Р Е Ш Е Н И Е
№ 911
17.07.2019 г., гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд -
гр.Бургас, в публично заседание на 05.07.2019 г.,
XXІІ наказателен
състав състоящ се от:
Председател: Николай Гемеджиев
и секретар Гергана Стефанова,
като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев
НАХД № 2322 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена
от Р.Л.С., ЕГН ********** ***.
Жалбата е подадена против Наказателно
постановление №19-0769-000471/03.04.2019 г. издадено от Началник група към ОД
на МВР - гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция”.
С това Наказателно постановление (НП)
на основание чл.53 ЗАНН и чл.177, ал.3, т.1
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.126 от същия закон,
на жалбоподателя е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от
500.00 лева.
С
жалбата се иска цялостна отмяна на процесното НП. Твърди се, че същото е постановено
в разрез с императивни норми на закона. Счита се, че деянието не съставлява
административно нарушение, тъй като управлявания от жалбоподателя товарен
автомобил и ремарке към него не били с по-голяма маса от предвидената. На
следващо място и в хода по същество се посочва, че квалификацията на вмененото
на жалбоподателя административно нарушение е сгрешена.
Административнонаказващия
орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Не се явява и представител. В
съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена на съда, е поискано
жалбата да бъде оставена без последствия, а процесното НП – потвърдено.
ПО
ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Процесното НП
е връчено лично на жалбоподателя на 07.05.2019 г., видно от приложената към
него разписка, а жалбата е постъпила при административнонаказващия орган на 13.05.2019
г. с рег.№769000-9514/13.05.2019 г. Ето защо съдът намира, че жалбата е
процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен
срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Жалбоподателят е водач на МПС от 25.09.1987 г. и има
придобити категории А, В, С, DE,
M, D, TKT, AM, BE, CE. От 11.09.2003 г. до
25.10.2011 г. спрямо него има влезли в сила 11 НП за извършени 15 нарушения на
ЗДвП. Между 25.05.2010 г. и 02.05.2018 г. е глобен два пъти с фиш за две
нарушения на ЗДвП. През 2011 г. спрямо Р.С. има наложени една Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка.
На 15.01.2019 г. и около 12:50 часа в гр.Бургас жалбоподателя
управлявал товарен автомобил марка (влекач) “Volvo”
модел “FH
4 X 2 T” с рег.№ А 60 10 КВ и прикачено към него
полуремарке марка “STAS SA 339 K” с рег.№ А 16 62 ЕМ. Съгласно експидиционна бележка
№12663 (л.22 от делото) масата на влекача и полуремаркето след натоварване със
сол била бруто 49 020.00 кг. На посочения час жалбоподателя бил спрян от
св.Д.Г. ***, докато бил с посока на движение към пътен възел „Запад“. По време
на проверката св.Г. се запознал с представената от водача С. експедиционна
бележка.
В резултат на посоченото, на място и в тримесечния
давностен[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН св.Д.Г. съставил
против жалбоподателя Акт №19-0769-000471/15.01.2019 г. (бланков №008365) за
установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетел Орхан Муталиб
Ахмед. В цифров вид вмененото на жалбоподателя нарушение било по чл.126 ЗДвП, а
в словесен – за това, че на същата дата и на посоченото място и управлявайки
посочения влекач и прикачено към него ремарке, МПС било претоварено, видно от
експедиционната бележка. След това на водача бил връчен препис от съставения
АУАН, в който той написал в графата за възражения/обяснения: „Имам“.
В
предоставения тридневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН жалбоподателя не е депозирал
възражения по съставения му АУАН или поне такива не са предоставени на съда.
На 03.04.2019 г., извън рамките на инструктивния
едномесечен срок по чл.52, ал.1 от ЗАНН, но в давностния[2]
шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, наказващия орган издал
процесното наказателно постановление, което, както бе посочено по-горе, било
връчено на жалбоподателя на 07.05.2019 г. Конкретно посоченото нарушение на ЗДвП,
вменено на жалбоподателя, е идентично с отразеното в АУАН, както в словесен,
така и в цифров вид.
Както в АУАН, така и в обжалваното НП е посочено, че
масата на влекача и полуремаркето била 49 020 кг, докато в свидетелството
за регистрация част II било посочено „допустимо бруто 39 тона“.
На 13.05.2019 г. в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2
във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК била подадена процесната жалба.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът установи процесуални материалноправни нарушения при
съставяне на НП и АУАН, които обуславят настоящото отменително решение.
Действително
АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.189,
ал.1 и ал.12 ЗДвП във връзка със Заповед №8121з-515/14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи (л.л.9-10 от делото).
Съгласно
представените от жалбоподателя свидетелства за регистрация на влекача и
полуремаркето:
-
в позиции F.1
(технически допустима максимална маса) и F.2
(допустима максимална маса, определена от компетентните
органи) са посочени стойностите 18 200 кг (за влекача) и 39 000 кг
(за полуремаркето); в
-
позиции G
(маса на превозното средство) са посочени стойностите
7 418 кг (за влекача) и 6 280 кг (за полуремаркето).
По
отношение на разпределението на технически допустимата максимална маса върху
осите положението, според представените СРМПС е следното:
МПС/ос |
1 ос |
2 ос |
3 ос |
влекач |
6 700 кг |
11 500 кг |
|
полуремарке |
9 000 кг |
9 000 кг |
9 000 кг |
От
представената експедиционна бележка №12663 се установява, че брутната маса на
влекача и полуремаркето на 15.01.2019 г. в 12:25 часа е била 49 020 кг. Технически
допустимата максимална маса и допустимата максимална маса, определена от компетентните
органи на влекача и полуремаркето е 57 200 кг, т.е. с 8 180 кг
по-малко от претегленото бруто на процесната дата и час.
Ето
защо допустимата максимална маса на процесния състав от ППС (чл.6, ал.1, т.2,
б.“а“ от НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства и § 1. т.6 от Допълнителните разпоредби) на 15.01.2019
г. в 12:25 часа не е била превишена, съответно деянието не е съставомерно на
вмененото нарушение и не е наказуемо.
На следващо място, според настоящия състав е налице
сгрешена квалификация на вмененото на жалбоподателя административно нарушение
или най-малкото е наказан за административно нарушение, за което не му е било
повдигнато административно обвинение. Това е материалноправно нарушение, което
не е отстранимо в съдебната фаза на административнонаказателния процес. Доводите
за това следват по-долу.
Съгласно чл.177, ал.3. т.1 ЗДвП (санкционна норма в
процесното НП), наказва се с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да
спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери,
маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра
на регионалното развитие и благоустройството. Никъде в НП, както и в АУАН не е
направено позоваване (привръзка) на такива норми. Съгласно чл.139, ал.1, т.2 ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери,
маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра
на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не
представляват опасност за участниците в движението.
Според чл.1, т.1 от НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, с нея се определят допустимите
размери, маса и натоварване на ос на категориите пътни превозни средства и
техните ремаркета съгласно чл. 139 от Закона за движението по пътищата,
наричани за краткост "ППС", които не представляват опасност за
участниците в движението.
С други думи, това е приложимия поднормативен акт в
настоящия случай и би следвало, че след като жалбоподателя се наказва по
чл.177, ал.1, т.1 ЗДвП, то вмененото му деяние да бъде нарушение на чл.139,
ал.1, т.2 ЗДвП, а не на чл.126, според който при превозване на товари масата на
натовареното пътно превозно средство не трябва да надвишава допустимата
максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация.
Предвид
горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №19-0769-000471/03.04.2019 г.
издадено от Началник група към ОД на МВР - гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция”,
с което на
основание чл.177, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата
за нарушение на чл.126 от Закона за
движение по пътищата
на Р.Л.С.,
ЕГН ********** ***
е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 500.00
лева.
Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията,
предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК) в четиринадесетдневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Районен
съдия:_/п/
Вярно с оригинала:
ММ
[1] Тълкувателно постановление
№ 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен
касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд
[2] Тълкувателно постановление
№ 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен
касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд