Решение по дело №3374/2018 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1474
Дата: 15 юли 2019 г. (в сила от 28 януари 2020 г.)
Съдия: Ралица Добрева Андонова
Дело: 20187050703374
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

        /15.07.2019 г., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ състав, в публично заседание на двадесет и девети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА АНДОНОВА

 

при секретаря Христиана Тонева, като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 3374 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. вр.чл.107 ал.3 от ДОПК и е образувано по жалба от „Напоителни системи“ ЕАД – София, ЕИК: *********, представлявано от Изп. директор С. Д., против АУПДВ №23/19.11.2018г. на директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ (БДЧР), с който в тежест на дружеството е установено публично задължение в размер на 12 098.94 лв., представляваща такса за периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г. за правото на водовземане от подземни води посредством водовземно съоръжение Сондаж Р-57 „Македонка“, намиращ се в ПИ с идентификатор 18160.41.34 по КККР на с. Гурково, общ. Балчик, обл. Добрич, съгл. Разрешително №2151 0342/29.05.2014 г. на Директора на БДЧР за цел: питейно-битово водоснабдяване на с. Гурково, общ. Балчик, обл. Добрич, изчислена съобразно чл.3 ал.1 вр.чл.6 ал.1 и чл.2 и чл.8 ал.1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.04.2017г. до окончателното й изплащане.

Жалбоподателят твърди, че оспорения АУПДВ е незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се че е издаден в нарушение на чл.59 от АПК – не е мотивиран и не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Излагат се доводи, че при съставяне на Протокол от 19.09.2017 г. представител на Напоителни системи ЕАД не е присъствал, с което е нарушено правото му на защита.  С тези доводи моли за отмяна на оспорения акт. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител ю.к. С. П., жалбоподателят поддържа жалбата си по изложените доводи, доразвити с пледоария по същество.

Ответната страна – Директорът на Басейнова дирекция „Черноморски район“ Варна, оспорва жалбата в съдебно заседание чрез гл.ю.к. Ю. П.. Излага твърдения, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Посочва, че в жалбата не са изложени основания за оспорване на АУПДВ. Твърди се, че съставеният констативен протокол от 19.09.2017 г. е от проверката за изпълнение на Общите условия в разрешителното и не касае процедурата по издаване на оспорения акт, която е проведена по реда на чл.195б от Закон за водите. Посочено е, че таксата е била определена по действащите към него момент разпоредби. Иска се от съда да отхвърли жалбата като недоказана.

Съдът, преценявайки събраните по делото писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На жалбоподателя е издадено Разрешително № 2151 0342/29.05.2014 г./л.7-9 от адм.преписка/, от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ за правото на водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения от сондаж Р-57 „Македонка“, в с.Гурково, общ.Балчик, обл.Добрич, за разпределение на разрешения годишен воден обем за различните цели на ползване на подземни води – питейно битови цели – 1 494 000 куб.м., напояване на земеделски земи – 66 000 куб.м., с краен срок на действие на разрешителното - 30.05.2024 г. Титуляр на разрешителното е „Напоителни системи“ ЕАД.

На 22.11.2016 г. е била извършена проверка от служители на Басейнова дирекция „Черноморски район“, за което е бил съставен протокол №721в от 22.11.2016 г. При извършване на проверката е присъствал свидетел – И.И.– техник ХТУ „Каварна“. В изпълнение на т.15 на Разрешителното от 29.05.2014 г., пред присъстващите е била извършена проверка  и пломбиране на водомер №15330907, произведен в Полша, монтиран на 22.11.2017 г. от „В и К Добрич“ ООД, с гаранционна карта.

На 19.09.2017 г. е била извършена проверка от служители на Басейнова дирекция „Черноморски район“ на обект Сондаж Р-57 „Македонка“ в имот №18160.41.34 по КК на с.Гурково, общ.Балчик, за което е бил съставен Констативен протокол (л.29-30 от адм.преписка). Проверката е била извършена във връзка с изпълнение на условията по Разрешително от 29.05.2014 г. В хода й било установено, че няма промяна в титуляра на разрешителното, представени са били в БДЧР справка за ползвани водни количества за 2016 г. и за първото шестмесечие на 2017 г., декларация по чл.194б от ЗВ, доклад и протокол от извършен химически анализ на водата за 2016 г. Посочено е, че няма данни за намаляване на черпения дебит и неизправност на разходомерното устройство. Посочено е също, че таксата за 2016 г. не е била заплатена.

