителна услуга" е услуга, обичайно предоставяна по възмезден начин,
която изцяло или предимно включва пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи,
включително услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване, без да се
включват услуги, свързани със съдържанието и/или контрола върху него. В обхвата на
електронните съобщителни услуги не се включват услугите на информационното общество,
които не се състоят изцяло или предимно от пренос на сигнали чрез електронни
съобщителни мрежи. Тоест по дефиниция ищецът следва да установи, че е предоставил
възможността ответникът да ползва съответната мобилна мрежа, до която е доставил сигнал,
радиоразпръскване и т. н. С обявения за окончателен проект за доклад съдът изрично е
указал на ищеца по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за това, че е
предоставил на ответника услугите, чието заплащане претендира, като в тази връзка е
направено и изрично оспорване с отговора на исковата молба от особения представител.
Въпреки изричните указания ищецът е поискал единствено допускане на съдебно-
счетоводна експертиза, вместо на съдебно-техническа експертиза. Съдебно-счетоводната
експертиза не установява реалното предоставяне и използване на услуги, тъй като изследва
единствено счетоводните записвания в счетоводството на самия ищец. Ето защо, във връзка
с претенцията на ищеца за стойност на ползвани електронни съобщителни услуги, съдът
намира, че в негова полза следва да бъдат присъдени единствено абонаментните такси за
процесния период, така както са уговорени в приложените по делото приложения към
договора, а именно 17, 99 лв. за телефонен номер ... и 16, 99 лв. за телефонен номер .... Тази
стойност, представляваща месечна абонаментна такса се дължи независимо от реалното
потребление на услугите. По реда на чл. 162 ГПК съдът намира, че за процесния период
27.04.2020 г. – 14.11.2020 г. общата стойност на месечните абонаментни такси за двата
телефонни номера се равнява на общо 230, 87 лв. (или 34, 98 лв. * 6 месеца и 18 дни). За
разликата над 230, 87 лв. до пълния предявен размер от 525, 78 лв. искът подлежи на
отхвърляне, тъй като ищецът не доказа при условията на пълно и главно доказване, че е
предоставил услуги и тяхната стойност.
След съвкупна преценка на приетите договор за продажба на изплащане от 07.04.2020
г., приемо-предавателен протокол и гаранционна карта се установява, че ищецът е предал на
3
ответника апарат S..., срещу което ответникът се е задължил да заплати 23 вноски от по 14,
98 лв. всяка или общо 344, 54 лв. Ответникът, който носи тежестта на доказване, не е
ангажирал доказателства за плащане на сумите, поради което, в приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест,
съдът приема този факт за недоказан. Ето защо, искът за стойността на този апарат следва да
бъде изцяло уважен. Срокът на този договор е изтекъл през 2022 г., поради което всички
вноски вече са с настъпил падеж и не е необходимо да бъдат изследвани предпоставките за
настъпване на предсрочна изискуемост.
По отношение на претенциите за неустойки:
Претендират се неустойки, сбор от три стандартни месечни абонаментни такси без
вкл. ДДС, за всеки от мобилните номера, както и разликата между стандартната цена на
месечните абонаментни такси за тях без отстъпка, както и отстъпка от цената на устройство,
и неустойка, представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа. Съдът намира,
че неустойки следва да бъдат присъдени единствено във връзка с договорите за телефонните
номера +.. и +..., както и по договора за продажба на изплащане, които са в общ размер от
438, 64 лв., видно от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.
Основанието за възникване на вземането за неустойка е предвидено в договорите за
мобилни услуги, на страница втора от всеки от тях.
Видно от клаузите на договорите, в случай на прекратяване на договора преди
изтичане на срока по вина на потребителя или поради нарушаване на задълженията му по
договора, последният дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти
за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
В допълнение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на
отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора, както
и част от разликата между стандартната цена на продадено на промоция мобилно
устройство, съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и
заплатената от него при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора.
Във връзка с възраженията на ответника съдът намира, че описаните неустоечни клаузи не
са нищожни. Размерът на неустойката при предсрочно прекратяване на договора като сбор
от три месечни абонаментни такси не е прекомерен. Посочената неустойка има за цел да
набави заместваща облага за оператора поради факта, че същият пропуска възможността да
реализира приходи от предоставянето на услуги за първоначално уговорения срок на
договора, като той вече е осигурил техническата възможност за ползването на съответната
услуга до края на срока и е планирал получаването на съответния приход за пълния срок на
договора.
Именно предвид дългосрочния характер на съглашението операторът е предоставил
на абоната и отстъпка от цената на устройството. Неустойката в размер на тази отстъпка от
пазарната цена има за цел да обезщети оператора за това, че е пропуснал възможността да
продаде същото устройство по пазарна цена, доколкото при извършване на преценка за
продължителността на договора с конкретния клиент операторът е преценил, че за него не е
икономически неизгодно да предостави на потребителя устройството с отстъпка, но при
предсрочното прекратяване на правоотношението по вина на потребителя този негов
интерес е бил нарушен и е отпаднало очакването му предоставената на клиента отстъпка от
цената на продаденото устройство да бъде "компенсирана" от дългосрочната обвързаност за
пълния срок на договора за мобилни услуги.
Описаните два вида различни неустойки обезщетяват различни вреди за оператора от
неизпълнението на задълженията на абоната по договора, като същите разкриват присъщите
на неустойката функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Уговорените
неустойки не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
и потребителя, а целят да компенсират оператора за описаните вреди от предсрочното
прекратяване на правоотношението по вина на потребителя, като съобразявайки вида на
предоставените услуги и всички обстоятелства, свързани със сключването и неизпълнението
4
на процесния договор, съдът намира, че неустоечните клаузи не са неравноправни и въз
основа на тях са възникнали валидно парични вземания в полза на ищеца, поради което той
има право да получи претендираната неустойка в размер на три месечни абонаментни такси,
т. е. искът за тази неустойка е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
За разликата над 438, 64 лв. до пълния предявен размер от 825, 29 лв. претенцията на
ищеца за неустойки е неоснователна. Съгласно заключението на вещото лице тази разлика се
формира като сбор от неустойка за невърнато оборудване WiFi Router и цифров приемник, за
които по делото липсват доказателства да са били предадени на ответника, съответно не е
установено наличието на задължение от негова страна да върне такива вещи; и неустойки,
начислени за услуги с номера ... и ..., като по делото не са ангажирани доказателства за това
какво представляват тези услуги и че такива изобщо са били уговорени между страните,
въпреки изричното указания на съда с доклада по делото.
Предвид датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
19.05.2023 г., неоснователно се явява възражението на ответника за изтекла тригодишна
погасителна давност.
По иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва
Предвид установената по делото забава в плащанията от страна на ответника,
последният дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците, за
които съдът уважи предявените искове. На основание чл. 162 ГПК съдът намира, че искът за
обезщетение за забава е основателен за сумата от 269, 51 лв. (като съотношение между
уважените към предявените размери на главниците, отнесени към предявения размер на
обезщетението), а за разликата над 269, 51 лв. до пълния предявен размер от 450, 66 лв.
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора ищецът има право на направените в заповедното и в исковото
производство разноски, съразмерно с уважената част от исковете или на сумата от 317, 98
лв. за заповедното производство (от общо 531, 70 лв., от които 42, 93 лв. държавна такса и
488, 77 лв. платено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС), както и 1087, 45 лв. за исковото
производство (от общо 1818, 36 лв., от които 74, 89 лв. държавна такса, 300 лв. депозит за
ССчЕ, 400 лв. депозит за особен представител и 1043, 47 лв. платено адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС). Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като уговореното и
платено адвокатско възнаграждение е в минималния предвиден размер в Наредба № 1 от
2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа с вкл. ДДС, а освен това съгласно
приложения договор за възнаграждението за исковото производство същото е било
уговорено изрично при условията на чл. 2, ал. 5 от същата Наредба, за главниците и за
лихвите поотделно.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни
искове, че Г. В. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Л..“, бл. .., вх. Е, ет. 9, ап...,
дължи на „А,..“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „...“ № 1, на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.228 ЗЕС, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал. 1 ЗЗД, следните суми:
230, 87 лв., представляваща неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги за
периода от 27.04.2020 г. до 14.11.2020 г. по договор № ...; 344, 54 лв. неплатени суми за
устройство S... с договор от 07.04.2020 г. за продажба на изплащане; 438, 64 лв.,
представляваща общ размер неустойки, и 269, 51 лв., представляваща общ размер
мораторна лихва върху цялото вземане за периода 19.05.2020 г. до 18.05.2023 г., ведно със
законната лихва върху всяка посочена сума, считано от 19.05.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
5
№ 33692/2023 г. по описа на СРС, 151 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за суми за
ползвани електронни услуги за разликата над 230, 87 лв. до пълния предявен размер от 525,
78 лв., иска за неустойка за разликата над 438, 64 лв. до пълния предявен размер от 825, 29
лв. и иска за обезщетение за забава за разликата над 269, 51 лв. до пълния предявен размер
от 450, 66 лв.
ОСЪЖДА Г. В. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Л..“, бл. .., вх. Е, ет. 9,
ап..., да заплати на „А,..“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„...“ № 1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 317, 98 лв., представляваща разноски в
заповедното производство и сумата от 1087, 45 лв., представляваща разноски в исковото
производство, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6