Р Е
Ш Е Н
И Е № 260048
гр.Хасково, 09.05.2022 год.
В
и м е т о н а н а р о д а
Хасковският районен
съд
в публичното заседание на единадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Милена Борисова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от Съдията гр.д. № 557 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от „Юробанк България»
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
– гр.София, Район «Витоша», ул.»Околовръстен
път» № 260, против С.А.А.,***, иск с правно основание чл. 415,
ал.1 във вр. с чл. 422, ал.1
от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД - за установяване на вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение възоснова на документ по чл. 417 от ГПК по
Ч.гр.д. № 1547/2020г. по описа на Районен съд-Хасково.
В исковата молба се твърди, че обстоятелството, възоснова на което била издадена заповедта за изпълнение,
бил подписан между „Банка Пиреос България“ АД като
кредитор и ответницата като кредитополучател Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 0010-0167-1008-0007553 от 29.06.2018г. По силата на
подписания договор банката предоставила на ответницата потребителски кредит в
размер на 19 500 лева, а тя се задължила да погаси всички задължения по
същия на 120 равни месечни вноски в срока по чл.5 от същия. Съгласно чл.7, ал.
1 от Договора, ответницата следвало да заплаща на кредитора годишна лихва,
чийто процент се формирал от приложимия по Договора референтен лихвен процент
плюс фиксирана надбавка от 6.167 %. Съгласно чл. 5 от него крайният срок за
изплащане на кредита, ведно с всички лихви, такси, комисионни и др. разходи,
бил при изтичането на 120 месеца, считано от датата на усвояването му. На 02.07.2018г. страните сключили Анекс № 1/2018 към Договора, с който
договорили, че приложимият към него референтен Индекс SOFIBOR се замествал с
референтен лихвен процент на „Банка Пиреос България“
АД за кредити в лева. Вследствие неизпълнение от страна на ответницата на
задължението за заплащане на суми на падежни вноски, същата изпаднала в просрочие, с начална дата на забавата 25.12.2018г. В тази
връзка на ответницата била връчена нотариална покана, съдържаща изявление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем при неплащане на посочените в нея
просрочени суми в указания срок. Тъй като ответницата не била заплатила
задълженията си в указания в поканата срок, на 30.10.2019г. била настъпила
предсрочна изискуемост на всички вземания по Договора и Анекса към него, което
породило правото на кредитора да претендира предсрочно дължимите му суми,
съгласно чл.60, ал.2 от ЗКИ, чл. 23, ал.2, б.“б“ от Договора и връчената покана
за доброволно изпълнение. Сочи се още, че с извършено на 12.11.2019г. вписване в ТРРЮЛНЦ
било налице преобразуване чрез вливане на кредитора „Банка Пиреос
България“ АД в „Юробанк България“ АД, вследствие на
което ищецът се явявал универсален правоприемник на цялото имущество на
кредитора, в това число на всички негови права и задължения. Така, за събиране
на процесното вземане, ищецът депозирал пред Районен
съд-Хасково заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за
посочените в исковата молба суми, по което било образувано Ч.гр.д. №
1547/2020г. по описа на РС-Хасково. Съдът уважил заявлението и на 14.08.2020г.
издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответницата, възоснова на които на основание чл.426 и сл. от ГПК било
образувано изпълнително дело № 889 по описа за 2020г. на ЧСИ С.П. с рег. № ***.
На 12.02.2021 г. на
ищеца било връчено съобщение по Ч.гр.д. № 1547/2020г. по описа на Районен
съд-Хасково, с което съдът му указал възможността да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението,
предвид връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което обосновавало правния му интерес от
завеждане на настоящия установителен иск. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца
сумите, както следва: 18 677.09 лева - представляващи вземане за
изискуема и непогасена главница по договора за предоставяне на потребителски
кредит; 1 364.22 лева- възнаградителна лихва по
същия за периода от 25.02.2019г. до 30.10.2019г. (включително); 1***.40 лева - мораторна лихва (за забава) за периода от 25.11.2019г. до
13.03.2020г. (включително); 213.62 лева - мораторна
лихва (за забава) за периода от 14.05.2020г. до 05.08.2020г. (включително);
286.92 лева - представляващи такси по договора за предоставяне на потребителски
кредит за периода от 25.04.2019г. до 05.08.2020г. (включително); както и
законната лихва върху претендираната главница от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение до окончателното изплащане на вземането, които суми са присъдени в заповедното производство по Ч.гр.д. №
1547/2020г. по описа на Районен съд-Хасково.
Претендира разноски в заповедното и в настоящото производство.
Назначеният
особен представител на ответницата оспорва предявените искове по основание и
размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приложено Ч.гр.д. № 1547/2020г. по описа на Районен съд-Хасково
като доказателство за развилото се заповедно производство. Видно от същото е, че „Юробанк
България“ АД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение възоснова на документ по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу ответницата С.А.А. за
сумата от 18 677.09 лева – главница по Договор за потребителски кредит № 0010-0167-1008-0007553
от 29.06.2018г.; 1 364.22 лева – възнаградителна
лихва за периода от 25.02.2019г. до 30.10.2019г.; 1 ***.40 лева – мораторна лихва за периода от 25.11.2019г. до 13.03.2020г.;
213.62 лева – мораторна лихва за периода от
14.05.2020г. до 05.08.2020г.; 286.92 лева – такси за периода от 25.04.2019г. до
05.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.08.2020г. до окончателното изплащане, както и сумата от 448.33 лева –
държавна такса и 120 лева – адвокатско възнаграждение. Заповедта е била връчена
на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането, предмет на заповедта и в
законоустановения срок ищецът „Юробанк
България“ АД е предявил против ответницата настоящия установителен
иск.
По делото са представени и приети като писмени
доказателства Договор за предоставяне на потребителски кредит №
0010-0167-1008-0007553/29.06.2018г., сключен между „Банка Пиреос
България“ АД и С.А.А.; Погасителен план, издаден към
дата на подписване на Договора за кредит от 29.06.2018г. за Потребителски
кредит с „Пиреос Пакет заплата на С.А.А. за сумата от 19 500 лева; Анекс
№ 1/2018г. към Договор за предоставяне на потребителски кредит №
0010-0167-1008-0007553/29.06.2018г. от дата 02.07.2018г.; Погасителен план към
договор за кредит, издаден към дата на подписване на договора за кредит и
базиран на лихвения процент в момента на издаване, валиден до промяна на
лихвения процент или параметър на кредита към договор за креди № 0010-0167-1008-0007553
с клиент С.А.А.; Нотариална покана от „Банка Пиреос България“ АД до С.А.А.
чрез нотариус с рег. № *** от дата 24.07.2019г. с нотариална заверка с рег. №
2533/23.08.2019г.; Протокол от дата 21.10.2019г. за връчване на нотариална
покана на С.А. А., съставен от нотариус с рег. № ***;
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК до РС –
Хасково от „Юробанк България“ АД; Извлечение от
счетоводните книги на „Юробанк България“ АД по
кредитна сделка № 4851791; Молба за образуване на изпълнително дело от „Юробанк България“ АД до ЧСИ С.П. с рег. № ***, Справка „Транзакции” изх. №365-2/16.02.2022г., издадена от „Юробанк България” АД с титуляр С.А.А.
от 10.03.2021г, Общи условия на банка „Пиреос
България” АД, Лихвени транзакции по Договор за потребителски кредит
№0010-0167-1008-0007553/29.06.2018г. издаден от банка „Пиреос
България” с кредитополучател С.А.А. и за период от 13.03.2020г. до 15.05.2020г., Анекс
№1/2018г. към Договор за потребителски кредит
№0010-0167-1008-0007553/29.06.2018г., подписан на 02.07.2018г. между банка „Пиреос България” и С.А.А.,
Погасителен план към Договор за потребителски кредит №0010-0167-1008-0007553 с
клиент С.А.А., и от тях е видно, че имат
описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание, поради което същото
не следва да се излага отново текстуално, като
при необходимост ще бъде обсъдено при преценката на наведените от страните
правни доводи, основани на тях.
Безспорно е, че по
отношение на кредитора по процесния договор за кредит
– „Банка Пиреос България“ АД е настъпило
преобразуване чрез вливане в „Юробанк България“ АД,
вследствие на което ищецът е универсален правоприемник на цялото имущество на
кредитора, в това число на всички негови права и задължения.
По делото съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което възприема изцяло като компетентно и обективно изготвено.
При така възприетата фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявеният в настоящото
производство установителен иск е допустим, като подаден в законоустановения срок по чл.422, ал.1 вр.
чл.415, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ГПК и от надлежна
активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се явява частично основателен, поради
следните съображения:
В производството по чл.422 от ГПК ищецът
следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответникът – възраженията
си срещу вземането. За да се уважи предявения иск, ищецът следва да докаже
наличието на сключен договор за потребителски кредит, изпълнение на договорните
си задължения за предоставяне на заемната сума, при което за ответницата е
възникнало задължението за нейното връщане. Също така ищецът следва да докаже и
вземанията си по размер. Ответницата от своя страна, в случая назначеният й
особен представител в процеса, трябва да докаже всички факти, които сочи да
изключват, унищожават или погасяват процесните
вземания, в т. ч. и възражението си за наличие на законови предпоставки за
обявяване на договора за недействителен или за недействителност на отделни
клаузи.
Представеният по делото
Договор за потребителски кредит от 29.06.2018г., подписан и неоспорен от
ответната страна, установява възникналото кредитно правоотношение между
страните по делото, като на 02.07.2018г. по сметката на кредитополучателя С.А.А., открита в „Банка Пиреос
България“ АД, е извършен превод в размер на 19 500 лева от кредитора по
договора. Освен посоченото, от заключението на вещото лице се установява, че
ответницата е направила 11 погасителни вноски по процесния
кредит, като погасената сума възлиза общо на 2127.72 лева.
Безспорно, при тези данни по
делото, между ищеца и ответницата са възникнали правоотношения по договор за
потребителски кредит по чл.9 и сл. от ЗПК. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от
страните по договора. Съгласно чл.11, ал.2 от ЗПК общите условия са неразделна
част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от
страните по договора. От събраните по делото доказателства се установява, че
по-голяма част от императивно определеното съдържание на договора е налице.
Следва да се отбележи
обаче, че всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на
императивни материалноправни норми, които регулират
правния спор. Съдът
не само може, но е и длъжен
да провери действителността
на договора и на ненаведени от страните
основания в следните хипотези:
при нарушение на добрите нрави
- т.3 от ТР № 1/15.06.2010г. на ОСТК на ВКС; при неравноправни клаузи във вреда на потребителя;
при нарушаване на императивни
правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред,
при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства -
Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017
г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№
5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о; Решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр.
д. № 1450/2010 г., ВКС, I
г. о. За това следва да бъде извършена проверка налице ли е основание за нищожност
на договора според възраженията
на назначения на ответницата особен
представител в отговора на исковата
молба и в кръга на описаните, за които съдът следи служебно. „Юробанк България» АД е банка /кредитна институция/, която извършва публично привличане на влогове
или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране
за своя сметка и на собствен риск. Ответницата е физическо лице, което при сключване на договора е действало
извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител и
кредитор по смисъла на чл.9, ал.3 и ал.4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната
за периода редакция. Съгласно
чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води
до настъпване на последиците
по чл.22 от ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване.
Тя е по-особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл.23 от ЗПК, а именно, че когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, отговорността
на заемателя не отпада изцяло,
но той дължи връщане само
на чистата стойност на
кредита, а не и на лихвата и други
разходи.
В случая, не са спазени
изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 от
ЗПК. Разпоредбата
сочи, че договорът трябва
да съдържа годишния процент
на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. В процесния договор никъде не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването, т.к. конкретика за точните допускания,
които евентуално са взети предвид, липсва. Според чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява
по специална формула. Спазването
на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Или, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са посочени всички разходи, които ще направи
и които са пряко свързани с кредита.
Нарушение е налице,
т.к. в договора кредиторът се е задоволил
единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно записана методика на формиране годишния процент на разходите /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира същият
от 8.08 %/. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално
е процентът на оскъпяване на ползвания
от него финансов продукт. Така не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както
компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът при формиране цената на предоставения от него
финансов ресурс, задава допълнителни
компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за
потребителя начин да посочи какво
точно е включено в тях. Наред
с това, посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно,
за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които
следва да направи във връзка с кредита. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения
кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно
да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които
са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена
в ГПР, противоречи на изискването
за яснота, въведено с
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Липсата
на разбираема и недвусмислена информация в договора
по смисъла на чл.11, т.10 от ЗПК, е възможно да заблуди средния
потребител относно цената и икономическите последици от сключването му, поради което
договорът е недействителен. ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането
на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от
законовия, е недопустимо. Посоченото се явява самостоятелно основание
за недействителност на договора.
С оглед изложеното, съдът намира, че не са спазени изискванията на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, поради което
договорът за потребителски
кредит е нищожен. За разлика
от унищожаемостта, която се
инициира от съответната страна,
за нищожността съдът следи служебно. Имайки предвид последиците й, съгласно чл.23 от ЗПК, потребителят
следва да дължи връщане само на чистата стойност по заема, но не и лихви или други разходи. Или, следва да се съобразят направените от
кредитополучателя погашения на главницата, лихвите и другите разходи, които следва да се приспаднат от
кредита, за което в тази насока е заключението на вещото лице. Установява се от същото, че от ответницата по процесния договор за кредит са платени общо 2127.72 лева, т.е. ответницата дължи на ищеца сумата от 17 372.28
лева, ведно със законната лихва, считано от 10.08.2020г.
до окончателното й изплащане.
В останалата му част иска
за признаване за
установено, че дължи на ищеца и главница за разликата над
17 372.28 лева до пълния предявен размер от 18 677.09 лева; 1 364.22 лева – възнаградителна лихва за
периода от 25.02.2019г. до 30.10.2019г.; 1 ***.40 лева – мораторна лихва за периода от 25.11.2019г. до 13.03.2020г.;
213.62 лева – мораторна лихва за периода от 14.05.2020г.
до 05.08.2020г.; 286.92 лева – такси за периода от 25.04.2019г. до
05.08.2020г., ще следва да се отхвърли като недоказан и неоснователен.
Предвид
изхода на производството, то и разноските в заповедното производство, направени
от заявителя за държавна такса и адвокатско възнаграждение, следва да се
присъдят по съразмерност. Изчислени съобразно уважените вземания, разноските в
полза на ищеца – заявител възлизат на сумата от 440.45 лева.
На
ищеца следва да бъдат присъдени съобразно уважената част на претенцията и
разноските в настоящото производство, произтекли от внесена държавна такса, платено
възнаграждение за особен представител и депозит за вещо лице, които, определени
съразмерно с уважените вземания, възлизат на 1573.78 лева.
С оглед изхода на спора, разноски се дължат
и на ответницата, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, но тъй като
същата е била представлявана
в процеса от особен представител, такива не следва да й бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на С.А.А., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на „Юробанк България»
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
– гр.София, Район «Витоша»,
ул.»Околовръстен път» № 260, сумата от 17 372.28 лева по Договор за потребителски
кредит № 0010-0167-1008-0007553 от 29.06.2018г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 10.08.2020г. до окончателното й
изплащане, за което вземане е издадена Заповед № 698/14.08.2020г. за изпълнение
на парично задължение възоснова на документ по чл.417
от ГПК по Ч. гр.д. № 1547/2020г. по описа на Районен
съд – Хасково, като ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено,
че дължи на ищеца и главница за разликата над 17 372.28 лева до пълния
предявен размер от 18 677.09 лева; 1 364.22 лева
– възнаградителна лихва за периода от 25.02.2019г. до
30.10.2019г.; 1 ***.40 лева – мораторна лихва за
периода от 25.11.2019г. до 13.03.2020г.; 213.62 лева – мораторна
лихва за периода от 14.05.2020г. до 05.08.2020г.; 286.92 лева – такси за
периода от 25.04.2019г. до 05.08.2020г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С.А.А., ЕГН **********,***, да заплати на „Юробанк България»
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
– гр.София, Район «Витоша»,
ул.»Околовръстен път» № 260, сумата в размер на 1573.78
лева, представляваща разноски по настоящото
производство, както и разноски по Ч.гр.д. № 1547/2020г. по описа
на Районен съд-Хасково в размер на 440.45 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :
/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.