На 03.11.2017 г. е била изпратена покана за доброволно изпълнение (л.31 от адм.преписка) до „Напоителни системи“ ЕАД, с посочен размер на задължението, както и че в 7-дневен срок от получаването й същият следва да бъде заплатен. Посочено е, че при непогасяване на задължението в срок, на осн.чл.209 ал.1 вр. чл.162 ал.2 т.3 и чл.210 ал.2 от ДОПК ще бъдат предприети мерки за принудително събиране. Поканата е получена на 06.11.2017 г., видно от приложеното известие за доставяне.

На 16.11.2017 г. е било изпратено уведомление до „Напоителни системи“ ЕАД за започване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане в размер на 12 098.94 лв. за предоставено право на използване – разрешително за водовземане от подземни води посредством водовземно съоръжение – сондаж Р-57 „Македонка“, с.Гурково, общ.Балчик, обл.Добрич. Уведомлението е получено на 17.11.2017 г., видно от приложеното известие за доставяне.

На дружеството е била извършена проверка по документи на 11.12.2017 г. Констатациите са отразени в Констативен протокол № 906в/11.12.2017 г. (л.19-20 от адм.преписка). Установено е било, че „Напоителни системи“ ЕАД има неизплатени задължения от такса водовземане от подземени води за 2016 г. по Разрешително №2151 0342/29.05.2014 г. в размер на 12 098.94 лв. за иззети водни количества за цел „Питейно-битово водоснабдяване“ 600 865 куб.м. по разходомерно устройство и 4 082 куб.м. по разрешено количество за 1 ден или общо 604 947 куб.м. Посочено е в протокола, че за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. „Напоителни системи“ ЕАД е изпратило Декларация по чл.194б и копие от дневник за иззетите количества подземни води. Посочено е че в декларацията е определена такса от 12 017.30 лв. за иззето количество. Била е извършена проверка, от която се установява, че размера на дължимата такса е 12 098.94 лв. Посочено е в протокола, че към датата на съставяне на констативния протокол няма извършено плащане.

Установено е, че за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. не е била заплатена дължимата такса за водовземане, като на база подадените месечни справки за използвани количества от „Напоителни системи“ ЕАД е определена дължимата такса, именно в размер на 12 098,94 лв. Изрично е посочено, че съгласно разпоредбата на чл.12 ал.1 от Тарифата за таксите за водовземане, ползване на воден обект и замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2016 г., дължимата такса е изчислена по следната формула: Т = Е х W, където Т е размерът на таксата в лв., Е =0,02 лв. - единичния размер на таксата по чл.8 ал.2 т.1  от Тарифата/отм./, и W – размерът на ползвания годишен воден обем в куб. м.

Издаден е АУПДВ № 23 от 19.11.2018 г., с който е прието, че задължението на „Напоителни системи“ ЕАД произтича от качеството му на титуляр по Разрешително № 2151 0342/29.05.2014 г. за водовземане от подземни води, посредством водовземно съоръжение – Сондаж Р-57 „Македонка“, намиращ се в поземлен имот с единтификатор №18160.41.34 по КККР на с.Гурково, общ.Балчик, с цели и обекти на водовземането: за питейно-битово водоснабдяване на с.Гурково, и за напояване на 300 дка. земеделски земи на с.Гурково. Посочено е, че разрешеният годишен воден обем по целите на ползване на водата, възлиза на 1 560 000 куб.м. годишно, от които за питейно-водоснабдяване – 1 494 000 куб.м., и за напояване – 66 000 куб.м. Като правно основание за издаване на АУПДВ са посочени  чл.195б ал.1 и ал.2 от ЗВ  вр. чл.194 ал.1 т.1 б.„б“ и ал.2, чл.194а от ЗВ вр. чл.166 от ДОПК, съгл.чл.1 ал.1 т.1 б.„б“, чл.3 ал.1, чл.6 ал.1 и ал.2, чл.8 ал.1, чл.10 ал.2 т.1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г.

Представени са попълнени дневници от „Напоителни системи“ ЕАД във връзка с изпълнение на условията по разрешителните за водовземане и провеждане на собствен мониторинг – сондаж Р-57 „Македонка“ с.Гурково (лист 14-16 от адм.преписка). Представено е и самото Разрешително №2151 0342/29.05.2014 г. (л.7-9 от адм.преписка), ведно с Приложение към него (л.10-13 от адм.преписка).

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на оспорения акт, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество се преценява като неоснователна.

Предмет на производството е неплатено държавно вземане с публичен характер, касаещо такса за водовземане от подземни води по чл.194 ал.1 т.1 б. „б“ от ЗВ, установено по размер с оспорвания АУПДВ, издаден от компетентния орган - Директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“. В тази връзка съдът съобрази нормата на  чл.195б ал.1 от ЗВ, съгласно която вземанията за незаплатените по реда на чл.195а ал.1 от ЗВ такси /между които и процесната/ се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл.166 от ДОПК.

Оспореният АУПДВ е издаден в писмена форма и съдържа реквизитите, посочени в чл. 59 от АПК. Противно на твърдяното от жалбоподателя, в същия са изложени подробни фактически и правни основания, мотивирали издаването му. Посочено е количеството иззети от дружеството води, начинът по който то е изчислено, и въз основа на какви доказателства. Отразен е алгоритъмът, по който е определена таксата, и правното основание за нейната дължимост. Спазени са били и регламентираните административнопроизводствени правила по АПК и по специалния закон. Поради изложеното декларативните възражения в жалбата за липсва на мотиви в оспорения акт се преценяват като неоснователни.

За откриване на процедурата по издаване на АУПДВ, жалбоподателят е бил уведомен с Покана за доброволно изпълнение изх. № 26-00-280/34/03.11.2017 г., издадена от директор на БД „Черноморски район“, в която е посочено, че същата ще бъде открита ако не изпълнят задължението си в указания 7- дневен срок от получаване на поканата. Така на жалбоподателя е дадена възможност да представи документи и факти, които доказват правата му или удостоверяват липсата на задължения. В конкретния случай няма данни и доказателства такива да са били представени.

АУПДВ е издаден в съответствие с изискването на чл.195б ал.2 от ЗВ актът да се съставя въз основа на писмени доказателства, а именно -  въз основа на констативния протокол от извършения контрол за изпълнение на задължението № 1962/19.09.2017 г., както и протокол от 16.09.2016 г. (т. 4 от цитираната разпоредба), покана към дружеството-жалбоподател за доброволно изпълнение (т. 3 от цитираната разпоредба), и Декларация от изпълнителния директор на „Напоителни системи“ ЕАД от 25.01.2017 г. (т.2 от цитираната разпоредба).

Следва да се отбележи, че жалбоподателя не само не представя доказателства, а дори не излага твърдения за размера на дължимата такса, както и за обема на ползваните водни количества, предвид което неоснователно се явява възражението, че самата проверка по Констативен протокол от 19.09.2017 г. не била извършена обективно, тъй като не присъствал представител на дружеството. Видно от констатациите в протокола, служителите на Басейнова дирекция са посочили, че таксата за водоползване за 2016 г. не е била заплатена, което означава, че с проверката на 19.09.2017 г., не се установяват количествата ползвана вода. В самия протокол е посочено, че проверката се извършва във връзка с изпълнение на условия по Разрешително от 29.05.2014 г. и писмо от 04.09.2017 г. за пломбиране на разходомерно устройство. Следва да се отбележи, че размерът на ползваното количество вода за един ден, в който не е работил, съответно е бил монтиран водомер, е изчислен по реда на чл.194а ал.2 от ЗВ. В откритото съдебно заседание  на 12.01.2019 г. процесуалният представител на дружеството-жалбоподател е изразил становище, че няма спор по фактите, и че не оспорват определената с акта сума като размер. А след като не оспорват размера на сумата, то следва и че нямат възражения по определеното за 1 ден разрешено, съотв. определеното водно количество. В конкретния случай е нужно да се посочи, че размерът на таксата за количеството потребена вода е определен на база представени данни – декларация от самите жалбоподатели „Напоителни системи“ ЕАД. Административният орган единствено е определил размера на количеството ползвана вода за 1 ден, в който не е имало функциониращо разходомерно устройство, при това този размер е определен според реда на чл.194а ал.2 от ЗВ. От страна на дружеството не са изложени факти или твърдения – както пред Басейнова дирекция, така и в производството пред съда, че размерът на разходваното количество вода или размерът на таксата са определени неправилно, или представляват различни величини от тези, декларирани  от „Напоителни системи“ ЕАД, поради което съдът приема, че  същите са правилно изчислени и определени. Съдът след проверка на размера на определеното водно количество по реда на чл.194а ал.2 от ЗВ установи, че с АУПДВ органът е определил разрешеното количество за 1 ден от 4 082 куб.м., като според направеното от съда изчисление този размер е 4 093 куб.м., което е в повече, с оглед на което и на осн.чл.155 ал.8 от ЗОПК следва да се приеме размерът за ползваното количество вода, определен от административния орган.

По отношение на възражението, че в протокола от 19.09.2017 г. няма констатации за установени водни количества, ползвани за периода, следва да се отбележи, че със същият е посочено, че таксата за ползване за 2016 г. не е била заплатена, както и че във Басейнова дирекция „Черноморски район“ са представени справка за ползвани водни количества за 2016 г. и за първото шестмесечие на 2017, което опровергава възражението в този смисъл. Установените количества на ползвана вода са определени от дружеството-ползвател, като не са оспорени от Басейнова дирекция „Черноморски район“, поради което неоснователни се явяват възраженията и твърденията по отношение на констатациите в протокола от 19.09.2017 г. Дори и представител на „Напоителни системи“ ЕАД да не е участвал при извършване на проверката на 19.09.2017 г., оспореният акт е издаден въз основа на декларираните от дружеството писмени данни, а и в производството пред съдажалбоподателите не са изрожили и доказали факти, различни от възприетите от административния орган и изложени в оспорения му акт.

Същият е издаден и в съответствие с материалния закон. В тази връзка, съдът съобразява следното: Съгласно чл.194 ал.1 т.1 б.„б“ от Закона за водите, за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане от подземни води. Таксата се определя на базата на отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а – чл. 194, ал. 2 ЗВ. В настоящия случай използваното водно количество е изчислено на база представените именно от жалбоподателя “Напоителни системи“ ЕАД справки, от които се установява, че за периода 01.01.2016 г. -31.12.2016 г., годишното иззето водно количество от Сондаж Р-57 „Македонка“ от „Напоителни системи ЕАД е в размер на 604 947 куб. м.

Съгласно чл.194 ал.6 от ЗВ, размерът на таксите по ал.1 т.1-3 (между които и процесната), начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. Такава е Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г. Съгласно чл.3 ал.1 от цитираната Тарифа, таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на базата на отнетия обем вода, целта на ползване на водите и съответните норми за водопотребление съгласно наредбата по чл.117а от ЗВ. Съгласно чл.10 ал.2 т.1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (отм.), единичният размер на таксата за водовземане от подземни води се определя за питейно-битово водоснабдяване в размер на 0,02. Според разпоредбата на чл.8 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (отм.), таксата за водовземане от подземни, включително минерални води, и от повърхностни води, освен в случаите на водовземане от повърхностни води с цел електропроизводство, се определя по следната формула: Т = Е х W, където: Т е размерът на дължимата годишна такса – в лв.; Е – единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана черпената вода, съгласно таблиците по чл. 10 - лв./куб. м; W – за повърхностни и подземни води е размерът на ползвания годишен воден обем - куб. м; за минерални води е размерът на разрешения годишен воден обем - куб. м. С прилагането на този алгоритъм дължимата такса се получава от произведението на единичния размер на таксата - лв. /куб. м. и размера на ползвания през годината воден обем, която в случая се изчислява на 12 098,94 лв. (0, 02 лв. х 604 947 куб. м.), колкото е приел и административният орган с оспорения си акт. По делото не се и твърди и доказва дружеството-жалбоподател да е платило така определената такса за процесния период 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г.

Таксата се дължи ведно със законната лихва, считано от 01.04.2017 г. В тази връзка съобразява следното: Съгласно чл. 21 ал.1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, таксите са годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година. Така уреденият краен срок за заплащане на задължението обуславя изпадането в забава при неплащане, като началният момент, от който се дължи свързаната с това законна лихва върху установеното задължение за 2016 г., е 01.04.2017 г. съгл. чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и другите подобни вземания.

С разпореждане №70/31.12.2018 г. съдията-докладчик е указал на дружеството, че носи доказателствената тежест да установи фактите, на които основава своите твърдения, като в производството пред съда не са представени такива, които да опровергаят установеното от органа задължение за размера на дължима такса за водовземане от подземни води.

В обобщение на изложеното съдът в този си състав счита, че оспореният административен акт е постановен при спазване на изискуемата форма и процедура, не противоречи на материалния закон и съответства на неговата цел. Изложеното квалифицира жалбата против него като неоснователна и налага отхвърлянето й.

Така мотивиран и съобразно компетенциите си по чл.172 ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Напоителни системи“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Овча купел“, бул.“Цар Борис ІІІ“ №136, представлявано от С.Д.- Изпълнителен директор, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 23/19.11.2018 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се връчат на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: