Р Е Ш Е Н И Е
№260071
гр.Ботевград, 09.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, първи съдебен състав, в публичното заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ****
при секретаря ****, като разгледа докладваното от
съдия **** НАД №121 по описа за 2021
година
и за да се произнесе,взе предвид следното :
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
И.В.И. с ЕГН********** с постоянен адрес *** е
обжалвал в законния срок наказателно постановление №42-0002437 от
11.12.2020г., издадено от Директора на РД „АА” – София, определен от министъра
на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП;
чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което за извършено нарушение по чл. 36, § 1, т. i
от Регламент /ЕС/ №165/2014 г. на
основание чл.
93в, ал. 17, т. 1 ЗАвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500.00лева.
Жалбоподателят излага съображения за
незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление и моли да
бъде отменено изцяло, със законните последици.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.****от
САК и адв. ****от САК, които поддържат жалбата, като
сочат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното НП.
Претендират се присъждане на разноски за
един адвокат в размер на 300.00лева.
Въззивната страна
****гр.София, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и
не изразява становище по жалбата.
Ботевградска районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото
писмени доказателства: удостоверение за
дейности; АУАН
№281007/10.11.2020г.-оригинал, НП №42-0002437/11.12.2020г.;пощенски плик;
обратна разписка; пътен лист № 316537/10.11.2020г.; обяснение от И.В.И.;
приложение – удостоверение за дейности – 2 бр.; АУАН №281007/10.11.2020г. -
копие; писмо до И.В.И.; АУАН №281007/10.11.2020г.; длъжностна характеристика;
копие от заповед №РД-08-30/24.02.2020 г. на Министъра на Министерство на
транспорта; копие от заповед №589/31.01.2020г. на Министъра на Министерство на
транспорта и събраните гласни
доказателства – показанията на Г.Г.Д. и Л.С.М., се
установява следната фактическа обстановка:
На 10.11.2020 г. около 15:10 ч. в с.Скравена, обл.Софийска,
на ул.“Околовръстна“ в близост до бивш стопански двор, жалбоподателят И.В.И. управлявал
товарен автомобил м. " Мерцедес" с ДК № СА ****ВР, извършващ обществен
превоз на товари по маршрут от сметище до ЛОТ1 –с.Скравена, съгласно пътен лист
№ 316537. Автомобила бил оборудван с
аналогов тахограф. Тогава същият бил спрян за
проверка от инспекторите при РД „АА“ - София– свидетелите Г.Г.Д. и Л.С.М., които по това време изпълнявали служебните
си задължения по контрол на обществения превоз.
В хода на проверката жалбподотелят
не представил на контролните органи тахографски лист за
07, 08 и 09.11.2020г., за което св.Д. му съставил АУАН №281007/10.11.2020г. Актът бил съставен в присъствието на св.М. и на И.,
като последният го подписал и получил препис от същия. Актосъставителят квалифицирал деянието на И.
като нарушение на чл. 36, § 1, т. i
от Регламент /ЕС/ №165/2014 г.
В
административно-наказателното производство И. депозирал пред АНО
възражение/обяснение, както и удостоверение за дейности, от което е било видно че от 16ч. на 06.11.20г.
до 08ч. на 10.11.20г. не е управлявал автомобил
и е бил в отпуск/почивка.
Въпреки
това е издадено атакуваното наказателно постановление №42-0002437 от 11.12.2020г. от Директора
на ****
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена от показанията на свидетеля Д. и М., както и от
писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви
и съдът ги кредитира изцяло.
Съдът
счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата
е основателна по следните съображения:
Съдът намира, че събраните по делото
доказателства, не установяват по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил
нарушението по чл. 36, § 1, т. i от Регламент /ЕС/
№165/2014 г.
Съдът счита, че при тези обстоятелства и при липса на оспорване от
страна на АНО на приобщеното от съда удостоверение или други доказателства, които да подлагат на
съмнение автентичността им и истинността на отразените в тях обстоятелства,
следва да се приеме, че на 07, 08 и
09.11.2020г. жалбоподателят не е управлявал товарен
автомобил, попадащ в обхвата на Регламент/ЕО/ 561/2006 г. или AETR, поради
което и на практика е нямало как да представи изисканите му тахографски
листи за този период, тъй като такива не били създавани от тахографско
устройство на автомобил управляван от него. Респективно, И.. не е осъществил
състава на нарушението на чл. 36,
§.1, т./i/ от Регламент (ЕС) № 165/2014, изразяващо се в непредставяне на тахографски
листи за процесния период на предходните 28 дни.
Поради
изложеното дотук, съдът приема, че обжалваното наказателното постановление
следва да бъде отменено, като неправилно и несъобразно с материалния закон.
Предвид
изхода на спора и на осн.чл.63, ал.3 от ЗАНН/ред. ДВ
бр. 94 от 29.11.2019 г. / на И.В.И. с ЕГН**********
с постоянен адрес *** дължат и следва да се заплатят разноски в производството
по делото. С жалбата се претендира заплащане на разноски за процесуално
представителство в размер на 300,00 лв.
Съдът счита претенцията за основателна и
доказана. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който
е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 300, 00 лв. в
полза на адв. П. **** от САК, като е удостоверено, че
същото е заплатено в брой. В случая, платеното от И.В.И. с ЕГН********** с постоянен адрес *** адвокатско
възнаграждение е в минималния размер,
определен в чл.18, ал.2 и
чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Изпълнителна агенция „**** ’
съгласно чл. 2,
ал. 3 от Закона за автомобилните превози е юридическо
лице, към което на основание същия законов текст има регионални звена каквото и
е ОО ‘ АА ’ гр. София, поради което разноските следва да бъдат заплатени от
тази структура на административния орган.В случая надлежен ответник по претенцията е именно
Изпълнителна агенция „****. С оглед на гореизложеното, Изпълнителна агенция „****“
следва да заплати на И.В.И. с ЕГН********** с постоянен адрес *** разноски
в размер на 300,00 лв. /триста лева/ за осъществено процесуално
представителство в производството по а.н.дело №121/2021г. пред Районен съд
Ботевград.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление
№42-0002437 от 11.12.2020г., издадено от
Директора на РД „АА” – София против И.В.И. с ЕГН********** с постоянен адрес ***,
като неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „****“- гр. София да заплати на И.В.И. с ЕГН**********
с постоянен адрес *** разноски в размер
на 300,00 лв. /триста лева/ за осъществено процесуално представителство в
производството по а.н.дело № 121/2021г. пред Районен съд Ботевград.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: