Решение по дело №170/2020 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 260077
Дата: 25 ноември 2020 г. (в сила от 13 май 2021 г.)
Съдия: Искра Петьова Касабова
Дело: 20201420200170
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И E №

гр. Враца 25.11.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачански районен съд, IV - наказателен състав в публично заседание на 28.10.2020 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИСКРА КАСАБОВА

 

При секретаря Цветелина Цекова разгледа НАХД №170/2020г. по описа на ВРС, въз основа на закона и доказателствата:

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 19-0967-000902 от 11.07.2019г. на Началник Група към ОДМР Враца, сектор Пътна Полиция към ОД на МВР – Враца, с което на Д.К.С. ***, с ЕГН: **********, е наложено административно наказание, за извършено нарушение на чл.6, ал.1 от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 200 лева, на основание чл.179 ал.2, вр. чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачански Административен съд  в 14/четиринадесет/ дневен срок от уведомяването.

                                                                                     

             РАЙОНЕН СЪДИЯ :

                                      

МОТИВИ:

Д.К.С. ***, с ЕГН: **********, е обжалвал НП 19-0967-000902 от 11.07.2019г. на Началник Група към ОДМР Враца, сектор Пътна Полиция към ОД на МВР – Враца, с което му е наложено административно наказание, за извършено нарушение на чл.6, ал.1 от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 200 лева, на основание чл.179 ал.2,вр. чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуален представител адв.М.С. от ВАК се твърди, че не е извършил описаното нарушение, като се иска отмяната на наложеното с НП наказание.

          Ответникът по делото не ангажира становище.

          Производството по делото е по реда на чл.59 - 63 ЗАНН.

          Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното: На 09.03.2018г., сутринта около 08,00ч. Д.К.С. потеглил от дома си, находящ се в гр.Враца, ж.к.“Дъбника“, ****управлявайки собственият си лек автомобил „Хонда Сивик“с рег.№*****. Автомобила се движел по ул.“Околчица“ в посока от ж.к.“Дъбника“ към центъра на гр.Враца.Пътят му минавал през кръстовището на ул.“Околчица“ с ул.“Изгрев“, регулирано със светофарна уредба, което приближил към 08,25ч.

По същото време към това кръстовище, но движейки се по ул.“Изгрев“ се приближавал лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№*****с водач Велислава Цветанова В.. Достигайки кръстовището жалбоподателя С. не намалил скоростта си и не спрял на стоп линията, а продължил движението си по ул.“Околчица“ и навлязъл в кръстовището със скорост от около 58км/ч.

В това време движейки се със скорост от около 26км/ч., В. с управлявания от нея автомобил Опел Корса, минавала по ул.“Изгрев“ и също навлязла в кръстовището където МПС и било ударено в предна дясна част от идващият по ул.“Околчица“ в посока центъра лек автомобил Хонда Сивик управляван от жалбоподателя С..

Така в резултат на почти едновременното навлизане на двете МПС в кръстовището последвало ПТП между тях. В резултат на удара в предна лява част за лек автомобил Хонда Сивик и предна дясна част на лек автомобил Опел Корса, последният се отклонил, завъртайки се в посока на движение на лекия автомобил Хонда Сивик. След удара автомобилите преустановили движението си и останали на място до идване на  екип ПП при ОД на МВР – Враца.

За установяване на настъпилото ПТП били изпратени служителите на ОД на МВР - Враца св.М.А.Т. и К.Т.К., които огледали двата автомобила и провели разговори с водачите на двата автомобила и със свидетелите на ПТП -ТО в резултат на което установили, че ПТП-ТО е настъпило около 08.25ч часа в гр.Враца в зоната на кръстовището регулирано със светофарна уредба между ул.“Изгрев“ и ул.“Околчица“ – сега бул.“Европа“. Екипа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Враца изпробвал с техническо средство водачите на двата автомобила, но пробите им за алкохол били отрицателни. Поради оплаквания от болки пристигналият на място екип на ЦСМП-Враца транспортирал С. в лечебно заведение, където му оказали медицинска помощ.

Във връзка със случая било образувано ДП №630/2018г. по описа на ВРП/ ДП№290/2018г. по описа на РУ- Враца, в хода на което възоснова на събраните по ДП доказателства гласни и писмени било установено, че причина за настъпване на коментираното ПТП са субективните действия на водачите на двете участващи МПС и по конкретно неправилното навлизане и пресичане на кръстовището от водача на л.а. Хонда Сивик с органите на управление, което е довело до пресичане на кръстовището при жълта светлина на светофарната уредба, и от водача на л.а. Опел Корса с органите на управление, което е довело до пресичане на кръстовището при червена светлина на светофарната уредба, с което двамата водачи сами са се поставили в невъзможност да предотвратят произшествието.

Също така било прието, че липсва извършено престъпление по чл.343 ал.1 от НК, тъй като в резултат на ПТП - то не са настъпили вредоносните резултати криминилизирани в разпоредбата на визирания текст по бук.“А“- значителни имуществени вреди или по  бук.“Б“ - средна или тежка телесна повреда, като също така причинените имуществени вреди по МПС тата, участници в ПТП не съставляват значителни имуществени вреди, което съгласно съдебната практика е в размер на 14 пъти размера на минималната работна заплата за страната, като същевременно видно от заключенията на СМЕ - в резултат на ПТП на двамата водачи св.С. и св.В. са причинени леки телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.2 НК. Въз основа на събраните материали ВРП на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК с мотивирано Постановление за прекратяване на наказателната производство от 08.02.2019г. е прекратила образуваното ДП, като указала уведомяване на СПП  при ОД МВР Враца по компетентност, с оглед преценка за ангажиране административнонаказателната отговорност на лицата участвали в ПТП. Недоволен от резултата по проведеното Досъдебно Производство жалбоподателя С. обжалвал в законният срок, коментираното прокурорско Постановление, като състав на ВРС се произнесъл с Определение от 29.05.2019г. по образуваното ЧНД № 183 по описа за 2019 г. на ВРС, с което потвърдил Постановлението за прекратяване на наказателната производство от 08.02.2019г. по ДП №630/2018г. по описа на РП - гр.Враца.

В изпълнение на указанията дадени от прокурора с визираният прокурорски акт за ангажиране на административна отговорност на виновните лица - последвало издаване на НП на водачите на двете МПС за допуснати нарушения по ЗДВП, като с НП 19-0967-000902 от 11.07.2019г. на Началник Група към ОДМР Враца, сектор Пътна Полиция към ОД на МВР – Враца, на водача – нарушител и настоящ жалбоподател С. е наложено административно наказание - за извършено нарушение на чл.6, ал.1 т.1 от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 200 лева, на основание чл.179 ал.2, вр. чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на М.  А.Т., К.Т.К., Ц.В.Ц. и Ю.Ц.Г. дадени в съдебно заседание, и от писмените доказателства – жалба, НП в оригинал, снимков материал, Справка за собственост на МПС,  Справка за нарушител, Постановление за прекратяване на наказателната производство от 08.02.2019г. по ДП №630/2018г. по описа на ВРП, ЗАПОВЕД № 8121з -515 от 14.05.2018г. на МВР, Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, снимков материал, както и доказателствата приложените по ДП №630/2018г. по описа на ВРП и др.

  Съдът намира жалбата за подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от , от лице притежаващо необходимата процесуална легитимация, а разгледана по същество същата е процесуално допустима, и основателна, по следните съображения:

На първо място съдът приема, че НП е издадено възоснова на Прокурорско Постановление за прекратяване на наказателната производство от 08.02.2019г. по ДП №630/2018г. по описа на ВРП, от компетентен орган и в рамките на правомощия и компетенциите му, съгласно разпоредбите на ЗАНН и ЗДвП, и приложената ЗАПОВЕД № 8121з -515 от 14.05.2018г. на МВР,  по делото.

При това съдът намира, че изложената фактическа обстановка в процесното прокурорско постановление имащо характера на АУАН в настоящото производство, противно на твърдяното в жалбата не е описана превратно и в ущърб на настоящият жалбоподател. В случая събраните по досъдебно производство  доказателства са преценени правилно и установяват по един напълно категоричен и непротиворечив начин фактическата истина намерила отговор в коментираният прокурорски акт. Така установената фактическа обстановка по ДП, резонно се установява и по настоящото дело, включително и от събраните в хода на съдебното следствие пред настоящият съдебен състав доказателства, за това и съдът намира, за несериозно и неподкрепено със доказателства направеното от защитата на жалбоподателя възражение в насока на това, че Постановлението от 08.02.2019г. за прекратяване на наказателното производство на прокурор при Районна прокуратура Враца, е постановено при неизяснена фактическа.  Ако това беше вярно, то състава на ВРС произнесъл се с Определение от 29.05.2019г. по образуваното ЧНД № 183 по описа за 2019 г. на ВРС, с което е потвърдил процесното Постановлението за прекратяване на наказателната производство от 08.02.2019г. по ДП №630/2018г. по описа на РП - гр.Враца, а щеше да отмени и върне също на прокурора със задължителни указания.

На второ място безспорно е установено по делото, че жалбоподателят Д.К.С. е имал качеството на водач на МПС по смисъла на § 6, т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП и че на указаната дата, час и място е управлявал, собственият си лек автомобил „Хонда Сивик“с рег.№*****.

На трето място административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП, съгласно, който „участниците в движението съобразяват своето поведение…. както и  със светлинните сигнали.“

В обжалваното НП административнонаказващия орган, приел и описал като нарушение това, че жалб.С. не спазва сигналите на светофарната уредба, като преминава на жълт сигнал и по конкретно „като на кръстовище с ул."Изгрев" (регулирано със светофарна уредба, работеща в нормален режим) навлиза в същото на неразрешаващ - жълт сигнал на светофара и реализира ПТП с навлезлия в същото кръстовище по ул."Изгрев" на неразрешаващ - червен сигнал на светофара, л.а. Опел Корса с рег.№****.“ Това се потвърждава от показанията на разпитаните свидетели очевидци на нарушението Ц.В.Ц. и Ю.Ц.Г., които съдът кредитира с доверие, първият от които сочи:“Този от двата автомобила, които идваше от комплекса към града премина на червено“ от своя страна св.Г. твърди: „На записа се виждаше, че като причина за ПТП беше автомобила, който се движеше от пазара към центъра“. Вярно е че в показанията им има известни неточности, които по мнението на настоящият състав се дължат на факта, че от датата на процесното ПТП до момента на разпита им проведен по настоящото дело са изминали две години и осем месеца, същевременно констатираните неточности не се отразяват съществено на установената фактическа обстановка. В същото време показанията на свидетели очевидци на нарушението Ц. и Г., се потвърждават от показанията на разпитаните свидетели полицейски служители - М.  А.Т., който сочи че:“Възприех ситуацията съгласно показанията на свидетелите очевидци.“, и на св.К.Т.К., който в показанията си заявява, че ПТП се е случило на урегулирано със светофарна система кръстовище на ул.Околчица с бул.Европа по вина на автомобила движещ се от ул.Околчица към център на града, които е отнел предимството на другия автомобил.

От друга страна всички доказателства приложени по делото включително и тези по ДП, между които има приложени справки за двамата водачи, справки за собственост на МПС от СПП, автотехническа, допълнителна автотехническа, съдебно медицински експертизи, видеотехнически експертизи, съответно справки от Община-Враца относно регулацията на кръстовището и светофарната уредба, запис на ПТП от камерата на намиращото се в непосредствена близост до кръстовището кафе и др. документи.

Изводимо от горното, е че ако жалбоподателя действително е преминал при включена светеща зелено секция на светофарната уредба /тоест така както, той твърди в жалбата и приложената писмена защита/, то нямаше да има реализирано ПТП. Нещо повече неверни са твърденията, че: жалбоподателят навлизайки в кръстовището забелязал, че водача на другият автомобил – „Георгиева говорела по телефона и не обърнала внимание на светлинния сигнал на светофара, които в тази посока бил с червен сигнал“. Невъзможно е при ситуацията развила се буквално за секунди при високата скорост/превишена за населено място/, с която се е движел жалбоподателя същевременно да е видял водача на другият автомобил, хем че говори по телефона, хем че не е обърнала внимание на сигнала на светофара, ако това беше така - той щеше да го заяви още при първият си разпит в хода на проведеното досъдебно производство, а не едва след близо две години от датата на случилото се ПТП. В хода на проведеното ДП жалбоподателят С. не е отправил такова възражение, съответно по същото такава фактология не е била установена. Да действително Георгиева е била с телефон в ръката, когато след ПТП е слязла от своя и дошла до неговият автомобил, за да види в какво състояние е бил водача С. след ПТП, но самата тя сочи, че това е било с цел да се обади на телефон 112, което в последствие и е направила и което се установява от приложените доказателства справка и запис от РЦ – 112 Монтана. Това обаче не означава, че същата е говорила по телефона в момента на преминаване на кръстовището, за това и съдът приема това твърдение на жалбоподателят С. за изфабрикувано с цел поддържаната защитна теза.

На следващо място невярно е и твърдението, че: „Жалбоподателят намалил скоростта, възприемайки местоположението и посоката на движението на МПС-тата, като почти спрял, в опит да избегне удара.“ 

Това е така, защото от приложеният запис на ПТП - то, е видно, че за разлика от другият участник в ПТП - то жалбоподателя не само не е спрял на стоп линията, но и дори няма, ни най малък опит да намали скоростта на движение на автомобила си – в този смисъл твърденията му са голословни и противоречащи на останалите събрани по делото доказателства.

Включително видно от изготвените експертизи по делото се установява, че за разлика от водача В., чиито управляван от нея автомобил Опел Корса се е движел със скорост от около 26км/ч., то за  жалбоподателя С. се установява, че се е движел по ул.“Околчица“ и навлязъл в кръстовището /в нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДВП, за което и няма повдигнато административнонаказателно обвинение/, със скорост от около 58км/ч., което категорично говори за това, че нито е намалил скоростта си, нито е спрял на стоп линията, както твърди, а е продължил движението си с така установената скорост в следствие, на което е последвал удара с автомобила управляван от водача В..

Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че жалб.С. е навлязъл в кръстовището и продължил движението си направо по ул.„Околчица” при неразрешаващ движението в тази посока сигнал на светофара/жълт/, като по този начин е допуснал нарушение изразяващо се в неспазване сигналите на светофарната уредба.

Несъмнено една от целите на регулирането на движението в кръстовище със светофарна уредба е недопускане кръстосването на автомобилни потоци, респективно на преминаващи автомобили и пресичащи пешеходци. По начина на навлизането в кръстовището с автомобила и с оглед посоката му на движение, жалб.С. не е спазил сигнала на светофара, който в този момент несъмнено не му е разрешавал движение направо, каквото същият е предприел навлизайки в процесното кръстовище и със скорост по висока от допустимата.

При това съда намира, че от събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за начин, че жалб.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП, за което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Както бе посочено по-горе, цитираната правна норма въвежда задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение със светлинните сигнали.В настоящият случай безспорно е установено, че жалб.С. не е съобразил своето поведение със подаденият му светлинен сигнал, като   независимо от това при жълт сигнал на светофара, жалб.С. е навлязъл с автомобила си в кръстовището и продължил напред в следствие, на което е предизвикал ПТП удряйки навлезлия в същото кръстовище по ул."Изгрев" на неразрешаващ - червен сигнал на светофара, л.а. Опел Корса с рег.№****.

На следващо място, твърди се че с действията си жалбоподателя е причинил ПТП с материални щети. Действително съгласно § 6 - т.30 от ДР на ЗДвП - „Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.”В тази връзка по делото има приложен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, от които се извлича информация, че и двамата водачи са тествани за алкохол и пробите са били отрицателни, описани са налични щети по двата автомобила, причинените на двамата водачи телесни увреди оценени, като леки такива, както и че  и на двамата водачи са издадени НП, за допуснатите от тях административни нарушения, а също и че ПТП – то е в резултат именно на действията на настоящият жалбоподател посочени в атакуваният акт.

При това положение и независимо от твърденията на защитата несъмнено, жалб.С. е допуснал нарушение на правилата за движение, изразяващо се в неспазване сигналите на светофарната уредба, като преминава на жълт сигнал през урегулирано със светофарна уредба кръстовище.

По мнение на съда, административнонаказващия орган правилно е приложил относимата санкционна норма на чл.179, ал.2 от ЗДвП Съгласно която: „които поради  движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер на 200лв., ако деянието не представлява престъпление.“ във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, съгласно която: „които не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства  за сигнализиране, правилата за предимство, за  разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност  за движението.

Поради това, Съдът намира, че правилно и с оглед компетенциите на АНО е ангажирана административнонаказателната отговорност на  жалбоподателя за това нарушение, поради което и като материално законосъобразно, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, настоящият състав намира за неоснователно искането, обективирано в съдебно заседание за присъждане на адвокатско възнаграждение.

За това и съдът ПОТВЪРДИ обжалваното НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 19-0967-000902 от 11.07.2019г. на Началник Група към ОДМР Враца, сектор Пътна Полиция към ОД на МВР – Враца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО - съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН.

            По гореизложените съображения съдът постанови решението си.        

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: