Решение по дело №2697/2022 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 894/27.09.2022г. по НАХД № 2697/2022г. по
описа на БРС

Съдебното производство по НАХД № 2697/2021г. по описа на БРС е образувано по
повод постановлението на Районна прокуратура гр.*, с което на основание чл. 375 НПК е
направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия П. Л.
К., с ЕГН: **********, за това, че на 03.05.2017 година, в гр.*, като лице, което управлява и
представлява търговско дружество-„*“ ЕООД, ЕИК *, след като дружеството изпаднало в
неплатежоспособност, в 30-дневен срок / в периода от 01.04.2017 г. до 02.05.2017 г., / от
спиране на плащанията по Ревизионен акт № */09.01.2017 г. на ТД на НАП - *, влязъл в сила
на 31.03.2017 г., с който са установени задължения на „*“ ЕООД, ЕИК * за данък добавена
стойност в размер 273 472,15 лв. главница, не поискал от Окръжен съд - * да открие
производство по несъстоятелност - престъпление по чл.227б, ал.2, вр.ал.1 от НК.
Пред районния съд делото протече по реда на Глава 28 НПК, като обвиняемият не се
явява лично, не се явява и негов представител.
В хода на съдебните прения прокурорът от БРП поддържа предложението, така както
е внесено. Счита, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна всички
признаци на престъпния състав, което се доказва от приобщените в съдебното производство
доказателства и доказателствени средства. Счита, че са налице предпоставките за
приложението на чл.78а НК, като с оглед всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, предлага на същия да бъде наложено наказание – „Глоба” в размер на 1500
лева.
*кият районен съд, като съобрази становището на страните и прецени събраните в
наказателното производство доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира
следното:

От фактическа страна:
Обвиняемият П. Л. К., с ЕГН: **********, е роден на * г. в гр. *, българин, с
българско гражданство, неосъждан.
„*“ ЕООД ЕИК * било вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията
към Министерство на правосъдието на 21.07.2014 г., със седалище и адрес на управление в
гр. *, ул. „*“ * и с предмет на дейност дърводобив и търговия с обработен и необработен
дървен материал, строително монтажни работи и извършване на транспортни услуги. За
едноличен собственик на капитала, управител и представляващ дружеството бил определен
обвиняемият П. Л. К., с ЕГН: **********.
В периода 2014-2016 година „*“ ЕООД ЕИК * натрупало публични задължения в
размер на 371016.98 лева, формирани на база Декларации образец 6, ревизионни актове,
декларации за данък върху доходите на физически лица и данък върху ДДС. С оглед
събиране на публичните вземания било образувано изпълнително дело № *********/2016
година по описа на ТД на НАП. Към месец декември 2016 година дружеството прекратило
дейност. В хода на изпълнителното производство било извършено пълно проучване на
имуществото състояние на задълженото лице „*“ ЕООД, при което било установено, че
дружеството не притежава движимо и/ или недвижимо имущество, а банковите сметки били
без авоари. С уведомление от 12.12.2017 година, ТД на НАП -* сезирало РП-*, с оглед
преценка наличие осъществен състав по чл. 227б от НК, предвид установените към същата
дата задължения на „*“ ЕООД в размер та 957823.74 лева.
По повод горното, на осн. чл.212, ал.1 от НПК, било образувано настоящето
1

наказателно производство за извършено престъпление по чл.227б, ал.2, вр. ал.1 от НК.
През 2016 година на дружеството била извършена ревизия от служители на НАП, във
връзка с която бил съставен ревизионен акт № */09.01.2017 г. на ТД на НАП - * срещу „*“
ЕООД, с който били установени задължения за данък добавена стойност в размер на 273
472,15 лв. /главница/ за периода 01.02.2015 година - 30.06.2015 година. Според
удостоверение за връчване, по електронен път, електронната препратка към съобщението,
удостоверяваща електронното връчване на ревизионният акт била активирана по електронен
път на 09.01.2017 година на декларирания от дружеството електронен адрес *. Ревизионният
акт бил обжалван с жалба, подадена чрез Директор на дирекция обжалване и данъчно
осигурителна практика- * при ЦУ на НАП. С Решение № 30/16.02.2017 година на Директор
на Дирекция ОДОП- * жалбата била оставена без разглеждане. Решението било изпратено за
връчване на управителя на „*“ ЕООД на декларирания адрес на дружеството в гр.*, ул “*“ *
и връчено лично на обв. П. Л. К. на 17.03.2017 година и необжалвано от същия пред
Административен съд- *. Ревизионният акт влязъл в сила на 31.03.2017 година, с което
публичните задължения станали ликвидни и иззискуеми. Към момента на влизане в сила на
ревизионния акт № */09.01.2017 г. на ТД на НАП – *, дружеството не притежавало движимо
и недвижимо имущество, финансови средства или други материални активи, позволяващи
да се изплати или обезпечи установеното по основание и размер публичноправно
задължение.
Обвиняемият П. Л. К., с ЕГН: * като лице, което управлявал и представлявал
търговско дружество-„*“ ЕООД, ЕИК *, бил наясно с невъзможността на търговското
дружество да изпълни установените с влезлия в сила ревизионен акт № Р-02000216003853-
091- 001/09.01.2017 г. на ТД на НАП — * по основание и размер задължения към
Държавата. Въпреки спиране на плащанията, той бездействал и не предприел никакви
действия за изпълнение на задължението си да обяви в 30 - дневен срок това обстоятелство
по изпадане в неплатежоспособност, сезирайки компетентния окръжен съд - Окръжен съд
гр. *, с молба за откриване производство по несъстоятелност, което следвало да направи от
01.04.2017 г. до 02.05.2017 год., включително.

По доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на
досъдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия състав на
основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
Гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите: * (л. 9-10 от Том 2 на
ДП); св. * (л. 12-15 от Том 5 на ДП), св. * (л. 16-19 от Том 5 на ДП), св. * (л. 20-27 от Том 5
на ДП) и св. *. (л. 25-27 от Том 2 на ДП).
Писмените доказателства: справка съдимост (л. 9 от съдебното производство);
извлечение от търговския регистър (л. 50 от Том 1 на ДП); писмо от ОС-*, (л. 49 от Том 1 от
ДП); писмо от ТД на НАП-*, ведно с документи (Том 3 и Том 4 от ДП); както и от
заключенията на изготвените съдебно-счетоводни и графически експертизи (л. 41-46 от Том
5 от ДП, , л. 72-73, том 5 от ДП, л. 82-л. 93, том 5 от ДП, л. 36-л. 39, том 2 от ДП и л. 120-л.
136, том 2 от ДП).
Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени източници на основание
чл. 305, ал.3 НПК, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните изводи:
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на всички гореизброени свидетели,
доколкото ги намира за логични, последователни и взаимнодопълващи се. Съдът не намира
никакви причини да се съмнява в добросъвестността им, поради което и кредитира
изложеното от тях. Въпросните показания намират своята опора и в приложените по делото
и описани по-горе писмени доказателства, поради което и съдът ги използва при изграждане
2

на вътрешното си убеждение.
Съдът основава своето решение и на заключенията на изготвените на досъдебното
производство експертизи, които са компетентно извършени и отговарят изчерпателно и
достатъчно пълно и ясно на поставените въпроси.
Съдът цени и всички приобщени и описани по-горе писмени доказателства. Против
приемането им не са депозирани никакви възражения, поради което и съдът ги оценя като
достоверни и ги взима предвид при формиране на вътрешното си убеждение.

От правна страна:
На база на така установените факти, настоящият състав счита, че обвиняемият е
осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 227б, ал.2,
вр. с ал.1 НК.
Съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение № 5 от 22.12.2014 г. по
тълк. д. № 5/2014 г. на ОСНК на ВКС - управителят и представителят на търговско
дружество или кооперация е самостоятелен субект на престъплението по чл. 227б, ал. 2 от
НК и следва да носи наказателна отговорност, ако в 30-дневен срок от спиране на
плащанията не поиска от съда да открие производство по несъстоятелност. За изпълнението
на това задължение не е необходимо да има изрично възлагане от колективен орган на
управление.
Разпоредбата на чл. чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК изисква от обективна страна
деецът да е управител и представляващ търговско дружество и който в срок до 30 дни от
спиране на плащанията, не е поискал от съда да открие производство по несъстоятелност.
Престъплението е формално и за съставомерността на деянието не е необходимо да са
настъпили вредни последици от него.
Съгласно чл. 607а от Търговския закон производство по несъстоятелност се открива
за търговец, който е неплатежоспособен Според разпоредбата на чл. 608 от ТЗ
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо: парично
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане.
Според алинея 2 на същата норма неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът
e спрял плащанията, като съгласно алинея 3 неплатежоспособност може да е налице и
когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията
на отделни кредитори.
Видно от посочените по горе документи към процесния период – април-май 2017,
представляващ дружеството е бил обвиняемият К..
От фактическа страна по делото се установи, че към 01.04.2017г.- денят , в който е
влязъл в сила ревизионния акт- дружеството е имало публично задължение по него в размер
на 273472,15лева – т.е. било е налице изискуемо, безспорно по основание и размер и
ликвидно задължение. Според заключението на назначените по делото съдебно- счетоводни
експертизи, от 31.12.2016 година, предвид коефициентите за незабавната и абсолютната
ликвидност, дружеството не е било в състояние и не е имало възможност с балансовите си
активи да погасява изискуемите и установени по основание и размер данъчни задължения,
което финансово затруднение било с траен характер. Следователно към 01.04.2017 г. може
да се приеме, че дружеството е неплатежоспособно и от тази дата е започнал да тече,
предвиденият в чл. 227б, ал. 2 от НК 30-дневен срок, в който обвиняемият е следвало да
поиска от съда дружеството да бъде обявено в несъстоятелност. От данните по делото се
установява, че в този срок – т.е. до 03.05.2017г. обвиняемият, в качеството си на
3

представляващ, е бездействал и не е изпълнил задължението си да поиска от съда да бъде
образувано производство по несъстоятелност.
Тук следва да се отбележи, че е без значение обстоятелството дали действително
дружеството е обявено в несъстоятелност с решение на съда, тъй като управителят на
задълженото дружество е длъжен да поиска от съда да открие производство по
несъстоятелност независимо от убеждението си, че финансовите затруднения са временни и
преодолими. От самото заявяване не следва автоматично обявяване на несъстоятелност,
нито дори откриване на производство по несъстоятелност, защото съдът е органът, който
може да решава дали затрудненията на длъжника са временни или дали длъжникът
разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за
интересите на кредиторите (в този смисъл е и Решение № 432 от 13.05.2005 г. по н. д. №
1010/2004 г. на ВКС, III н. о.). Иначе казано, за съставомерността на деянието е достаъчно да
се установи бездействие- неподаване на молба за обявяване в несъстоятелност, когато са
били налице предпоставките за това. Предпоставките в случая са спиране на плащанията по
ликвидно и изискуемо задължение, като не са били налице изгледи в дългосрочен план да
бъде платено задължението. Т.е. налице е установяване в наказателния процес на
неплатежоспособност към инкриминирания период. Поради това и са неоснователни
възраженията на защитата при предявяване на разследването, че експертизата не можела да
обори предположението, че в един бъдещ момент дружеството нямало да се сдобие със
средства да погаси задълженията си. Наличието на такива средства така и не се установи,
като се говори за бъдещо несигурно събитие. Напротив- по делото се устаноявава
неплатежоспособност по смисъла на ТЗ в конкретен период, при което не е подадена молба
до съда, с което е осъществен състава на престъплението по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Нещо повече, налице са данни от експертизата, че след 2016 г. дружеството е прекратило
дейността си, като не е подало ГФО за 2017 г. и 2018 г., което допълнително затвърждава
извода за невъзможност за погасяване на установените задължения.
Налице е и субективната страна на престъплението по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Обвиняемият е извършил престъплението умишлено, като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си и е предвиждал неговите общественоопасни последици и е искал
тяхното настъпване. Обвиняемият в качеството си на представляващ е съзнавал, че
дружеството, което представлява не е имало възможност да изпълнява свое парично
задължение, установено с ревизионен акт, знаел е, че в такъв случай следва да поиска от ОС-
* откриване на производство по несъстоятелност и е знаел, че с бездействието си ще
застрашил обществени отношения свързани с със запазване интересите на кредиторите, но
от волева страна е искал точно това.

По наказанието:
За извършеното престъпление по чл. 227б, ал.2, вр. с ал.1 НК законът предвижда
наказание лишаване от свобода за срок до три години или глоба до пет хиляди лева. В
същото време по отношение на обвиняемия са налице законово предвидените предпоставки
за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно:
1. за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години,
когато е умишлено;
2. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната дата обвиняемият е неосъждан и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК.
4. престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка
телесна повреда или смърт; обвиняемият не е била в пияно състояние, нито са налице
множество престъпления;
4

Съгласно константната практика на ВКС, когато са налице предпоставките за
приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да
освободи дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „Глоба” в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете както
отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства. В полза на обвиняемия
следва да се отчете фактът, че до настоящия момент няма каквито и да е данни за извършени
криминални прояви, както и че същият е неосъждан (действително, предпоставка за
прилагането на привилегирования институт на чл. 78а НК е лицето да не е осъждано, но в
разпоредбата е визирано осъждане за престъпление от общ характер, а лицето не е осъждано
за каквито и да е престъпления). Като отегчаващо обстоятелство следва да се отчете
големият размер на дължимите публични задължения.
Независимо обаче от наличието на едно отегчаващо обстоятелство, съдът намира, че
обвиняемият е лице с ниска степен на обществена опасност, като настоящото престъпно
деяние е инцидентна проява в живота му. Поради тези съображения, съдът счита, че спрямо
следва да му се определи наказание при наличие на множество смекчаващи отговорността
обстоятелства в минималния размер, а именно – „Глоба” в размер на 1000 лева.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма
степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху него и възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.

По разноските:
Обвиняемият, след като бе признат за виновен, следва на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР – град * направените по делото в хода на
досъдебното производство разноски в размер на 1122,45 /хиляда сто двадесет и два лева и
четиридесет и пет стотинки/ лева, както и 5.00 /пет/ лева, представляващи държавна такса за
служебно издаване на един брой изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд *.

Мотивиран от горното и на основание чл.378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът постанови
решението си.

Да се съобщи на страните, че мотивите на решението са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	894
Дата:	27 септември 2022 г.
Съдия:	Тодор Димитров Митев

Дело:	20222120202697
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	28 юли 2022 г.

Решение по дело №2697/2022 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите