РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. К., 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Васка Д. Халачева
Кирил М. Димов
при участието на секретаря Светла В. Радева
като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно
гражданско дело № 20215100500184 по описа за 2021 година
С решение № 260219 от 14.07.2021 г., постановено по гр. д. № 489/ 2020
г., Районен съд – К. е отхвърлил предявените от Б.М.С., действаща като
селекционер на Р. „С.К." гр. С., против М. Г. М. от гр. К. иск за собственост с
правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено по отношение на
М.Г.М., че Б.М.С., действаща като селекционер на Р. „С.К.", е собственик на
куче порода ваймаранер от родители Vihra ot Yanina Villa и Exclusive Elliot
Silvespoir, c продажна цена 800 лева и за осъждане на М. Г. М. да предаде на
Б.М.С. владението на кучето, както и предявения иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за
присъждане в тежест на М.Г. М. на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 1 029.50 лева, включващи 800 лева - продажна цена за
неправомерно задържаната собственост, 188 лева - транспортни разходи и
41.50 лева - разход за закупуване на 12 кг. кучешка храна и неимуществени
вреди в размер на 1 000 лева – преживени негативни емоции, силни
притеснения и безсъние, заради отказ да се върне кучето, ведно със законната
лихва от 14.05.2020 г., като неоснователни. С решението съдът е осъдил
Б.М.С., действаща като селекционер на Р. „С.К." от гр. С., да заплати на М. Г.
М. сумата в размер на 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени
1
неимуществени вреди - психически дискомфорт, от действия на Б.М.С. във
връзка с връщане на куче ваймаранер, като е отхвърлил иска в останалата му
част и за разликата над 500 лева до пълния предявен размер от 2 500 лева,
като неоснователен. Осъдил е Б.М.С. да заплати на М.Г. М. разноски в размер
на 623 лева, както и е осъдил М. Г. М. заплати на Б.М.С. разноски в размер на
400 лева.
Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата
Б.М.С., в качеството на селекционер на Р. „С.К.", която чрез своя
представител по пълномощие, го обжалва в частта, с която са отхвърлени
предявените от нея искове и е уважен срещу нея насрещен иск за сумата от
500 лева. Счита, че в обжалваните части решението е неправилно поради
нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излага
твърдения за допуснати нарушения от съда при събирането и обсъждането на
събраните по делото доказателства, в това число – за необсъждане на всички
доказателства, като прави анализ на събраните гласни доказателства. Сичи се
в жалбата, че въззивницата Б.М.С., в качеството си на собственик на кучето
родител Vihra от Yanina Villa (Вихра) и селекционер и развъдчик на
поколение „С.К.", сключва договор/и за покупко – продажба на куче/та, общо
четири на брой, с първоначално уговорен с бъдещите стопани изпитателен
срок за отглеждане на породатата, след изтичането на който, в случай, че за
клубното куче на селекционера „С.К.“ се полагат установените съобразно
киноложките правила за развитие критерии, се прехвърля собствеността с
предаването на удостоверяващия собствеността документ- родословие и се
заплаща остатъчната или цялата договорена между страните цена. В тази
връзка се излагат съображения, че в процесния случай също бил уговорен
такъв изпитателен срок за отглеждане на кучето и физическото предаване на
кучето не пораждало вещно – транслативно действие, респективно -
собствеността върху кучето не била прехвърлена. В жалбата се правят и
доводи за разваляне на договора поради неизпълнение от страна на
ответницата на задължения по договора. Счита, че са налице всички
предпоставки за уважаване на предявения ревандикационен иск за
собственост и иска за обезщетение за претърпени от нея неимуществени
вреди. Излагат се и съображения за неоснователност на предявения и уважен
срещу нея насрещен иск за неимуществени вреди. Поради изложеното, моли
съда да отмени решението в обжалваните му части и да уважи предявения
2
ревандикационен иск за собственост на процесното куче и иска за
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, както и да се
отхвърли насрещния иск. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззивницата, чрез своя представител по
пълномощие, поддържа жалбата. Представя писмена защита, в която излага
съображения.
Въззиваемата М. Г. М., чрез своя представител по пълномощие, в
представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва
въззивната жалба, като излага подробни съборажения за нейната
неоснователност. Моли съда да потвърди обжалваното решение и да й
присъди направените за въззивната инстанция разноски.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, констатира следното:
Жалбата е подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването,
поради окето е допустима и следва да се разгледа по същество.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице
основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като
недопустимо.
По делото са били предявени от Б.М.С., в качеството й на селекционер
на Р. „С.К.", против М. Г. М. от гр. К.я следните искове: иск за собственост, с
правно основание чл. 108 от ЗС, за признаване за установено, че е собственик
на куче, порода Ваймаранер, от родители Vihra ot Yanina Villa и Exclusive
Elliot Silvespoir, c продажна цена 800 лева, и предаване владението на кучето,
иск, с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди и неимуществени вреди общо в размер на 2 029.50 лева
(след конкретизиране на същия от ищеца с молба вх. № 5209/03.07.2020 г.), от
които 1 029.50 лева имуществени вреди и 1 000 лева неимуществени вреди,
както и е направено искане за присъждане на лихва за забава, считано от
14.05.2020 г. – датата на връчване на покана за връщане на процесното куче.
В хода на делото е предявен насрещен иск от ответницата М. Г. М.
срещу Б.М.С. за причинени неимуществени вреди в размер на 2 500 лева.
По отношение на предявения иск за собственост твърденията на ищцата
в исковата молба са, че е имала договорка с ответницата, след раждане на
3
кученца с родители Vihra ot Yanina Villa и Exclusive Elliot Silvespoir,
последната да вземе кученце за изпитателен срок и при спряване с грижите с
него, да сключат договор, по силата на който на ответницата да й бъде
прехвърлена собствеността върху кученцето, както и всички необходими
документи, срещу заплащане на уговорената цена от 800 лева. Признава, че
след раждане на кученцета ответницата й е превела капаро в размер на 100
лева, както и че на 16.04.2020 г. ищцата е предала кученцето (мъжко), а
ответницата е заплатила на ръка още 200 лева. Твърди, че поради
неизпълнение от страна на ответницата на задължението да се грижи за
повереното й кученце ищцата е прекратила изпитателния срок и е отказала да
сключи окончателен договор за прехвърляне на собствеността върху
кученцето.
Не е спорно по делото, че ищцата Б.М.С. (въззивница в тази инстанция)
е селекционер на Р. за кучета „С.К.", лицензиран от Българска републиканска
федерация по кинология (БРФК) за порода Ваймаранер, както и че в това й
качество е имала договорка с ответницата М. Г. М. (въззиваема), след
раждане на кученца с родители Vihra ot Yanina Villa и Exclusive Elliot
Silvespoir, последната да закупи такова кученце порода Ваймаранер.
Установява се по делото, че на 12.02.2020 г. се раждат четири кученца от
горепосочените родители – две мъжки и две женски. С доклада по делото е
признато за безспорно също така, че ответницата М. Г. М. е заплатила капаро
за кученцето в размер на 100 лева, както и че на 16.04.2020 г. е заплатила
допълнително 200 лева за него от уговорената цена от общо 800 лева, като на
същата дата й е било предадено от ищцата куче порода Ваймаранер, заедно с
паспорт и чип. Признато е за безспорно също така, че сумата от 800 лева,
представляваща договорената продажна цена на процесното куче, е изцяло
заплатена по банкова сметка на ищцата Б. С., както и че същата сума е
връщана неколкократно от последната на ответницата М.М., като
понастоящем сумата е оставена на влог на името на продавача-ищец. В тази
връзка са и приетите по делото писмени доказателства – преводни
нареждания за кредитен превод, операционни бележки за плащане към Б.,
авизо за издадено преводна нареждане за кредзитен превод, искане за
закриване на банкова сметка, извлечения от разплащателна сметка с титуляр
М. Г. М., с периоди от 01.03.2020 г. до 31.05.2020 г. и от 01.06.2020 г. до
10.06.2020 г., от които се установява следното: на 30.03.2020 г. М. Г. М.
4
превежда по сметка на ищцата Б.С. сумата от 100 лева (капаро за кученцето),
на 27.04.2020 г. ответницата М.М. превежда по сметка на ищцата Б. С. сумата
от 500 лева, представляваща остатъка от договорената сума за покупко –
продажбата на кученцето, на 07.05.2020 г. ищцата Б.С. превежда (връща) на
ответницата М.М. по банковата сметка на последната сумата от 800 лева, като
за основание на превода е посочено: „прекратяване на изпитателен срок по
отглеждане на куче“, на 08.05.2020 г. ответницата М.М. връща по сметката на
ищцата сумата от 800 лева, като за основание на превода е посочено: “кучето
не се продава, има недоразумение“, на 11.05.2020 г. ищцата връща на
ответницата сумата от 800 лева, като за основание на превода е посочено:
„прекратяване на изпитателен срок по отглеждане на куче“, в същият ден –
11.05.2020 г. , ответницата отново връща на ищцата сумата от 800 лева, на
02.06.2020 г. ищцата връща на ответницата сумата от 800 лева, като за
основание на превода е посочено: „прекратяване на изпитателен срок по
отглеждане на куче“, в същият ден – 02.06.2020 г., ответницата отново връща
на ищцата сумата от 800 лева, като за основание на превода е посочено:
„грешен превод“, на 03.06.2020 г. ищцата връща на ответницата сумата от 800
лева, като за основание на превода е посочено: „прекратяване на изпитателен
срок по отглеждане на куче“, на 04.06.2020 г. ответницата връща на ищцата
сумата от 800 лева, като за основание на превода е посочено: „грешен
превод“. Поради закриване на 04.06.2020 г. на сметката на ищцата, наредената
от ответницата сума от 800 лева й е върната по нейната сметка с посочено
основание „в очакване на получателя“.
При така установените по делото обстоятелства и с оглед твърденията
на страните, спорно по делото е дали е сключен договор за продажба на
процесното куче и ако да – породил ли е същият транслативен ефект, т.е.
прехвърлил ли е вещното право на собственост върху процесното куче, и в
частност – уговорено ли е отлагателно условие на сделката, в случая –
изпитателен срок, който има значение за действието на договора или
прекратяването му.
Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗЗД, при договори за прехвърляне на
собственост и за учредяване или прехвърляне на друго вещно право върху
определена вещ прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия
договор, без да е нужно да се предаде вещта. А съгласно алинея втора на
посочения член, при договори за прехвърляне на собственост върху вещи,
5
определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат
определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат
предадени. В тази връзка, от гореизложеното безспорно се установява, че
страните по делото са се договорили, след раждане на кученца от родители
Vihra ot Yanina Villa и Exclusive Elliot Silvespoir, ответницата да закупи
кученце, като е договорена и цена от 800 лева за него. Безспорно е по делото,
че след раждане на кученцетата ответницата М.М. е заплатила капаро за
кученце в размер на 100 лева, както и че на 16.04.2020 г. е заплатила
допълнително 200 лева за него от уговорената цена от общо 800 лева, като на
същата дата й е било предадено от ищцата куче порода Ваймаранер, заедно с
паспорт и чип.
От гореизложеното се установява по един несъмнен начин, че страните
са сключили договор за продажба на куче, порода Ваймаранер, родено от
родители Vihra ot Yanina Villa и Exclusive Elliot Silvespoir, срещу заплащане
на цена от 800 лева. В потвърждение на това са безспорните по делото
обстоятелства – заплащане от ответницата изцяло на сумата от 800 лева,
представляваща договорената продажна цена на процесното куче –
първоначално 100 лева капаро, на 16.04.2020 г. допълнително 200 лева и
превеждане на 27.04.2020 г. по сметка на ищцата Б.С. на сумата от 500 лева,
представляваща остатъка от договорената сума за покупко – продажбата на
кученцето, както и предаването на 16.04.2020 г., от ищцата на ответницата, на
кученце (мъжко) порода Ваймаранер, родено от родители Vihra ot Yanina
Villa и Exclusive Elliot Silvespoir, заедно с паспорт и чип. Тук следва да се
посочи, че договорът за продажба на куче е неформален, т.е. същият не
изисква форма за действителност. Освен това, установи се, че страните не
само са определили вещта – мъжко кученце, порода Ваймаранер, родено от
родители Vihra ot Yanina Villa и Exclusive Elliot Silvespoir, но и същото е било
предадено на купувача.
Във връзка с гореизложеното, следва да се посочи, че по делото не се
установява договорът да е сключен при отлагателно условие, в случая –
изпитателен срок, в който ответницата следва да докаже, че е способна да се
грижи за процесното кученце и е подходяща е за негов стопанин. Напротив,
установи се, че на 16.04.2020 г., когато е получила сумата от 200 лева, ищцата
предава кученцето на ответницата заедно с паспорт и чип. В тази насока е и
6
признанието на ищцата Б.С. (ответник по насрещния иск) в отговора на
насрещния иск (л. 286), че е предоставила на д-р К. – ветеринар, практикуващ
в гр. А., грижил се за здравето на кученцето, протокол в уверение за
прехвърлена собственост. Впрочем, самата ищца не сочи в исковата молба
какъв е периода на твърдения изпитателен срок, като единствено твърди, че
на 16.04.52020 г., когато е предала кученцето на ответницата, отново я е
уведомила за изпитателния срок за гледане на кучето.
Не установяват договорен между страните изпитателен срок и
представените и приети по делото 3 броя договори за покупко – продажба на
куче, два от които от 30.04.2020 г. и един от 02.05.2020 г., сключени с други
купувачи, в които изрично е посочено, че са сключени на основание успешно
преминат от купувача двуседмичен изпитателен срок по отглеждане на куче.
Освен това, разпитаният по длото свидетел В.Д. – купувач на куче от Р.а на
ищцата, свидетелстващ, че са се разбрали за изпитателен срок от две седмици,
сочи, че не е заплащал капаро и е заплатил сумата за кучето след изтичане на
изпитателния срок и след подписването на договора.
Що се касае до показанията на свидетеля С.М., който сочи, че
присъствал на разговори между ищцата и всеки, пожелал кученце, при които
тя ги уведомявала за двуседмичен тестови период, като ответницата била
уведомена по телефона за грижите, които следва да се полагат и че следва да
подава информация, ако такава й била поискана за адаптацията на кученцето,
както и че преди изтичане на изпитателния срок уведомили ответницата по
телефона на високоговорител, че не се справя с грижите и не изпълнява
всички изисквания към куче на „С.К.“ и че имат желание кученцето да се
завърне в Р.а, то съдът съобрази следното:
Показанията на свидетеля в посочената им част противоречат на
приетата по-горе фактическа обстановка, установена от събраните по делото
доказателства, а именно – заплащане на договорената за продажбата на
кучето сума от ответницата, предаването на кучето от ищцата заедно с
паспорт и чип, признанието на ищцата Б.С. в отговора на насрещния иск (л.
286), че е предоставила на д-р К., грижил се за здравето на кученцето,
протокол в уверение за прехвърлена собственост. Ето защо, съдът не
кредитира показанията на свидетеля в тази им част, съобразявайки
обстоятелството, че самата ищца не сочи в исковата молба какъв е периода на
7
твърдения изпитателен срок, и отчитайки неговата заинтересованост –
същият е близък приятел на ищцата, притежаващ администраторски права на
профила на „С.К.“ във Фейсбук.
Или, от гореизложеното се установява, че между страните е бил
сключен договор за покупко – продажба на куче, като не се установява
уговорено между тях отлагателно условие на сделката, в случая – изпитателен
срок, който да има значение за действието на договора или прекратяването
му. При това положение, съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗЗД, договорът е породил
транслативен ефект – прехвърлил е собственосттта върху процесното куче, с
предаването му на ответницата – купувач.
Що се касае до представената и приета от въззивната инстанция като
доказателство – разпечатка от уебсайта на Международната база данни за
родословно дърво на ваймаранер, съгласно която собственик на куче от
мъжки пол, порода ваймаранер, на име А. С.К., родено на 12.02.52020 г., с
баща: Е.Е.С., и майка: В. от Я. вила, е въззивницата Б.С., то същата не е в
състояние да опровергае установеното по делото прехвърляне на
собствеността върху процесното куче от Б.С. на М.М..
По отношение на релевирания във въззивната жалба довод за разваляне
на договора между страните поради неизпълнение от страна на ответницата
на задължения по договора, то същият е ирелевантен, доколкото такъв – за
разваляне на сключен договор поради неизпълнение, не е бил въведен с
исковата молба, поради което не е включен в предмета на делото, а като
направен за първи път във въззивната инстанция е преклудиран и съдът не
дължи произнасяне по него.
Независимо от горното и само за пълнота следва да се посочи, че по
делото се установява и заплащане изцяло на договорената цена от 800 лева от
ответницата – купувач, като последвалото няколкократно връщане на тази
сума от ищцата и закриването на сметката й не обуславя неизпълнение от
ответницата на задължението й за заплащане на цената.
От гореизложеното се установява, че ищцата (въззивница в тази
инстанция) не е собственик на процесното куче, а такава е ответницата
(въззиваема), поради което предявения ревандикационен иск за собственост,
с правно основание чл. 108 от ЗС, за предаване на кучето е неоснователен и
подлежи на отхвърляне. С оглед неоснователността на ревандикационния иск
8
за собственост, неоснователен се явява и искът за присъждане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1 029.50 лева,
включващи 800 лева - продажна цена за неправомерно задържана
собственост, 188 лева - транспортни разходи и 41.50 лева - разход за
закупуване на 12 кг. кучешка храна и неимуществени вреди в размер на 1 000
лева – преживени негативни емоции, силни притеснения и безсъние, заради
отказ да се върне кучето, доколкото същият е обусловен от иска за
собственост. В случая липсва виновно противоправно поведение от страна на
ответницата, поради което на ищцата не й се дължи обезщетение за вреди.
Впрочем, първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви в тази част,
които се споделят изцяло от настоящата инстация и на основание чл. 272 от
ГПК въззивният съд препраща към тях.
Предвид неоснователността на иска за обезщетение за вреди,
неоснователно е и искането за присъждане на лихва за забава, считано от
14.05.2020 г. – датата на връчване на покана за връщане на процесното куче.
Ето защо, като е стигнал до същите правни изводи и е отхвърлил
предявените от ищцата искове, районният съд е постановил правилно
решение, което като такова следва да бъде потвърдено.
Относно откритото пред въззивната инстанция производство по
оспорване истинността на приетия като доказателство протокол за
психологическо изследване от 11.06.2021 г., следва да се посочи, че по делото
не се събраха доказателства, установяващи, че документа е неистински,
поради което оспорването на същият е недоказано. Впрочем, с оглед липсата
на виновно противоправно поведение от страна на ответницата,
обстоятелствата, установени с оспорения протокол са ирелевантни, поради
което и не следва да се обсъждат.
Що се касае до предявения по делото и уважен до размера на сумата от
500 лева насрещен иск, настоящата инстанция съобрази следното:
Предявения от ответницата по първоначалните искове М.М. насрещен
иск за неимуществени вреди се обосновава с психическа атака и тормоз от
страна на Б.С., осъществени в резултат на закупуването от страна на М. на
процесното куче порода Ваймаранер и изразяващи се в постоянно звънене по
телефон от страна на Стойчева и искане на детайлна информация за кучето,
опит за връщане на сумата, заплатена за покупката на кучето, и идване в дома
9
на М. с непознати и опит за взимане на кучето.
Във връзка с горното, от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че в резултат на постигнатата между страните
договорка за закупуване на процесното куче порода Ваймаранер и
предаването му на ответницата по първоначалните искове М.М. (ищца по
насрещния иск), между страните по делото е била осъществявана
продължителна кореспонденция по телефона, в това число и чрез
приложението Вайбър, връщана е била многократно заплатената от М. сума
от 800 лева, а през м. май 2020 г. Б.С. е посетила с други лица дома на М.М. с
намерение да вземе кучето от дома на последната.
Предпоставките за основателността на иска за деликтната отговорност
са противоправно поведение от страна на ответника, вреда и причинна връзка
между двете. В тази връзка, независимо от установените и посочени по-горе
обстоятелства, въззивният съд намира, че в случая не е налице виновно
противоправно поведение на ответницата по насрещния иск. Действията на
последната са обусловени от извършваната от нея професионална дейност –
същата е селекционер на Р. за кучета „С.К.", лицензиран от Българска
републиканска федерация по кинология (БРФК) за порода Ваймаранер, както
и от погрешното й убеждение, че е собственик на процесното куче. Именно в
резултат на тези обстоятелства са всички предприети от нея действия -
продължителна кореспонденция по телефона, в това число и чрез
приложението Вайбър, връщането на заплатената от М. сума от 800 лева,
посещението на дома на последната с намерение да си вземе кучето. За това
говори и подаването на жалба от Стойчева до директора на Областна
дирекция по безопасност на храните – К., жалба до Районна прокуратура – К.,
както и настоящата искова молба.
Предвид липсата на виновно противоправно поведение от страна на
ответницата по насрещния иск, ирелевантни са събраните по делото
доказателства, касаещи емоционалното и психическо състояние на ищцата по
насрещния иск, поради което и съдът не ги обсъжда.
С оглед гореприетото, решението на районния съд в частта, с която е
уважен предявения насрещен иск, е неправилно и като такова следва да бъде
отменено, като искът за обезщетение за причинени неимуществени вреди в
размер на 500 лева се отхвърли като неоснователен.
10
При този изход на делото – неоснователност на предявените от ищцата
искове и предявения от ответницата насрещен иск, респективно –
неоснователност на въззивната жалба в частта относно предявените
първоначални искове, респективно – частична основателност на въззивната
жалба относно предявения и уважен срещу въззивницата (ищца по делото)
насрещен иск, на страните се следват само направените от тях разноски за
предявените от ответната страна и отхвърлени искове. Или, на ищцата
(ответник по насрещния иск) се следват само направените от нея разноски за
предявения срещу нея неоснователен насрещен иск, а на ответницата (ищца
по насрещния иск) се следват направените от нея разноски за предявените
срещу нея неоснователни искове. В тази връзка, за първата инстанция на
ищцата Б.С. следва да се признаят само съответна част от разноските за
адвокатския хонорар, доколкото разноските за държавна такса – 130 лева, за
вещо лице – 250 лева и за призоваване на свидетели – 105 лева, са
направените за предявените от нея неоснователни искове по чл. 108 от ЗС и
чл. 45 от ЗЗД. Не следва на същата да й се признаят претендираните със
списъка разноски за пътни в размер на 366.01 лева, доколкото представените
фискални бонове за закупено гориво не установяват тяхното заплащане
именно от ищцата. При това положение, на ищцата Б.С. за първата инстанция
се следват разноски за адвокатски хонорар в размер на 1/3 от общо
заплатения такъв (1188 лева за трите иска – по чл. 108 от ЗС и чл. 45 от ЗЗД и
за насрещния иск), или разноски за адвокат в размер на 396 лева за
предявения срещу нея неоснователен насрещен иск. За въззивната инстанция
на въззивницата се следват разноски в размер на 25 лева – заплатена
държавна такса за въззивно обжалване на решението в частта, с която е
уважен предявения срещу нея насрещен иск за сумата от 500 лева, и разноски
за адвокатски хонорар в размер на 1/3 от общо заплатения такъв (1400 лева),
или 466.67 лева. Ето защо, следва да се осъди М.М. да заплати на Б.С.
разноски за двете инстанции общо в размер на 887.67 лева, от които 396 лева
– разноски за адвокатски хонорар за първата инстанция и 491.67 лева –
разноски за въззивната инстанция, от които 25 лева за държавна такса за
въззивно обжалване и 466.67 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
На ответницата М.М. (ищец по насрещния иск) за първата инстанция
следва да се признаят само разноските за адвокатския хонорар за предявените
срещу нея неоснователни искове по чл. 108 от ЗС и чл. 45 от ЗЗД, които са в
11
размер на 500 лева. Останалите разноски – 100 лева държавна такса за
насрещния иск, 15 лева – депозит за свидетел и 600 лева – адвокатски хонорар
за предявения насрещен иск, са направени за предявения от нея
неоснователен насрещен иск по чл. 45 от ЗЗД, поради което същите не й се
следват. За въззивната инстанция на въззиваемата М. се следват разноски за
адвокатски хонорар в размер на 2/3 от общо заплатения такъв за въззивната
инстанция (800 лева за предмета на въззивното производство, касаещ двата
иска на ищцата – по чл. 108 от ЗС и чл. 45 от ЗЗД и насрещния иск на
ответницата), който е в размер на 533.33 лева. Ето защо, следва да се осъди
Б.С. да заплати на М.М. разноски за двете инстанции общо в размер на
1 033.33 лева, от които 500 лева – адвокатски хонорар за първата инстанция и
533.33 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Водим от изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260219 от 14.07.2021 г., постановено по гр. д. №
489/2020 г. по описа на Районен съд – К., в частта, с която е осъдена Б.М.С.,
действаща като селекционер на Р. „С.К." от гр. С., да заплати на М. Г. М.
сумата в размер на 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - психически дискомфорт, от действия на Б.М.С. във
връзка с връщане на куче ваймаранер, както и в частта, с която Б.М.С. е
осъдена да заплати на М. Г. М. разноски в размер на 623 лева, а М. Г. М. е
осъдена да заплати на Б.М.С. разноски в размер на 400 лева, вместо което
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Г. М. от гр. К., кв. „Б.“, ул. „С.“ № *, с
ЕГН **********, против Б.М.С. от гр. С., ул. „Л.Л.“ № *, с ЕГН **********,
действаща като селекционер на Р. „С.К.", иск за заплащане на обезщетение в
размер на 500 лева за претърпени неимуществени вреди - психически
дискомфорт, от действия на Б.М.С. във връзка с връщане на куче ваймаранер,
като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА М.Г. М. от гр. К., кв. „Б.“, ул. „С.“ № *, с ЕГН **********, да
12
заплати на Б.М.С. от гр. С., ул. „Л. Л.“ № *, с ЕГН **********, действаща
като селекционер на Р. „С.К.", разноски за двете инстанции общо в размер на
887.67 лева, от които 396 лева – разноски за адвокатски хонорар за първата
инстанция и 491.67 лева – разноски за въззивната инстанция, от които 25 лева
за държавна такса за въззивно обжалване и 466.67 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Б.М.С. от гр. С., ул. „Л. Л.“ № *, с ЕГН **********,
действаща като селекционер на Р. „С.К.", да заплати на М.Г. М. от гр. К., кв.
„Б.“, ул. „С.“ № *, с ЕГН **********, разноски за двете инстанции общо в
размер на 1 033.33 лева, от които 500 лева – адвокатски хонорар за първата
инстанция и 533.33 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280,
ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13