№ 403
гр. София, 24.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мирослава Тодорова
Членове:Христинка Колева
Мирослав Стоянов
като разгледа докладваното от Мирослав Стоянов Въззивно частно
наказателно дело № 20221100600559 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 НПК.
Образувано е по частна жалба на К. П. П. чрез защитника адв. Б.У.
срещу протоколно Определение от 10.01.2022 г. по НОХД № 9541/2021 г. на
СРС, НО, 3-ти състав в частта, с която съдът е отказал да прекрати съдебното
производство.
Твърди, че от доказателствата по делото не се установява подсъдимият
да е владеел инкриминираната вещ, поради което вмененото му деяние не е
съставомерно. Правото му на защита е нарушено, тъй като в обвинителния
акт е посочено, че подсъдимият взел решение да се разпореди с вещта, но
същевременно, че деянието е извършено от неустановени лица. Подсъдимият
не следва да носи вина за това, че не е сезирал органите на МВР за
осъществена разпоредителна сделка с автомобила му, тъй като същият не е
знаел къде се намира автомобилът. В обвинителния акт не е посочен начинът
на разпореждане с вещта. Иска отмяна на обжалвания акт, прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на СРП за отстраняване на
твърдените нарушения.
Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира следното:
С обжалвания акт е прието, че в обстоятелствената част на
обвинителния акт са изложени всички факти и обстоятелства с оглед
обосноваване признаците от състава на престъплението. В тежест на
1
прокуратурата е да докаже обвинението, поради което надлежното
упражняване на правото на защита на подсъдимия не се засяга от това какви
доказателства са представени и обсъдени в обвинителния акт. Всяка от
страните в процеса има право да прави доказателствени искания, за да докаже
своята теза.
Производството пред районния съд е образувано по обвинителен акт на
СРП против К. П. П. за извършено на неустановена дата през м. 12.2015 г.
престъпление по чл. 206, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
Неправилно първият съд е преценил, че не са налице предпоставките за
прекратяване на наказателното производство по НОХД № 9541/2021 г. на
СРС, 3-ти състав. Действително, механизмът на деянието е подробно описан в
изготвения обвинителен акт, като в обстоятелствената част на обвинителния
акт чрез използваните от прокурора изразни средства са описани конкретните
действия, с които се твърди, че подсъдимият е обсебил инкриминираната
вещ, а именно – че на неустановена дата през м. 12.2015 г. К.П. се е
разпоредил юридически с ½ идеална част от инкриминирания автомобил чрез
сключването на договор за покупко-продажба на автомобила със свид. В.С.Г..
В тази връзка е неоснователен доводът в жалбата, че въпреки описаното в
обвинителния акт, че подсъдимия взел решение да се разпореди с вещта,
същевременно владението на вещта било предадено от неустановено лице,
както и че не бил посочен начинът на разпореждане с вещта. Напротив,
инкриминираното деяние е ясно описано в обстоятелствената част на
обвинителния акт само като юридическо разпореждане с процесната вещ.
Неоснователен е и доводът на жалбоподателя, че липсват доказателства, че
подсъдимият владее инкриминираната вещ, тъй като този въпрос е относим
към доказване на повдигнатото обвинение, което изисква съответна
процесуална активност от държавното обвинение. Твърдяното от
прокуратурата обстоятелство, че подсъдимият не подал сигнал до органите на
МВР не представлява част от инкриминираното поведение на подсъдимия, а е
изложено в подкрепа на обвинителната теза, че подсъдимият действително е
обсебил идеална част от инкриминирания автомобил.
Настоящата инстанция констатира, че при изготвянето на обвинителния
акт не са спазени всички изисквания на процесуалния закон по чл. 246, ал. 1
НПК, като са допуснати съществени процесуални нарушения при изготвянето
2
на акта съобразно чл. 249, ал. 4 НПК и ТР № 2/2002 г., ОСНК на ВКС относно
наличните реквизити на обвинителния акт. В конкретния случай липсва
съответствие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния
акт, тъй като в диспозитива на акта липсва изрично описан механизъм на
деянието, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия, а именно –
разпореждане на неустановена дата през м.12.2015г. с инкриминирания
автомобил чрез сключване на договор за покупко-продажба със свидетеля
В.С.Г.. Така не е очертан изцяло предметът на доказване по делото, поради
което е препятствана възможността подсъдимият да разбере фактическите и
правните рамки на повдигнатото обвинение по начин, който да позволи да
организира адекватно защитата си. В диспозитива на обвинителния акт не е
описано ясно, точно и недвусмислено с кои действия подсъдимият се е
разпоредил с инкриминираната вещ, което ограничава правото на защита на
подсъдимия.
С оглед на гореизложеното, определението на районния съд в
горепосочената обжалвана част следва да бъде отменено, съдебното
производство прекратено и делото върнато на прокурора за отстраняване на
констатираното съществено процесуално нарушение в обвинителния акт.
По изложените съображения и на основание чл. 249, ал. 3 НПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение от 10.01.2022 г. по НОХД № 9541/2021 г. на
СРС, НО, 3-ти състав в частта, с която съдът е отказал да прекрати съдебното
производство, ВМЕСТО КОЕТО
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по нохд № 9541/2021 г. на
СРС, НО, 3. състав.
ВРЪЩА делото на СРП за отстраняване на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на
обвиняемия К. П. П..
Да се уведомят страните.
Определението е окончателно.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4