Р Е Ш Е Н И Е
№ 923 / 15.7.2020г.
гр. П., 15.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Антония Стоева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 1383 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Топлофикация П.“, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. А.С., срещу В.С.Б., с ЕГН: **********, с
която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от общо 647.33 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана,
но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № **, находящ се в гр. П.,
ул. ***, от които главница в размер на 581.76 лева за периода от 01.05.2017 г.
до 30.04.2019 г. вкл, и 65.57 лева – лихва за периода от 09.07.2017 г. до
06.11.2019 г. вкл., както и законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на
сумата. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил
несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост
(СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.
С исковата
молба са представени копие от извлечение от сметка, копие от вестник „СъП.” от
2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, копие от заявление декларация до „Топлофикация П.“ ЕАД за откриване на
партида за битови нужди, копие от нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***г.
на нотариус Р.М..
В срока по чл.
131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, с който
предявените искове се признават частично – до сумата от 183.39 лева – главница
за периода от 01.05.2017 г. до 18.02.2018 г. вкл. и до сумата от 34.99 лева –
лихва за периода от 09.07.2017 г. до 18.02.2018 г. В тази връзка се твърди, че
на датата ***г. ответницата е продала топлоснабдения недвижим имот на друго
лице. Не се оспорва обстоятелството, че до имотът е доставяна топлинна енергия,
нито че ответницата е била потребител на същата в посочените периоди, за които
вземанията се признават. Предвид продажбата на имота на друго лице вземанията в
останалата им част се оспорват, като се твърди, че след ***г. ответницата не е
собственик на имота, съответно няма качеството потребител. С тези аргументи се
иска съдът да признае за установено, че ответницата дължи единствено сумите, за
които признава исковете за съответните периоди, като в останалата част
претенциите бъдат отхвърлени. Възразява се срещу претендираните от ищеца
разноски и срещу назначаването на експертизи. С отговора е представен
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***г. на нотариус Р.М..
В съдебно
заседание, проведено на 22.06.2020 г. процесуалният представител на ищеца
изразява становище за уважаване на исковете. Не прави искане за постановяване на
решение при признание на иска.
Ответницата
не се явява лично в насроченото по делото заседание. Изразява писмено
становище, с което поддържа отговора на исковата молба в това число направеното
частично признание на ищцовите претенции.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответницата за вземания, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 5204/20.11.2019
г. по ч.гр.д. № 7257/2019 г. по описа на РС П.. Последната е връчена на длъжника
по реда на чл. 44, ал. 1 от ГПК – чрез лице от домашните му /***/.
По делото е представено извлечение от в-к. „СъП.“ от
29.04.2008 г. от което е видно, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на
„Топлофикация П.“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.
Страните не спорят, а и от представеното по делото
извлечение от сметка е видно, че за процесния имот са начислени следните суми,
дължими за доставка на топлинна енергия – главница в размер на 581.76 лева за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. вкл, и 65.57 лева – обезщетение за
забава за периода от 09.07.2017 г. до 06.11.2019 г., като същите не са
заплатени.
От представено по делото копие от нотариален акт за
дарение на недвижим имот № ***г. на нотариус Р.М. се установява, че на
30.03.2012 г. имот с адрес гр. П., ул. ***, ап. ** е дарен на ответницата В.С.Б..
От представено заявление за откриване на партида се установява, че на
29.10.2012 г. последната е поискала откриване на партида за плащане на топлинна
енергия за битови нужди за посочения имот като е представила цитирания
нотариален акт.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № ***г. на нотариус Р.М. на ***г. ответницата е продала собствения си имот
с адрес адрес гр. П., ул. ***, ап. ** на трето лице – Г.Г.В.– малолетен,
действащ чрез своята майка и законен представител К.К.К..
От процесуалния представител на ищеца не са наведени
твърдения, нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в
собствеността върху имота или въобще във вещноправния му статут, след
извършване на посочената сделка и в частност такива промени, касаещи процесния
период.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК
– за установяване вземането на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена
заповед № 5204/20.11.2019 г. по ч.гр.д. № 7257/2019 г. на
ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депазирал
възражение срещу същата. Това е наложило даване на указания за предявяване на
иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният
установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване
съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия през процесния период, както и
че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части
в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между
топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от
момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153,
ал.1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е
всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно
отклонение. Отношенията между потребителя и
топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който
за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. В тази връзка не се налага сключване на индивидуален договор с
потребителя.
Съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за
потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на
договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
процесния период.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени
доказателства следва извод, че ответницата има качеството на потребител на
топлинна енергия, доколкото е собственик на процесния имот, но само през част
от процесния период. Посоченият извод следва от обстоятелството, че имотът е
придобит чрез дарение от страна на ответницата – на 30.03.2012 г., но
впоследствие същата е разпоредила с него чрез продажба – на ***г. В тази връзка
между ответницата и „Топлофикация-П.“ АД е налице валидно облигационно
отношение в периода от 01.05.2017 г. до 18.02.2018 г. вкл. Последното е
възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи
условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР. Доводите на ответната
страна, че не е в облигационни отношения с ищцовото дружество през остатъка от
процесния период – а именно от ***г. до 30.04.2019 г. следва да се приемат за
основателни, доколкото видно от нотариалния акт за покупко продажба ответницата
е продала на ***г. процесния имот на трето лице. В нотариалния акт е уговорено,
че владението върху имот се предава със сключването му. Същевременно липсва
уговорка за учредяване на вещно право на ползване. Липсват и данни или
твърдения ответницата да е продължила да ползва имота на облигационно
основание.
В периода от 01.05.2017 г. до 18.02.2018 г. вкл. и ответницата сама
признава, че има качеството потребител на топлинна енергия за процесния имот,
доколкото е негов собственик.
В
тази връзка и предявеният иск за главница е основателен до сумата от 183.39
лева – главница за периода от 01.05.2017 г. до 18.02.2018 г. вкл. При изчисляване на посочените суми
съдът съобразява, че ответницата е била собственик на процесния имот
следователно потребител пред 18 дни от
м. 02.2017 г. Посочените суми кореспондират с направеното частично признание на
исковете.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва от деня на забавата. Съгласно чл.
34, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30
– дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от
първо число на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази
падежните дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите
на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият състав намира,
че искът за обезщетение за забава е
основателен до сумата от 35 лева – обезщетение за забава за периода от 09.07.2017
г. до 06.11.2019 г. вкл. върху съответните месечни
вноски за главница.
Предвид процесния период – от 01.05.2017
г. до 30.04.2019 г., и датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.11.2019 г.,
то по аргумент от чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, съдът счита, че няма процесни
вземания, които да са погасени по давност.
По така изложените доводи настоящият състав
намира исковите претенция за основателни и доказани – до
сумата от 183.39 лева – главница за
периода от 01.05.2017 г. до 18.02.2018 г. вкл. и до сумата от 35 лева – обезщетение за забава за периода
от 09.07.2017
г. до 06.11.2019 г. вкл. върху съответните месечни
вноски за главница. За сумата от 398.37 лева – главница за периода от ***г. до
30.04.2019 г., както и за сумата от 30.57 лева – обезщетение за забава за
периода от 01.04.2018 г. до 06.11.2019 г. върху съответните главници исковете
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски е направила само ищцовата страна:
По
разноските в производството по ч.гр.д. № 7257/2019 г. по описа на РС П.
/заповедно производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 75 лева,
от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. С
оглед изхода на делото от тези разноски следва да й бъде присъдена сумата от
25.30 лева.
По
разноските в производството по гр.д. № 1383/2020 г. по описа на РС П. /исково
производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на 25 лева
държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък
по чл. ** от ГПК. Посочените разноски, видно от представените по делото
платежни нареждания, действително са извършени. В тази връзка предвид изхода на
делото на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 42.17 лева.
Ответната
страна не претендира разноски и не представя доказателства да е извършила
такива.
Възражението
на ответника, че не следва да носи отговорност за разноски е неоснователно.
Посоченият извод следва от обстоятелството, че независимо от направеното
частично признание на иска, ответницата е станала повод за завеждане на делото.
Последната не сочи никакви обстоятелства, които да я освободят от отговорност
за разноски.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че В.С.Б., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
ДЪЛЖИ на „Топлофикация П.“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ
„Република“, сумата от общо: 218.39 лева,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия, за имот – апартамент № **, находящ се в гр. П., ул. ***, от които
главница в размер на 183.39 лева за
периода от 01.05.2017 г. до 18.02.2018 г. вкл, и 35 лева – обезщетение за забава за периода от 09.07.2017 г. до
06.11.2019 г. вкл. върху съответните месечни вноски
за главница, както и законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на
сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 7257/2019 г. по описа на Пернишкия РС
КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата от
общо 428.94 лева, от които 398.37 лева – главница за периода от ***г. до 30.04.2019
г., и 30.57 лева – обезщетение за забава за периода от 01.04.2018 г. до
06.11.2019 г. върху съответните главници.
ОСЪЖДА В.С.Б., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация П.“
АД, с ЕИК: ********* сумата от общо 25.30 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 7257/2019 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо
42.17 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 7257 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА