№ 883
гр. Плевен, 11.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20214430105044 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД
Производството по делото е образувано по ИМ от “***” ***, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, *** № ***, представлявана от изпълнителния директор ***, чрез
юрк.***, против С. Г. С., ЕГН **********, и АНГ. ИВ. С., **********, двамата от
гр.Плевен, ул.*** №***, за признаване за установено спрямо ответниците на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че същите дължат при условията на солидарност на ищеца сумата от
366,97 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода
01,04,2018 г. – 31,03,2021 г., и 46,49 лева лихва за забава за периода 04,06,2018 г. –
11,05,2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 20,05,2021 г., до окончателното изплащане на
сумите. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е
образувано ч.гр.д. №*** г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение,
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Твърди се, че имотът, находящ се в
гр.Плевен ул.*** №***, е с абонатен №***. В с.з. проц.представител на ищеца моли съда да
уважи предявените искове. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответната
страна адвокатско възнаграждение. В писмени бележки, депозирани в дадения от съда срок,
проц.представител на ищеца сочи, че собствеността на процесния имот не е спорна между
страните. Посочва се, че заключението на ВЛ по СИЕ е изготвена в два варианта, като
меродавен е варианта за отопляем обем на сградата от 23 470,49 куб.метра, тъй като той е
съобразен с изготвена за целта техническа експертиза. Посочва се, че абонатната станция е
работила през процесния период, като заключението на ВЛ е, че топлоенергията за сградна
1
инсталация е начислявана съгласно нормативната уредба.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците депозират писмени отговори с идентично
съдържание, в което оспорват предявените искове. Твърди се, че стойността на
претендираната ТЕ не е определена на база реален отчет на уредите, а дяловото
разпеределние е извършено в нарушение на методиката. Оспорва се наличието на договорно
правоотношение между ищеца и ответниците, отговарящо на ЗЕ. Оспорва се начина на
изчисление на топлинната енергия за жилището, както и се сочи, че уредите, поставени в
абонатната станция не отговарят на законовите изисквания на Наредбата за съществените
изисквания и оценяване на съответствието на средствата за измерване и не разполагат с
необходимите сертификати, което от своя страна води до нереално отчитане на топлинната
енергия, разпределяна по имотите ,обслужвани от абонатната станция, и до невъзможност да
се изчисли реалното потребление и реалната доставка на топлинна енергия за имота на
ответника. Излага се, че остойностяването на количеството доставена топлинна енергия от
страна на доставчика за имота на ответниците е извършвано въз основа на измервания,
извършени от топлинния счетоводител „***“ ***, който от своя страна няма сключен
договор за топлинно счетоводство с ***, където се намира имота на ответниците. Сочи се, че
за процесния период, за който се твърди, че е доставяна топлоенергия в имота на ответника
в количеството, отговарящо на паричната претенция на ищеца, последният, като доставчик
на топлинна енергия, не е редуцирал показанията на общия топломер в абонатната станция с
технически и нормативно обоснован технологичен разход на топлинна енергия в абонатната
станция, който следва де се приспадне от измереното показание на топломера и е за сметка
на топлопреносното предприятие, което е довело до незаконосъобразно завишаване на
начислените суми за доставена топлинна енергия и в този смисъл е недължимо от
ответника. Оспорват се издадените от ищеца фактури, като се твърди, че не са подписани от
ответниците. Счита се, че не дължат процесните суми, тъй като в Общите условия за
продажба на топлинна енергия липсвали параметри за качеството на услугата, тоест
предметът на договора бил неопределен по качество и количество, което водело до неговата
нищожност. Възразява се за нищожност на клаузата от Общите условия за рекламация
поради неравноправност. Прави се възражение относно допустимостта на предявения иск. В
с.з. ответниците се представляват от адв.Т.М. от ПАК, която моли съда да остави иска без
уважение, като недоказан. Посочва се, че и от двете изготвени експертизи е видно, че има
пропуски от страна на топлофикационното дружество. В писмени бележки, депозирани в
дадения от съда срок, адв.М. развива подробни съображения за неоснователност на иска –
липса на доказателства за договорно правоотношение; липса на протокол за проведено ОС
на етажните собственици за избор на топлинен счетоводител; непосещаване от ВЛ по СТЕ
на абонатната станция; липса на доказателства за съответност на топломера в АС с
техническите изисквания; липса на доказателства за проектната мощност на отоплителната
инсталация; некоректност на изготвената СИЕ.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото
доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното:
2
Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след
връчване на дадените указания от заповедния съд по ч.гр.д.№*** г. по описа на ПлРС,
поради което се явява допустим и следва да се разгледа по същество.
От представеното от ищеца още с ИМ извлечение по пера се установява, че от
претендираната сума за главница, 359,39 лева са начислени за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, 8,73 лева са за услуга дялово разпределение и 1,15 лева са начислени
корекции.
Видно е от представеното препис-извлечение от сметка на потребител №*** с титуляр
ответниците, че през процесния период е била начислена сума в общ размер на 366,97 лева
главница и 46,49 лева лихва за забава.
От представените копия от фактури за процесния период се установяват и начисленията за
отделните месеци.
От представеното копие от Заявление от *** г., подадено от С.С. до ищцовото дружество, се
установява, че е заявено откриването на партида за заплащане на отопление и топла вода от
*** г., поради закупуване на жилище на адрес гр.Плевен, ул.*** №***, на *** г.
От представеното копие на нот.акт №*** от *** г., том *** рег.№***, дело №*** г. на ***
*** *** за покупко-продажба на недвижим имот, се установява, че ответниците са закупили
от *** процесното жилище – апартамент ***, находящ се в гр.Плевен, ул.*** №***.
От представеното копие от Договор №*** от *** г. се установява сключването на договор
между топлинния счетоводител „*** ***“ *** и *** на адрес гр.Плевен, ул.*** №***, чрез
упълномощеното лице ***н ***.
От представеното копие на Споразумителен протокол №*** от *** г. се установява
сключването на споразумение между ищеца и дружество-топлинен счетоводител, за
разпределение на ТЕ между абонатите от аб.станция №***, находяща се на адрес гр.Плевен,
ул.*** №***.
От представеното копие на Споразумителен протокол от *** г. се установява сключването
на споразумение между ищеца и представителя на ЕС, обслужвана от аб.станция №***,
находяща се на адрес гр.Плевен, ул.*** ***, относно фактурирането на изразходваната от
абоната ТЕ и подаването на възражения по количеството ползвана енергия.
От представеното копие на Приложение към Споразумителен протокол №*** за аб.станция
№*** на адрес ул.*** №***, се установява, че водомерите са изравнени към 31,03,2001 г.;
топлинното четоводство е възможно да се извършва от м.май 2001 г., договорите са 82 бр.
при 92 партиди, като липсват 10 договора. Посочени са абонатните номера, за които няма
договори и причините за това – 3744, 3780, 3783, 3811, 3747, 3764, 3740, 3759, 3760 и 3828.
От представеното копие от Протокол от ОС на ЕС на процесния адрес от 10,12,2000 г. се
установява дневния ред, при който е протекло събранието и взетите решения, включително
за избиране на начин за отчитане на топлинната енергия за битови нужди и избор на
топлинен счетоводител. Към протокола е приложен и списък на собствениците от ***
3
участвали в събранието.
От представеното копие на КП за АС ***, от *** г., се установява, че поради изтичане на
двугодишния срок на топломера за последваща техническа проверка, е извършена подмяна
на СТИ-топломер, в АС на адрес гр.Плевен, ул.*** ***; отбелязано е в „забележки“, че
топломера е монтиран на изходящата тръба.
От представеното копие на КП за АС ***, от *** г., се установява, че поради изтичане на
двугодишния срок на топломера за последваща техническа проверка, е извършена подмяна
на СТИ-топломер /валиден до 31,12,2018 г./, в АС на адрес гр.Плевен, ул.*** ***, като е
монтиран такъв, валиден до м.09,2020 г.; отбелязано е в „забележки“, че топломерът с №***
е монтиран на връщащата към ТЕЦ тръба.
От представеното копие от Свидетелство от проверка на топломер /от 08,09,2018 г./ се
установява, че топломер с идентификационен №*** е преминал метрологична проверка и
съответства на одобрения тип съгласно изискванията на Наредбата за СТИ, които подлежат
на метрологичен контрол.
От представеното копие на КП за АС ***, от *** г., се установява, че поради изтичане на
двугодишния срок на топломера за последваща техническа проверка, е извършена подмяна
на СТИ-топломер /валиден до м.09,2020 г./, в АС на адрес гр.Плевен, ул.*** ***, като е
монтиран такъв, валиден до м.08,2022 г.; отбелязано е в „забележки“, че топломерът е
монтиран на изходящата към ТЕЦ тръба.
От заключението на ВЛ по допуснатата СТЕ се установява, че абонатна станция № ***,
захранваща Сградата – етажна съсобственост, се намира в сградата на ул.*** *** като
отоплителната инсталация е двузонова, лъчева с долно разпределение; посочва се, че АС
има един търговски измервателен уред и един общ водомер за БГВ, че топломерът, намиращ
се в АС, се проверява съгласно нормативните изисквания на Закона за измерванията и
Наредбата за СТИ, които подлежат на метрологичен контрол – тоест на всеки 2 години.
Посочва се, че в абонатната станция в сутерена за периода април 2017 – април 2019 г. има
общ търговски топломер тип *** №*** на фирмата ***, както и че Метрологичната
лаборатория, в която е проверяван топломера, е *** *** /*** от *** г./. Отразено е, че в
абонатната станция на ул.*** *** за периода *** г. – *** г. има общ - търговски топломер,
тип *** на фирмата ***, като срокът му на метрологична годност е 12.2018 г., като
метрологичната лаборатория, в която е проверяван топломера е *** *** /*** от *** г.). ВЛ
сочи още, че в абонатната станция на ул.*** *** за периода *** г. – *** г. има общ
търговски топломер тип *** №*** на фирмата ***, като Метрологичната лаборатория, в
която е проверяван топломера е *** *** /*** от 08,09,2018 г./. ВЛ сочи, че в абонатната
станция на ул.*** *** за периода *** г. – м.август 2022 г. има общ търговски топломер тип
*** №*** на фирмата ***, като Метрологичната лаборатория, в която е проверяван
топломера е *** *** /*** от 07,08,2020 г./. Посочено е, че общият водомер за БГВ в
абонатната е с номер *** и монтиран на 05,08,2016 г., минал е метрологична проверка през
2016 г. и притежава свидетелство за проверка 3/22,07,2016 г. от ПС “***“, като срокът на
метрологична годност на тази проверка е 5 години. ВЛ сочи, че абонатната станция е
4
работила през процесния период и за нейната работа като доказателство могат да се приемат
записите на отчетните стойности от топломера и водомера за БГВ всеки месец; че
потреблението по тип разпределение на топлинна енергия в сградата с процесния имот е
изчислено от фирмата “***“ *** чрез лицензиран софтуер; че отчетът на уредите при
абоната е извършван от ФДР и съответства на обичайната практика; че ТЕ за ап. ***, вх. Б,
ул.*** *** е била начислявана за сградна инсталация съгласно нормативната уредба. ВЛ
посочва, че за работата на абонатната станция на ул.*** *** като доказателство се приемат
записите на отчетните стойности от топломера всеки месец; че първо се определят
технологичните загуби и ТЕ за БГВ, които се вадят от отчетената от топломера ТЕ и
полученото количество ТЕ е за отопление; че топлинната енергия, консумирана за отопление
на сградите, се разпределя за всеки месец в този случай на ТЕ към сградна инсталация,
отоплителни тела с уреди, отоплителни тела по мощност; че топлината отдадена от
сградната инсталация — ТСИ се разпределя по имотите процентно на основа техния
отопляем проектен обем; че сградните инсталации са обща етажна собственост и при
прекратяване ползването на топлинна енергия от абонат, същия остава потребител за общите
части на сградата съгласно ЗЕ; че топлинната енергия отдадена от отоплителните тела с
топлоразпределители се определя въз основа на техните показания и изчислената съгласно
методиката специфична топлинна енергия за една дялова единица (кВт.ч на деление); че
цената на топлинната енергия за 1 МВт/ч. на *** *** за всеки от периодите е утвърдена от
КЕВР, който съгласно ЗЕ е органът, който проверява разходите на топлофикационните
дружества, нормативно съобразността на предлаганите цени и утвърждава цени на 1 МВт/ч.
топлинна енергия; че потреблението по тип разпределение на топлинна енергия в сградата с
процесния имот е изчислено от фирмата “***“ *** чрез лицензиран софтуер; че топломерът,
намиращ се в процесната АС измерва точното количество ТЕ постъпило към сградата; че
ищецът има сключен договор за извършване на дяловото разпределение с фирмата „***“
***, която извършва разпределение на топлинната енергия по имоти съгласно нормативната
уредба, в т.ч. и разпределение на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация; че
„Инсталация в сграда“ или „сградна инсталация“ е съвкупността от главните вертикални и
хоризонтални разпределителни тръбопроводи, включително до отоплителните тела, както и
съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до
имотите на клиентите; че топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост,
се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите; че ТЕ, отдадена от
сградната инсталация, се разпределя между всички потребители пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти по проект; че при присъединяване на сградата-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, проектната мощност е според представения проект
и е в размер на 790,84 kW; че действително инсталираната мощност на отоплителните тела в
сградата за процесния период по данни на фирмата за дялово разпределение, тоест Q дим за
целия процесен период е 410,64 kW или търсеното съотношение е 0,519 /уточнено в съдебно
заседание/; че проектният отоплителен товар на сградата се определя от проектанта,
изготвящ проекта на вътрешно отоплителната инсталация и това е станало през 1977/1978
5
г.; че проектният отоплителен товар и топлинните загуби на сградата са определени от
проектант, изготвящ проекта на вътрешно отоплителната инсталация; че топлинните
технологични разходи (ТР) в АС са пресметнати съгласно методика изготвена от колектив с
председател проф. ***- гр. София; че отчета на показанията на общия топломер в АС и
техническия и нормативно обоснован технологичен разход са отразени във фактурите на
клиентите; че ТР са намалени от показанията на общия топломер, а останалата ТЕ е
разпределена от ФДР, съгласно нормативната уредба, а ТР в АС са за сметка на „***“ ***; че
АС е въведена в експлоатация съгласно действащата нормативна уредба към 1978 г.; че след
промяната на Наредба №16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, публикувана в ДВ
бр.94 от 29,10,2013 г. и влязла в сила от 01,06,2014 г., съответно чл.34, ал.1 и ал.2 от същата,
в АС са извършени задължителните настройки; че щранг-лирата е така наречено
отоплително тяло по мощност, на което се начисляват дялови топлинни единици, които се
изчисляват като мощността на щранг-лирата се умножи по максималния специфичен разход
за сградата, който представлява най-голямото отношение между натрупани дялови единици
и мощност на отоплителното тяло, на което са регистрирани; че за процесния топлоснабден
имот има разпределена топлинна енергия за отопление от щранг-лира съгласно Наредба
№16-334, т. 6.5.; че Количеството топлинна енергия за щранг-лирата е определено от лицето
по чл. 139, ал. 1 ЗЕ, извършващо дяловото разпределение - „***“ *** че количеството
топлинна енергия Q, kWh, отдадена от сградната инсталация, се определя от лицето по
u
чл.139, ал.1 от ЗЕ, извършващо дяловото разпределение, съгласно т.6.1.1 от Методиката към
Наредба № Е-РД-04-1 от 12,03,2020 г. за топлоснабдяването; че в „***“ *** от отоплителен
сезон 2019/2020 г. е представено решение от *** за определяне на количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация съгласно чл.63, ал.2, т.2, подточка „гг“, а именно
- по избрана стойност за процент сградна инсталация в размер 20%; че Топлопреносното
предприятие е предоставило на топлинния счетоводител еднократно или при настъпила
промяна данни за: а) общата проектна мощност за отопление на сградите; б) отопляемия
обем на сградите и на имотите; в) клиентите (титуляри на сметките) и вида на
потреблението. Освен това ежемесечно се предоставят данни за: а) енергията, отчетена от
общия топломер за разпределение за всеки месец; б) количеството на студената вода,
отчетено по водомера за студена вода пред подгревателя за битово горещо водоснабдяване;
в) средната външна температура за съответния месец; г) броя на дните с топлоподаване;
д)градусите за съответния месец; е) температурен коефициент за битово горещо
водоснабдяване; че температурата на подаваната и връщаната вода е дадена в таблица 4 от
заключението, а температурата на подаващата и връщаната вода, специфичния разход за
подгряване на гореща вода и коефициента на отношението на показанията на общия
водомер към сумата на показанията на индивидуалните водомери са дадени в таблица 5 от
заключението; че разпределението на ТЕ е извършено съгласно наредбата за
топлоснабдяването; че в сградата и имота на ответниците са спазени правилата за дялово
разпределение съобразно ЗЕ, Наредбата за топлоснабдяване и методиката за дялово
разпределение, която е Приложение №1 към чл.61 от Наредбата за топлоснабдяване; че
действащите цени за топлинна енергия през процесния период са одобрени от КВЕР. В
6
съдебно заседание ВЛ уточнява, че не е посетил непосредствено преди изготвяне на
експертизата абонатната станция, но е посещавал същата многократно преди това и е
запознат с нейните особености. Изрично посочва, че по указания на производителя,
топломера е монтиран на изхода на тръбопровода.
След изслушана по делото СТЕ, съдът е изслушал и заключение по СИЕ, от което се
установява, че отопляемия обем на имота е 226,26 куб.м., а на сградата е 23470,49 куб.м. –
съгласно заключението на ВЛ по СТЕ. ВЛ е посочило, че при този вариант на отопляем
обем на сградата, дължимите суми за главница са в размер на 355,29 лева, а лихвата за
забава е в размер на 49,40 лева. ВЛ посочва, че Дневници за продажби, СД по ЗДДС и
уведомления за приемане на дневника за покупки и продажби за процесния период се
съхраняват в счетоводството на ищцовото дружество и са представени и прегледани от ВЛ;
посочва се, че партидата е открита по заявление от *** г., като от м.май 2021 г. партидата е
заведена на името на двамата ответници; посочва се, че не е установен договор за продажба
на ТЕ между ищеца и ответниците.
Съдът не обсъжда останалите събрани по делото писмени доказателства, КАТО
НЕОТНОСИМИ към правния спор.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да установи, че
учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК и
издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение и
спазване на срока по чл.415, ал.1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, че
*** на посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на „***” ***, съответно
че ответниците имат качеството потребител на топлинна енергия; изискуемост и ликвидност
на вземането, както и неговият размер - главница и лихви; фактът на реалното доставяне на
начислената топлоенергия - по количество и качество.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответниците е издадена по реда на чл.410
от ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу които в срок е постъпило
възражение, поради което и в изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което
поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
По делото не е спорно, а и се установява от приобщените по делото документи за
собственост, че ответниците са съсобственици на процесния топлоснабден имот. Установява
се и, че сградата, в която се намира имотът е присъединена към топлопреносната мрежа на
„***“ ***. Поради изложеното съдът приема, че ответниците са потребители на топлинна
енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ бр.74/2006 г./, продажбата на топлинна
7
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между страните за процесния период
е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, като видно от събраните доказателства, същите са
публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от клиентите. Спрямо ответника са влезли в сила ОУ за продажба на
топлинна енергия от „***“ *** на потребители за битови нужди, доколкото същият не е
упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по
който купувачите на топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет дневен срок
след изтичане на периода за който се отнасят. Уредена е и отговорността на потребителя при
неизпълнение в срок на задължението за заплащане на дължимите суми, а именно: да
заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на топлинната енергия, за плащането, на която не е необходимо
изпращането на покана.
По делото не се спори, че претендираната от ищеца сума е за топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация и за дялово разпределение. Спорно по делото е дали ответниците
дължат претендираните суми, както и дали правилно са изчислени те.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в чл.139-148 от ЗЕ и в действалата към процесния
период Наредба за топлоснабдяването. Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите. Съгласно чл.145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Задължението за заплащане на сумите за отдадена от сградната инсталация в общите части
на сградата топлинна енергия, възниква за потребителя в качеството му на етажен
собственик в топлофицирана сграда. В настоящия случай е налице задължение за заплащане
на разходите за общата топлоснабдителна инсталация етажна собственост, собствениците на
която не са взели решение да се откажат от ползването на услугата доставка на топлинна
енергия по реда на чл.153, ал.2 от ЗЕ. Заплащането на отдадената от сградната инсталация
топлинна енергия не е резултат от реално ползване или неползване от собствениците или
носители на вещни права върху отделните имоти. Задължението се поражда от факта, че
сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой сам не може да се
откаже. За да е налице пълен отказ от ползването й в такава сграда, може да се извърши само
в посочената хипотеза на чл.153, ал.2 от ЗЕ, чрез прекратяване на топлоснабдяването за
8
отопление на цялата сграда, при което 2/3 от собствениците или титуляри на вещно право на
ползване, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия и декларират това писмено
пред топлопреносното предприятие. В случая не са представени доказателства да е било
взето решение на общото събрание на *** в този смисъл. Сградната инсталация е обща част
по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС и всички собственици и носители на вещни права, следва да се
считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата
вещ. Поради изложеното настоящия състав на съда приема за доказано, че за ответника, в
качеството му на собственик на недвижим имот, находящ се в сграда – етажна собственост,
е възникнало задължението да заплаща месечните дължими суми за топлинната енергия за
отдадена сградна инсталация.
По отношение на начислените такси за услугата дялово разпределение - ЗЕ в неговия
чл.139, ал.1 е предвидил, че разпределението на топлинна енергия в сграда-етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, като същото се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичен регистър - чл.139, ал.2 и чл.139а от ЗЕ. Съгласно
разпоредбата на чл.139в от ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на
топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл.139а от същия закон в публичния
регистър, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с
лицето, избрано от потребителите. С преминаването от преки договорни отношения между
потребителите и избраната от тях фирма за дялово разпределение към модел, при който
топлофикационното дружество сключва договор с фирмите за дялово разпределение при
общи условия, одобрявани от ДКЕВР, на практика тези фирми стават подизпълнители на
топлофикационното дружество. Съгласно чл.61 от Наредбата, дяловото разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда в режим на етажна собственост, се
извършва възмездно. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения
договор между топлофикационното дружество и търговецът, извършващ дяловото
разпределение - чл.139в, ал.3, т.4 ЗЕ. По силата на тези договорни взаимоотношения цената
на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово
разпределение, а по силата на чл.33, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на
топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга
на топлофикационното дружество. По делото се установи, че ответниците не са заплащали
начисляваните суми за услугата дялово разпределение, поради което съдът приема, че
дължи същата.
Неоснователни са доводите на ответниците, направени в отговорите на ИМ, че през
процесния период ищецът не им е предявявал фактури за плащане. Следва да се посочи, че
по силата на чл.68, б."а" от ЗЗД паричните задължения са търсими, а не носими, поради
което задължение на длъжника е да предложи изпълнение. Задължението на потребителя за
заплащане на услугата не произтича от фактурата, а от наличието на облигационно
отношение за предоставяне на топлопреносни услуги. За неоснователно съдът намира и
твърдението на ответниците в отговорите на ИМ, че фактурите са не са съставени в
9
предвидения ред. Настоящият състав на съда намира, че издадените фактури съдържат
необходимите по смисъла на чл.6 и чл.7 от Закона за счетоводството реквизити.
За пълнота следва да се отбележи, че са неоснователни възраженията на проц.представител
на ответниците, направени както в хода на процеса, така и в писмените бележки – установи
се, че е налице възникнала облигационна връзка между страните по силата на закона; налице
е и протокол от ОС на ЕС за избор на начина на на разпределяне на ТЕ и за избор на
топлинен счетоводител. Макар и да не е посетил непосредствено преди изготвяне на
експертизата абонатната станция, ВЛ заяви, че е посещавал същата многократно и е
запознат с особеностите й, което обстоятелство е служебно известно на настоящия съдия-
докладчик. Установи се по категоричен начин от представените писмени доказателства, при
това от ответниците, че през процесния период поставените в АС топломери са отговаряли
на техническите изисквания и са преминали метрологична проверка, като СТЕ е поставено
на изхода на тръбопровода по указания на производителя. По категоричен начин се
установи от СИЕ и размерът на вземането на ищеца.
С оглед на изложеното съдът приема, че за ответниците е възникнало задължението за
платят претендираната от ищеца главница, включваща суми за отопление за отдадена ТЕ за
сградна инсталация и за услуга дялово разпределение. Неизпълнение на задължението в
предвидения в чл.31, ал.1 от ОУ срок мотивира, съдът да приеме за безспорно доказано, че
ответни дължи и претендираната лихва върху главницата.
Поради това предявения иск с правно основание чл.422 вр вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1
ЗЗД следва да бъде уважен до размерите, установени от ВЛ, а именно – 355,29 лева главница
и 46,49 лева лихва за забава /доколкото това е размерът, претендиран за лихва по ИМ/. За
разликата до претендираната главница от 366,97 лева искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне
по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на
ТР 4/2013 г., ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените в
заповедното и исковото производство разноски. На заявителя следва да бъдат присъдени за
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 72,75 лева - съразмерно с частта от вземането, за която се
установи, че съществува.
За исковото производство, ищеца претендира разноски в общ размер от 687,00 лева, от
които 75,00 лева за държавна такса, 210,00 лва депозит за СИЕ, 302,00 лева депозит за СТЕ и
100,00 лева за юрк.възнаграждение. С оглед изхода на спора, на ищеца се дължат разноски в
размер на 666,39 лева, съразмерно с частта от вземането, за която се установи, че
съществува.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
10
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че С. Г. С. , ЕГН **********, и АНГ. ИВ. С., **********,
двамата от гр.Плевен, ул.*** №***, дължат при условията на солидарност на “***” ***,
със седалище и адрес на управление гр.Плевен, *** № ***, представлявана от
изпълнителния директор ***, сумата от 355,29 лева главница, съставляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода 01,04,2018 г. – 31,03,2021 г., и 46,49 лева лихва за
забава за периода 04,06,2018 г. – 11,05,2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 20,05,2021 г., до
окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№*** г. на РС Плевен, като за разликата до претендираната главница от 366,97 лева
отхвърля предявеният иск като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С. Г. С. , ЕГН **********, и АНГ. ИВ. С.,
**********, двамата от гр.Плевен, ул.*** №***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на “***”
***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, *** № ***, представлявана от
изпълнителния директор ***, направените разноски в исковото производство в размер на
666,39 лева, съразмерно с частта от вземането, за която се установи, че съществува.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С. Г. С. , ЕГН **********, и АНГ. ИВ. С.,
**********, двамата от гр.Плевен, ул.*** №***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на “***”
***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, *** № ***, представлявана от
изпълнителния директор ***, направените разноски в заповедното производство /за ДТ и
юрисконсултско възнаграждение/ в размер на 72,75 лева съразмерно с частта от вземането,
за която се установи, че съществува.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11